За първи път от 1915 г. насам българският читател държи в ръцете си ново издание на „Балканският съюз“ – книга, която претендира да покаже истинската и непозната история на крехкото обединение от четири християнски държави през 1912 г. Чрез поредица от автентични документи, точно цитирани кореспонденции и достоверни спомени един от архитектите на Балканския съюз и министър-председател на България в този период – акад. Иван Евстратиев Гешов – ни повежда през низ от тайни и явни договорки, ловки дипломатически ходове и коварно неспазени обещания.
Книгата е писана от първо лице непосредствено след краха на Балканския съюз през 1913 г., когато още дори не е изсъхнало мастилото по договорите. Цитираните в нея независими чуждестранни документи показват лицата на довчерашните български съюзници такива, каквито те са в действителност. Още много и много дипломатически старания предстоят на Иван Ев. Гешов, преди той окончателно да се увери, че в преговорите са допуснати пагубни грешки и че България ще се окаже измамена от тези, с които рамо до рамо е воювала.
Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.
Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание.
Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924) и Българския червен кръст (1899 – 1924).
Книгата представлява спомените на автора за основаването и провала на балканския съюз. Иван Гешов без съмнение е бил един от основните фактори по това време (1911-1913 г.) на балканския полуостров, в ролята си едновременно на министър-председател и такъв на външните работи. Доколко и каква вина носи той за първата национална катастрофа, е въпрос, чийто отговор могат да дадат историци след някой и друг век, вероятно. Не че нямам мнение, разбира се, но не държа да го развявам тук. :) Самата книга е доста ценен източник на информация за този период. Тя няма абсолютно никаква художествена стойност, а и няма за цел да има такава. Основната част са димпломатически писма, договори и относително кратки описания на събитията от страна на автора. Много, много препоръчителна за интересуващите се от този болезнен отрязък от съвременната ни история, а за останалите вероятно би бил суховат и безинтересен.
Доста интересно четиво. Да погледнеш събития тъй важни не само за Балканския полуостров, но и за цяла Европа през погледа на един от най-замесените. Не би могъл да говоря за категорична обективност от страна на Иван Ев. Гешов, но мога да говоря за чудесната му инциатива да представи пред България и света гледната точка на тогавашния кабинет, който приема каузата ”Балканският съюз“ като лична мисия.
Болезнено четиво, ако си българин, това първо. Второ, прекалено много се забива в конкретика, и пак успява да изпусне ключови детайли. Трето, не се доверявам че е безпристрастно написана и че не е изпуснат ключов контекст.
Книгата не е лоша, но определено не е мега завладяваща. Няма какво много да се каже за сьюза, целта му и защо се е разпаднал. Въпреки това дава добър поглед върху нещата и по-точно - върху отношението на Сърбия и Гърция към България и вечното съперничество. Бих я препоръчал на хора, които обичат историята.
Книгата предлага интересни факти от първо лице и детайли, свързани с публични и секретни кореспонденции от които става ясно каква е била динамиката зад кулисите на съюза. За съжаление, книгата не ме грабна особено и не бих се върнала към нея, но би била интересна за хора които проучват този период от историята или имат интерес специално към него.