1,5⭐️ Поуката след прочитането й е: “Хвърли поглед и на рейтинга, преди да се хвърлиш с някакви очаквания”. Честно, моите бяха просто да я харесам. Разочарована съм средно от 2% от книгите, които чета. Това не е предположение, а статистика. И да, правя си такава всяка година. Щом успя да разочарова мен, значи е мнооого зле положението.
Към феновете (ако има такива) на “Грешно по правилния начин”: това си е моето мнение!
И така, книгата се чете бързо, но не бих я препоръчала. Не я мразя, за да й дам една звезда, но и не я харесвам, за да получи три. Все още не съм сигурна какви са чувствата ми към нея, но и сърце не ми дава да й дам две звезди, затова й отнемам една половинка. Истината е, че съм ядосана. Това е чувството, което изпитвам в момента (заради нея).
Аз съм любител на драмата. Не само, че я очаквам. Предпочитам я. Абе направо я обичам, НО... Цялата книга беше низ от глупости. Да, това е точната дума. Драма, драма, драма и то поднесана по изключително глупав начин.
Ема се води умно момиче, а не спираше да прави, мисли, чувства и говори глупави неща. Не знам дали да го отдам на пубертета, но не ми хареса образът й.
Дилан (с “А”, това много ме дразнеше) е умен, красив, забавен, чувствителен и всичко. Не ми хареса, как авторката ни запозна с баща му и веднага след това реши да го изкара, като негово мини копие. Стоеше ми пресилено. Все едно Тифани си е казала “чакай да вкарам още драма тук”, че да си мислите теории за бъдещето му и как ще го провали.
До средата на книгата смятах, че има шанс да я харесам, но след това той просто се изпари.
Наистина харесах образът на Кигън. Жалко, че героят му явно е бил добавен само заради “Брулени хълмове” и допълнителната драма.
Родителите просто ще ги пропусна.
Един епилог след пет години щеше да завърши книгата, но в края си личеше, че авторката е бързала да я приключи. То и аз бях така.