О, каква свършена, велика и неочаквано огромна тъпня е сътворил ДФ! Това е от онези редки случаи, в които съм бясна на някой автор. Дори не мога да повярвам, че този човек е написал Деликатност и Нашите раздели.
Значи, още докато видях в началото да използва сигурното доказателство за безсилие и тотален литературен тъпизъм "младата издателка", "възрастният мъж", "младата/старта жена" и други форми на малоумни заместители на "Иван" просто с "той", както би трябвало да е винаги, си казах о.О. Но с всяка страница ставаше все по-зле и по-зловещо зле. Мислех да извадя примери, но толкова се вбесих, че дори това не ми се занимава. Само няколко неща по памет - "докато пиеха кафе, двамата изведнъж осъзнаха, че са влюбени" - това някакви хора, дето за сефте се вижда и са на по 50 - хаха. Друго -"вървейки, той си мислеше за всички лошотии, които животът му е стоварил"и винаги има някакво деепричастие, което може да побърка и най-търпеливите. Сюжетът е уж загадка, мистерия около една книга, ама толкова малоумно скалъпена, че аз се чудя дали наистина тоя човек е написал това пиршество на писателската свинщина. По-зле е и от най-малоумния български автор, издаден по неведоми пътища, а това все пак е Франция и френска литература. Не знам как се е случило. Ясно, че за пари, защото името продава, но мен би ме било срам да издам това, с риска да ям сух хляб до края на живота си. Финалът е еманация на свръхчовешката литературна тъпота.
Не, не става дума, че една книга не ми харесва, много книга не са ми харесвали и то на автори, които обичам, като например Амели Нотомб, но никога не съм срещала такова нахално човешко бездарие и свещена глупост, пробутани в книга. Добре, че си я взех от библиотеката, а не съм дала пари за това, защото тогава щях да намеря начин да пиша на тоя писател наистина какво мисля за неговата малка книга, която е голяма обида за читателите му.
Написах това ужасно ревю, с надеждата някой, който харесва ДФ преди тази книга, да прочете ревюто ми и да си спести времето и мозъчните клетки, както и гадните емоции.
Досега не съм се заричала никога да не чета автор, когото съм харесвала, но има една тъпа, книга, но тази е обидно тъпа.
Сбогом, ДФ, и дано спреш да пишеш внезапно и завинаги до края на живота си да продаваш лотарийни билети край Сена.
Искам ми се да завърша това ревю толкова зле, колкото е книгата ти и да напиша една дума - "пръдльо", но няма.
Просто ще кажа, че това са едни минус триста звезди за скапаното ти творение.