What do you think?
Rate this book
История на Прага
André Breton l'appelait "la capitale magique de l'ancienne Europe ". Prague est bien une ville magique, non parce que les alchimistes habitaient dans la ruelle de l'Or - c'est une légende -, mais parce que de multiples cultures ont forgé sa personnalité.
Chef-d'oeuvre d'urbanisme, capitale religieuse et intellectuelle, Prague est une immense scène de théâtre baroque où se sont déroulés les grands actes de l'histoire européenne. Elle devient capitale du royaume de Bohême sous la dynastie des Premyslides, puis capitale impériale sous Charles IV. L'empereur la transforme en grande cité gothique ; il rénove le château, fait construire un pont de pierre et la dote d'une université réputée. Mais le décor est fragile. Avec Jan Hus, les combattants de Dieu dénoncent bientôt la richesse des églises et se rebellent contre le pouvoir. Après plus d'un demi-siècle de violences religieuses, Prague retrouve son éclat sous les Jagellon puis sous les Habsbourg. A l'époque de Rodolphe II, qui attire à sa cour artistes, savants et mécènes, e'est un des plus brillants foyers de la culture européenne. La fête s'achève tragiquement sous son successeur, quand les protestants " défenestrent " les gouverneurs de la ville. Les Habsbourg prennent fermement Prague en main et en font le coeur de la Contre-réforme. Peu à peu le baroque s'affirme dans les églises et dans les palais, dans la peinture, la musique, le théâtre.
Les revendications nationalistes commencent à se faire entendre au début du XIXe siècle, puis lors de la révolution de 1848, avec le Congrès slave. A la faveur de la croissance économique, Prague est une ville de plus en plus tchèque. Mais l'heure est aussi au cosmopolitisme, à l'ouverture sur la culture européenne, et les cafés de la ville, rendez-vous de l'intelligentsia, entrent dans la légende. Dans l'entre-deux-guerres, elle s'adapte à son rôle de capitale de l'Etat tchécoslovaque, cherchant à supplanter Vienne comme centre économique et financier, tandis que les mouvements d'avant-garde s'y multiplient Munich sonne le glas de toutes les libertés. Pendant un demi-siècle, presque ininterrompu, la ville vit repliée sur elle-même, sous l'oppression des régimes totalitaires, avant d'entrer dans l'histoire de l'Europe démocratique par une révolution pacifique.
Bernard Michel est professeur d'histoire de l'Europe centrale contemporaine à l'université Paris-l Panthéon-Sorbonne.
Chef-d'oeuvre d'urbanisme, capitale religieuse et intellectuelle, Prague est une immense scène de théâtre baroque où se sont déroulés les grands actes de l'histoire européenne. Elle devient capitale du royaume de Bohême sous la dynastie des Premyslides, puis capitale impériale sous Charles IV. L'empereur la transforme en grande cité gothique ; il rénove le château, fait construire un pont de pierre et la dote d'une université réputée. Mais le décor est fragile. Avec Jan Hus, les combattants de Dieu dénoncent bientôt la richesse des églises et se rebellent contre le pouvoir. Après plus d'un demi-siècle de violences religieuses, Prague retrouve son éclat sous les Jagellon puis sous les Habsbourg. A l'époque de Rodolphe II, qui attire à sa cour artistes, savants et mécènes, e'est un des plus brillants foyers de la culture européenne. La fête s'achève tragiquement sous son successeur, quand les protestants " défenestrent " les gouverneurs de la ville. Les Habsbourg prennent fermement Prague en main et en font le coeur de la Contre-réforme. Peu à peu le baroque s'affirme dans les églises et dans les palais, dans la peinture, la musique, le théâtre.
Les revendications nationalistes commencent à se faire entendre au début du XIXe siècle, puis lors de la révolution de 1848, avec le Congrès slave. A la faveur de la croissance économique, Prague est une ville de plus en plus tchèque. Mais l'heure est aussi au cosmopolitisme, à l'ouverture sur la culture européenne, et les cafés de la ville, rendez-vous de l'intelligentsia, entrent dans la légende. Dans l'entre-deux-guerres, elle s'adapte à son rôle de capitale de l'Etat tchécoslovaque, cherchant à supplanter Vienne comme centre économique et financier, tandis que les mouvements d'avant-garde s'y multiplient Munich sonne le glas de toutes les libertés. Pendant un demi-siècle, presque ininterrompu, la ville vit repliée sur elle-même, sous l'oppression des régimes totalitaires, avant d'entrer dans l'histoire de l'Europe démocratique par une révolution pacifique.
Bernard Michel est professeur d'histoire de l'Europe centrale contemporaine à l'université Paris-l Panthéon-Sorbonne.
368 pages, Paperback
Published January 1, 2009
1 person is currently reading
5 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
July 22, 2024
"История на Прага" Бернар Мишел продължава историческото (и реалното) ми пътуване из централна Европа. Това не е точно отзив, тъй като историята е необятна, това са нещата, които искам да откроя и към които да се връщам като мисля за тази книга. А със сигурност бих чела още документална и художествена литература за Централна Европа и Бохемия.
Както повечето исторически хроники обхващат цялостните процеси и движения и тук до формирането на първата (в случая две) държава минават няколко основни племена - келтите, от чиято разновидност бои, се появява и името на областта Бохемия, краткотрайни присъствия на германски племена (по-късно ще се оформи конфликт между чешкото и германското население, който ще се задържи до края на Втората световна, когато германското население ще бъде изселено), авари и славяни, които ще формират една от първите големи славянски монархии Велика Моравия. За нея информацията тук е доста оскъдна, но се забелязват сходства, а и доста връзки с Българската държава, разцвет през IXв., мисията на Кирил и Методи, опитът за влияние на Византия, азбука, която ще улесни приемане на християнството. Възходът и съществуването ѝ обаче са кратки, след нахлуването на маджарите рухва и бива изместена от Бохемия на север.
Но Свещената Римска империя е прекалено близо, за да може да има византийско влияние (тогава все още християнството е само едно, но между Рим и Константинопол има борба за влияние) и Бохемия го приема като нейните първенци са покръстени в Регенсбург.
Династията Пшемисъл бележи възхода на Бохемия по един идеализирано легендарен начин, защото това е едва началото на преминаването от един полу-племенен строй към изграждането на държава с нейните духовници, войни и аристокрация, около хълма на замъка (Храдчани), който е претърпял редица трансформации и надграждания, но заедно с катедралата, която също преминава различни епохи и от романска църква се превръща във внушителната готическа катедрала, те остават свързваща нишка с миналото, съхраняват величието и чрез погребаните в катедрата крале, хълмът и до днес е сърцето на Прага.
Това за мен е най-интересният период, защото е най-незасегнат от други култури и автентичен, за съжаление само първите две глави са посветени на него и то накратко. Със залеза на тази династия, Бохемия ще е силно германски доминирана, в дадени периоди населението е било почти равностойно, а германското население е било не само по-богато, но и е било основна част от аристокрацията.
Ренесансът и Барокът до голяма степен следват едни и същи движения в Европа, но преди това има две личности ще бележат Прага и до днес ще са в центъра на стария град : Карл IV и Ян Хус.
Карл IV от династията Люксембург дава до голяма степен облика на Прага, по негово нареждане е построен Ка́рловият мост, който е един от най-красивите и емблематични в цяла Европа. Неговото управление е белязано от строителство и административни промени, разцвет на културата и привличане на писатели и книжовници. Силно се е интересувал от наука и алхимия. Той е изключително влиятелен и поставя Бохемия в центъра на Свещената Римска империя, като с приемането на Златната була прави важни законодателни промени. Малко се споменава за външната политика - Франция, Рим. За мен е изключително интересна личност и бих прочела още за неговото управление и животът му, имал е четири съпруги от различни важни фамилии.
Времената на криза - са свързани с глад, чума, природи бедствия и отприщват суеверия, магически ритуали и еретични течения. Народът в голямата си част е неграмотен и подвластен духовенството, но сред образованите теолози се раждат идеите за Реформация и в последствие избухват религиозните воини. Личността на Ян Хус се превръща в обединителна срещу влиянието на немските аристократи и духовници, а изгарянето му на клада е катализатор за въстание и за Хусистките войни. Те ще отслабят кралската власт за сметка градския съвет. Бохемия е преминала политическото си влияния в Свещената Римска империя, липсата на силна кралска власт я прави лесна за присъединяване към Австрия (същото се случва и с Унгария след оттеглянето на османците от Будапеща). Но Прага ще се развива като град на изкуството, културата и науката.
"Цялата кралска и имперска власт, познанията, които дават университетските науки, имат смисъл само ако показват присъствието на духовното в материалния свят. Делата на Карл IV придобиват по-ясен смисъл, когато се разкрие, че неговата цел не е била само стремежът към земната власт."
"Барокът на Контрареформацията се обръщал към вярващите, като ги карал да съзерцават Господ не чрез абстрактния аскетизъм, а чрез конкретните съблазни на удоволствията, доставено чрез сетивата: музиката извисявала душата и позволявала да се провиди небесната хармония; архитектурата - чрез красотата на мраморите си, чрез непредвиденото в зрителната илюзия, отдалечавала човека от реалния свят, за да го отведе в преддверието на божественото. ...
Бароковата набожност далеч не била затворена в себе си, тя се отваряла към света на обикновения живот, преобразявайки го чрез представянето на отвъдното. Това била една от големите теми на бароковата живопис"
До отделянето си от Австрия през 1918, когато е създадена Чехословакия, чехите се стремят да се разграничат от германското население чрез архитектура, изкуства, литература, театър, искат да утвърдят езика си като официален в администрацията, където дълго време немският е основен. От обособяването си до Мюнхенското споразумение икономиката и културата са в силен подем, но след подписването му немските войски се настаняват трайно. След края на войната Чехословакия преминава към сферата на влияние на СССР по мирен начин.
"Тя е била единствената пощадена страна в една Европа, опустошена от Рейн до Москва. Прага не е преживяла съдбата на Варшава, срината до основи от германците, нито на Виена и Будапеща, разрушени частично. Нейните средства за комуникация не били унищожени от войната. Червената армия не разграбила, както в съседните страни градовете и селата. Индустриалното оборудване дори било подобрено по време на войната."
"Комунистическата партия съумяла да се възползва от най-взривоопасните и най-ирационалните теми.
Тя иззела крайния национализъм ... използвала омразата към германците ...
КП се възползвала и от русофилските чувства, които се появявали отново сред чехите, за да прослави като догма култа към победоносния СССР. Клемент Готвалд, лансирал лозунга:
"Със Съветския съюз завинаги!" Неговата победа над нацистка Германия доказвала правилността на политическата му идеология ...
И накрая КП си присвоила съпротивата. Тя се постарала да бъде забравено нейното късно и винаги малобройно участие .. В съпротивата участвали по-влиятелни некомунисти от Лондон, в частни разговори получили предложения да станат членове на партията в замяна на бързо издигане. Почти всички отказали, подписвайки бъдещата си присъда."
Така постепенно КП се наместила във властта и чрез сила, неутрализирайки опозицията и пресата, накарала президента Бенеш да подпише листа на новото комунистическо правителство макар да нямали пълно мнозинство. С новото правителство Чехословакия останала зад Желязната завеса.
"икономиката била преустроена по съветски модел, който бил съвършено неприспособим и чужд на Централна Европа. Държавната планова комисия управлявала икономиката авторитарно и централизирано. Смазвайки всяка инициатива от страна на предприятията, тя дала предимство на тежката индустрия, енергетиката и металургията, които привлекли повече инвестиции. Производството на потребителски стоки отишло на втори план .. Паричната реформа от 1 юни 1953 конфискувала в полза на държавата всички спестявания на частни лица. ...
Били премахнати всички банки, с изключение на три .. Много обширната мрежа от спестовни и взаимоспомагателни каси била силно ограничена...
Свободните професии също били закрити. В рамките на социалистическата здравна система изчезнали лекарските и зъболекарските кабинети. Занапред всички консултации трябвало да бъдат правени в болниците...
Професията адвокат изгубил всякакво значение. Тъй като държавата станала единствения собственик, конфликтите между частници и конкурентни компании изчезнали. По време на политическите процеси адвокатите внимавали много да не защитават клиентите си и да не показват изкуствения характер на обвиненията, задоволявайки се да пледират за виновността на техните клиенти, молейки съда за снизхождение."
Има още доста неща, които ми направиха силно впечатление, до 1989 в общи линии идеологическата машина работи по сходен начин, Унгария и Чехословакия се опитват безуспешно да отхвърлят съветското влияние и донякъде успяват да прокарат реформи, но преди 1989 не им се удава да сменят властта и да разгърнат ��отенциала си.
Както повечето исторически хроники обхващат цялостните процеси и движения и тук до формирането на първата (в случая две) държава минават няколко основни племена - келтите, от чиято разновидност бои, се появява и името на областта Бохемия, краткотрайни присъствия на германски племена (по-късно ще се оформи конфликт между чешкото и германското население, който ще се задържи до края на Втората световна, когато германското население ще бъде изселено), авари и славяни, които ще формират една от първите големи славянски монархии Велика Моравия. За нея информацията тук е доста оскъдна, но се забелязват сходства, а и доста връзки с Българската държава, разцвет през IXв., мисията на Кирил и Методи, опитът за влияние на Византия, азбука, която ще улесни приемане на християнството. Възходът и съществуването ѝ обаче са кратки, след нахлуването на маджарите рухва и бива изместена от Бохемия на север.
Но Свещената Римска империя е прекалено близо, за да може да има византийско влияние (тогава все още християнството е само едно, но между Рим и Константинопол има борба за влияние) и Бохемия го приема като нейните първенци са покръстени в Регенсбург.
Династията Пшемисъл бележи възхода на Бохемия по един идеализирано легендарен начин, защото това е едва началото на преминаването от един полу-племенен строй към изграждането на държава с нейните духовници, войни и аристокрация, около хълма на замъка (Храдчани), който е претърпял редица трансформации и надграждания, но заедно с катедралата, която също преминава различни епохи и от романска църква се превръща във внушителната готическа катедрала, те остават свързваща нишка с миналото, съхраняват величието и чрез погребаните в катедрата крале, хълмът и до днес е сърцето на Прага.
Това за мен е най-интересният период, защото е най-незасегнат от други култури и автентичен, за съжаление само първите две глави са посветени на него и то накратко. Със залеза на тази династия, Бохемия ще е силно германски доминирана, в дадени периоди населението е било почти равностойно, а германското население е било не само по-богато, но и е било основна част от аристокрацията.
Ренесансът и Барокът до голяма степен следват едни и същи движения в Европа, но преди това има две личности ще бележат Прага и до днес ще са в центъра на стария град : Карл IV и Ян Хус.
Карл IV от династията Люксембург дава до голяма степен облика на Прага, по негово нареждане е построен Ка́рловият мост, който е един от най-красивите и емблематични в цяла Европа. Неговото управление е белязано от строителство и административни промени, разцвет на културата и привличане на писатели и книжовници. Силно се е интересувал от наука и алхимия. Той е изключително влиятелен и поставя Бохемия в центъра на Свещената Римска империя, като с приемането на Златната була прави важни законодателни промени. Малко се споменава за външната политика - Франция, Рим. За мен е изключително интересна личност и бих прочела още за неговото управление и животът му, имал е четири съпруги от различни важни фамилии.
Времената на криза - са свързани с глад, чума, природи бедствия и отприщват суеверия, магически ритуали и еретични течения. Народът в голямата си част е неграмотен и подвластен духовенството, но сред образованите теолози се раждат идеите за Реформация и в последствие избухват религиозните воини. Личността на Ян Хус се превръща в обединителна срещу влиянието на немските аристократи и духовници, а изгарянето му на клада е катализатор за въстание и за Хусистките войни. Те ще отслабят кралската власт за сметка градския съвет. Бохемия е преминала политическото си влияния в Свещената Римска империя, липсата на силна кралска власт я прави лесна за присъединяване към Австрия (същото се случва и с Унгария след оттеглянето на османците от Будапеща). Но Прага ще се развива като град на изкуството, културата и науката.
"Цялата кралска и имперска власт, познанията, които дават университетските науки, имат смисъл само ако показват присъствието на духовното в материалния свят. Делата на Карл IV придобиват по-ясен смисъл, когато се разкрие, че неговата цел не е била само стремежът към земната власт."
"Барокът на Контрареформацията се обръщал към вярващите, като ги карал да съзерцават Господ не чрез абстрактния аскетизъм, а чрез конкретните съблазни на удоволствията, доставено чрез сетивата: музиката извисявала душата и позволявала да се провиди небесната хармония; архитектурата - чрез красотата на мраморите си, чрез непредвиденото в зрителната илюзия, отдалечавала човека от реалния свят, за да го отведе в преддверието на божественото. ...
Бароковата набожност далеч не била затворена в себе си, тя се отваряла към света на обикновения живот, преобразявайки го чрез представянето на отвъдното. Това била една от големите теми на бароковата живопис"
До отделянето си от Австрия през 1918, когато е създадена Чехословакия, чехите се стремят да се разграничат от германското население чрез архитектура, изкуства, литература, театър, искат да утвърдят езика си като официален в администрацията, където дълго време немският е основен. От обособяването си до Мюнхенското споразумение икономиката и културата са в силен подем, но след подписването му немските войски се настаняват трайно. След края на войната Чехословакия преминава към сферата на влияние на СССР по мирен начин.
"Тя е била единствената пощадена страна в една Европа, опустошена от Рейн до Москва. Прага не е преживяла съдбата на Варшава, срината до основи от германците, нито на Виена и Будапеща, разрушени частично. Нейните средства за комуникация не били унищожени от войната. Червената армия не разграбила, както в съседните страни градовете и селата. Индустриалното оборудване дори било подобрено по време на войната."
"Комунистическата партия съумяла да се възползва от най-взривоопасните и най-ирационалните теми.
Тя иззела крайния национализъм ... използвала омразата към германците ...
КП се възползвала и от русофилските чувства, които се появявали отново сред чехите, за да прослави като догма култа към победоносния СССР. Клемент Готвалд, лансирал лозунга:
"Със Съветския съюз завинаги!" Неговата победа над нацистка Германия доказвала правилността на политическата му идеология ...
И накрая КП си присвоила съпротивата. Тя се постарала да бъде забравено нейното късно и винаги малобройно участие .. В съпротивата участвали по-влиятелни некомунисти от Лондон, в частни разговори получили предложения да станат членове на партията в замяна на бързо издигане. Почти всички отказали, подписвайки бъдещата си присъда."
Така постепенно КП се наместила във властта и чрез сила, неутрализирайки опозицията и пресата, накарала президента Бенеш да подпише листа на новото комунистическо правителство макар да нямали пълно мнозинство. С новото правителство Чехословакия останала зад Желязната завеса.
"икономиката била преустроена по съветски модел, който бил съвършено неприспособим и чужд на Централна Европа. Държавната планова комисия управлявала икономиката авторитарно и централизирано. Смазвайки всяка инициатива от страна на предприятията, тя дала предимство на тежката индустрия, енергетиката и металургията, които привлекли повече инвестиции. Производството на потребителски стоки отишло на втори план .. Паричната реформа от 1 юни 1953 конфискувала в полза на държавата всички спестявания на частни лица. ...
Били премахнати всички банки, с изключение на три .. Много обширната мрежа от спестовни и взаимоспомагателни каси била силно ограничена...
Свободните професии също били закрити. В рамките на социалистическата здравна система изчезнали лекарските и зъболекарските кабинети. Занапред всички консултации трябвало да бъдат правени в болниците...
Професията адвокат изгубил всякакво значение. Тъй като държавата станала единствения собственик, конфликтите между частници и конкурентни компании изчезнали. По време на политическите процеси адвокатите внимавали много да не защитават клиентите си и да не показват изкуствения характер на обвиненията, задоволявайки се да пледират за виновността на техните клиенти, молейки съда за снизхождение."
Има още доста неща, които ми направиха силно впечатление, до 1989 в общи линии идеологическата машина работи по сходен начин, Унгария и Чехословакия се опитват безуспешно да отхвърлят съветското влияние и донякъде успяват да прокарат реформи, но преди 1989 не им се удава да сменят властта и да разгърнат ��отенциала си.
January 1, 2026
Facile à lire, mais parfois un peu lourd. L’auteur fait le tour de tous les dirigeants politique et d’église à chaque époque. Je pense qu’il est passé à côté d’autres thèmes intéressant à discuter, au profit de tout ces détails.
En début de lecture, l’auteur mentionne que Prague c’est bien plus que la magie, mais je n’ai pas l’impression qu’il a pu le démonter en passant autant de temps à nous décrire tous les dirigeants.
Sinon, bon livre pour comprendre l’histoire de Prague
En début de lecture, l’auteur mentionne que Prague c’est bien plus que la magie, mais je n’ai pas l’impression qu’il a pu le démonter en passant autant de temps à nous décrire tous les dirigeants.
Sinon, bon livre pour comprendre l’histoire de Prague
Displaying 1 - 2 of 2 reviews