What do you think?
Rate this book
Nanotech
Imagine a technology that can change the structure and function of your own body...or that can devour an entire country.
This is nanotechnology -- the creation of self-replicating machines with the capability to build or alter almost any structure, including the human form, by manipulating atoms or molecules -- and it has captured the imaginations of science fiction writers and readers everywhere.
Now these, eleven short tales will capture you...
Contents
ix • Preface (Nanotech) • (1998) • essay by Gardner Dozois and Jack Dann
1 • Blood Music • (1983) • novelette by Greg Bear
32 • Margin of Error • (1994) • shortstory by Nancy Kress
40 • Axiomatic • (1990) • shortstory by Greg Egan
58 • Remember'd Kisses • (1988) • novelette by Michael F. Flynn
99 • Recording Angel • (1996) • shortstory by Ian McDonald
117 • Sunflowers • (1995) • shortstory by Kathleen Ann Goonan
153 • The Logic Pool • (1994) • shortstory by Stephen Baxter
174 • Any Major Dude • (1991) • shortstory by Paul Di Filippo
203 • We Were Out of Our Minds with Joy • [North American future] • (1995) • novella by David Marusek
274 • Willy in the Nano-Lab • (1998) • poem by Geoffrey A. Landis [as by Geoffrey Landis ]
275 • Further Reading (Nanotech) • (1998) • essay by Jack Dann and Gardner Dozois
288 pages, Mass Market Paperback
First published December 1, 1998
12 people are currently reading
83 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
December 6, 2018
Лично според мен нано, био и кибертех са по-големите, тлъсти беззъби братчета на пънка със същите префикси. Технологията се запазва, но сюжетите обикновено обхващат или влиянието ѝ върху богатите и красивите, или един безпомощен страх от новото, без опити за промяна/борба.
Въпреки личната ми неприязън към поджанра, историите в тази книга са доста добри, проблемът е, че повечето не можаха да ме докоснат, поради горепосочените причини. Все пак говорим за Гарднър Дозойс.
„Музика на кръвта“ от Грег Беър – Разказът по-късно е преработен в роман, който е издаван на български. Лично на мен тук финалът ми харесва повече. Оставя повече на фантазията, а и не е добавен псевдодобрия край. Така историята е по-шокираща и ужасдяваща.
Един доктор е потърсен от стар приятел учен, който използва тялото си за експериментална нано технология. Резултатът е потресаващ и вещае края на човечеството, каквото го познаваме.
„Допустима грешка“ от Нанси Крез – един автор от който сме видели прекалено малко на родния пазар.
Няма омраза голяма колкото тази между сестри. Паула винаги е използвала идеите на Карен, за да гради кариера, докато втората е избрала семейство. Паула не знае обаче, че Карен през цялото време е била наясно.
„Аксиоматик“ от Грег Иън – В едно бъдеще, където нанотехнологията се използва за задаване на поведенчески модели, един гъз, който няма смелост сам да следва решения ще си вземе пиратска програма за да... Схващате картината, точно за тези безволеви червеи говоря, които нямат топки за пънк.
„Спомен за целувки“ от Майкъл Ф. Флин – Един богат доктор е напълно неспособен да приеме смъртта на жена си. За негово щастие работи върху нанотехнология за копиране на мозъка. Съответно взима една пропаднала клошарка и ѝ наслагва матрицата на жена си. Получава се микс между двете, ни и двете го обичат и съжаляват, щото е нещастен, не щото е някакво Менгеле. Противна история, но добре написана.
„Записващият ангел“ от Иън Макдонълд – Тази история вече е красива, въпреки обстановката тип „Далас“, където всички страдащи са някакви милионерски лентяи, журнашлюха и презадоволен ловец.
След изтърван наноексперимент планетата се самопреформира в нещо неприятно за човечеството (не че представителите описани от автора заслужават планета). Една журналистка ще успее да хване финалната агония, сигурно за удоволствие на всички тлъстеещи пред телевизорите, далеч от проблема, а един ловец и авантюристще се слее с промяната (от скука).
„Слънчогледи“ от Катлийн Ан Гунън – Прекалено много литературна претенция, без покритие зад нея.
Една земя напред в бъдещето, където хората могат да се изразяват чрез холограмни визуализации по улиците (някакъв общоспамещ фейсбук). Един съкрушен вдовец, който няма смелост даже да се самоубие. Една разглезена художничка, която ще му обади някакви безсмислия, които ще го спасят. Един Ван Гог, който е умрял в мизерия за техния кеф, явно.
„Логическият басейн“ от Стивън Бакстър – Много добро попадение. Един от малкото разкази тук, които си заслужават, но пък е чук.
Един учен е загинал и в лабораторията му извън земята има странно образувание. Един екип трябва да разбере причините за смъртта и какво точно е правил. Истината е смъртоносна.
„Всяка важна клечка“ от Пол ди Филипо – Даже не знаех, че така се транскрибира на български. Ди Филипо ми е един от любимите автори, точно защото био и стиймпънка му къртят. И тук не прави изключение.
Има страна в която нанотехнологиите са разрешени, а барутът не действа. Тя е обградена от силите на всички останали държави, но все повече набира скорост. Един професор ще зареже предразсъдъците си, само за да отиде там и да разреши стара вражда за момиче. Това което ще открие ще го промени телом и духом.
„Ние полудяхме от радост“ от Дейвид Марусек – Сигурно най-добре изградения свят в книгата и сигурно най-гнусния сюжет, напомнящ турска сапунка.
Ражда се една любов между богат дизайнер и политичка. Двамата имат всичко, дори безсмъртие. Всичко е шест, дори огъват политически лостове да имат дете. Иведнъж, аууу, грешка в системата, която се случва редовно на простосмъртните и главният герой е низгвернат. Всички му съчувстваме на страданията. Богатите също плачели, видиш ли. Толкова несправедливо...
Три звезди заради Беър, Бакстър, Крес и де Филипо. Другите също(без една) са перфектно написани, но...
Въпреки личната ми неприязън към поджанра, историите в тази книга са доста добри, проблемът е, че повечето не можаха да ме докоснат, поради горепосочените причини. Все пак говорим за Гарднър Дозойс.
„Музика на кръвта“ от Грег Беър – Разказът по-късно е преработен в роман, който е издаван на български. Лично на мен тук финалът ми харесва повече. Оставя повече на фантазията, а и не е добавен псевдодобрия край. Така историята е по-шокираща и ужасдяваща.
Един доктор е потърсен от стар приятел учен, който използва тялото си за експериментална нано технология. Резултатът е потресаващ и вещае края на човечеството, каквото го познаваме.
„Допустима грешка“ от Нанси Крез – един автор от който сме видели прекалено малко на родния пазар.
Няма омраза голяма колкото тази между сестри. Паула винаги е използвала идеите на Карен, за да гради кариера, докато втората е избрала семейство. Паула не знае обаче, че Карен през цялото време е била наясно.
„Аксиоматик“ от Грег Иън – В едно бъдеще, където нанотехнологията се използва за задаване на поведенчески модели, един гъз, който няма смелост сам да следва решения ще си вземе пиратска програма за да... Схващате картината, точно за тези безволеви червеи говоря, които нямат топки за пънк.
„Спомен за целувки“ от Майкъл Ф. Флин – Един богат доктор е напълно неспособен да приеме смъртта на жена си. За негово щастие работи върху нанотехнология за копиране на мозъка. Съответно взима една пропаднала клошарка и ѝ наслагва матрицата на жена си. Получава се микс между двете, ни и двете го обичат и съжаляват, щото е нещастен, не щото е някакво Менгеле. Противна история, но добре написана.
„Записващият ангел“ от Иън Макдонълд – Тази история вече е красива, въпреки обстановката тип „Далас“, където всички страдащи са някакви милионерски лентяи, журнашлюха и презадоволен ловец.
След изтърван наноексперимент планетата се самопреформира в нещо неприятно за човечеството (не че представителите описани от автора заслужават планета). Една журналистка ще успее да хване финалната агония, сигурно за удоволствие на всички тлъстеещи пред телевизорите, далеч от проблема, а един ловец и авантюристще се слее с промяната (от скука).
„Слънчогледи“ от Катлийн Ан Гунън – Прекалено много литературна претенция, без покритие зад нея.
Една земя напред в бъдещето, където хората могат да се изразяват чрез холограмни визуализации по улиците (някакъв общоспамещ фейсбук). Един съкрушен вдовец, който няма смелост даже да се самоубие. Една разглезена художничка, която ще му обади някакви безсмислия, които ще го спасят. Един Ван Гог, който е умрял в мизерия за техния кеф, явно.
„Логическият басейн“ от Стивън Бакстър – Много добро попадение. Един от малкото разкази тук, които си заслужават, но пък е чук.
Един учен е загинал и в лабораторията му извън земята има странно образувание. Един екип трябва да разбере причините за смъртта и какво точно е правил. Истината е смъртоносна.
„Всяка важна клечка“ от Пол ди Филипо – Даже не знаех, че така се транскрибира на български. Ди Филипо ми е един от любимите автори, точно защото био и стиймпънка му къртят. И тук не прави изключение.
Има страна в която нанотехнологиите са разрешени, а барутът не действа. Тя е обградена от силите на всички останали държави, но все повече набира скорост. Един професор ще зареже предразсъдъците си, само за да отиде там и да разреши стара вражда за момиче. Това което ще открие ще го промени телом и духом.
„Ние полудяхме от радост“ от Дейвид Марусек – Сигурно най-добре изградения свят в книгата и сигурно най-гнусния сюжет, напомнящ турска сапунка.
Ражда се една любов между богат дизайнер и политичка. Двамата имат всичко, дори безсмъртие. Всичко е шест, дори огъват политически лостове да имат дете. Иведнъж, аууу, грешка в системата, която се случва редовно на простосмъртните и главният герой е низгвернат. Всички му съчувстваме на страданията. Богатите също плачели, видиш ли. Толкова несправедливо...
Три звезди заради Беър, Бакстър, Крес и де Филипо. Другите също(без една) са перфектно написани, но...
March 4, 2020
Another book that was required reading for my class on monsters and nightmares in literature, and yep, this one was definitely nightmare fuel. If one of the characters having his DNA “seared” so that he can immolate his eyebrow hairs by touching them doesn’t freak you out, the guy who slowly replaces a homeless woman with the DNA of his dead wife certainly will. I liked some of these ten stories: Margin of Error, Axiomatic, and We Were Out of Our Minds with Joy were my top three. But some of them, unfortunately, were just completely incomprehensible. Much of it isn’t the kind of sci-fi I enjoy, I’m sorry to say, but the three I listed were BIG favorites. Best quote: “We were out of our minds with joy. Joy in full bloom and out of control, like weeds in our manicured lives.”
February 12, 2021
2.5/5 - I've never forgotten the short story "Blood Music" since I first read this book, but a number of the others are less gripping.
November 1, 2024
I love SF short stories and this one of the better collections.
I like most, never all of the stories.
I like most, never all of the stories.
September 19, 2011
Антология “Нанотех” – фантастика на микрониво: http://www.knigolandia.info/2009/11/b...
аресвам фантастичните антологии, но държа да кажа, че не ми допадат чак толкоз тези с нанотехнологии. Сякаш самото въвеждане на подобен фантастичен елемент ми се струва досадно и скучно, защото те са практически без граници, тоест всеки автор може да прави каквото си ще с тях, ако му зацикли развитието на сюжета. Хубавото е, че в тази антология са успели да направят нужната сплав, та да се получи едно що-годе интересно четиво.
Ето и кои разказчета според мен си ги бива от “Нанотех”. Първият например – “Музиката на кръвта” е великолепно катастрофичен, като идеята е, че след вкарване на наночастици в тялото на човек се създават микроцивилизации, които след войни помежду си го завладяват и тръгват към други тела.
аресвам фантастичните антологии, но държа да кажа, че не ми допадат чак толкоз тези с нанотехнологии. Сякаш самото въвеждане на подобен фантастичен елемент ми се струва досадно и скучно, защото те са практически без граници, тоест всеки автор може да прави каквото си ще с тях, ако му зацикли развитието на сюжета. Хубавото е, че в тази антология са успели да направят нужната сплав, та да се получи едно що-годе интересно четиво.
Ето и кои разказчета според мен си ги бива от “Нанотех”. Първият например – “Музиката на кръвта” е великолепно катастрофичен, като идеята е, че след вкарване на наночастици в тялото на човек се създават микроцивилизации, които след войни помежду си го завладяват и тръгват към други тела.
October 13, 2015
I didn't think I would like this book when I first got it. It seems like it would be a big cheesy to me. However, I really did enjoy the stories within. They are a little out of date with today's technology, but they go in a different direction than a lot of nanotechnology stories do. everything from granting immortality at a cellular level to wiping out a section of the human race based on their desire to have children or not. I was astounded by the depth of the world created in such a short amount of time. I highly recommend this book to anyone who likes alternative technological futures and human evolution stories.
January 27, 2009
Great collection of short stories about nanomachines.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews