„Ако въпросите не ти говорят нищо, такива ще бъдат и отговорите.“
„Сирените от Титан“ е забележителен роман! Кърт Вонегът съчетава по своя неповторим начин различни жанрове, поставяйки важни житейски въпроси, над които си струва читателите да се замислят.
Историята несъмнено е сатирична, тъй като ��вторът чудесно осмива отрицателните черти на човечеството, подобно на Станислав Лем в „Звездни дневници“. Освен това, усетих в нея силни антиутопични елементи, но четенето ми беше страшно приятно, заради превъзходното чувство за хумор! В дадена част от действието Вонегът критикува най-вече войната и начина на живот в армията, а пък в други моменти - религията, бизнеса, Холивуд... За мен, „Сирените от Титан“ представлява изключително качествена фантастика, към която със сигурност ще се завръщам!
Главният герой Малахия Констант е разглезен богаташ, който има необичайно голям късмет и си живее безгрижно на Земята. Обаче, след време неговият бизнес тотално се срива, а той по тайнствен начин е принуден да си тръгне от планетата и живее в различни части на галактиката. Впоследствие му предстоят доста любопитни и опасни космически приключения, по време на които израства като личност...
„Казано е, че Аристотел е бил последният човек, запознат както трябва с културата на собствената си цивилизация. Рансъм К. Фърн бе положил впечатляващи усилия да постигне неговите успехи. До известна степен не бе сполучил така добре, както Аристотел, да види закономерност в нещата, които знаеше.“
„Да си спомняш миналото — заяви Бракман. — Зат’ва те изпратиха в болницата, в края на краищата. Щото помнеше много. — Той сви грубите си длани като купички и показа на Вуйчо какъв сърцераздирателен проблем е представлявал. — Дявол да го вземе, помнеше толкоз много, че като войник не струваше пукната пара.“
„Вооз бе достатъчно мил, за да му спести истината, независимо колко силно Вуйчо го предизвикваше да го цапардоса с нея между очите.“
„Младите лъвове, които първи проповядваха вярата, сега можеха да се превърнат в агнета и да съзерцават такива ориенталски тайнства, като например спускането на капки вода по въже на камбана. Дисциплиниращата ръка на Църквата навсякъде се намираше у тълпите.“
„Радостните изненади през този ден бяха докарали Космическия скиталец до детинско състояние — състояние, в което иронията и сарказмът бяха недоловими за него. През тежкия си живот той бе ставал пленник на много неща. Сега бе пленник на една тълпа, която го смяташе за чудо.“
„Горката му душа се разтопи от удоволствие, когато си даде сметка, че един-единствен приятел е напълно достатъчен, за да бъде удовлетворена човешката нужда от приятелство.“
„— Аз съм последната, която ще отрече — четеше Беатрис собствения си ръкопис на глас, — че силите на Тралфамадор наистина са играли важна роля в земните дела. Въпреки всичко онези, които са обслужвали интересите на Тралфамадор, са го правили по толкова удивително специфични за себе си начини, че спокойно може да се твърди, че тази планета няма нищо общо със случая.“
„Беатрис изведнъж обърна гръб на картината и отново излезе на двора. Идеята, която искаше да включи в книгата си, вече и се бе изяснила напълно.
— Най-лошото, което изобщо може да се случи на някого — каза тя, — е никой да не го използва за нищо.“
„— Виждам, че най-накрая си я заобичал — отбеляза Сало.
— Едва преди една земна година — отвърна Констант. — Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.“