Не е препоръчително да се обиждат котки

by Elena Mihalkova, Елена Михалкова

Казват, че котката носи късмет в дома. Но раираното коте, спасено от младата фотографка Светлана, като че ли не е чувало за това. Благообразната, трогателна животинка скоро се превръща в неблагонадеждния котарак Тихон, чийто разбойнически нрав въвлича Светлана в поредица злополуки, загадъчни събития, а накрая и в ужасно убийство. И не е само това – престъпникът започва да преследва младото момиче, което вероятно знае нещо уличаващо, макар само да не съзнава какво.

Посегателствата над живота на Светлана следват едно след друго. Ще успеят ли младата фотографка и верният ѝ приятел от детинство да разобличат убиеца, преди да нанесе нов удар? Какво крият актьорите от една популярна театрална трупа? Кой е забил нож в гърба на техния драматург?

Убиецът е лукав, но е пропуснал да отбележи едно: .Не е препоръчително да се обиждат котки.

Genres: Crime, Russia, Contemporary

350 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Also known as Эйлин О'Коннор

Transliteration: Елена Михалкова

Reviews

[Майя Ставитская · Rating 3 out of 5]

Mikhalkova is a master of sensitive sentimental prose about child psychotrauma inflicted by insensitive parents and about how, after overcoming their consequences, the heroes finally find their earthly paradise with people close to them physically and spiritually. The trigger for the final changes for the better are the deadly dangers experienced together and cooperation in the investigation of the murder.

"It is not recommended to offend cats" is quasi-objective in the best (and when I say "the best", I mean exactly that) traditions of Daria Dontsova, with a carriage and a small cart of touching mimic details about pets, from which the heroes suffer many troubles, strictly shift their eyebrows at them, shout out loud, and sometimes they even wave a kitchen towel, but they don't think of life without the bastards, because they have to love someone.

Happiness at the same time is so accessible, so close, but having burned themselves on the milk of parental egoism, the heroes blow on the water of possible partnerships, preferring to maintain friendly relations with a loved one, not turned into marital ones. It should be remembered that the book was written in 2012, when the fat noughties had not yet been completely replaced by skinny tenths, when, in today's opinion, passions were taken seriously.

Любая деревня – это Гадюкино
У кошки четыре ноги
Позади длинный хвост.
Но трогать ее не моги
За ее малый рост.
Что в этой книге по-настоящему хорошо, так это аудиоверсия начитанная Игорем Князевым. Он великолепен с этой своей немыслимой голосовой мимикрией, когда женские образы в исполнении артиста мужчины предстают полнокровными, яркими, обаятельными и такими разными.

Михалкова мастер чувствительной сентиментальной прозы про детские психотравмы, наносимые нечуткими родителями и про то, как преодолев их последствия, герои наконец обретают свой рай земной с близкими телесно и духовно людьми. Триггером для финальных изменений к лучшему служат пережитые вместе смертельные опасности и сотрудничество в расследовании убийства.

"Котов обижать не рекомендуется" квазидетектив в лучших (и когда я говорю "лучших", то имею в виду именно это) традициях Дарьи Донцовой, с вагоном и маленькой тележкой умилительных мимими-подробностей о домашних питомцах, от которых герои терпят многие неприятности, строго сдвигают на них брови, кричат в голос, а иногда даже замахиваются кухонным полотенцем, но жизни без гаденышей не мыслят, потому что, надо же им кого-то любить.

Счастье при этом так доступно, так близко, но обжегшись на молоке родительского эгоизма, герои дуют на воду возможных партнерских отношений, предпочитая сохранять дружеские отношения с близким человеком, не превращенными в супружеские. Следует помнить, что написана книга в 2012, когда тучные нулевые еще не сменились окончательно тощими десятыми, когда несколько кукольные, на сегодняшний взгляд, страсти воспринимались серьезно.

Я не буду раскрывать хитросплетений сюжета, расскажу историю о двух своих подругах: одна харизматичная, умеющая подать себя, мечтала о карьере певицы, удачно вышла замуж, муж помог с раскруткой ее группы. В региональном "Cosmopolitan" вышла статья о ней, и она даже пела некоторое время по клубам. Потом стала фотографом (как героиня этой книги). Вторая талантливая симпатичная девочка, сочиняет и исполняет свои песни, участвует в совместных концертах бардовского движения, но там плечо друга, рюкзак, палатка, костер, спальник основное, а бардовская песня лишь часть.

Это сейчас к тому, что как не стоит возлагать чрезмерных ожиданий на финансовые вливания в артистическую карьеру, так не стоит обольщаться относительно того, что автор бардовской песни создаст контент, который окажется востребованным у широкой аудитории. История всякого серьезного успеха - это история таланта, соединенного с немыслимой трудоспособностью, целеустремленностью, жертвенностью и огромной удачей. Предсказать, а тем более, поставить на поток такого нельзя.. Это все заблуждения массового сознания эпохи нулевых.

Если вас не коробит от столичного снобизма, вы без ума от котиков, в промышленных масштабах совершающих свои милые хулиганства, а мотивированность персонажей и внутреннюю логику в детективе считаете излишеством — вам сюда.

[Деница Райкова]

Елена Михалкова - "Не е препоръчително да се обиждат котки", изд. "Еднорог" 2018, прев. Денис Коробко

Снощи дочетох "Не е препоръчително да се обиждат котки".
И не седнах да пиша веднага за нея единствено защото наближаваше полунощ, а исках да си дам достатъчно време за писане.
Знам, че вече писах за нея преди два дни, когато бях прочела около половината. Още тогава обаче си обещах, че ще напиша и окончателно мнение.
На първо място, искам да повторя - и потвърдя - първоначалното си мнение. Изключително приятно и свежо написана история, забавна и увлекателна. Честно казано, имаше момент, в който се питах кога най-после авторката ще "заплете" историята, и дали изобщо ще го направи - а ако го направи, дали ще е достатъчно убедително.
Е, получих си отговорите.
Тя го направи.
И го направи така, че точно когато вече бях почти стопроцентово сигурна кой е престъпникът, нещата се извъртяха. И ме накараха отново да прехвърлям в ума си събитията, за да проследя нишките, довели до този обрат.
Героите на Михалкова са... не, няма да напиша това, дето всички чакате да го напиша. Няма да напиша "пълнокръвни". Няма да напиша дори "убедителни". Героите й са просто... човешки описани. И са понякога забавни, понякога колоритни - влюбих се в Дрозда! - понякога заядливи /добро утро, Тихон!/, а ако някой ми каже, че не е срещал жени като Анна Стрелникова или Лара Белая, изобщо, ама изобщо няма да му повярвам. Може би имаше известно престараване в стремежа да се изтъкне колко невинна и безобидна е Светлана, но не отчитам това като кой знае какъв минус.
Много ми хареса общуването между Света и Дрозда - този начин на общуване чрез цитати ми беше изключително забавен. И ми се прииска и аз да можех да разговарям с някого така. И сега в разговори използвам цитати, за които аз си знам от кого и откъде са, но не е толкова забавно, когато човекът срещу теб не е наясно.
А котките? - ще попитате. Къде са тия котки, дето не е препоръчително да се обиждат?
Както би казал Киплинг, ходят и бродят където си щат. Тихон вече е официално е сред любимите ми "книжни котки". И ако някой смята, че не е възможно котките да си мислят всички онези неща, които тук са цитирани като мисли на Тихон и другите два котарака, веднага да се поправи. Мислят си ги, и още как. Че и по-лошо.
Краят, честно казано, не ме изненада особено. Нямаше да е логично, ако не беше щастлив - а пък точно този щастлив завършек го чаках още от средата на книгата.
Книгата ми хареса и се радвам, че реших да я прочета - нищо че най-напред ме привлякоха заглавието и корицата, а чак след това всички останали неща. Ако ви се чете забавна и свежа "кримка" от съвременен автор - действайте. За вас е.

[Kaya Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Ревю => http://justonebooklover.blogspot.com/...
~ ~ ~
Изключително симпатична, невероятно забавна, малко криминална, "Не е препоръчително да се обиждат котки" ме спечели на толкова много нива, че няма как да не побързам да пиша за нея.

[Tania Mateva · Rating 5 out of 5]

Хареса ми богатият речник на писателката и интересните и забавни метафори, които използваше. Въпреки, че се води криминале, историята ме разсмива доста. А като собственик на котка (или по-точно притежаван от котка) не мога да не оценя котешкият хумор :).

[Amellie · Rating 4 out of 5]

Много интересна книжка, която успя да ме разведри с детективските търсения на главните герои и симпатичния образ на котарака Тихон. Забавна, увлекателна и дори малко романтична.

[langana · Rating 3 out of 5]

Greitai ir smagiai perskaičiau, greitai ir pamiršiu. Lengvam laiko praleidimui rekomenduoju. Ypač kačių gerbėjams

[The Librarian's Granddaughter · Rating 4 out of 5]

The cover is extremely funny and is definitely in tune with the story behind it. The author's sense of humor is great. I laughed out loud while reading. Especially the descriptions of the habits and daily life of a cat were spot on.

In the story, we meet Svetlana, her friend and the newest addition to the family - the cat Tihon. Without realizing it, Svetlana is drawn into the mystery surrounding a murder, and the killer wants to eliminate Svetlana as well. Why is Svetlana targeted and what makes her dangerous for the criminal? This, as well as his identity, they will try to find out. Ah, the cat is a great addition to the otherwise quite interesting plot.

I got a sense of who the killer was pretty early on, but I wasn't entirely sure of the motives until almost the end. It goes without saying that Tihon was my favorite character. I loved the great relationship between Svetlana and her boyfriend. Ah, the sheer palette of secondary characters was the pinnacle of this addictive story. I really liked that they each had their own voice and were easily distinguishable. It's certainly a skill I value highly in authors. I recommend the author with both hands and I promise you happy times with her books.

[Maria Nora · Rating 5 out of 5]

Прочетох я на 28 юли миналата година (2022ра), но сега се сетих за нея, покрай една друга подобна история.
Колкото и смешно да звучи заглавието, книгата всъщност е доста интересна. Криминален роман е иии определено ми е от любимите, не само защото има котка.
Всъщност котката дори не е главната тема за обсъждане в романа. Действието се развива около едно убийство, има любов, има предателства, има и неочаквани обрати. Със сигурност ще кажа, че е замислено много заинтригуващо.

Бих дала 8,5 от 10, поради наличието на твърде много художествени описания- аз искам да знам какво се случва между Света и Дрозда, не какъв е пейзажът на заден фон🙄

[Yulia Basenko · Rating 3 out of 5]

Милый детектив, легко читается, с юмором.
Если вам нужно влюбиться в кошек, то это то, что нужно. Герои хвалят своих любимцев, пересказывают про них смешные и трогательные истории, читают про них стихи, поют песни. Под конец книги удивляешься, почему у тебя дома все ещё нет хотя бы одного котёнка :)

[Stelli Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Отдавна не бях чела толкова свежо написана книга. Тъй като и ние съжителстваме с котарак, се забавлявах от сърце на абзаците с него. Хареса ми и чувстото за хумор, както и това, че описанията са много експресивни, така че с лекота се визуализират в мислите.

[Maria Garalova · Rating 4 out of 5]

Обичам котки. Напълно съм съгласна, че не е препоръчително да се обиждат. Книгата е написана в динамика, присъствието на Тихон прави атмосферата по-уютна. Описанията не са скучни, а напротив - оригинални и ярки. Хареса ми.

[Marina Nova · Rating 3 out of 5]

Като цяло криминалните романи не са моето нещо. Тази книга обаче прочетох на един дъх и страшно се забавлявах. Може би защото не е типичното крими и все пак е достатъчно напрегната, където трябва. Препоръчвам. :)

[Maya · Rating 4 out of 5]

Много симпатично криминале, леко и елегантно написано.

[Valentina · Rating 5 out of 5]

Лека криминална история с ненатрапчиво присъствие на котки, приятен хумор и добра "драматургия" на събитията. Много свежо четиво.

[Yuliya · Rating 4 out of 5]

Изключително симпатична книжка. Смях се с глас при началните срещи с Тихон. Останалото, като цяло, не блести с нещо кой знае какво, но е приятно четиво.

[ソンヤ · Rating 5 out of 5]

Лека, хумористична, криминална история 😊

[Anelia Varadinova · Rating 3 out of 5]

Engaging and easy to read.
I wish the main cat had been more present throughout the book.

[Nazira Abibullakyzy · Rating 4 out of 5]

Интересная книга для любителей детективов с неожиданным концом. Котики добавляли особого умиления при прочтении.

[Desislava Todorova · Rating 4 out of 5]

След Възпламеняване имах нужда от леко криминале в стил Агата Кристи. Не че съм почитател на котките, но имаше доста препоръки за тази книга, пък и не чета често руски автори, та реших да разнообразя криминалетата на Агата Кристи. И не съжалявам, беше увлекателно, на моменти леееко скучно, но пък ми хареса. Пиша 3.5, заради нещата, които не ми харесаха / не бяха добре списани:
- още в началото става дума за това куче, Капа също го споменава, но по някаква глупава причина Дрозда и Света не питат подробности за кучето....при условие, че питат какви ли не глупости и измислят какви ли не сценарии
- по-добре щеше да бъде Света и Дрозда да не си бяха легнали
- сцената в театъра беше леееко скучновата, заедно с тази във ветеринарния кабинет
- не става ясно коя е бабичката с количката и марковите маратонки
- според мен Лера слага цигара, за да провали репетицията, понеже не се чувства готова да играе, но и това не става ясно
Сякаш авторката е искала да завърши книгата по-бързо и не е обмислила добре дребните детайли, но пак казвам, доста добро криминале, даже по-добро от на Робърт Галбрейт, който / която ме изгуби на първата книга, а на Елена бих й дала и втори шанс някой друг път.

[Marina Sinelnikova · Rating 3 out of 5]

Все кругом хвалят, вот и я решила попробовать Михалкову. Ну что, читабельно - ни язык, ни обстановка не вызвали протеста - но герои не то чтобы зацепили или показались особо симпатичными. Сойдет в минуту жизни трудную.