Сказания за Ибн Пайко

by Оливера Николова

Една от забележителните сгради в Скопие е Домът на Ибн Пайко, намиращ се до прочутия Камен мост над Вардар. Ибн Пайко приел исляма, но след смъртта му неговите съграждани успели да се преборят и да му устроят християнско погребение.

Македонската писателка Оливера Николова изгражда от съдбите на тримата главни герои в романа - Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко, събирателния образ на знаменития гражданин на Скопие от XV-XVI век. Това е книга за оцеляването на християните под османско робство, но и книга за различните превъплъщения на доброто и любовта.

Ибн Пайко е известен и уважаван занаятчия, произвеждащ медни и сребърни изделия, едновременно с това – застъпник на интересите на християните пред османските власти. Той е женен за красивата Калия, която влиза в манастир веднага щом Ибн Пайко е принуден да стане мюсюлманин като знак за лоялността му към управниците.

Ибн Байко е хитър мъж, който се омъжва за дръзката Тодора с желанието да стане виден гражданин, но в крайна сметка цял живот постоянно се бори с всякакви предизвикателства.

Ибн Тайко е рибар и лечител. Той се премества в града, търсейки любовта на мечтите си и намирайки я в лицето на туркинята Хатидже. Заради нея той се съгласява да промени вярата си.

Разказите за всеки от тримата се разпространяват сред хората – най-напред в градските квартали, после в околността и накрая в цяла Румелия.

Въпреки че „Сказания за Ибн Пайко“ е роман с историческа основа и изграждащ впечатляващ образ на Скопие между XV и XVI век, той все пак е роман за човешките съдби и нещастия, желания и любов както в мюсюлманския, така и в християнския свят по онова време. Това е книга за влиянието, което чуждите култури упражняват върху човешките взаимоотношения, но същевременно е и изцяло съвременен роман, независимо от историческата рамка.

184 pages, Paperback

First published January 1, 2001

About the author

Оливера Николова е родена на 11 март 1936 година во Скопје. Дипломирала на Филозофски факултет при Универзитетот "Св. Кирил и Методиј" во Скопје. Целиот работен век го поминала во Македонската радио-телевизија, работејќи како уредник и драматург. Таа e член на Друштвото на писателите на Македонија од 1963 година.
И покрај богатиот книжевен опус, Оливера Николова е најпозната како автор на првиот градски лик во македонската литература - Зоки Поки. Во октомври 2012 година, за романот "Куќичка", таа била номинирана како македонски претставник за наградата "Балканика".

Творештво:

Зоки Поки (проза за деца, 1963)
Ден за летување (раскази, 1964)
Тајната на жолтото куферче (роман за деца, 1965)
Земјата во која никогаш не се стигнува (повест за деца, 1965)
Зимски детективи (роман за деца и млади, 1972)
Пријателите Бон и Бона (роман за деца, 1974)
Сребрено јаболко (комедија, 1975)
Чук, чук, Стојанче (пиеса за деца, 1976)
Мојот звук (роман за деца и млади, 1977)
Тесна врата (роман, 1983)
Тажниот весел Владимир (проза за деца, 1984)
Умна глава (пиеса за деца, 1984)
Девојките на Марко(роман за деца и млади, 1987)
Љубоболки (роман за деца и млади, 1988)
Домашни задачи (роман, 1989)
Камерата на Борис (проза за млади, 1989)
Преминот е осветлен (роман за млади, 1990)
Шифри на каменот (роман за млади, 1993)
Бели стапки (роман за млади, 1993)
А, Б, В... (сликовница за деца, 1993)
Тромбот (роман, 1996)
Белиот чад (роман)
Тесна врата (роман)
Адамовото ребро (роман, 1999)
Вежби за Ибн Пајко (роман, 2000)
Левата комора (раскази)
Куќичка (роман, 2012)

Награди:

РТВ Скопје на СВП
„Младо поколение“
„Змаева награда“
„Стале Попов“
Рациново признание

Reviews

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Сказания за ибн Пайко" от македонската писателка Оливера Николова е описание на бита и живота в Османската империя в Скопие през 15-16 век.
Историите звучат много познато и балкански, има го усещането за за един типичен град с чаршията и еснафите, мюсюлмани и християни, църкви и джамии а на този фон определени етични проблеми и конфликти, личният избор и понякога липсата на такъв, стремежа към издигане и към любов и цената, която всеки плаща.
Книгата е разделена на четири сказания, всяко, от които е под определен лайт мотив, а всяко сказание разказва за различен герой - ибн Пайко ( Марко, сина на Пайко), ибн Байко (Петре, сина на Байко) и ибн Тайко (Сандри, сина на Тайко), тримата имат сходни съдби, но са много различни като характери и ги движат различни мотиви. Не бях чувала за тези типични македонски герои, за които разбрах от книгата, че са събирателния образ на знаменития гражданин на Скопие от XV-XVI век, научих и доста неща за Скопие. Макар през цялото време отделните детайли да ми звучаха много познато, ми беше много интересно да усетя живота в Османската империя през погледа на македонската писателка.
Интересно е, че авторката е предала много добре атмосферата, много автентично и в същото време някак си е успяла да излезе от рамката на времето и да звучи общочовешки, изборите, пред които са поставени героите не са само свързани с вярата, но и с мечтите, стремежите, амбициите, жертвата за другите.
Женските образи са донякъде типични за епохата и макар да не са толкова развити, колкото мъжките, всяка една от двете жени - Калия и Тодора, има ярко присъствие, собствен глас и позиция.
Стилът ѝ е доста особен, преобладават много турски думи, които предвид епохата звучат много на място, повечето са известни и се срещат сравнително често в балканската литература, но все пак на моменти леко ме затрудниха, има и доста бележки под линия.