What do you think?
Rate this book
Пирин Вихренски #1
Софийско крими
София, средата на 1990-те. Градът с уплаха и съмнение се приспособява към стремглавия ритъм на промените. Въздухът е упоен с аромат на надежда. Свободата дава криле на едни и вбесява други. Животът става труден, но за сметка на това – невъобразимо пъстър и увлекателен…
Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше полицейско началство. Безутешната майка пък решава да включи в търсенето и частен детектив с екзотично име, за когото това е… първият случай.
Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше полицейско началство. Безутешната майка пък решава да включи в търсенето и частен детектив с екзотично име, за когото това е… първият случай.
160 pages, Paperback
Published January 1, 2018
3 people are currently reading
37 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
March 1, 2021
Забавна и много приятна, препоръчвам! :)
February 27, 2024
Изключително безсмислено четиво без човешко адекватен край. Чете се като мокър сън на извратен мъж. Авторът не може да спре да коментира гърдите на женските си герои. Единствено на някои от жените, които са описани като грозни, успява да не спомене размера на сутиена, а на всичките други задължително гледа като на сексуални обекти. Прекалените възрастови разлики между младите жени /момичета и възрастните им “любови” крещят педофилия от страна на автора. 16 годишно момиче и 30+ годишни чичаци, например. Самият факт, че още в първите 15 страници на книгата, авторът намира за удачно да коментира бюста на друго (!) непълнолетно момиче, за което е подчертано, че не е “от последния клас на гимназията”, говори сам за себе си. Той обича да осмива “простотията” на определени герои в книгата си, но е редно да прочете какво е написал и тогава да де замисли за живота си, ценностите си, идеалите си. Целта на четивото остава мистерия за мен. Като жанр, не бих могла да го опиша като комедия, сатира, крими или мистерия. Само като избиване на педофилски комплекси и мъжка фантазия от страна на автор, който не бива да се допуска на 500 метра от училище.
November 6, 2023
Признавам си, че се заех с четенето на „Софийско крими“ на Орлин Чочов просто така. Не бях чувал нито произведението, нито автора. Може би имаше нещо в корицата, илюстрирана от Диана Нанева, което привлече вниманието ми, но определено отворих книгата в пълно неведение за това, което ще срещна вътре. Понякога тези ми експерименти дават много добър резултат, друг път не съвсем. Но не мисля, че някога ще спра да го правя. А една от причините да не се отказвам да избирам книгите си на сляпо, са именно книги като тази.
Първото нещо, което веднага ми направи впечатление, е начинът, по който Орлин Чочов е кръстил героите си. Имена, някои от които не биха дали резултат в Гугъл търсачката, но същевременно толкова мелодични, закачливи и лесни за запомняне, че скоро спират да правят дори впечатление, а се превръщат в част от света на книгата. Най-напред в текста се появява младши лейтенант Хергелешки, който е и едно от основните действащи лица, последван от старшината Гърмидолски. После един по един се появяват все така колоритните Тильо Кожодерски, Полифония Гайдарова, леля Филомена, подполковник Фишеков, Мики Мискинов и още, и още. Колкото странни са имената, толкова автентични са героите с описанията, мотивите и светоусещането си. Изградени простичко, но с дълбочина и толкова различни един от друг, че дори авторът да не споменава името, пак ще знаете от чие лице се разказва историята в момента.
Тъй като заглавието не е от най-информативните, ще кажа набързо, че „Софийско крими“ разказва историята на младши лейтенант Хергелешки и също толкова младият, новоизлюпен частен детектив Пирин Вихренски и опитът им да открият обявената за изчезнала шестнадесетгодишна Теменужка. Като всеки човек, веднага започнах да въртя схеми и теории кое как е станало и защо е станало. Нищо не излезе вярно. Мисля, че с нестандартните си имена Орлин Чочов достатъчно ясно подсказва, че подходът към сюжета ще бъде също толкова нестандартен. Стилът на писане е така приятен, че направо не се усеща. Авторът изключително умело е разпределил описанията на обстановката в началото на всяка глава, а когато е нужно, те се движат заедно с героите и така читателят става свидетел точно на това, на което и действащото лице, без информацията да натежава. Същевременно тези описания са достатъчно подробни и живи, че да предадат заобикалящия или вътрешния свят по напълно задоволителен начин, без да оставят чувство на празнота. Освен това авторът изгражда и една много правдоподобна, дишаща атмосфера, която безпроблемно ме накара да се пренеса в столицата през деветдесетте години. Изобщо за мен е изумително как може в едни близо сто и петдесет страници, автор да съумее даде толкова много. Освен добро владеене на езика, Орлин Чочов показва богата обща култура, както и богат речников запас. Няма начин такъв автор да не събуди възхита у мен. Но за да дам пример, отварям на произволна страница и попадам на описание на Студентски град:
„Студентски град! Не беше стъпвал тук поне от пет години насам… В паметта му се зареяха разпокъсани възпоминания: международните бригади със съмнителна трудово-възпитателна стойност; запивките с младото мелнишко на Владо Бясов под звуците на циничната му кухарка; рокендрол вечерите в студентската дискотека, блиц свалките на дансинга и последвалото сборичкване между чаршафите в ранните часове в стаята на гърдестата студйентка от „Начална пидагогика“… „ама по-тихичку, че кулйежката от горното лигло учи за пуправивитйелйен“; недоумението и уплахът от последвалия порой от романтични писма в лексиконово-естраден стил…“
Немалко за атмосферата допринасят и чудесните, леко ръбовати илюстрации, някои от които по някакъв особен начин ме подсетиха за любимата Disco Elysium.
С краткия обем обаче идва и моята най-голяма забележка – твърде много неща останаха неизяснени. В случая бяха включени много герои и събития, които Орлин Чочов изкусно е вплел в сюжета, но книгата завърши някак спонтанно в момента, в който случаят беше разкрит. Това има хубава и не чак толкова хубава страна. Хубавата е, че по този начин книгата предоставя възможност част от второстепенните сюжетни линии да се пренесат в продълженията. Не чак толкова хубавата страна е, че след първоначалното удовлетворение от последната страница, в мен започнаха да се зараждат въпроси. Какво се е случило с този и онзи герой, след като е разбрал това или онова? Каква е била реакцията на тези герои? Какво е станало с тях след разкриването на загадката? Тези второстепенни действащи лица служеха като катализатори, помагащи и подтикващи основните герои да напредват със случая и техните сюжетни линии предоставяха пряка видимост към мотивите им, съответно напълно достоверно се изграждаха и като самостоятелни характери. Там е работата, че накрая всичко това беше сякаш забравено. Вероятно е авторът да е сметнал, че тези неща не са важни и може би е прав, защото основните герои успяха да преминат през всички перипетии, къде с усилия, къде с късмет, а случаят беше разкрит. Но в мен все пак остана едно мъничко усещане за незавършеност.
Като изключим тази подробност обаче, книгата ми хареса страшно много. Всъщност даже успях леко да се разочаровам от бързото темпо, с което напредвах в прочитането ѝ. Искаше ми се да остана още в нея. Бях любопитен за развръзката толкова, колкото ми беше интересно разкриването на всяка нова следа, а пленителният, неангажиращ и чудато увлекателен стил на Орлин Чочов ме караше инстинктивно да посягам към нея в момента, в който я оставя. Това определено е книга, която се чете за няколко часа, или пък за три дни, в случай че човек хептен не разполага със свободно време. Да, книгата няма да остане с мен седмици след прочитането ѝ, нито ще ме буди късно нощем, но определено ми донесе едно такова гъделичкащо удоволствие от самото ѝ прочитане. В крайна сметка аз именно удоволствие се надявах да намеря в нея. Що се отнася до четирите продължения за този харизматичен, млад детектив Пирин Вихренски, смятам да ги глътна в най-кратък срок. А леката празнота, която ми оставиха някои от не напълно завършените сюжетни линии, ще успея да я превъзмогна без да полагам кой знае какви усилия. Не е като историята да е оставена незавършена.
P.S. Както е тръгнало напоследък, май тези кримки ми се услаждат твърде много. Каква ще бъде следващата ми стъпка? Марлоу и Мегре?
Първото нещо, което веднага ми направи впечатление, е начинът, по който Орлин Чочов е кръстил героите си. Имена, някои от които не биха дали резултат в Гугъл търсачката, но същевременно толкова мелодични, закачливи и лесни за запомняне, че скоро спират да правят дори впечатление, а се превръщат в част от света на книгата. Най-напред в текста се появява младши лейтенант Хергелешки, който е и едно от основните действащи лица, последван от старшината Гърмидолски. После един по един се появяват все така колоритните Тильо Кожодерски, Полифония Гайдарова, леля Филомена, подполковник Фишеков, Мики Мискинов и още, и още. Колкото странни са имената, толкова автентични са героите с описанията, мотивите и светоусещането си. Изградени простичко, но с дълбочина и толкова различни един от друг, че дори авторът да не споменава името, пак ще знаете от чие лице се разказва историята в момента.
Тъй като заглавието не е от най-информативните, ще кажа набързо, че „Софийско крими“ разказва историята на младши лейтенант Хергелешки и също толкова младият, новоизлюпен частен детектив Пирин Вихренски и опитът им да открият обявената за изчезнала шестнадесетгодишна Теменужка. Като всеки човек, веднага започнах да въртя схеми и теории кое как е станало и защо е станало. Нищо не излезе вярно. Мисля, че с нестандартните си имена Орлин Чочов достатъчно ясно подсказва, че подходът към сюжета ще бъде също толкова нестандартен. Стилът на писане е така приятен, че направо не се усеща. Авторът изключително умело е разпределил описанията на обстановката в началото на всяка глава, а когато е нужно, те се движат заедно с героите и така читателят става свидетел точно на това, на което и действащото лице, без информацията да натежава. Същевременно тези описания са достатъчно подробни и живи, че да предадат заобикалящия или вътрешния свят по напълно задоволителен начин, без да оставят чувство на празнота. Освен това авторът изгражда и една много правдоподобна, дишаща атмосфера, която безпроблемно ме накара да се пренеса в столицата през деветдесетте години. Изобщо за мен е изумително как може в едни близо сто и петдесет страници, автор да съумее даде толкова много. Освен добро владеене на езика, Орлин Чочов показва богата обща култура, както и богат речников запас. Няма начин такъв автор да не събуди възхита у мен. Но за да дам пример, отварям на произволна страница и попадам на описание на Студентски град:
„Студентски град! Не беше стъпвал тук поне от пет години насам… В паметта му се зареяха разпокъсани възпоминания: международните бригади със съмнителна трудово-възпитателна стойност; запивките с младото мелнишко на Владо Бясов под звуците на циничната му кухарка; рокендрол вечерите в студентската дискотека, блиц свалките на дансинга и последвалото сборичкване между чаршафите в ранните часове в стаята на гърдестата студйентка от „Начална пидагогика“… „ама по-тихичку, че кулйежката от горното лигло учи за пуправивитйелйен“; недоумението и уплахът от последвалия порой от романтични писма в лексиконово-естраден стил…“
Немалко за атмосферата допринасят и чудесните, леко ръбовати илюстрации, някои от които по някакъв особен начин ме подсетиха за любимата Disco Elysium.
С краткия обем обаче идва и моята най-голяма забележка – твърде много неща останаха неизяснени. В случая бяха включени много герои и събития, които Орлин Чочов изкусно е вплел в сюжета, но книгата завърши някак спонтанно в момента, в който случаят беше разкрит. Това има хубава и не чак толкова хубава страна. Хубавата е, че по този начин книгата предоставя възможност част от второстепенните сюжетни линии да се пренесат в продълженията. Не чак толкова хубавата страна е, че след първоначалното удовлетворение от последната страница, в мен започнаха да се зараждат въпроси. Какво се е случило с този и онзи герой, след като е разбрал това или онова? Каква е била реакцията на тези герои? Какво е станало с тях след разкриването на загадката? Тези второстепенни действащи лица служеха като катализатори, помагащи и подтикващи основните герои да напредват със случая и техните сюжетни линии предоставяха пряка видимост към мотивите им, съответно напълно достоверно се изграждаха и като самостоятелни характери. Там е работата, че накрая всичко това беше сякаш забравено. Вероятно е авторът да е сметнал, че тези неща не са важни и може би е прав, защото основните герои успяха да преминат през всички перипетии, къде с усилия, къде с късмет, а случаят беше разкрит. Но в мен все пак остана едно мъничко усещане за незавършеност.
Като изключим тази подробност обаче, книгата ми хареса страшно много. Всъщност даже успях леко да се разочаровам от бързото темпо, с което напредвах в прочитането ѝ. Искаше ми се да остана още в нея. Бях любопитен за развръзката толкова, колкото ми беше интересно разкриването на всяка нова следа, а пленителният, неангажиращ и чудато увлекателен стил на Орлин Чочов ме караше инстинктивно да посягам към нея в момента, в който я оставя. Това определено е книга, която се чете за няколко часа, или пък за три дни, в случай че човек хептен не разполага със свободно време. Да, книгата няма да остане с мен седмици след прочитането ѝ, нито ще ме буди късно нощем, но определено ми донесе едно такова гъделичкащо удоволствие от самото ѝ прочитане. В крайна сметка аз именно удоволствие се надявах да намеря в нея. Що се отнася до четирите продължения за този харизматичен, млад детектив Пирин Вихренски, смятам да ги глътна в най-кратък срок. А леката празнота, която ми оставиха някои от не напълно завършените сюжетни линии, ще успея да я превъзмогна без да полагам кой знае какви усилия. Не е като историята да е оставена незавършена.
P.S. Както е тръгнало напоследък, май тези кримки ми се услаждат твърде много. Каква ще бъде следващата ми стъпка? Марлоу и Мегре?
February 2, 2025
Слушах "Софийско крими" в Сторител и всъщност не очаквах, че толкова много ще се забавлявам с тази книга. Говоря не само като визирам имената... Стилът ми допадна толкова много, че от дълго време не ми се бе случвало да оставам запленена от четиво. Сега съм на втората книга и е много вероятно да си купя цялата поредица за Пирин Вихренски ей-така - не само защото ми допадат, а и за това, че обожавам книгите, които по някакъв начин са ми въздействали позитивно. и искам да бъдат при мен.
Признавам си без никакви скрупули: много, ама страшно много харесвам Ор��ин Чочов и неговия частен детектив. 90-те години оживяха пред мен с целия си колорит на онова разбунено време на прехода. Тогава съм била малка, признавам, но помня неща, които са се врязали в паметта ми и Орлин Чочов успя да ги възкреси и да ги направи по-живи от всякога. Само на мен ли ми направи впечатление колко красива е София и как писателя я описва с рядко чувство на обич. Никога не съм обичала града - какъвто ще да е град. Обаче след "Софийско крими" осъзнавам, че съм изпуснала много с това да бъда интроверт и да предпочитам Балкана и полето. Съжалявам, провинциално чедо съм! :) Нищо, че съм космополитна...
Когато започнах "Софийско крими", всъщност бях много разочарована от друга криминална история и всъщност търсех начин да убия горчивия послевкус на сбърканата преди тази книга. Е, никога няма да съжалявам за избора си, който направих с господин Чочов! Завинаги оставам фен на вашия Пирин Вихренски! Благодаря ви за часовете, в които ми правеха компания Хергелешки, леля Филомена, Полифония Гайдарска, Теменужка Кожодерска, Стела, Мики Мискинов, Пожаревски, Фишеков и всички първостепенни и второстепенни герои с толкова благозвучни имена! :)
Признавам си без никакви скрупули: много, ама страшно много харесвам Ор��ин Чочов и неговия частен детектив. 90-те години оживяха пред мен с целия си колорит на онова разбунено време на прехода. Тогава съм била малка, признавам, но помня неща, които са се врязали в паметта ми и Орлин Чочов успя да ги възкреси и да ги направи по-живи от всякога. Само на мен ли ми направи впечатление колко красива е София и как писателя я описва с рядко чувство на обич. Никога не съм обичала града - какъвто ще да е град. Обаче след "Софийско крими" осъзнавам, че съм изпуснала много с това да бъда интроверт и да предпочитам Балкана и полето. Съжалявам, провинциално чедо съм! :) Нищо, че съм космополитна...
Когато започнах "Софийско крими", всъщност бях много разочарована от друга криминална история и всъщност търсех начин да убия горчивия послевкус на сбърканата преди тази книга. Е, никога няма да съжалявам за избора си, който направих с господин Чочов! Завинаги оставам фен на вашия Пирин Вихренски! Благодаря ви за часовете, в които ми правеха компания Хергелешки, леля Филомена, Полифония Гайдарска, Теменужка Кожодерска, Стела, Мики Мискинов, Пожаревски, Фишеков и всички първостепенни и второстепенни герои с толкова благозвучни имена! :)
October 5, 2024
3.5/5
Няма да лъжа, че основното, което ми грабна вниманието бяха кориците в разпознаваемия стил на Дияна Нанева. Още повече се зарадвах, когато видях, че вътре също има илюстрации съпровождащи сюжета – нещо, което все по-рядко виждам в романите за възрастни, камо ли кримитата.
Първото нещо, което ми направи впечатление беше списъкът от колоритни герои с изчанчени имена – ясно е, че авторът Орлин Чочов е отделил време да ги подбере и измисли. Като започнем с главния герой – прохождащият детектив „Пирин Вихренски“ – име, което едва ли ще срещнете някога и някъде другаде. Това беше второто нещо, което подпали любопитството ми – защо „Пирин“, че и „Вихренски“? Тъй като започнах поредицата отзад-напред (първо с последната книга) този въпрос ме мъчеше от известно време и се радвам, че първият роман даде един доста забавен отговор. Но списъкът с особени имена продължава: Глория Печикамъкова, Филомена Стърнишка, Полифония Гайдарова, лейтенант Хергелешки, подполковник Фишеков и т.н. Защо го споменавам – има много случаи, в които сядам да чета български романи и това което ме отказва, са имената на героите – дотолкова лишени от всякакво въображение, че като ги срещнеш в текста и ти се отщява да продължиш нататък.
Малко за самия сюжет – действието се развива в средата на 1990-те. Главният герой е в ранните си тридесет и решава да започне кариера като детектив. Съществува една уникална Софийска атмосфера, която съм сигурна, че хората, които си спомнят този период ще оценят – време, в което компютрите тепърва започват да се популяризират, срещите се уговаряха по домашния телефон и т.н.
За случаят, който Пирин разкрива мога да кажа следното – беше забавен (бонус точки, че съществуваше героиня, която се казваше Ема и учеше в 18-то – основно защото и аз съм Ема и съм учила в 18-то :D).
Единствената ми критика е спрямо женските персонажи - малко прекалено ми идваше the male gaze в един момент. Все се коментираше някаква част от външността им или се гледаше на тях като потенциални бъдещи романтични завоевания на главния герой. Според мен има нужда това да се смекчи в следващите книги, предстои да видя дали ще е така.
Завършекът ми хареса, не беше страшен, кървав – напротив, в основата на цялата книга е едно тънко чувство за хумор. Чете се бързо и е идеална за някоя по-кратка ваканция.
Няма да лъжа, че основното, което ми грабна вниманието бяха кориците в разпознаваемия стил на Дияна Нанева. Още повече се зарадвах, когато видях, че вътре също има илюстрации съпровождащи сюжета – нещо, което все по-рядко виждам в романите за възрастни, камо ли кримитата.
Първото нещо, което ми направи впечатление беше списъкът от колоритни герои с изчанчени имена – ясно е, че авторът Орлин Чочов е отделил време да ги подбере и измисли. Като започнем с главния герой – прохождащият детектив „Пирин Вихренски“ – име, което едва ли ще срещнете някога и някъде другаде. Това беше второто нещо, което подпали любопитството ми – защо „Пирин“, че и „Вихренски“? Тъй като започнах поредицата отзад-напред (първо с последната книга) този въпрос ме мъчеше от известно време и се радвам, че първият роман даде един доста забавен отговор. Но списъкът с особени имена продължава: Глория Печикамъкова, Филомена Стърнишка, Полифония Гайдарова, лейтенант Хергелешки, подполковник Фишеков и т.н. Защо го споменавам – има много случаи, в които сядам да чета български романи и това което ме отказва, са имената на героите – дотолкова лишени от всякакво въображение, че като ги срещнеш в текста и ти се отщява да продължиш нататък.
Малко за самия сюжет – действието се развива в средата на 1990-те. Главният герой е в ранните си тридесет и решава да започне кариера като детектив. Съществува една уникална Софийска атмосфера, която съм сигурна, че хората, които си спомнят този период ще оценят – време, в което компютрите тепърва започват да се популяризират, срещите се уговаряха по домашния телефон и т.н.
За случаят, който Пирин разкрива мога да кажа следното – беше забавен (бонус точки, че съществуваше героиня, която се казваше Ема и учеше в 18-то – основно защото и аз съм Ема и съм учила в 18-то :D).
Единствената ми критика е спрямо женските персонажи - малко прекалено ми идваше the male gaze в един момент. Все се коментираше някаква част от външността им или се гледаше на тях като потенциални бъдещи романтични завоевания на главния герой. Според мен има нужда това да се смекчи в следващите книги, предстои да видя дали ще е така.
Завършекът ми хареса, не беше страшен, кървав – напротив, в основата на цялата книга е едно тънко чувство за хумор. Чете се бързо и е идеална за някоя по-кратка ваканция.
June 21, 2025
Много ми допаднаха кориците на всички книги, за това реших, че ще се впусна да ги прочета. Харесва ми оригиналността, как изгражда персонажите, начинът, по който разказва и гради историята също е доста добър. Не са ангажиращи, перфектни са просто да си разпуснеш, без да мислиш много-много - за проблемите, за философията на живота. Просто четеш и чакаш накъде ще поеме историята. Персонажите са много приятни, всеки си има своята история. Има едно ОГРОМНО ама много голямо НО. Сериозно ли? Знам, че през "онези години" педофилията е била доста нормализирана, но моля ви, трябва да се КРИТИКУВА, а не да се пъха в книги. Това беше единствената ми спънка докато чета... Не се понася! Да се окуражава 30+ годишен мъж да пробва с 16 годишна, в повече ми идва.... А жените? Жените са просто едни сексуални предмети там.. Много рядко си имат друга черта на характера, освен големите им (или малките) гърди... Разочароващо, наистина. Това постоянно захласване по различни мадами, докато е в сериозна връзка просто изобщо не отива на характерът на Пирин, който авторът се опитва да изгради. Дано в другите книги да е малко по-различно, защото си ги купих всичките... Е, добре че бяха на промоция поне :)
December 9, 2024
3.5
Скандално, очевидно написано от мъж и все пак доста забавно. Финала е супер претупан, но бих слушала още от поредицата. Тримата полицайчето, Пирин и Стела ми напомнят ан Адолин, Шалан и Каладин от The Stormlight Archive на Брандън Сандерсън като динамика между тримата iykyk. Доста бързо върви и няма толкова театралничене като повече български съвременни книги дето съмс е опитвала да чета.
Скандално, очевидно написано от мъж и все пак доста забавно. Финала е супер претупан, но бих слушала още от поредицата. Тримата полицайчето, Пирин и Стела ми напомнят ан Адолин, Шалан и Каладин от The Stormlight Archive на Брандън Сандерсън като динамика между тримата iykyk. Доста бързо върви и няма толкова театралничене като повече български съвременни книги дето съмс е опитвала да чета.
September 16, 2019
Уау. Това беше страхотно. Стилът на писане и арт стайлът много ми допаднаха, веднага се привързах към героите и се забавлявах искрено. Нямам търпение за втората. Имаше само едно нещо, което не ми хареса. Попринцип много обичам къси глави, но сякаш тези бяха твърде къси и ми прекъсваха удоволствието.
October 19, 2018
Честно, не знаех какво да очаквам. Чета много, но от години не съм имал време за "кримка".
Върви леко и приятно, има история, има каламбури, определено си струва. Успява да те потопи в атмосферата на 90-те.
Само се чудя откъде е измислил всички тези шантави имена :)
Върви леко и приятно, има история, има каламбури, определено си струва. Успява да те потопи в атмосферата на 90-те.
Само се чудя откъде е измислил всички тези шантави имена :)
January 16, 2026
Всичко е добре за криминален роман, дори има прилично чувство за хумор, но постоянното натрапчиво описание на героините в романа смъква нивото до обикновено булевардно четиво.
Историята е простичка и предвидима, но пък се чете леко. Очаквам развитие в следващите части.
Историята е простичка и предвидима, но пък се чете леко. Очаквам развитие в следващите части.
October 7, 2024
Изслушах я с интерес цялата, не кринжнах нито веднъж, беше приятна.
December 26, 2024
2.85
Добър опит за оригиналност, но човек трябва да спазва някои рамки докато пише. И все пак имаше добри попадения (и супер криндж с имената).
Добър опит за оригиналност, но човек трябва да спазва някои рамки докато пише. И все пак имаше добри попадения (и супер криндж с имената).
September 30, 2025
Много ми хареса как точно са описани "силните на деня" от едно време. Историята е интересно, а на имената много се смях. С удоволствие ще проследя кариерното развитие на Пирин Вихренски. :)
January 15, 2026
Лека и весела.
January 10, 2025
Много приятно лежерно романче, забавно и с изключително оригинални имена на героите.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews