„Писането ми дава възможност да вниквам, да създавам връзки не само между дните, но и между нещата, между хората, образите, местата и дори между значения, които на пръв поглед се изключват взаимно." Мириам Ван хее (интервю в De Morgen, 28 май 1998 г.)
„Ван хее владее занаята си така, че форма и съдържание си съответстват съвършено. В един опростен стил тя ползва по най-добрия начин образи, ритъм и анжамбмани, за да накара читателя да погледне към свят, където хората са просто сенки, хора, които могат да причиняват много злини, но все пак заслужават състраданието ни. Често използваната перспектива от птичи поглед придава отстояние, а завладяващият ритъм - въвлеченост... Ван хее постига равновесие между въвлечеността в света и индивидуалната загуба, между погледа към голямата история и най-интимните възприятия." Из доклада на журито при номинацията за VSB Poezieprijs, 2014 г.
Скоро не съм била така цялостно запленена от книга с поезия. Изчетох я в самолета между Париж и Букурещ за 3 часа полет. Приключих с кацането на пистата, но душата ми остана да витае из висините на небето с думите на Мириам Ван хее....
Благодаря, Боряна Кацарска! Благодаря, Издателство за поезия ДА!
би трябвало да помниш от всеки ден по нещо, днес може би картината на буковите дънери, тъй както лежаха струпани край пътя и виждаше сърцевината им...
и още:
би било добре по-късно да се върнем тук отново да разстелем килим между игликите