Доста интересна книга за как авторът попада в един от най-строгите затвори във Великобритания за 6 месеца и как избира да гледа на случващото се по позитивен начин и да направи най-доброто възможно в дадената ситуация. Не ни определят обстоятелствата, които ни се случват, а това какво правим с тях. Основните неща за мен от книгата:
Нещата се нареждат най-добре за онези, които се възползват най-добре от обстоятелствата. - Джон Удън
Подход “чрез мен” - много по-лесно е живота да протича чрез теб отколкото ти да контролираш потока му в режим “заради мен”. Вместо да се бориш и съпротивляваш на течението, съсредоточи усилията си върху това как да се позиционираш по-добре в него.
Самоубийството е най-крайният пример за егоцентричен фокус - фокус върху самия себе си, при който пропастта между желаната действителност и реалността е много голяма. Те се съсродоточават върху болката от разминаването между мечтания им живот и настоящата действителност. Но мозъкът рядко осъзнава, че разминаването е по-скоро в емоционален план, отколкото по отношение на обстоятелствата. Самоубийците не намират изход от болката си на нивото на видимия хоризонт, следователно те не виждат бъдеще за себе си, което да си струва и затова им изглежда, че самоубийството е оправдано като обезболяващо средство. За да постигнем успех, обикновено се изисква:
1. Да ги насочим към привлекателно бъдеще или поне към възможност за него.
2. Да им помогнем да насочат вниманието си не към себе си и какво им липсва в живота, а върху това какво могат да дадат и как да допринесат за другите.
И двата варианта могат да бъдат постигнати не с промяна на обстоятелствата, а с промяна на контекста.
Тренирай се да пускаш всичко, което се страхуваш да изгубиш. - Йода Всяка силна привързаност, която сме формирали, представлява слабо емоционално място. Страхът и ограничаващите ни убеждения ни превръщат в затворници на собствените ни умове, емоционално робство. Свободата започва, когато осъзнаем, че всичко във физическия свят се подчинява на закона на преходността. Какво мога да направя по въпроса - продължи да вървиш напред по най-добрия начин, давайки най-доброто от себе си и знаейки, че е неизбежно да допускаш грешки. Когато напълно се освободиш от всичко, от което се страхуваш да изгубиш, печелиш свободата.
Миналото не е нищо повече от текущ спомен за начина, по който сме възприели дадено събитие. Въображението запълва повечето от зададените полета и придава цялото значение на този спомен.
Оплакването от настоящите обстоятелства е като лепило, което не ни позволява да се откъснем от тях. Но така се генерира още повече от нежеланото. За да слезем от въртележката, трябва да прогледнем за съвършенството в нещата и да престанем да съдим това, което не искаме. Например празната ни банкова сметка не е несъвършенно пълна, а е съвършенно празна. Така генерираме по-малко отрицателен заряд, така се отказваме да влагаме енергия в оплакване и се съсредоточаваме върху действията, необходими, за да напълним сметката.
Вие не сте своя ум и тяло - вие имате ум и тяло. Например ако загубите едната си ръка, тялото ви ще намалее с около 15%, но вие си оставате 100% вие. Няма да изгубите изведнъж 15% от своята личност, речник, памет и тн. От тази гледна точка, на тялото може да се гледа като инструмент/ превозно средство за вашето аз, което е осъзнатата осъзнатост. С помощта на това тяло вашето аз се вози из физическата реалност и я изживява. Умът е инструмент за употреба на аза, но умът може по-лесно да се обърка с нашето истинско аз понеже е базиран нефизически както и съзнанието. Умът не може да бъде вашето аз - в противен случай, когато не мислите, ще изчезне и усещането за самите себе си. Но на практика е точно обратното, когато умът замлъкне например от красотата на залеза, вие се чуствате по-живи от всякога. Така е, защото истинското аз е далеч отвъд ума.
Животът е по-скоро субективно изживяване отколкото обективна реалност. Решаващ е контекста. Ако фактите бяха чисто обективни, нямаше да има апелативен съд. Какво преживяваме е описуемо, но не и доказуемо. Това значи, че начинът по който възприемаме и тълкуваме фактите винаги е по-важен от самите факти. Затова двама мъже в затвора: единия може да вижда кал, а другия звезди. Ако извадим фактите от контекст, в най-добрия случай те губят своето значение, а в най-лошия - могат сериозно да ни подведат. Вместо сляпо да следваме ограничен набор от правила, ще открием много повече сила и ще демонстрираме отговорност, ако признаем, че всяко ниво на осъзнатост е свързано с различна, съответстваща му дефиниция на истината. Търканията възникват, когато интерпретациите и дефинициите на вярното за мен противоречат на тълкованията на другите. Дори да сме съгласни за фактите в дефиницията на истината, продължава са съществуват различни виждания и конфликти за нейното значение.
Човек ще е способен на много по-добро контекстуално разбиране на ситуацията ако си даде сметка, че става дума за по-големи проблеми, а не целенасочено към теб. Това помага да видиш системата като несъвършена, а не отмъстителна. Може да се направи аналогия със зъбобола. Зъбоболът не се опитва да ви отмъщава за нещо. Той е просто продукт на околната среда. Зъбът нито чака, нито планира момента, в който ще ви разстрои най-много. Той просто изпраща сигнал за болка, който е страничен ефект от гниенето.
Винаги можеш да се съсредоточиш върху проблемите, но можеш да се съсредоточиш и върху това, което е наред. Фокусът между наученото в затвора вместо загубеното в затвора е разликата между живот, от който можеш да се гордееш и живот на улицата.
6 ключови неща:
1. На 80% от хората в затвора не им пука за проблемите ти, а другите 20% се радват, че ги имаш.
2. Винаги можеш да избереш върху какво да се фокусираш - върху калта или върху звездите.
3. Тъпо е да се съпротивляваш на нещо, което не можеш да промениш. Приеми факта, че млякото е разлято и след това намери начин да се справиш с положението. Гледай напред, а не назад.
4. Животът е като огледало - ако си ядосан на света, не се изненадвай, че и светът е ядосан на теб.
5. Затворът може да ограничи свободата ти на движение, но никога няма да ти отнеме свободата на духа. Никой не може да прави с емоциите ти каквото и да е, без твоето разрешение.
6. Настрой се така, че да спечелиш. Постави си цел, запретни ръкави. Скуката е въпрос на личен избор.
Загуба на време е да се оплакваш от стечение на обстоятелствата. Средата никога не определя кой си ти - тя просто ти дава възможност да се самоопределиш.
Похваляй и насърчавай другите да надграждат постигнатото вместо да им се караш защо не са постигнали определена цел.
Голяма част от живота ни се стича извън нашия непосредствен контрол. Трябва да се научим да следваме реката, а не да се съпротивляваме на течението или да се оплакваме от извивките на нейното русло. Грешките са най-добрата почва за растеж.