L'isola del muto

by Guido Sgardoli

Arme Bjoørneboe è un ex marinaio dal volto deturpato a causa di una ferita di guerra. In lotta con il mondo, decide di smettere di parlare e da allora, per tutti, diventa il Muto. Solitario e disperato, trascina i suoi giorni sopravvivendo fino al momento in cui gli viene offerta la possibilità di un riscatto: diventare il primo custode del nuovo farò costruito sull'isola di fronte al porto. Su questo scoglio inospitale, Arne si sente da subito a casa e mette radici, dando vita alla stirpe dei Bjoørneboe, i custodi del faro, una discendenza che rivelerà, di volta in volta, ribelli, eroi, filosofo, donne coraggiose, patrioti, contrabbandieri. La vita dei successori di Arne sarà indissolubilmente legata a quella dell'isola, sia che essi decidano di abbandonarla che di restarvi per sempre.

360 pages, Hardcover

Published January 25, 2018

Reviews

[Maria · Rating 5 out of 5]

Семейните саги, които се простират през няколко поколения, ме натъжават. Е, натъжават ме през последните години, на младини не се вживявах толкова. Започват обещаващо, сближавам се с героите, обикновено съпруг и съпруга, проследявам как им се раждат деца, ежедневните им грижи, борбите, съмненията и надеждите. След няколко странци обаче героите вече са остарели, децата са големи и на свой ред преминават през живота, имат свои деца, свои радости, разочарования, драми. След още няколко станици са минали още години... Тази книга ми се струва уместна метафора за начина, по който се чувствам в момента – няколко часа и 200-300 страници, а животът е минал без да забележа. Какво да се прави, така е в книгите, така е и в реалния свят.
„Когато се замислеше за децата си, се затрудняваше да установи със сигурност какъв баща е за тях, на какво ще ги научи, какво ще им остави от себе си за бъдещето. Всъщност му се струваше, че просто оставя животът да протича през него самия и семейството му, а дните се наслагват един върху друг и всички си приличат като неизменни обозначения по пътя на едно монотонно съществуване. Децата растяха, придобиваха опит, той и Лив остаряваха, ала дните протичаха еднакво, без промяна, както мързеливи капки падат една след друга, и ако се насилеше да си спомни какво се е случило само преди месец-два, се опасяваше, че няма да успее.
Гравитираше около живота си, без наистина да влиза в него. Така му се струваше. Гребеше около остров, без никога да акостира на него.“

[Mariya-Nikol · Rating 4 out of 5]

Книгата разказва за Арне Бьорнебу - бивш моряк, осакатен при битка, който става пазач на морски фар на остров, който се превръща в негов дом и на който родословното му дърво пуска корени. Книгата обхваща 150 години от живота на рода Бьорнебу, като е разделена на осем части, които проследяват съдбите на наследниците на Арне.
Изключително леко и ненатоварващо четиво, обожавам истории свързани с кръвните връзки и поколенията и тази книга ми беше изключително приятна, в същото време и някак мрачна и навяваща меланхолия. Давам ѝ 4⭐, защото ми липсва кулминация - текстът има и завръзка, и логична развръзка, но връхната точка не беше ясно изразена и не се усещаше достатъчно "връхна".

[blorbo · Rating 4 out of 5]

4.5

[Marianna Paiusco · Rating 5 out of 5]

Stupendo, non dico altro.

[Annalisa Coppellotti · Rating 4 out of 5]

👴🏼💙Cute dai.

[Моника · Rating 5 out of 5]

Хванах книгата без никакви очаквания. Но историята е пленяваща, не искаш да я оставиш. Съпреживяваш историята на Арне (Немия) и рода му Бьорнебу.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Сага за живота
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Преди пет години четох една малка книга на Гуидо Сгардоли, част от популярна хорър поредица за деца. Оказа се, че този автор има далеч по мащабни проекти, от които е и семейната сага за бившия моряк Арне Бьорнебу и неговите потомци. Макар „Островът на Немия“ („Емас“, 2020, с превод на Вера Петрова) да има структурата на типична сага, описваща родовите връзки и взаимоотношения на няколко поколения, по смисъл е книга за млади читатели. Днес вероятно малко младежи проявяват интерес към предците си, които не са били част от живота им, рядко разгръщат стари албуми с пожълтели снимки и не разпитват за отдавна изгубените си прародители, станали причина самите те да съществуват. Сто и петдесет години назад е достатъчно дълъг период, за да прекъсне всякакви спомени и интерес, още повече когато модерните технологии са заели цялото пространство и мисли на бъдещите родители. Сякаш всичко преди тяхното раждане е просто част от легенда и престава да съществува веднага щом фокусът се измести в друга посока. Тази книга обаче не е за спомените и бледите откъслеци мъгла, загубени през годините, а за живата и въздействаща природа на човешкото единение, неподвластно на времето и обстоятелствата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)