Има ли кой да ви обича

by Калин Терзийски

Събирачът на ценности изважда от джоба на панталоните си смачкан пакет цигари – една от ценностите, които притежава – и запалва цигара. Запалва я със запалка, на която има снимчица на гола жена, прекалено изтрита – също ценност. Смръква с нос, храчи и повлича наполовина пълната си количката за ценности. Върви бавно по улицата. Сградите, които са подредени покрай нея, са тъмносиви, защото улицата е стара.

Събирачът уж е разсеян, но това е заради дима на цигарата – присвил е очи, – иначе гледа внимателно земята пред краката си, не пропуска нищо. Ето – погледът му попада върху предмет, който би могъл да е интересен – някаква приятно жълта хартия. Навежда се и измъква страница от вестник. Тя се е загнездила между кошче за боклук и изоставена будка за вестници и там е пожълтявала цяла година. Да, датата е точно същата, но отпреди една година. На страницата на вестника има заглавие: „През март Козирозите ще имат успехи в бизнеса, Овните – в любовта“.

От другата страна има некролози и една от снимките е на симпатична млада жена, с умни очи. „Ценност“ – помисля си събирачът и подпъхва страницата между другите ценности в количката си. Продължава напред, вдъхновен от изобилието от ценности, което му предлагат улиците, тротоарите, кофите за боклук, Светът. Намира крак от кукла Барби, празно шишенце от парфюм, което още ухае, химикалка с празен пълнител, главичка на още свеж карамфил, перо от сврака, втората половинка от повестта „Кройцерова соната“ на Лев Толстой, чаена лъжичка, платка от някакъв електронен апарат. Поставя всичко в количката на подходящо място, за да го намери след това по-лесно.

Доволен е от намерените неща и вече наблюдава земята пред себе си небрежно, по-скоро за удоволствие – вече е събрал достатъчно ценности за деня. Прибира се към дома си, изкачва внимателно количката по стълбите до втория етаж, отваря и влиза в своето царство на ценностите.

За всеки друг то може да е отвратителна дупка, сметище, натъпкано до кошмарност с отвратителни боклуци, но за събирача на ценности това е най-приказното място на света. То е събрало остатъци от човешко щастие, тъга, удоволствие, труд, отчаяние, гениалност, страх, глупост, пиянство и лудост.

Събирачът на ценности оглежда доволен своето владение, подрежда цял час новооткритите неща, след това сяда на пода, запалва цигара и започва да чете едно от любовните писма, намерени преди десетина дена, завързани на стегнато пакетче и предпазливо изхвърлени в храсталака край един канал. Писмото започва така:

„Любими, любими, любими мой, вече цели три дни не съм те докосвала, не съм те целувала, не съм чувала гласа ти и не съм галила косата ти. Толкова ми липсваш, че чак изпитвам физическа болка, все едно ми е изтръгнат жизненоважен орган. Дори въздухът, който дишам без тебе, е безвкусен, не ми достига и гърдите ми остават празни. Целият свят е празен без тебе...“

Genres: Bulgarian Literature, Fiction, Short Stories, Audiobook, Ebooks

136 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Sve · Rating 2 out of 5]

Само мрак, мизерия, алкохолизъм, насилие. Не мерси. Дори и като сюжет е банален. Не знам каква награда е спечелил, но мисля да не се занимавм повече с него.

[Vasil Kolev · Rating 5 out of 5]

Пише съвсем човешки разкази.

(книгата е съвсем кратка, изчетох я едно-две пътувания в метрото)

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 3 out of 5]

Не може да се нарече харесване...много горчи, наистина...но и горчивото е вкус.

[Kaloyana · Rating 4 out of 5]

Даже 4,5 звездички. Сериозно добри разкази. Аз съм фен и това е. Напредвам с творчеството на този автор.

[Радослав Симеонов · Rating 5 out of 5]

Така се случи, че това е първата ми художествена книга за годината. Дали ще се окаже предопределяща - не знам. Знам само, че за пореден път съм възхитен от разказите на Калин Терзийски - автор, който бива изключително оплюван и осмиван, но ставащ ми все по-любим с времето. Тези разкази са изповед пред читателя, искрени до болка и показващи не просто поредния Буковски-wannabe, а един наистина талантлив български писател, забулен в мъглата на алкохола, търсещ себе си (и откриващ се в последния меко казано унищожителен разказ). Тези разкази са истински дуел между живота и смъртта, младостта и времето, бащата и дъщерята в свят, в който лудостта не може да бъде поставена в рамка и закачена на определено място. Свят, в който наистина се питам „Има ли кой да ви обича?“.

[Luboslav Emilov · Rating 5 out of 5]

Това е една от най-истинските оценки които давам- 5/5. Всеки трябва да прочете тази книга, това са толкова много интензивни и дълбоки чувства, прилежно пакетирани в 160стр. Каквото и да кажа би било малко. Ще оставя само този цитат който ме остави без думи, глупаво зяпнал някъде в нищото...
*
"И Антон К. заживя само заради тези мигновени погледи- всичко друго за него не представляваше живот. Все още не беше разбрал, че повечето хора живеят заради няколко мига в живота си. Още не знаеше и че немалко хора вече са изживели тези мигове и им остава да доживеят това, което им се случва между трите хранения."

[Tina Doncheva · Rating 2 out of 5]

Реших да седна и да прочета нещо на Калин Терзийски, просто за да съм прочела от-до нещо на Калин Терзийски. И... разбрах защо досега не съм чела нищо на Калин Терзийски.

Темата за мизерията в съвременната българска проза би била поносима, обаче явно аз съм мазохист, след като мине се-не мине месец-два, и решавам да се "натровя" с няколко последователни съвременни български писания. И тая мизерия в един момент ми идва повече, тя просто извира отвсякъде. И настроението ми неминуемо се скапва (казано на познатия ни език).

[Nikola Peikov · Rating 2 out of 5]

Откъде толкова мъка, нещастие, жестокост, Терзийски? Целият ми ден бе мрачен заради тези разкази... Иронични поздравления обаче на издателството и особено на редактора - някой май не признава пунктуация при подчинени изречения.

[Dorly · Rating 2 out of 5]

Надценен автор. Ако очакванията бяха по-скромни, можеше и да ми хареса.

[Margarita Garova · Rating 5 out of 5]

Вече съм фен

[Alexander Krastev · Rating 5 out of 5]

Напоследък ми се струва, че четем книги само за щастливи, богати и безгрижни хора. Бойко Борисов би казал "котараци с кюфтета", но разбира се 'Los ricos también lloran'* по името на първата голяма теленовела в света. И ако си мислим, че темите от пожълтяващата прогресивно българска преса се запътват трайно към книгите ни, "Има ли кой да ви обича" на Калин Терзийски прави тези еретични помисли на пух и прах с неговата книга за душата и страховете на хората - на всички страх.

Още на:
http://azcheta.com/index.php?option=c...

[Danny · Rating 1 out of 5]

Кой му е казал на този човек, че може да пише...

[ArtemisDiane112 · Rating 3 out of 5]

"Wciąż jeszcze nie wiedział, że większość ludzi żyje dla kilku chwil swojego życia"

Bardzo nierówny tom opowiadań. Na początku chciałam dać mu jedynie dwie gwiazdki, jednak ostatnie opowiadanie podwyższyło moją ocenę do trzech.

[Nedelina Petkova · Rating 2 out of 5]

Не знам защо реших да чета Терзийски, след като "Алкохол" направо ме отврати. Но това сборниче е доста по-добре.

[Katrin · Rating 2 out of 5]

Прочетох половината и няма да довърша

[Bozhana Todorova · Rating 4 out of 5]

Има ли кой да ви обича? Заглавието леко заблуждава, защото няма забележима любовна нишка в разказите. Повечето герои са самотни мъже. Но пък историите им са интересни. Особено последната за Антон К.

[Kristina Dimova · Rating 5 out of 5]

койт не харесва терзийски е прост

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

Сборник с всякакви разкази - някои, лъхащи на чист песимизъм ; някои любопитни и оригинални, други не чак толкова...

[Joeri · Rating 1 out of 5]

Not for me.

[Magareshko · Rating 2 out of 5]

"нещо обидно и мръсно, напомнящо изсъхнала капка циганска семенна течност."

[Yordan Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Препоръчвам!