Голи очи

by Надежда Тошкова

Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена.

Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото „Любовта е жажда за истина.” И остава, написана в очите ни завинаги.

„Поезията е поща без отговор.” Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!

Ива Спиридонова, редактор

165 pages, Paperback

First published July 25, 2018

About the author

Надежда е родена във Велинград. След завършване на средно образование в СОУ „Васил Левски“ в родния си град, продължава с институтско полувисше в колеж за „Външна търговия и международен маркетинг“ към УНСС, с квалификация „Икономист”. По-късно заминава за Италия, където понастоящем живее и работи. Но не губи любовта към българския език и не спира да създава красиви и разпознаваеми текстове.



През 2015 е номинирана като автор на поезия в Националния конкурс „Магията любов“, провеждащ се в град Казанлък.
Нейни публикации можете да прочетете в
проектът „Manu Propria”,
Алманах "Нова българска литература”, Поезия 2016 – Фондация „Буквите”,
Алманах "Нова българска литература”, Поезия 2017 – Фондация „Буквите”,
Продължаваме отвъд - Антология на Нова Асоциална Поезия изд. „Библиотека България“,
както и на страниците на
електронното списание „Нова асоциална поезия”.


Самата тя споделя за себе си следното: „Надежда съм и съм едновременно оптимист и песимист, и непоправим мечтател. А да пиша е свобода, едно безкрайно изследване на всички пътища на пълнокръвния живот. Всичко това е събрано на едно място: сайтът Желание и Фейсбук страницата ми Corner of the wishes .”

Reviews

[Ива Спиридонова · Rating 5 out of 5]

Тази стихосбирка носи усещане за цялостност, за преодолени граници между различен стил писане, за прекрачване отвъд правилата на поезията, за да разберем, че правила няма. Тук са събрани в една синтезирана емоция класически и бял стих, без разделение на думите, защото те не са нищо друго, освен любов. Начин на обичане. Споделеност.
Стиховете в тази книга са силна, плътна, истинска любовна лирика, идваща от едно сърце, което има формата на нечии ръце. Те са Евангелие, което проповядва, че в началото и края на спиралата на живота стои другият. Те са вик от болка от лъжа, когато и последното доверие е загубено. Те са и възраждане, след разбирането, че раните ни правят това, което сме.
„Голи очи” е разказ за един живот, в който всичко се изживява докрай. И обещание, че ще продължи така. Докрай, с оголени очи за солта на света, която се ражда в отраженията му, приети в душата ти. Докрай, до когато сълзите и смеха станат думи, любовта и болката – едно изречение, щастието и тъгата – един стих. До разбирането, че:

Същественото
е да имаш някого,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл
да кажеш
дори на себе си.

Надежда има, има нас. Тези, към които е насочена поезията ѝ.

Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена.
Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото „Любовта е жажда за истина.” И остава, написана в очите ни завинаги.
„Поезията е поща без отговор.” Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!

[Симеон Аспарухов · Rating 5 out of 5]

"Лъжата е причина за разстояния между двама, а от тишината след нея боли. Рамките, в които се наместваме, често раждат страхове от тях и за тях. Свободата е посока и избор пред изправен срещу нас кръстопът. Място, от което може да продължи търсенето на поне една прегръдка. Поне една! Също и причина да напуснем самотата и да пренаредим спомена за нея. Прегръдката не е отчаяние, а е обещание. Тя може да притъпи огорченията, да ни покаже, че лъжата съществува само тогава, когато не сме могли да я видим в зародиш. Само тогава, когато и ние сме забравили как да прегърнем. Пътят към доверието е труден, не всяка целувка е истинска, не всяка истина се обича. Но любовта е винаги истина и ако вярваме в нея, то тя не би могла да си отиде, защото живее в зениците на голи очи." ~ Симеон Аспарухов