Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
“Но този ад, който измислих сама, ще пазя, ще имам, додето умра - той- страшния мой, най-човешкият ад - на моята съвест суровия свят. “ (малък откъс от “Моят ад”)
Просто невероятна… Толкова се радвам, че успях да се сдобия с юбилейното издание с нейната поезия и проза🤧!!!! В момента на коментиране все още продължавам да чета с такава наслада!!!💌
Винаги съм предпочитала прозата пред поезията, но определено мога да оценя таланта на Дубарова. Бях поразена от начина, по който пише и то на толкова крехка възраст. Тя ни завещава някои от своите стихове, когато е едва на дванадесет години, а от тях блика толкова много дълбочина... България със сигурност е загубила много на 4.12.1979. В един друг, по-добър свят съм сигурна, че Дубарова щеше да продължи да ни трогва с думите си.
This girl was beyond the world she lived in. Her poetry and her depth are matched by none other. I can only imagine the heights she could have been at in different circumstances. The poets that fascinated me are just children playing with words now. I am not sure if I will ever have the chance to read something that can come even close to her poetry.