Пътувам себе си: спомени – разговори със Самюел Док

by Julia Kristeva, Samuel Dock, Юлия Кръстева

Спомени. Разговори със Самюел Док
За първи път бележитата френска интелектуалка споделя своя живот, „пътувайки себе си“ през превратностите на времето, в книга под формата на диалог, на границата между биографичния жанр и психологическото изследване. От ранното детство в родния Сливен през 40-те години на XX век и юношеството в София при тоталитарния режим, през кипежа на разкрепостения Париж от 60-те, преподавателската дейност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети, до осмислянето на изпитанията пред човечеството в наши дни. Читателят ще може не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ярък отпечатък върху развитието на световната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, но и да се докосне до интимния свят на майката, съпругата, човека Юлия Кръстева.

Самюел Док (р. 1985 г.) е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман, „Апокалипсисът на Йонатан“ (2012), е добре приет от читателската публика и от критиката. Широк отзвук намират написаните в съавторство изследвания „Новият сблъсък на поколенията“ (2015) и „Новата неудовлетвореност от културата“ (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. От 2012 г. е колумнист в „Хъфингтън Поуст“.

Genres: Nonfiction, Biography

280 pages, Paperback

First published October 5, 2016

About the author

Julia Kristeva is professor emerita of linguistics at the Université de Paris VII and author of many acclaimed works. Her Columbia University Press books include Hatred and Forgiveness (2012); The Severed Head: Capital Visions (2014); and, with Philippe Sollers, Marriage as a Fine Art (2016).

Reviews

[Behzad]

کتابهای گفتگو همیشه برای من خواندنی بودند و هستند.
ژولیا کریستوا هم مستثنا نیست.

خواندنی برای علاقمندان به ادبیات و روانکاوی و تاریخ فکری مربوط به فلسفۀ قاره ای.

[M&A Ed]

"خودم را می‌سفرم" کتاب خوبی بود. به پیشنهاد یک دوست خواندم. جالب بود برایم دانستن درباره‌ی شخصیت ژولیا کریستوا که پیش‌تر در حد نقدادبی با نظریه‌هایش آشنا شده بودم. در این کتاب اما کریستوایی را می شناسیم که در کنار پژوهشگری، نظریه‌پردازی، مادر است و یک زن! جنبه‌های مادرانگی و زنانگی وی در کنار بعد علمی او کاملاً مشهود است. داشتن فرزندی معلول و رسیدگی به امور او، بیداری تا پاسی از شب و نوشتن رمان تنها بخش هایی از فعالیت این زن است!
اما کلیدواژه‌ی«بودن» کریستوا، سفر است و شاید به همین دلیل نام کتاب نیز از همین واژه الهام گرفته شده است. چرا که به گفته‌ی او« من نتوانسته‌ام ساکن تصویر «خودم» بشوم، تصویری که دیگران از من دارند؛ من خودم را همچون«در سفر» زندگی می‌کنم: عنصر من آب حیات است و هدفم دنبال کردن این جریان...»

[Lily]

Понеже е с интервюта, разглеждам снимки и чета отделни глави, когато искам нещо по-философско. Човекът е това което пише и мисли, някой страни на речта вече не са съвсем български. странно че напомнят стила на Пантелей Зарев и на Бахтин.
Не е леко четиво. стилът е хубав, младежът, който е задавал въпроси, е успял да я рязприкязва на извън-литературни теми. Има обаче много имена, които са ми неизвестни. Фрпанция е загадака. нейната литература също. Психологическо четиво за филолози и историци.

[Teya Diya]

За мен бе удоволствие! Какъв език, какъв хубав разговор танц между Самюел Док и Кръстева! Чудесна!