Джеймс Дж. Фрейзър - "Златната клонка" 1, изд. "Изток.-Запад" 2014, прев. Цветан Петков
Най-сетне я прииключих. След едномесечно четене.
Имам тази книга от години - и също от години отлагах прочитането й. Не за друго, а защото , макар да я купих с огромно желание, изведнъж се усъмних - или, нека си го кажа направо - ме хвана страх дали като читател ще съм на висотата на тази книига. Дали ще вникна в нея, дали ще я разбера. И тези притеснения всъщност се засилваха с годините, защото чувах да я определят като "богословска", "професорска" и други подобни, което ме караше да мисля, че може би все още не е дошъл моментът да посегна към нея.
Накрая все пак се реших. И не знам дали мога да опиша кратко и еднозначно това, което ми се случи с тази книига. Защото в никакъв случай не мога да кажа, че материята в нея ми бе изцяло непозната. От дете се интересувам от митология - най-вече древногръцка, но не само - ето защо голяма част от имената на божества, споменати на страниците на книгата, не бяха нещо ново за мен.
Новото обаче беше начинът на тяхното описване и представяне, както и някои разминавания с това, което знаех - или си мислех, че знам - отпреди. Един такъв пример е представянето на богинята Артемида/ Диана, която Фрейзър представа преди всичко като богиня на природата. Необяснимо защо, аз никога не съм я възприемала по този начин - за мен тя винаги е била единствено богиня на горите и лова и нищо повече.
Изключително интересно ми беше и всичко, свързано с Адонис - пак защото в митовете, които съм чела, той е представен в една-единствена история. Нямах представа за нищо от описаното от Фрейзър, и ако има откъси от книгата, които ще препрочитам в бъдеще, те ще са именно тези.
От огромен интерес за мен бяха всички глави в книгата, свързани с видовете табу. За някои от тях, макар и не така подробно, бях чела и преди - най-вече това, отнасящо се до имената. Повечето неща, свързани с това обаче, ми бяха напълно непознати - и това също е част от книгата, към която ще се връщам.
Не се бях замисляла, че всъщност съществуват толкова различни видове магия. Четейки посветените на магията глави, си дадох сметка, че използваме тази дума твърде лекомислено - и че магията всъщност има цяла своя наука, изисквания и правила.
Книгата е изключително задълбочена: впечатли ме вниманието, което е отделено на всяка подробност от описанието на съответните вярвания, ритуали и т. н. Признавам, че понякога се "губех" в текста и трябваше да се връщам и да препрочитам цели абзаци, за да схвана написаното.
Донякъде ме смути снизхождението или дори лекият присмех, с който Фрейзър описва някои ритуали и вярвания на "диваците" - а, между другото, и самата дума "дивак". Това обаче е мое лично впечатлление и усещане и не променя факта, че книгата е изключително интересна и информативна.
Научих много от тази книига - както съвсем непознати досега неща, така и нови подробности и аспекти на вече познатите. Скоро продължавам с втората част.