What do you think?
Rate this book
أوراق من الرزنامة
الغاية من هذه الترجمة تعريف القارئ العربي على برتولد بريشت كقاص، بعد أ عرفوه جيداً كمسرحي وكشاعر
119 pages, Paperback
First published January 1, 1949
12 people are currently reading
221 people want to read
About the author
Bertolt Brecht
1,605 books1,921 followersEugen Berthold Friedrich Brecht was a German poet, playwright, and theatre director. A seminal theatre practitioner of the twentieth century, Brecht made equally significant contributions to dramaturgy and theatrical production, the latter particularly through the seismic impact of the tours undertaken by the Berliner Ensemble—the post-war theatre company operated by Brecht and his wife and long-time collaborator, the actress Helene Weigel—with its internationally acclaimed productions.
From his late twenties Brecht remained a life-long committed Marxist who, in developing the combined theory and practice of his 'epic theatre', synthesized and extended the experiments of Piscator and Meyerhold to explore the theatre as a forum for political ideas and the creation of a critical aesthetics of dialectical materialism. Brecht's modernist concern with drama-as-a-medium led to his refinement of the 'epic form' of the drama (which constitutes that medium's rendering of 'autonomization' or the 'non-organic work of art'—related in kind to the strategy of divergent chapters in Joyce's novel Ulysses, to Eisenstein's evolution of a constructivist 'montage' in the cinema, and to Picasso's introduction of cubist 'collage' in the visual arts). In contrast to many other avant-garde approaches, however, Brecht had no desire to destroy art as an institution; rather, he hoped to 're-function' the apparatus of theatrical production to a new social use. In this regard he was a vital participant in the aesthetic debates of his era—particularly over the 'high art/popular culture' dichotomy—vying with the likes of Adorno, Lukács, Bloch, and developing a close friendship with Benjamin. Brechtian theatre articulated popular themes and forms with avant-garde formal experimentation to create a modernist realism that stood in sharp contrast both to its psychological and socialist varieties. "Brecht's work is the most important and original in European drama since Ibsen and Strindberg," Raymond Williams argues, while Peter Bürger insists that he is "the most important materialist writer of our time."
As Jameson among others has stressed, "Brecht is also ‘Brecht’"—collective and collaborative working methods were inherent to his approach. This 'Brecht' was a collective subject that "certainly seemed to have a distinctive style (the one we now call 'Brechtian') but was no longer personal in the bourgeois or individualistic sense." During the course of his career, Brecht sustained many long-lasting creative relationships with other writers, composers, scenographers, directors, dramaturgs and actors; the list includes: Elisabeth Hauptmann, Margarete Steffin, Ruth Berlau, Slatan Dudow, Kurt Weill, Hanns Eisler, Paul Dessau, Caspar Neher, Teo Otto, Karl von Appen, Ernst Busch, Lotte Lenya, Peter Lorre, Therese Giehse, Angelika Hurwicz, and Helene Weigel herself. This is "theatre as collective experiment [...] as something radically different from theatre as expression or as experience."
There are few areas of modern theatrical culture that have not felt the impact or influence of Brecht's ideas and practices; dramatists and directors in whom one may trace a clear Brechtian legacy include: Dario Fo, Augusto Boal, Joan Littlewood, Peter Brook, Peter Weiss, Heiner Müller, Pina Bausch, Tony Kushner and Caryl Churchill. In addition to the theatre, Brechtian theories and techniques have exerted considerable sway over certain strands of film theory and cinematic practice; Brecht's influence may be detected in the films of Joseph Losey, Jean-Luc Godard, Lindsay Anderson, Rainer Werner Fassbinder, Nagisa Oshima, Ritwik Ghatak, Lars von Trier, Jan Bucquoy and Hal Hartley.
During the war years, Brecht became a prominent writer of the Exilliteratur. He expressed his opposition to the National Socialist and Fascist movements in his most famous plays.
From his late twenties Brecht remained a life-long committed Marxist who, in developing the combined theory and practice of his 'epic theatre', synthesized and extended the experiments of Piscator and Meyerhold to explore the theatre as a forum for political ideas and the creation of a critical aesthetics of dialectical materialism. Brecht's modernist concern with drama-as-a-medium led to his refinement of the 'epic form' of the drama (which constitutes that medium's rendering of 'autonomization' or the 'non-organic work of art'—related in kind to the strategy of divergent chapters in Joyce's novel Ulysses, to Eisenstein's evolution of a constructivist 'montage' in the cinema, and to Picasso's introduction of cubist 'collage' in the visual arts). In contrast to many other avant-garde approaches, however, Brecht had no desire to destroy art as an institution; rather, he hoped to 're-function' the apparatus of theatrical production to a new social use. In this regard he was a vital participant in the aesthetic debates of his era—particularly over the 'high art/popular culture' dichotomy—vying with the likes of Adorno, Lukács, Bloch, and developing a close friendship with Benjamin. Brechtian theatre articulated popular themes and forms with avant-garde formal experimentation to create a modernist realism that stood in sharp contrast both to its psychological and socialist varieties. "Brecht's work is the most important and original in European drama since Ibsen and Strindberg," Raymond Williams argues, while Peter Bürger insists that he is "the most important materialist writer of our time."
As Jameson among others has stressed, "Brecht is also ‘Brecht’"—collective and collaborative working methods were inherent to his approach. This 'Brecht' was a collective subject that "certainly seemed to have a distinctive style (the one we now call 'Brechtian') but was no longer personal in the bourgeois or individualistic sense." During the course of his career, Brecht sustained many long-lasting creative relationships with other writers, composers, scenographers, directors, dramaturgs and actors; the list includes: Elisabeth Hauptmann, Margarete Steffin, Ruth Berlau, Slatan Dudow, Kurt Weill, Hanns Eisler, Paul Dessau, Caspar Neher, Teo Otto, Karl von Appen, Ernst Busch, Lotte Lenya, Peter Lorre, Therese Giehse, Angelika Hurwicz, and Helene Weigel herself. This is "theatre as collective experiment [...] as something radically different from theatre as expression or as experience."
There are few areas of modern theatrical culture that have not felt the impact or influence of Brecht's ideas and practices; dramatists and directors in whom one may trace a clear Brechtian legacy include: Dario Fo, Augusto Boal, Joan Littlewood, Peter Brook, Peter Weiss, Heiner Müller, Pina Bausch, Tony Kushner and Caryl Churchill. In addition to the theatre, Brechtian theories and techniques have exerted considerable sway over certain strands of film theory and cinematic practice; Brecht's influence may be detected in the films of Joseph Losey, Jean-Luc Godard, Lindsay Anderson, Rainer Werner Fassbinder, Nagisa Oshima, Ritwik Ghatak, Lars von Trier, Jan Bucquoy and Hal Hartley.
During the war years, Brecht became a prominent writer of the Exilliteratur. He expressed his opposition to the National Socialist and Fascist movements in his most famous plays.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 34 reviews
February 14, 2020
Brecht Bertold (1898 – 1956)
Kalendergeschichten (1949)
Short, short stories called ‘Calenderstories’ is a collection of popular tales in simple language dedicated to a large group of readers, including children and people of all ages.
Brecht communicates in the shape of poems and short stories humanistic values throughout history.
From ancient Greece and Rome to the barbarian invasions of Europe, as well as the many wars in the world, the author finds the most emotional situations to the reader’s delight.
There is something to smile or to wonder and to admire, to worry and fear, to love and to hate, even to tears for the sensitive hearts.
Kalendergeschichten (1949)
Short, short stories called ‘Calenderstories’ is a collection of popular tales in simple language dedicated to a large group of readers, including children and people of all ages.
Brecht communicates in the shape of poems and short stories humanistic values throughout history.
From ancient Greece and Rome to the barbarian invasions of Europe, as well as the many wars in the world, the author finds the most emotional situations to the reader’s delight.
There is something to smile or to wonder and to admire, to worry and fear, to love and to hate, even to tears for the sensitive hearts.
May 1, 2021
Всички разкази и стихове са своеобразни притчи. Немалка част от тях са взаимствани от исторически фрагменти. Интересни са заигравките с Цезар, Сократ, Джордано Бруно, Франсис Бейкън, Лао Дзъ.
August 13, 2022
Четено преди петнайсетина-двайсет години, и многократно препрочитано, и досега анекдотите с господин К. са просто незабравими.
В този кратък сборник има само мъдрост, намигване и доста тъга.
————
▶️ Много любимо! ♥️
АКО АКУЛИТЕ БЯХА ХОРА
“— Ако акулите бяха хора, щяха ли да се отнасят по-добре към малките рибки? — запита малкото момиченце на хазяйката господин К.
— Ама, разбира се — отговори той. — Ако акулите бяха хора, щяха да построят в морето огромни развъдници за малките рибки, където щеше да има всякаква храна — и растителна, и животинска. Щяха да полагат грижи в развъдниците да има винаги прясна вода и въобще щяха да се вземат всички необходими санитарни мерки. Ако например някоя рибка си наранеше перката, щеше незабавно да и се направи превръзка, да не би да загине преди време и така да се изплъзне на акулите. А за да не се предават на мрачни мисли, сегиз-тогиз за малките рибки щяха да се устройват грандиозни водни празници; понеже веселата рибка е много по-вкусна от тъжната.
В развъдниците щеше да има, естествено, и училища. Там рибките щяха да се обучават как се плува навътре в гърлата на акулите. Географията например щеше да им помага да намират местата, където мързеливо се излежават големите акули. Но най-много щеше, естествено, да се набляга върху моралното възпитание на рибките. Щяха да ги научат, че най-възвишеното и най-красивото нещо на този свят е с радост да се принесеш в жертва и че всички те са длъжни да вярват на акулите, особено когато им говорят, че им готвят прекрасно бъдеще. На малките рибки щеше постоянно да се втълпява, че това бъдеще им е осигурено, само ако се научат на послушание. Малките рибки щяха да се предпазват от всякакви низки, материалистически, егоистични и марксистки увлечения. Ако някоя от тях се поддадеше на подобни увлечения, то останалите трябваше незабавно да донесат за това на акулите.
Ако акулите бяха хора, щяха, естествено, да водят помежду си войни за завладяване на чужди развъдници и чужди рибки. Сраженията щяха да се предоставят на собствените им рибки. Щеше да им бъде внушено, че между тях и рибките на другите акули съществува огромна разлика. Щеше да бъде разгласено, че макар и, както е известно, рибките да са неми, те мълчат на съвсем различни езици и поради това е невъзможно да има между тях разбирателство. На всяка рибка, която по време на война убие няколко вражески рибки, тоест рибки, мълчащи на друг език, щеше да се прикачи малък орден от морска звезда и да се присвои званието герой.
Ако акулите бяха хора, при тях, естествено, щеше да има и изкуство. Щяха да се създават красиви картини, в които зъбите на акулите щяха да бъдат изписани с най-дивни краски, а гърлата им щяха да се изобразяват като истински градини на удоволствията, където чудесно може да се полудува. Театрите на морското дъно щяха да представят как доблестни рибки въодушевено плуват към гърлата на акулите, а музиката щеше да е тъй приятна, че под нейните звуци рибките, замаяни от най-приятни мисли, щяха начело с оркестъра мечтателно да се втурват в гърлата на акулите.
Естествено, там щеше да има и религия, ако акулите бяха хора. Тя щеше да проповядва, че истинският живот за рибките започва едва в коремите на акулите. Впрочем, също и равенството, което засега съществува между рибките, щеше да се премахне, ако акулите бяха хора. Някои от тях щяха да получат служби и щяха да се издигнат над останалите. Малко по-едрите рибки щяха да придобият дори правото да изяждат по-дребните. Това щеше да е само приятно на акулите, понеже така те самите щяха по-често да си похапват по-угоени късове. А още по-големите, получили ръководни постове, рибки щяха да се грижат за реда сред останалите — щяха да станат учители, офицери, инженери по строежа на развъдници и пр.
Накратко, ако акулите бяха хора, едва тогава в морето щеше да има култура. ”
В този кратък сборник има само мъдрост, намигване и доста тъга.
————
▶️ Много любимо! ♥️
АКО АКУЛИТЕ БЯХА ХОРА
“— Ако акулите бяха хора, щяха ли да се отнасят по-добре към малките рибки? — запита малкото момиченце на хазяйката господин К.
— Ама, разбира се — отговори той. — Ако акулите бяха хора, щяха да построят в морето огромни развъдници за малките рибки, където щеше да има всякаква храна — и растителна, и животинска. Щяха да полагат грижи в развъдниците да има винаги прясна вода и въобще щяха да се вземат всички необходими санитарни мерки. Ако например някоя рибка си наранеше перката, щеше незабавно да и се направи превръзка, да не би да загине преди време и така да се изплъзне на акулите. А за да не се предават на мрачни мисли, сегиз-тогиз за малките рибки щяха да се устройват грандиозни водни празници; понеже веселата рибка е много по-вкусна от тъжната.
В развъдниците щеше да има, естествено, и училища. Там рибките щяха да се обучават как се плува навътре в гърлата на акулите. Географията например щеше да им помага да намират местата, където мързеливо се излежават големите акули. Но най-много щеше, естествено, да се набляга върху моралното възпитание на рибките. Щяха да ги научат, че най-възвишеното и най-красивото нещо на този свят е с радост да се принесеш в жертва и че всички те са длъжни да вярват на акулите, особено когато им говорят, че им готвят прекрасно бъдеще. На малките рибки щеше постоянно да се втълпява, че това бъдеще им е осигурено, само ако се научат на послушание. Малките рибки щяха да се предпазват от всякакви низки, материалистически, егоистични и марксистки увлечения. Ако някоя от тях се поддадеше на подобни увлечения, то останалите трябваше незабавно да донесат за това на акулите.
Ако акулите бяха хора, щяха, естествено, да водят помежду си войни за завладяване на чужди развъдници и чужди рибки. Сраженията щяха да се предоставят на собствените им рибки. Щеше да им бъде внушено, че между тях и рибките на другите акули съществува огромна разлика. Щеше да бъде разгласено, че макар и, както е известно, рибките да са неми, те мълчат на съвсем различни езици и поради това е невъзможно да има между тях разбирателство. На всяка рибка, която по време на война убие няколко вражески рибки, тоест рибки, мълчащи на друг език, щеше да се прикачи малък орден от морска звезда и да се присвои званието герой.
Ако акулите бяха хора, при тях, естествено, щеше да има и изкуство. Щяха да се създават красиви картини, в които зъбите на акулите щяха да бъдат изписани с най-дивни краски, а гърлата им щяха да се изобразяват като истински градини на удоволствията, където чудесно може да се полудува. Театрите на морското дъно щяха да представят как доблестни рибки въодушевено плуват към гърлата на акулите, а музиката щеше да е тъй приятна, че под нейните звуци рибките, замаяни от най-приятни мисли, щяха начело с оркестъра мечтателно да се втурват в гърлата на акулите.
Естествено, там щеше да има и религия, ако акулите бяха хора. Тя щеше да проповядва, че истинският живот за рибките започва едва в коремите на акулите. Впрочем, също и равенството, което засега съществува между рибките, щеше да се премахне, ако акулите бяха хора. Някои от тях щяха да получат служби и щяха да се издигнат над останалите. Малко по-едрите рибки щяха да придобият дори правото да изяждат по-дребните. Това щеше да е само приятно на акулите, понеже така те самите щяха по-често да си похапват по-угоени късове. А още по-големите, получили ръководни постове, рибки щяха да се грижат за реда сред останалите — щяха да станат учители, офицери, инженери по строежа на развъдници и пр.
Накратко, ако акулите бяха хора, едва тогава в морето щеше да има култура. ”
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 11, 2014
Досега не бях чела нищо от Бертолд Брехт. Може би поради прекаленото преекспониране на връзката между неговото творчество и марксизма в годините преди 89-та. Но се оказа, че това определено е литературен пропуск. Нещата зависят от гледната точка и в прочита си на Брехт лично аз открих много повече общо с източните философии, отколкото с Маркс (или казано по друг начин - на мен също се оказва, че ми харесва тази част от марксизма, която промотира и Брехт ;)) Книгата "Календарни мъдрости" е интересна и като форма, и като съдържание. Формата е базирана на типично немския Народен календар, който е създаден поне два века преди Брехт да се роди, и който е служел за записване на събития. От това се определя ненатруфеността в изказа, както и поднасянето на идеите под формата на кратки разкази и анекдоти. Съдържанието е философия, поднесена много достъпно и запомнящо се. Брехт определено има какво да каже и как да защити мъдро гледната си точка. Аналогиите, които е направил, са съвсем актуални и в наши дни. Много приятно ме изненада това четиво и с удоволствие бих прочела и други книги от автора.
November 24, 2022
Brecht > Precht
July 29, 2018
يستخدم الكاتب شخصيات وأحداث تاريخية في قصصه القصيرة بداية من سقراط ومن ثم يوليوس قيصر وجيوردانو برونو وفرانسيس بيكون - يستخدم هذه الشخصيات لاسقاطات رمزية . و يبدو كما هو وارد في مقدمة المترجم أن هذه الأوراق تضمنت قصائد اختار المترجم عدم نقلها إلى العربية وأضاف مكانها قصص عن السيد كوينر وهي مجموعة من الأقوال والمواقف على شكل حكمة لم تعجبني عموما. أما بالنسبة لباقي القصص فكانت متفاوتة وعموما أقل مما كنت آمله من كتاب لبرتولت برشت
February 7, 2025
Preguntas de un obrero que lee
¿Quién construyó Tebas, la de las Siete Puertas?
En los libros figuran sólo nombres de reyes.
¿Acaso arrastraron ellos los bloques de piedra?
Y Babilonia, mil veces destruida,
¿quién la volvió a levantar otras tantas?
Quienes edificaron la dorada Lima, ¿en qué casas vivían?
¿Adónde fueron la noche en que se terminó la Gran Muralla, sus albañiles?
Llena está de arcos triunfales Roma la grande.
Sus césares ¿sobre quiénes triunfaron?
Bizancio, tantas veces cantada, para sus habitantes ¿sólo tenía palacios?
Hasta en la legendaria Atlántida, la noche en que el mar se la tragó, los que se ahogaban pedían,
bramando, ayuda a sus esclavos.
El joven Alejandro conquistó la India.
¿Él solo?
César venció a los galos.
¿No llevaba siquiera a un cocinero?
Felipe II lloró al saber su flota hundida.
¿No lloró más que él?
Federico de Prusia ganó la guerra de los Treinta Años.
¿Quién la ganó también?
Un triunfo en cada página.
¿Quién preparaba los festines?
Un gran hombre cada diez años.
¿Quién pagaba los gastos?
A tantas historias,
Tantas preguntas.
¿Quién construyó Tebas, la de las Siete Puertas?
En los libros figuran sólo nombres de reyes.
¿Acaso arrastraron ellos los bloques de piedra?
Y Babilonia, mil veces destruida,
¿quién la volvió a levantar otras tantas?
Quienes edificaron la dorada Lima, ¿en qué casas vivían?
¿Adónde fueron la noche en que se terminó la Gran Muralla, sus albañiles?
Llena está de arcos triunfales Roma la grande.
Sus césares ¿sobre quiénes triunfaron?
Bizancio, tantas veces cantada, para sus habitantes ¿sólo tenía palacios?
Hasta en la legendaria Atlántida, la noche en que el mar se la tragó, los que se ahogaban pedían,
bramando, ayuda a sus esclavos.
El joven Alejandro conquistó la India.
¿Él solo?
César venció a los galos.
¿No llevaba siquiera a un cocinero?
Felipe II lloró al saber su flota hundida.
¿No lloró más que él?
Federico de Prusia ganó la guerra de los Treinta Años.
¿Quién la ganó también?
Un triunfo en cada página.
¿Quién preparaba los festines?
Un gran hombre cada diez años.
¿Quién pagaba los gastos?
A tantas historias,
Tantas preguntas.
March 16, 2024
Herr K die Art Mensch die sagt sie hat die matrix verlassen
September 20, 2021
Me han gustado mucho estas "historias de almanaque" de Bertolt Brecht, especialmente los relatos un poquito más extensos que el resto: los dedicados a Francis Bacon, a Sócrates y a Julio César, entre otros. La voluntad aleccionadora del autor queda clara desde un primer momento (es la "marca de la casa" de Brecht), pero eso no es obstáculo para que las historias se puedan leer y disfrutar plenamente. Muy recomendable.
January 19, 2015
Este foi meu primeiro Brecht. Não fiquei particularmente impressionada, mas como podem ver, não detestei. Foi “okay”. Talvez tenha feito uma má escolha: no fim de contas esta é apenas uma colecção de contos, e nem uma particularmente popularizada de entre o corpus do grande dramaturgo. Mas calhou ser o que tinha deste à mão e, movida pela curiosidade, lá folheei este livro, página a página.
As temáticas correm um largo espectro: uma mulher que resgata um bebé, Júlio César, Francis Bacon, Sócrates, etc. De uma forma ou outra, os finais cumprem o esperado para um conto: há aquele pedaço desconcertante final, ou uma conclusão satisfatória com um preceito moral. Confesso não ter aqui denotado muito o uso do “estranhamento” brechtiano – e talvez seja por isso que me senti desiludida. Em todo o caso, não tomo esta colecção para considerações finais a respeito de Brecht, antes pelo contrário. Se soubesse, talvez tivesse feito outra selecção.
As temáticas correm um largo espectro: uma mulher que resgata um bebé, Júlio César, Francis Bacon, Sócrates, etc. De uma forma ou outra, os finais cumprem o esperado para um conto: há aquele pedaço desconcertante final, ou uma conclusão satisfatória com um preceito moral. Confesso não ter aqui denotado muito o uso do “estranhamento” brechtiano – e talvez seja por isso que me senti desiludida. Em todo o caso, não tomo esta colecção para considerações finais a respeito de Brecht, antes pelo contrário. Se soubesse, talvez tivesse feito outra selecção.
September 21, 2013
Bertolt Brecht quiere aleccionar al lector al tiempo que lo entretiene. En sus historias siempre hay una moraleja, una toma de conciencia y de denuncia ante las fuerzas negativas de la sociedad desde una postura marxista. Esto podría llevarnos a pensar historias maniqueas con personajes estereotipados, pero estaríamos ante un gran error. Las historias tienen un gran profundidad y calidad, con personajes profundamente humanos.
En "Historias de almanaque" se alternan relatos con poesías y provervios. Si bien los últimos son bastante simples en general y se les nota demasiado su intención ideológica, los relatos están en general a gran altura. Si tenéis poco tiempo os recomendaría "La herida de Sócrates", "Los dos hijos" y, sobre todo "César y su legionario", uno de los mejores relatos breves que he disfrutado como lector y por cuya sola lectura valdría la pena hacerse con el libro.
En "Historias de almanaque" se alternan relatos con poesías y provervios. Si bien los últimos son bastante simples en general y se les nota demasiado su intención ideológica, los relatos están en general a gran altura. Si tenéis poco tiempo os recomendaría "La herida de Sócrates", "Los dos hijos" y, sobre todo "César y su legionario", uno de los mejores relatos breves que he disfrutado como lector y por cuya sola lectura valdría la pena hacerse con el libro.
May 26, 2015
«Un hombre que hacía mucho tiempo que no veía al señor K. le saludó con estas palabras:
—No ha cambiado usted nada.
—¡Oh! —exclamó el señor K., empalideciendo.»
Brillante, ingenioso y crítico. El mejor Brecht reunido en una serie de cuentos y poemas que no dejan a nadie indiferente y que, con sutileza, consigue arrancar más de una sonrisa.
—No ha cambiado usted nada.
—¡Oh! —exclamó el señor K., empalideciendo.»
Brillante, ingenioso y crítico. El mejor Brecht reunido en una serie de cuentos y poemas que no dejan a nadie indiferente y que, con sutileza, consigue arrancar más de una sonrisa.
June 17, 2016
أحببت بريخت المسرحي أكثر من بريخت القاص بالرغم من أن القصص في هذا الكتاب جيدة و لكن قد تصيبك بالملل أحياناً و كذلك الترجمة لم تكن واضحة و أدبية بما فيه الكفاية.
June 2, 2021
Diese Sammlung von Kurzgeschichten und Gedichten ist wie andere Werke von Brecht voller moralischer Botschaften. Wie der Titel vermuten lässt, spiegelt das Buch Geschichten aus verschiedenen Zeitzonen wider, und menschliches Verhalten und Werte im Laufe der Geschichte zu sehen, war das, was ich an diesem Buch am meisten mag.
Auch die Geschichte "Der Verwundete Socrates" hat mich glauben lassen, dass mich auch deutsche Literatur zum Lachen bringen kann :) Es ist ein spannendes Buch und leicht zu lesen, auch wenn Deutsch nicht Ihre Muttersprache ist.
Auch die Geschichte "Der Verwundete Socrates" hat mich glauben lassen, dass mich auch deutsche Literatur zum Lachen bringen kann :) Es ist ein spannendes Buch und leicht zu lesen, auch wenn Deutsch nicht Ihre Muttersprache ist.
May 19, 2020
Eine sehr gute Sammlung der Werke Bertolt Brechts. Ich habe seine Gedichte besonders gern, aber das ganze Buch ist voller interessante Ideen. Ich liebe, wie er manchmal Humor oder Ironie benutzt, um die Moral seiner Geschichten zu erklären. Als jemand, der Deutsch als zweite Sprache spricht, würde ich sagen, dass dieses Buch eine gute Wahl ist, wenn man Deutsch immer noch lernt. Brecht schreibt meistens umgangssprachlich, und seine Sprache ist nicht altmodisch.
January 10, 2022
Trovo in tutto quel che leggo di Brecht, che sia teatro, critica o che siano questi racconti brevi mescolati a poesia episodica, pensiero acuto e grande freschezza. Davvero un piacere ritrovarlo di quando in quando.
Questo volumetto contiene anche le "Storie del signor Keuner", curioso e penso ben riuscito omaggio a Kafka.
Questo volumetto contiene anche le "Storie del signor Keuner", curioso e penso ben riuscito omaggio a Kafka.
November 20, 2017
Ein schöner "Rundumschlag" von Bertolt Brecht, der einen wunderbarer Einblick in sein Prosa-Werk gibt. Eigentlich ist das Bändchen viel zu dünn, denn ich hätte gerne mehr von seinen Geschichten gelesen.
June 18, 2023
«Så hadde de håpet og troen,
men manglet mat og drikke.
Og om de stjal der de ikke fikk hus,
det angår meg ikke.
Det angår meg ikke om bonden
holdt tale om å bli god.
Et halvt hundre barn trenger suppe
Mer enn moral og tro»
Brecht er best i test, as.
men manglet mat og drikke.
Og om de stjal der de ikke fikk hus,
det angår meg ikke.
Det angår meg ikke om bonden
holdt tale om å bli god.
Et halvt hundre barn trenger suppe
Mer enn moral og tro»
Brecht er best i test, as.
May 29, 2020
Ein tolles Buch! Scheint als Publicistik, ist aber nicht. Es ist das erste Mal, dass ich von nackten Handlungen so beeindruckt bin. Es gibt aber viel mehr als nur Handlungen. Seltsam ist es dass nicht die Gedichte, sondern ein Kurzgeschichte die poetischste Stück ist ("Der Soldat von La Ciotat"). "Der verwudete Socrates" mag ich am liebsten, weil die so lustig ist. /
ЧУудесна книга! Прилича на публицистика, но не е - или поне не само. За първи път сюжетите ме впечатляват толкова (по принцип очаквам много повече от авторовия изказ). Но тук има повече от сюжети. Странно е, че най-поетичната творба не е някое от стихотворенията, а един разказ ("Войникът от Ла Сиота"). "Раненият Сократ" ми стана любима история, много е смешна.
ЧУудесна книга! Прилича на публицистика, но не е - или поне не само. За първи път сюжетите ме впечатляват толкова (по принцип очаквам много повече от авторовия изказ). Но тук има повече от сюжети. Странно е, че най-поетичната творба не е някое от стихотворенията, а един разказ ("Войникът от Ла Сиота"). "Раненият Сократ" ми стана любима история, много е смешна.
Want to read
December 6, 2021SBB 131
April 13, 2024
Zwischendurch ganz gut und sogar teilweise lustig, aber ansich echt nicht so gut
September 8, 2024
Variado, cómico, trágico y relativamente terrorífico.
October 5, 2024
Brecht never disappoint.
Ein sehr gutes Buch für Anfänger wie mich die in Brechts Welt schlüpfen wollen.
Ein sehr gutes Buch für Anfänger wie mich die in Brechts Welt schlüpfen wollen.
November 22, 2024
Historias aisladas y discontinuas, salvo las reflexiones del señor K. Amena lectura.
June 25, 2025
die beste art brecht auf alle arten kennen und lieben zu lernen
Read
December 21, 2025Meh
September 27, 2019
BUDDHOVO PODOBENSTVÍ O HOŘÍCÍM DOMĚ
[snažil jsem se neúspěšně napodobit sazbu]
Gautama Buddha šířil
učení o kole chtivosti, na něž jsme vpleteni, a doporučoval zbavit se vší žádostivosti a vplynout tak bez jakéhokoli přání do nicoty, již nazýval nirvánou.
I ptali se ho jednoho dne jeho žáci:
Jaká je ta nicota, Mistře? Všichni bychom se rádi zbavili vší žádostivosti, jak doporučuješ, ale pověz nám, zdali to Veliké Nic, do něhož pak vplyneme,
je takové jako to veliké splynutí se vším, co stvořeno,
když člověk leží s nadlehčeným břichem v poledne ve vodě,
když líně, téměř bez myšlenek, leží ve vodě nebo upadne do spánku,
nevěda už téměř, že si upravuje přikrývku,
rychle klesaje ke dnu, zdali je tedy tato nicota,
takovou radostnou a dobrou nicotou nebo zdali je tato tvá nicota prostě jen oním Velikým Nic -- chladným, prázdným a bezvýznamným.
Dlouho mlčel Buddha, pak pravil netečně:
Není odpovědi na vaši otázku.
Ale večer, když žáci odešli,
seděl Buddha pod chlebovníkem a vyprávěl jiným,
těm, kteří s neptali, toto podobenství:
Viděl jsem nedávno dům. Ten dům hořel. Střechu už olizovaly plameny. Šel jsem tam a zpozoroval jsem, že v něm jsou ještě lidé. Vstoupil jsem do dveří a volal jsem na ně, že jim hoří střecha nad hlavou, vyzývaje je takto, aby dům rychle opustili. Ale ti lidé
neměli, zdá se, naspěch. Jeden se mě ptal,
zatím co žár už mu spaloval brvy,
jaké je venku počasí, neprší-li snad,
nefouká-li snad vítr, je-li pro ně přichystán jiný dům a takovéhle věci. Bez odpovědi
jsem opět vyšel. Tihleti, myslil jsem si,
musí uhořet, dřív než se přestanou ptát. Opravdu,
přátelé,
komu půda ještě není tak horká že by ji raději vyměnil za jakoukoli jinou, než aby na ní zůstal, tomu nemám co říct. Tak pravil Gautama-Buddha.
Ale i my, kteří se už nezabýváme uměním, jak trpně
snášet život,
ale spíše uměním, jak se mu činně vzepřít, a přicházíme s rozličnými návrhy pozemského rázu a učíme lidi,
jak mají setřást lidské trýznitele, i my prohlašujeme,
že těm, kteří
tváří tvář vzlétajícím eskadrám bombardérů klimatické krize
se ještě sálodlouze vyptávají,
co zamýšlíme, jak si to představujeme
a co se stane po převratu s jejich pokladničkami
a svátečními kalhotami --
prohlašujeme, že těmto lidem
nemáme téměř, co říct.
Marxističtější prózu jsem v životě nečetl. Příznačnou budiž cesta, jak se ke mně dostala: Brechta nám doporučovali na FF UK (ukažme klidně prstem na Josefa Šlerku) & já tento kus následně zcizil v jedné hospodě. Pivo měli dobré, ale po svrchně kvašené 14° mě druhý den bolela hlava.
Nejzábavnější je poslední kus. Tzv. naučná hra, ve které soudce osvobodí kupce, který zastřelí svého pomocníka. Kupec totiž podle soudce jednal v sebeobraně, nemohl “předpokládat kamarádský čin od nosiče, kterého, jak přiznal, týral.” Navíc nosič náležel ke třídě, která “v den zúčtování mohla jedině získat”.
Takže tak. Zbytek zapomenu, něco si od pana Brechta ale ještě přečtu.
Hodnocení: su na tenise a místo klimatické krize tam má slovo KAPITÁL ofc )))))))))))))))))))))))
[snažil jsem se neúspěšně napodobit sazbu]
Gautama Buddha šířil
učení o kole chtivosti, na něž jsme vpleteni, a doporučoval zbavit se vší žádostivosti a vplynout tak bez jakéhokoli přání do nicoty, již nazýval nirvánou.
I ptali se ho jednoho dne jeho žáci:
Jaká je ta nicota, Mistře? Všichni bychom se rádi zbavili vší žádostivosti, jak doporučuješ, ale pověz nám, zdali to Veliké Nic, do něhož pak vplyneme,
je takové jako to veliké splynutí se vším, co stvořeno,
když člověk leží s nadlehčeným břichem v poledne ve vodě,
když líně, téměř bez myšlenek, leží ve vodě nebo upadne do spánku,
nevěda už téměř, že si upravuje přikrývku,
rychle klesaje ke dnu, zdali je tedy tato nicota,
takovou radostnou a dobrou nicotou nebo zdali je tato tvá nicota prostě jen oním Velikým Nic -- chladným, prázdným a bezvýznamným.
Dlouho mlčel Buddha, pak pravil netečně:
Není odpovědi na vaši otázku.
Ale večer, když žáci odešli,
seděl Buddha pod chlebovníkem a vyprávěl jiným,
těm, kteří s neptali, toto podobenství:
Viděl jsem nedávno dům. Ten dům hořel. Střechu už olizovaly plameny. Šel jsem tam a zpozoroval jsem, že v něm jsou ještě lidé. Vstoupil jsem do dveří a volal jsem na ně, že jim hoří střecha nad hlavou, vyzývaje je takto, aby dům rychle opustili. Ale ti lidé
neměli, zdá se, naspěch. Jeden se mě ptal,
zatím co žár už mu spaloval brvy,
jaké je venku počasí, neprší-li snad,
nefouká-li snad vítr, je-li pro ně přichystán jiný dům a takovéhle věci. Bez odpovědi
jsem opět vyšel. Tihleti, myslil jsem si,
musí uhořet, dřív než se přestanou ptát. Opravdu,
přátelé,
komu půda ještě není tak horká že by ji raději vyměnil za jakoukoli jinou, než aby na ní zůstal, tomu nemám co říct. Tak pravil Gautama-Buddha.
Ale i my, kteří se už nezabýváme uměním, jak trpně
snášet život,
ale spíše uměním, jak se mu činně vzepřít, a přicházíme s rozličnými návrhy pozemského rázu a učíme lidi,
jak mají setřást lidské trýznitele, i my prohlašujeme,
že těm, kteří
tváří tvář vzlétajícím eskadrám bombardérů klimatické krize
se ještě sálodlouze vyptávají,
co zamýšlíme, jak si to představujeme
a co se stane po převratu s jejich pokladničkami
a svátečními kalhotami --
prohlašujeme, že těmto lidem
nemáme téměř, co říct.
Marxističtější prózu jsem v životě nečetl. Příznačnou budiž cesta, jak se ke mně dostala: Brechta nám doporučovali na FF UK (ukažme klidně prstem na Josefa Šlerku) & já tento kus následně zcizil v jedné hospodě. Pivo měli dobré, ale po svrchně kvašené 14° mě druhý den bolela hlava.
Nejzábavnější je poslední kus. Tzv. naučná hra, ve které soudce osvobodí kupce, který zastřelí svého pomocníka. Kupec totiž podle soudce jednal v sebeobraně, nemohl “předpokládat kamarádský čin od nosiče, kterého, jak přiznal, týral.” Navíc nosič náležel ke třídě, která “v den zúčtování mohla jedině získat”.
Takže tak. Zbytek zapomenu, něco si od pana Brechta ale ještě přečtu.
Hodnocení: su na tenise a místo klimatické krize tam má slovo KAPITÁL ofc )))))))))))))))))))))))
July 24, 2018
Vielleicht bin ich beim Lesen der Werke Brechts mittlerweile zu wählerisch geworden, aber ich finde doch, dass die Qualität der hier zusammengetragenen einzelnen Stücke sehr stark schwankt. Hier wäre weniger eindeutig mehr gewesen.
May 12, 2012
The most approachable Brecht writing I have seen.
One interesting fact about Brecht is that as a leftist he had no regard for private property, including intellectual property. He regarded all creative writing as being in the public domain, i.e., collective property.
These stories are mostly morality tales, characteristic of Brecht. The first one is a modern adaptation of the old solomon tale of the two women competing for guardianship of a baby.
Another story treats the journey of Francis Bacon from convicted crooked politician to altruistic social reformer and progressive activist. I find it interesting because it illustrates that people can actually change. This is probably part of Brecht's intentional message that people can make individual progress in learning from their personal past and actually improving themselves. There's a duality there in that progressing to a next level requires admitting your flaws. And Chris Hedges, another communist, also says that we must keep in mind that we remain fallible, are not perfectible. (That is part of Hedges' Christian perspective, which I also find intriguing.)
All through the book, a so-called "wry" German humor is on display. One story, "Der Verwundete Socrates", is a comic fantasy of how Socrates would have played out as a bumbling soldier in the war against Persia. After some unlikely fakery on the battlefield causes the enemy to retreat, Socrates makes an observation that is still relevant today: "Fühlte deutlich, dass die Sache noch nicht vorüber war. Sicher w
One interesting fact about Brecht is that as a leftist he had no regard for private property, including intellectual property. He regarded all creative writing as being in the public domain, i.e., collective property.
These stories are mostly morality tales, characteristic of Brecht. The first one is a modern adaptation of the old solomon tale of the two women competing for guardianship of a baby.
Another story treats the journey of Francis Bacon from convicted crooked politician to altruistic social reformer and progressive activist. I find it interesting because it illustrates that people can actually change. This is probably part of Brecht's intentional message that people can make individual progress in learning from their personal past and actually improving themselves. There's a duality there in that progressing to a next level requires admitting your flaws. And Chris Hedges, another communist, also says that we must keep in mind that we remain fallible, are not perfectible. (That is part of Hedges' Christian perspective, which I also find intriguing.)
All through the book, a so-called "wry" German humor is on display. One story, "Der Verwundete Socrates", is a comic fantasy of how Socrates would have played out as a bumbling soldier in the war against Persia. After some unlikely fakery on the battlefield causes the enemy to retreat, Socrates makes an observation that is still relevant today: "Fühlte deutlich, dass die Sache noch nicht vorüber war. Sicher w
June 30, 2008
Einfach toll... vom Kreidekreis bis zu den Geschichten von Herrn K., die ich am besten finde. Sie sind lustig, lassen schmunzeln, aber es steckt auch soviel Wahrheit darin. Jede Geschichte hat ihre Eigenheit und sie sind alle gut.
Displaying 1 - 30 of 34 reviews