Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях – Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот.
Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка...
---------------
Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да пожелая „Лека нощ!" на дъщеря си – при нас пристигна Хоботчо. Пристигна – и се настани в живота ни; беше образ, превърна се в приказка, после – в радиопиеса, а ето го – сега вече е чудна книжка, илюстрирана от същото това момиченце с огромни очи, заради което той се роди на света.
Радостно пътешествие, мили немирни Хоботчо! Вярвам, че ще откриеш много нови приятели!
Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях - Хоботчо. Кой или какво е хоботчо? Ни човек, ни слон. Нито пък хобит. Странно същество, което не само че не се срамува и притеснява от чудатия си вид, но дори е и гордо от чудатата си външност. Да, Хоботчо е надарен не само с дълъг и гъвкав хобот, но и с голямо самочувствие. Но понякога то му докарва неприятности... Ще разберете какви са те от книжката „Хоботчо” на Ценка Кучева и Весела Кучева (изд. „Потайниче”). Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...