What do you think?
Rate this book
Вчера
Това е книгата, по която е създаден филмът „Вчера“. Когато той се появява на широкия екран през 1988 г., пред кината по онова време се проточват дълги опашки от хора, много от които ще гледат филма за втори или трети път. С бунтарско съдържание, прекрасна черно-бяла естетика и въздействаща музика този филм се превръща в култов. Владо Даверов е негов сценарист, режисьор е Иван Андонов, оператое е Красимир Костов, а автор на музиката – Кирил Маричков. Впрочем, някой да не знае песента „Клетва“ на Маричков в изпълнение на „Щурците”?
Действието се развива в елитна езикова гимназия, а главните герои са от поколението, израснало с песните на Бийтълс. Има го обичайният забързан училищен ритъм, има я привидната дисциплина с тънкия, въздържан хумор, има ги големите мечти и илюзии, има го бунтът и огънят на тежкото разочарование, има го хладът на неизбежното примирение и... „цялата тази история бе забравена”. Несъмнено, ако завършилите езиковите гимназии по онова време, а и не само те, препрочетат тази книга, ще бъдат връхлетени от лични спомени със сходни характери и ситуации.
По-ценното на тази книга сега е, че днешният читател най-вероятно ще бъде изправен и пред предизвикателството на равмосметката – колкото лична, толкова и на „демократичния” ни път. Изпод позабравените ученически истории няма как да не лъсне най-щекотливият въпрос днес: А ние, ние нима не сме затънали прекалено дълбоко в примирение?
Действието се развива в елитна езикова гимназия, а главните герои са от поколението, израснало с песните на Бийтълс. Има го обичайният забързан училищен ритъм, има я привидната дисциплина с тънкия, въздържан хумор, има ги големите мечти и илюзии, има го бунтът и огънят на тежкото разочарование, има го хладът на неизбежното примирение и... „цялата тази история бе забравена”. Несъмнено, ако завършилите езиковите гимназии по онова време, а и не само те, препрочетат тази книга, ще бъдат връхлетени от лични спомени със сходни характери и ситуации.
По-ценното на тази книга сега е, че днешният читател най-вероятно ще бъде изправен и пред предизвикателството на равмосметката – колкото лична, толкова и на „демократичния” ни път. Изпод позабравените ученически истории няма как да не лъсне най-щекотливият въпрос днес: А ние, ние нима не сме затънали прекалено дълбоко в примирение?
108 pages, Paperback
First published January 1, 1989
5 people are currently reading
169 people want to read
About the author
Владо Даверов
21 books3 followersВладимир Георгиев Даверов е български писател и сценарист. Роден е в град Плевен на 27 август 1948 г. Завършил е немска гимназия в Ловеч, след това - немска филология в СУ "Климент Охридски".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
December 16, 2025
Новото, юбилейно издание на "Вчера" е много красиво оформено, с включени рисунки и естствено снимки от лентата, пожънала такъв безпрецедентен за родното кино успех. Заслугата за това е и на режисьора на филма - Иван Андонов.
Честно, четейки историята, човек трудно може да си представи, как от нея е излязъл този филм, променил с малко или много живота на едно поколение, което започваше през 1988 година своята борба за място под слънцето и което абсолютно не бе подготвено за променящите се драстично реалности, които го очакват.
Гледал съм го на кино няколко пъти и помня огромните опашки за билети пред софийските киносалони, абсолютен фурор. Не че опашките бяха нещо необичайно в онези години.
Но със сигурност точно седмото изкуство вдъхна истински живот на героите на Даверов - на Роко и Иван, на ученикът Костов и Джеки, на Дана и Марина, на учителите им и на другаря-директор Цончев! Изгряха плеяда нови актьори, подкрепени от истински филмови величия, но повечето за съжаление едва пламнаха, за да светнат ярко само по веднъж.
А "Вчера", това мое "Вчера", ти нямаш никакво право да го бараш!
Алюзията със самотата и отчуждението на Холдън Колфийлд е съзнателно търсена, но аз избирам бългаския вариант, защото ми е по-близък до годините и имам бегъл спомен, че и у мен някога бушуваха такива емоции и чувства.
Владо Даверов пише добре - стегнато, картинно и естествено, има много смях през сълзи в тази книга, защото клоунът винаги е тъжен, поетите също - такава им е орисисята.
https://www.youtube.com/watch?v=5J7Kq...
Цитат:
"Вечерта седна по турски над градчето, въздухът звънна, пропит от дъх на гнила шума."
Честно, четейки историята, човек трудно може да си представи, как от нея е излязъл този филм, променил с малко или много живота на едно поколение, което започваше през 1988 година своята борба за място под слънцето и което абсолютно не бе подготвено за променящите се драстично реалности, които го очакват.
Гледал съм го на кино няколко пъти и помня огромните опашки за билети пред софийските киносалони, абсолютен фурор. Не че опашките бяха нещо необичайно в онези години.
Но със сигурност точно седмото изкуство вдъхна истински живот на героите на Даверов - на Роко и Иван, на ученикът Костов и Джеки, на Дана и Марина, на учителите им и на другаря-директор Цончев! Изгряха плеяда нови актьори, подкрепени от истински филмови величия, но повечето за съжаление едва пламнаха, за да светнат ярко само по веднъж.
А "Вчера", това мое "Вчера", ти нямаш никакво право да го бараш!
Алюзията със самотата и отчуждението на Холдън Колфийлд е съзнателно търсена, но аз избирам бългаския вариант, защото ми е по-близък до годините и имам бегъл спомен, че и у мен някога бушуваха такива емоции и чувства.
Владо Даверов пише добре - стегнато, картинно и естествено, има много смях през сълзи в тази книга, защото клоунът винаги е тъжен, поетите също - такава им е орисисята.
https://www.youtube.com/watch?v=5J7Kq...
Цитат:
"Вечерта седна по турски над градчето, въздухът звънна, пропит от дъх на гнила шума."
June 30, 2016
Има моменти, в които ни крепи не вярата в утре, а вярата във вчера. Пък има и хора, които така си живеят цял живот – но това е друга тема.
Животът в гимназията, чиито първообраз е Ловешката немска гимназия – т.нар. „Бастилия“, е простичък – „изучавахме почти цялата програма за средните училища на немски, с немски учители, немски учебници, донякъде и по немската система на обучение“. И все пак – „Беше прекрасно“. Навсякъде се прокрадва онази кротка, леко примирена меланхолия, при която знаеш, че нещо е било хубаво, въпреки че е имало и много от лошото, но и осъзнаваш, че никога няма да се върне. Със сигурност никога точно такова, каквото е било. Нашите 16-годишни персонажи си имат някакъв установен порядък – системата е гърч, обаче те намират начини ловко да ù се измъкват – нещо като бягане с препятствия, я за по един фас, я за по някой подпален чин в префасонирата на класна стая църквичка. „Вчера“ е книга (не ми иде да кажа „роман“ на тези 100-ина страници, въпреки че така го наричат) на първите неща – първия сериозен сблъсък със системата, с горчилката на живота, с интригите… но и с онази помитаща любов такава, каквато може да е само, когато е първа.
Четейки, се замислих за един разговор с най-добрата ми приятелка, завършила драматургия – че във всеки филм има момент, когато „няма връщане назад“ за персонажите и ако филмът е добър, това е някъде към средата му. Предполагам за книгите важи същото. Във „Вчера“ този момент беше още в началото – бременността на Верка. По-нататък името на Верка се прокрадваше като призрак из страниците, но споменаването му винаги беше тихомълком, защото, разбирате ли, вредно е за имиджа на гимназията наша ученичка да забременее.
„Този човек погреба нещо, мина ми през ума, направи го по всички правила на ритуала и аз също участвах. Ами да, рекох си, тъпа тикво, това беше детството на Верка и нашето детство, с потрошените кукли и счупените влакчета, с температурата, която, боже господи!, вдига детето, с подаръците, оставени от Дядо Мраз в обувките пред вратата, с плюшеното мече Бонзо и гърнето под леглото, с непослушните боси крачета, припкащи по праха на най-хубавите дни… Това беше, повторих си, и пак си повторих, и пак си повторих, как не разбрах още в началото, за да сложа и моето цвете до ковчега, за да хвърля и моята шепа пръст върху гроба на скъпия покойник, за да впиша и моето име на кръста! Така ли, казах си, ще вървим през годините, без да бодем знаци по кривините на нашия път! Обърнеш се назад, а там нищо…“
Това е първото сериозно преобръщане на ценностите, което соц-ът демонстрира на своите питомци и в голяма степен оправдава репликата на Ростислав – „Страхливо започваме живота си“. И после следва самият Ростислав.
А, и любовта. Тя пристигна с огромни, „направени от черен туш очи“. Красива е, изискана и малко немирна. Своенравна.
„– Ще поръчаш ли нещо за Дана?
– Кажете ù, че съм влюбен – поръчах. – Тя знае в кого“.
А няма ли си всеки от нас своето мъничко „вчера“?
Животът в гимназията, чиито първообраз е Ловешката немска гимназия – т.нар. „Бастилия“, е простичък – „изучавахме почти цялата програма за средните училища на немски, с немски учители, немски учебници, донякъде и по немската система на обучение“. И все пак – „Беше прекрасно“. Навсякъде се прокрадва онази кротка, леко примирена меланхолия, при която знаеш, че нещо е било хубаво, въпреки че е имало и много от лошото, но и осъзнаваш, че никога няма да се върне. Със сигурност никога точно такова, каквото е било. Нашите 16-годишни персонажи си имат някакъв установен порядък – системата е гърч, обаче те намират начини ловко да ù се измъкват – нещо като бягане с препятствия, я за по един фас, я за по някой подпален чин в префасонирата на класна стая църквичка. „Вчера“ е книга (не ми иде да кажа „роман“ на тези 100-ина страници, въпреки че така го наричат) на първите неща – първия сериозен сблъсък със системата, с горчилката на живота, с интригите… но и с онази помитаща любов такава, каквато може да е само, когато е първа.
Четейки, се замислих за един разговор с най-добрата ми приятелка, завършила драматургия – че във всеки филм има момент, когато „няма връщане назад“ за персонажите и ако филмът е добър, това е някъде към средата му. Предполагам за книгите важи същото. Във „Вчера“ този момент беше още в началото – бременността на Верка. По-нататък името на Верка се прокрадваше като призрак из страниците, но споменаването му винаги беше тихомълком, защото, разбирате ли, вредно е за имиджа на гимназията наша ученичка да забременее.
„Този човек погреба нещо, мина ми през ума, направи го по всички правила на ритуала и аз също участвах. Ами да, рекох си, тъпа тикво, това беше детството на Верка и нашето детство, с потрошените кукли и счупените влакчета, с температурата, която, боже господи!, вдига детето, с подаръците, оставени от Дядо Мраз в обувките пред вратата, с плюшеното мече Бонзо и гърнето под леглото, с непослушните боси крачета, припкащи по праха на най-хубавите дни… Това беше, повторих си, и пак си повторих, и пак си повторих, как не разбрах още в началото, за да сложа и моето цвете до ковчега, за да хвърля и моята шепа пръст върху гроба на скъпия покойник, за да впиша и моето име на кръста! Така ли, казах си, ще вървим през годините, без да бодем знаци по кривините на нашия път! Обърнеш се назад, а там нищо…“
Това е първото сериозно преобръщане на ценностите, което соц-ът демонстрира на своите питомци и в голяма степен оправдава репликата на Ростислав – „Страхливо започваме живота си“. И после следва самият Ростислав.
А, и любовта. Тя пристигна с огромни, „направени от черен туш очи“. Красива е, изискана и малко немирна. Своенравна.
„– Ще поръчаш ли нещо за Дана?
– Кажете ù, че съм влюбен – поръчах. – Тя знае в кого“.
А няма ли си всеки от нас своето мъничко „вчера“?
August 13, 2018
Вчера беше така, днес пак е същото: http://knigolandia.info/book-review/v...
Какво има да ви говоря за тая книга? За бунта на младите, за оковите на системата, за преподавателите-надзиратели, за любовта, която променя всичко. За гласа на змията, която носи изкушението, за забранения плод, който внезапно се оказва така достъпен. За времето, което налага клеймо върху тези деца според заслугите на родителите, за жестоката кастова система, прикрита зад пропагандираното всеобщото равенство. Време на крайности.
издателство "Класика и Стил"
http://knigolandia.info/book-review/v...
Какво има да ви говоря за тая книга? За бунта на младите, за оковите на системата, за преподавателите-надзиратели, за любовта, която променя всичко. За гласа на змията, която носи изкушението, за забранения плод, който внезапно се оказва така достъпен. За времето, което налага клеймо върху тези деца според заслугите на родителите, за жестоката кастова система, прикрита зад пропагандираното всеобщото равенство. Време на крайности.
издателство "Класика и Стил"
http://knigolandia.info/book-review/v...
May 7, 2018
Супер си е книгата, а филмът е любимият ми български филм изобщо. Само да не беше така кратка...
September 18, 2012
Не мисля, че има някой, който не иска да отдели няколко часа на 90 страници спомени (и всякакви чувства, които ги придружават), смях и погледи, забити в далечна точка. Намерете си я. Най-малкото заради оня хумор, с който врял-и-кипял човек може да ти преразкаже "трагедията" на някой баш младеж. ("младеж" ми е любимта дума за тоя контекст)
Иначе, 5 звезди (не и без кратко колебание), защото аз като бях на 16, се чувствах все едно съм на 50+ и си спомням какво е да си на 16. Имаше много причини за това, но всичките имаха един изход - със страст на колекционер и споразумението със себе си, че тия години ще са важни и затова трябва да се направят както трябва, си режисирах нещата така, че нищо да не изпусна за тогавашнте ми аршини. Безценната ми колекция от спомени и истории са петата звезда.
Много ми е забавно как това може да е единственият случай, в който филмът да ми хареса поне наравно с книгата. Може би защото и той е част от спомените. Все едно де, кой го дочете до тук това ревю? :P
Иначе, 5 звезди (не и без кратко колебание), защото аз като бях на 16, се чувствах все едно съм на 50+ и си спомням какво е да си на 16. Имаше много причини за това, но всичките имаха един изход - със страст на колекционер и споразумението със себе си, че тия години ще са важни и затова трябва да се направят както трябва, си режисирах нещата така, че нищо да не изпусна за тогавашнте ми аршини. Безценната ми колекция от спомени и истории са петата звезда.
Много ми е забавно как това може да е единственият случай, в който филмът да ми хареса поне наравно с книгата. Може би защото и той е част от спомените. Все едно де, кой го дочете до тук това ревю? :P
September 27, 2018
Юбилейно издание на една прекрасна книга, по случай седемдесет години от рождението на нейния автор – Владо Даверов.
Нямате си на представа колко много се зарадвах когато видях във интернет че ще излиза това издание. От всички български филми, които съм гледала, "Вчера" ми е най-любим, бих го гледала всеки път когато го дават по-телевизията.
Както в самата анотация става ясно, филмът е създаден по-книгата и то доста успешно. Харесва ми това че самата история е така написана, а после и пресъздадена чрез филм, по начин, който през годините да се хареса на различните поколения. Засегнати са теми, които не задължително, но не и изключено биха се случили на един гимназист. На първо място е приятелството, колко силно и открито може да бъде, зараждащата се истинска любов, разбира се и миг невнимание може да промени целият свят и от дете което не мисли за нищо, може да стане родител и разбира се смъртта - загубата на добър приятел.
Юбилейното издание което ни предлага издателство Брифон, определено е едни бижу което няма как всеки един читател да не иска да притежава, според мен. Както виждате корицата на книгата е кадър от филма, из страниците ще намерим доста богат снимков материал и много красиви илюстрации. Освен това самите страници са гланцирани, което прави една идея по-специално изданието.
Да се върна отново на филма, но просто няма как да не обърна внимание на официалната песен на филма, "Клетва", тя е едно достойно допълнение, автор на музиката е Кирил Маричков и изпълнение на "Щурците".
Актьорската игра на главния ни герой Иван в лицето на Христо Шопов, дори и не искам да я коментирам, защото за мен той е един от наистина много, много добрите ни родни актьори. Още една любима негова роля е в сериала "Дървото на живота".
И не на последно място искам да спомена и някои от другите актьори, които също заслужават уважението и вниманието ни.
✩ София Кузева - Дана
✩ Георги Стайков - Ростислав
✩ Светла Тодорова - Марина
✩ Георги Русев - Директор Цончев
✩ Никола Рударов - Математикът Баръмов
✩ Стоян Алексиев - Найденов
✩ Красимир Ранков - Инспекторът
✩ Мария Стефанова - Учителката Бицевска
✩ Папев Поппандов - Учителят по физкултура Парасков
✩ Коста Цонев - Бащата на Верка
✩ и т.н.
Ревюто може би изглежда малко странно или пък повече обърнато към филма, но двете неща са свързани и това всъщност са нещата които почувствах и които исках да споделя с вас. Надявам се да е достатъчно за да дадете шанс ако не на двете, то поне на едното и се надявам да ви хареса толкова колкото и на мен.
"Първо влезе в сънищата ми, естествено, тя беше мечта, която всеки ден можеш да докосваш и пак да си остане мечта."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
Нямате си на представа колко много се зарадвах когато видях във интернет че ще излиза това издание. От всички български филми, които съм гледала, "Вчера" ми е най-любим, бих го гледала всеки път когато го дават по-телевизията.
Както в самата анотация става ясно, филмът е създаден по-книгата и то доста успешно. Харесва ми това че самата история е така написана, а после и пресъздадена чрез филм, по начин, който през годините да се хареса на различните поколения. Засегнати са теми, които не задължително, но не и изключено биха се случили на един гимназист. На първо място е приятелството, колко силно и открито може да бъде, зараждащата се истинска любов, разбира се и миг невнимание може да промени целият свят и от дете което не мисли за нищо, може да стане родител и разбира се смъртта - загубата на добър приятел.
Юбилейното издание което ни предлага издателство Брифон, определено е едни бижу което няма как всеки един читател да не иска да притежава, според мен. Както виждате корицата на книгата е кадър от филма, из страниците ще намерим доста богат снимков материал и много красиви илюстрации. Освен това самите страници са гланцирани, което прави една идея по-специално изданието.
Да се върна отново на филма, но просто няма как да не обърна внимание на официалната песен на филма, "Клетва", тя е едно достойно допълнение, автор на музиката е Кирил Маричков и изпълнение на "Щурците".
Актьорската игра на главния ни герой Иван в лицето на Христо Шопов, дори и не искам да я коментирам, защото за мен той е един от наистина много, много добрите ни родни актьори. Още една любима негова роля е в сериала "Дървото на живота".
И не на последно място искам да спомена и някои от другите актьори, които също заслужават уважението и вниманието ни.
✩ София Кузева - Дана
✩ Георги Стайков - Ростислав
✩ Светла Тодорова - Марина
✩ Георги Русев - Директор Цончев
✩ Никола Рударов - Математикът Баръмов
✩ Стоян Алексиев - Найденов
✩ Красимир Ранков - Инспекторът
✩ Мария Стефанова - Учителката Бицевска
✩ Папев Поппандов - Учителят по физкултура Парасков
✩ Коста Цонев - Бащата на Верка
✩ и т.н.
Ревюто може би изглежда малко странно или пък повече обърнато към филма, но двете неща са свързани и това всъщност са нещата които почувствах и които исках да споделя с вас. Надявам се да е достатъчно за да дадете шанс ако не на двете, то поне на едното и се надявам да ви хареса толкова колкото и на мен.
"Първо влезе в сънищата ми, естествено, тя беше мечта, която всеки ден можеш да докосваш и пак да си остане мечта."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви,за отделеното време!!!
December 29, 2017
Слънчеви, безгрижни, тепърва започващи живота си. Както казва самият Ростислав, дори "страхливо". И макар че много неща не бяха както в любимия филм, тези 120 страници носталгия бяха един прекрасен спътник през неприятната настинка.
September 19, 2018
И все пак филмът е по-добър.
December 8, 2015
Снощи ме хвана меракът да гледам стари български филми и из дисковете купени преди 5/6 години изскочи "Вчера", филм който така и не бях гледала. Толкова ми хареса ученическата атмосфера съпровождана от любимите ми Бийтълс, че веднага щом свърши надзърнах любопитно в Уикипедия за да прочета, че филмът е основан по роман. Какво по-хубаво? С надежда проверих в интернет пространството за електронна версия на книгата с която да мога да се сдобия с не повече от три кликания с мишката. За моя огромна радост такава имаше и след по-малко от половин час вече бях започнала четивото.
Бих направила сравнение между книгата и филмът, но те съвпадат приблизително на 98,6% (лично мое изчисление). Разминавки имаше само в:
- липсата на Бийтълс в книгата
- приятелството изградило се между Иван и Ростислав като че ли беше по-очевидно във филма
- Иван не е толкова студен в книгата и далеч не е такъв хулиган какъвто е във филма
- Дана е по-дръзка и интересна в книгата
- Клетвата я нямаше в книгата, а е една от любимите ми сцени във филма
- “Ти мойто "вчера" няма да го бараш„ и хлипанията на Маргарита крещейки на Иван, че Дана не го обича може да чуете/видите само във филма (за жалост)
Иначе книгата е на ниво въпреки, че не разказва нищо конкретно. Просто период от престоя на Иван в пансиона на езикова гимназия от Септември до края на зимната ваканция. Но начинът по който Владо Даверов го разказва нарежда романът му право в редиците на любимите ми книги дори и историята да не е кой знае какво. Ученическата атмосфера се почувства не само във филма, книгата изцяло те потапя в пансиона и буквално се виждаш седнал на чина на влюбения Иван или на леглото при болната Дана. Не очаквах така добре написана книга. А любовната история е колкото недоловима толкова и очевидна.
Иван е толкова интересен мъжки герой. Никога не съм намирала подобен тиийнейджър в съвременната литература и това ме натъжава. Влюбена съм в него.
—Кажете й, че съм влюбен — поръчах. —Тя знае в кого.
Дана е очарователно закачлива в книгата, качество което във филма излиза на яве едва накрая. Също един не често срещан женски герой в днешните книги.
—Не се предвижда залавяне — парира го Дана. —Прогнозата е слънчево време с леки съмнения за флирт между двама ни.
Меко казано ги обожавам.
В тези очи не се потъваше, а се падаше като в кладенец. И аз паднах.
lots of love, katya.
Бих направила сравнение между книгата и филмът, но те съвпадат приблизително на 98,6% (лично мое изчисление). Разминавки имаше само в:
- липсата на Бийтълс в книгата
- приятелството изградило се между Иван и Ростислав като че ли беше по-очевидно във филма
- Иван не е толкова студен в книгата и далеч не е такъв хулиган какъвто е във филма
- Дана е по-дръзка и интересна в книгата
- Клетвата я нямаше в книгата, а е една от любимите ми сцени във филма
- “Ти мойто "вчера" няма да го бараш„ и хлипанията на Маргарита крещейки на Иван, че Дана не го обича може да чуете/видите само във филма (за жалост)
Иначе книгата е на ниво въпреки, че не разказва нищо конкретно. Просто период от престоя на Иван в пансиона на езикова гимназия от Септември до края на зимната ваканция. Но начинът по който Владо Даверов го разказва нарежда романът му право в редиците на любимите ми книги дори и историята да не е кой знае какво. Ученическата атмосфера се почувства не само във филма, книгата изцяло те потапя в пансиона и буквално се виждаш седнал на чина на влюбения Иван или на леглото при болната Дана. Не очаквах така добре написана книга. А любовната история е колкото недоловима толкова и очевидна.
Иван е толкова интересен мъжки герой. Никога не съм намирала подобен тиийнейджър в съвременната литература и това ме натъжава. Влюбена съм в него.
—Кажете й, че съм влюбен — поръчах. —Тя знае в кого.
Дана е очарователно закачлива в книгата, качество което във филма излиза на яве едва накрая. Също един не често срещан женски герой в днешните книги.
—Не се предвижда залавяне — парира го Дана. —Прогнозата е слънчево време с леки съмнения за флирт между двама ни.
Меко казано ги обожавам.
В тези очи не се потъваше, а се падаше като в кладенец. И аз паднах.
lots of love, katya.
April 19, 2015
Какво ми липсваше в книгата: Бийтълс, табелките "СНОБ", "Ти мойто «вчера» няма да го бараш!" + още няколко култови реплики, доктор Фостър, дето тръгнал за Глостър, "Клетвата" на Маричков, която, доколкото съм чувала, си била съвсем истинска традиция и т.н., т.н.
Но пък книгата определено ми хареса, леко ми напомняше като изказ "Автобиография" на Бранислав Нушич, но в някакъв наш тоталитарен вариант и в известен смисъл беше доста по-ведра от филма.
Една от причините "Вчера" така дълбоко да бърка в душите е, че всеки има своите училищни спомени и се разпознава в него. Фаталната жена, Интригантката, Най-харесваното момче, Спортистът, Шутът на класа, Зубърът/ Зубрачката, Глупакът и т.н. могат да са образи и от 60-те и от 2015. Всеки випуск има своите моменти и култови фрази. И в крайна сметка, като се огледаш назад, се оказва, че най-важните уроци си ги научил в училище... макар че не са били част от образователната програма.
Но пък книгата определено ми хареса, леко ми напомняше като изказ "Автобиография" на Бранислав Нушич, но в някакъв наш тоталитарен вариант и в известен смисъл беше доста по-ведра от филма.
Една от причините "Вчера" така дълбоко да бърка в душите е, че всеки има своите училищни спомени и се разпознава в него. Фаталната жена, Интригантката, Най-харесваното момче, Спортистът, Шутът на класа, Зубърът/ Зубрачката, Глупакът и т.н. могат да са образи и от 60-те и от 2015. Всеки випуск има своите моменти и култови фрази. И в крайна сметка, като се огледаш назад, се оказва, че най-важните уроци си ги научил в училище... макар че не са били част от образователната програма.
May 25, 2021
Филмът е един от любимите ми, въобще, но се опитах да чета без неминиуемите сравнения. Имаше известни разлики в хронологията, съвсем спокойно мога да кажа, че книгата не е толкова въздействаща, колкото екранизацията. Един от редките случаи, в които филмът е по-добър от книгата.
Все пак, ако не бях гледал филмираната версия, надали историята щеше да ми е толкова присърце. Въпреки че ги имаше култовите лафове, някои от големите сцени са далеч не толкова впечатляващи. Описанията и атмосферата са отлични.
В крайна сметка, трябва да кажа, че благодарение на Иван Андонов, актьорите и саундтрака на Щурците, "Вчера" се превръща от много добра в незабравима история.
Все пак, ако не бях гледал филмираната версия, надали историята щеше да ми е толкова присърце. Въпреки че ги имаше култовите лафове, някои от големите сцени са далеч не толкова впечатляващи. Описанията и атмосферата са отлични.
В крайна сметка, трябва да кажа, че благодарение на Иван Андонов, актьорите и саундтрака на Щурците, "Вчера" се превръща от много добра в незабравима история.
July 9, 2013
Три звезди и то само, защото порядъчно много обичам филма.
Предполагам толкова сме свикнали с лентата, толкова пъти е гледана, повтаряни са реплики, наизустявани са, че е невъзможно четенето да не бъде съпътствано от ярки визуални образи.
Романът губи, отстъпва пред филма, атмосферата, отделните линии, последователността - всичко ми се струва повече на място "там", отколкото "тук".
Пунктуационните неточности дразнят ужасно, но това е "Сиела" и обратното щеше да изненадва.
Предполагам толкова сме свикнали с лентата, толкова пъти е гледана, повтаряни са реплики, наизустявани са, че е невъзможно четенето да не бъде съпътствано от ярки визуални образи.
Романът губи, отстъпва пред филма, атмосферата, отделните линии, последователността - всичко ми се струва повече на място "там", отколкото "тук".
Пунктуационните неточности дразнят ужасно, но това е "Сиела" и обратното щеше да изненадва.
August 24, 2018
Един от любимите ми български филми, а книгата е не по - малко въздействаща. Кратка, точна, ясна, но изпълнена с толкова много смисъл и вдъхновения. Бунтът на младите, желанието да бъдеш различен, жаждата за живот и за приключения и същевременно всичко, което може да се случи в действителност.
May 5, 2023
Филмът е мноооооого по-добър!
January 7, 2017
Обичам филма "Вчера", колкото и наивна да ми се е струвала винаги актьорската игра на Шопов &co (най- вече неговата). Изненадана съм обаче колко ми допадна и романът- добави цвят и приятни детайли към вече познатата история, като малките разлики изобщо не ме смутиха. Владо Даверов пише толкова увлекателно (и не-по-типичния-соц-калъп, какъвто се бях подготвила да срещам на всяка страница), че започнах да приемам с една идея по- благосклонно огромното его, което проявява по интервюта/ събития, на които съм го мяркала.
Интересен сюжет, малко драма, много емоция, чести смигвания с премерена доза хумор - книгата е абсолютно равностойна и на екранната класика.
Интересен сюжет, малко драма, много емоция, чести смигвания с премерена доза хумор - книгата е абсолютно равностойна и на екранната класика.
November 12, 2025
Най-накрая прочетох и изгледах „Вчера“. През годините все отлагах филма и аз не знам защо. Но след като моята колежка от „Софтпрес“ Вики Иванова (@viktoriai) ми даде книгата и ми каза да я прочета, когато го усетя, реших, че наистина е време да се потопя в тази история. 📚 🎬
Категроично филмът ми хареса много повече и смея да твърдя, че е доста по-добър и въздействащ от романа. Не знам дали се получи така заради страхотния актьорски състав или пък заради музиката на Кирил Маричков, но след като изгледах филма усетих еуфория, тъга, замислих за времето, в което живеят героите. Много се смях, ядосвах се, виждах къде ще бъде интригата, драмата и буквално като малко дете ми се искаше нещата за някои герои да се развият по друг начин. А сцената, в която пеят „Клетва“, се превърна в е една от любимите ми. 🫶🏻
Докато четях книгата обаче не усетих нищо, може би защото писането на автора ми беше стерилно, статично и някак все едно маркирано. Нямаше емоцията, която филмът носи със себе си. И само да подчертая, че аз първо прочетох книгата и оценката ми за нея не е повлияна от перфектната екранизация. ☺️
След като изгледах филма разбрах защо „Вчера“ е такава класика. Много по-силни диалози, велики фрази, които съм ползвал и не съм знаел, че са от него, много повече ми въздействаха всички ситуации - и положителните, и тъжните. И да, знам, че двете медии са различни и не трябва да се сравняват буквално. А също така знам, че авторът на книгата Владо Даверов е и сценарист на филма. Просто филмът успя да ми повлияе – книгата не. 🤷🏼♂️
Разбира се, препоръчвам ви да прочетете романа – той е кратък, само 100 страници и дава друга гледна точка. Но, ако сте като мен и до този момент не познавате тази българска класика, категорично препоръчвам да изгледате филма. Дори и за тези, които не сме живели в това време искреността му, младежките страсти, приятелството, предателството, сблъскването със системата, бунтарството и невъзможната любов, няма как да не ни повлияят. 🤗
„Ти, мойто вчера, няма да го бараш!“
Категроично филмът ми хареса много повече и смея да твърдя, че е доста по-добър и въздействащ от романа. Не знам дали се получи така заради страхотния актьорски състав или пък заради музиката на Кирил Маричков, но след като изгледах филма усетих еуфория, тъга, замислих за времето, в което живеят героите. Много се смях, ядосвах се, виждах къде ще бъде интригата, драмата и буквално като малко дете ми се искаше нещата за някои герои да се развият по друг начин. А сцената, в която пеят „Клетва“, се превърна в е една от любимите ми. 🫶🏻
Докато четях книгата обаче не усетих нищо, може би защото писането на автора ми беше стерилно, статично и някак все едно маркирано. Нямаше емоцията, която филмът носи със себе си. И само да подчертая, че аз първо прочетох книгата и оценката ми за нея не е повлияна от перфектната екранизация. ☺️
След като изгледах филма разбрах защо „Вчера“ е такава класика. Много по-силни диалози, велики фрази, които съм ползвал и не съм знаел, че са от него, много повече ми въздействаха всички ситуации - и положителните, и тъжните. И да, знам, че двете медии са различни и не трябва да се сравняват буквално. А също така знам, че авторът на книгата Владо Даверов е и сценарист на филма. Просто филмът успя да ми повлияе – книгата не. 🤷🏼♂️
Разбира се, препоръчвам ви да прочетете романа – той е кратък, само 100 страници и дава друга гледна точка. Но, ако сте като мен и до този момент не познавате тази българска класика, категорично препоръчвам да изгледате филма. Дори и за тези, които не сме живели в това време искреността му, младежките страсти, приятелството, предателството, сблъскването със системата, бунтарството и невъзможната любов, няма как да не ни повлияят. 🤗
„Ти, мойто вчера, няма да го бараш!“
January 17, 2025
„Хубаво ли е да си влюбен?”
October 22, 2023
“Are teenage dreams so hard to beat?
Everytime she walks down the street…”
Everytime she walks down the street…”
March 13, 2019
Ако сте стигнали до тук, понеже харесвате филма, останете си с него и не си разваляйте впечатленията с тази книга.
Все бях чела безмислици, но книга в която половината време героя се завира и се крие някъде, без дори да обясни защо... Всяка втора сцена завършва с "и аз се скрих еди-къде си и не излязох оттам, дори когато стана време за вечеря" - ама чий го дириш там? Какво те прихвана? Като разказваш от първо лице, не може ли да ни разкриеш поне малко от вътрешният си живот и мотивация?
По някое време се досетих, че това се предполага да е българската версия на "Спасителя в ръжта", чиито герой също така обикаля като муха без глава. Но хаотичното обикаляне на Холдън получава някакво обяснение, когато разбираме, че той продължава да преживява смъртта на брат си и очевидно е депресиран и дезориентиран. От това, че копира един от аспектите на "Спасителя", "Вчера" не става нито по-дълбока, нито по-интересна книга.
Също така не можах да схвана какво толкова скандално има в платоничната любов на главният герой с Дана, че заради това да се изпокара цялата гимназия начело с учителите. В неговия клас има официална двойка, Фери и Нина, които се целуват в час, без да се крият особено - никой не се впечатлява. Главният герой преспива с Марина и това е обществена тайна, за която е осведомен дори баща му - никакъв проблем. Но това, че в джоба му намират снимка на Дана, подписана "с любов" е толкова скандално, че гимназията се разделя на два лагера и го заплашва намаляване на поведението?! Аз ли нещо не схващам или в интригата няма особена логика?
Иначе имаше доста забавни моменти, например ученикът Костов, който се предполага да е много досаден, за мен беше най-свежият полъх в цялата книга. И доколкото си спомням филма и източник на някой от най-запомящите се лафове. Всъщност хумористичните моменти бяха най-силната и автентична част от книгата - в контраст с изфабрикуваните трагедии "едно момиче дето не го познавате, забременя неизвестно от кого и после не знам какво стана" и "един, за когото ви бях споменавал бегло, взе че се удави, но чакайте да ви разправя за родителската среща".
Все бях чела безмислици, но книга в която половината време героя се завира и се крие някъде, без дори да обясни защо... Всяка втора сцена завършва с "и аз се скрих еди-къде си и не излязох оттам, дори когато стана време за вечеря" - ама чий го дириш там? Какво те прихвана? Като разказваш от първо лице, не може ли да ни разкриеш поне малко от вътрешният си живот и мотивация?
По някое време се досетих, че това се предполага да е българската версия на "Спасителя в ръжта", чиито герой също така обикаля като муха без глава. Но хаотичното обикаляне на Холдън получава някакво обяснение, когато разбираме, че той продължава да преживява смъртта на брат си и очевидно е депресиран и дезориентиран. От това, че копира един от аспектите на "Спасителя", "Вчера" не става нито по-дълбока, нито по-интересна книга.
Също така не можах да схвана какво толкова скандално има в платоничната любов на главният герой с Дана, че заради това да се изпокара цялата гимназия начело с учителите. В неговия клас има официална двойка, Фери и Нина, които се целуват в час, без да се крият особено - никой не се впечатлява. Главният герой преспива с Марина и това е обществена тайна, за която е осведомен дори баща му - никакъв проблем. Но това, че в джоба му намират снимка на Дана, подписана "с любов" е толкова скандално, че гимназията се разделя на два лагера и го заплашва намаляване на поведението?! Аз ли нещо не схващам или в интригата няма особена логика?
Иначе имаше доста забавни моменти, например ученикът Костов, който се предполага да е много досаден, за мен беше най-свежият полъх в цялата книга. И доколкото си спомням филма и източник на някой от най-запомящите се лафове. Всъщност хумористичните моменти бяха най-силната и автентична част от книгата - в контраст с изфабрикуваните трагедии "едно момиче дето не го познавате, забременя неизвестно от кого и после не знам какво стана" и "един, за когото ви бях споменавал бегло, взе че се удави, но чакайте да ви разправя за родителската среща".
November 10, 2019
Поетична и завладяваща история. И книгата и филмът са направени с много талант и е удоволствие да се четат/гледат многократно.
"Точно в този момент слънцето проби и освети целия град. Беше само за миг, като че ли някой каза: я сега се подредете — реката, покритият мост, скалата, паметникът до нея, готово! Слънцето изгасна моментално, скри се зад плътните облаци и от прекрасния изглед преди малко не остана почти нищо. Сякаш ми показаха наведнъж една и съща снимка сега и след двадесетина години, вече потъмняла, посивяла, загубила, контраст."
"Точно в този момент слънцето проби и освети целия град. Беше само за миг, като че ли някой каза: я сега се подредете — реката, покритият мост, скалата, паметникът до нея, готово! Слънцето изгасна моментално, скри се зад плътните облаци и от прекрасния изглед преди малко не остана почти нищо. Сякаш ми показаха наведнъж една и съща снимка сега и след двадесетина години, вече потъмняла, посивяла, загубила, контраст."
October 19, 2012
Обожавам филма. Може би и затова книгата също ми хареса. Или въпреки това :)
Сега продължавам с Prime Time, което се води продължение и получава пряко сили 3 звездички, защото не беше точно продъллжение на историята...
Сега продължавам с Prime Time, което се води продължение и получава пряко сили 3 звездички, защото не беше точно продъллжение на историята...
March 4, 2024
прочетете я тази книга, гледайте го този филм 🤌
January 6, 2023
“Вчера” walked so “dead poets society” could run!!!
April 15, 2023
Отдавна я прочетох, но забравих да го отбележа.
April 18, 2023
Красота. Филмът tho >>
July 14, 2016
"Ти моето "вчера" няма да го бараш" - изобщо го няма в книгата, а ми е толкова любимо от филма.
Има огромни разлики между книгата и филма, като се започне от това, че действието в книгата се развива не в Английска, а в Немска гимназия. Филмът е безкрайно обогатен и прекрасен, а тук текстът е безкрайно опростен и недоизкусурен. Факт е обаче, че голяма част от репликите са взети едно към едно и докато четях книжлето чувах безкрайно познатите гласове на Чочо /Ученикът Костов/, Христо Шопов /Иван, Съни, Холдън/, Георги Русев /директорът Цончев, с неговата липса на кариеси/, Георги Стайков / Ростислав/, който в книгата е споменат едва - едва и т.н.
Чета книгата за втори път, но първия бях дете, което беше лудо по историята. Разпространявахме си я преснимана на ксерокс от ръка на ръка. Спомените ми бяха по-добри от това което прочетох сега, но пък съм наистина голям фен на филма и не съжалявам, че прочетох книжлето, за да мога да направя сравнение.
Има огромни разлики между книгата и филма, като се започне от това, че действието в книгата се развива не в Английска, а в Немска гимназия. Филмът е безкрайно обогатен и прекрасен, а тук текстът е безкрайно опростен и недоизкусурен. Факт е обаче, че голяма част от репликите са взети едно към едно и докато четях книжлето чувах безкрайно познатите гласове на Чочо /Ученикът Костов/, Христо Шопов /Иван, Съни, Холдън/, Георги Русев /директорът Цончев, с неговата липса на кариеси/, Георги Стайков / Ростислав/, който в книгата е споменат едва - едва и т.н.
Чета книгата за втори път, но първия бях дете, което беше лудо по историята. Разпространявахме си я преснимана на ксерокс от ръка на ръка. Спомените ми бяха по-добри от това което прочетох сега, но пък съм наистина голям фен на филма и не съжалявам, че прочетох книжлето, за да мога да направя сравнение.
July 30, 2013
Филма няма нужда от представяне- уникален! Един от най-любимите ми бг филми, но книгата ... не ме впечатли! Очаквах, че ще е по- добра от филма, но лично мен ме разочарова! Смея да твърдя, че това е първия ми подобен случай, в който филм да е по- добър от книга! Лично мнение !
Read
October 2, 2018Владо Даверов - "Вчера", изд. "Класика и Стил" 2018
Едновременно искам и не искам да пиша за тази книга.
Нека първо кажа, че това не е моята първа "среща" с нея. Втора е. Първата беше преди толкова много години, че дори вече не помня колко са. И това е само за книгата. А филма гледах за пръв път преди двайсет и две години, два дни преди да завърша английската езикова гимназия. Това - за пръв път. Оттогава съм го гледала още поне осем пъти... и след първия път винаги спирам да гледам на едно и също място, защото нямам сили да го изживея отново.
Първата ми "среща" с книгата беше не просто вълнуваща. Беше плашеща, чаках я почти с ужас, защото бях убедена, че щом филмът ми е въздействал толкова, няма начин същото да не стане и с книгата. Права бях - бях защото, четейки познатите от филма реплики, чувах гласовете на онези, които ги произнасяха във филма.
Ето заради всичко това реших, че искам това ново издание на "Вчера". Пазя старото, разбира се. Но то е на един друг книжен рафт, в едни други години, пази един друг дом. И не дойде с мен преди години, когато се преместих. Мястото му е там. Тук беше мястото на новото издание.
Та, значи - защо ме беше страх да разтворя това ново издание? Защото някак си мислех, че след всичките тези години магията ще се е стопила, въздействието ще си е отишло, очакванията - също, и "Вчера" ще е просто книга, която разказва за едни минали събития.
Но не стана така.
Първото, което установих, е че помня всичко. На места - дума по дума. Второто - че сега книгата е още по-въздействаща, може би заради включените в нея снимки от филма. Третото - че сега ме впечатляват и доста неща, на които преди не обръщах /толкова голямо/ внимание. А именно - как именно тези, които /уж/ говорят за честност и откритост, всъщност имат предвид издайничество, доносничество, предателство.
Разбира се, има разлики между книгата и филма. И на места те са в полза на филма. В книгата /и при първото й прочитане, и сега/ ми липсваше култовата реплика "Само от качествен приятел става качествен предател", липсваше ми клетвата, липсваше ми малко убедителност и сила на действието. Но въпреки това книгата Е въздействаща. И запомняща се.
Да кажа и няколко думи за оформлението. Макар от чисто физическа гледна точка да прави книгата не много удобна за държане и разлистване, това оформление ми харесва, защото снимките от филма я превръщат в книга-албум. Албум на едно отминало време, в което въпреки всичките му лоши неща, въпреки недостатъците, въпреки ограниченията, които вероятно днешните връстници на Иван, Дана, Марина и Ростислав трудно могат да си представят, все пак в гимназии с пансион като тази е имало чувство за приятелство, другарство, сплотеност - и знам това не само от книгата и филма, а защото познавам хора, завършили точно такава гимназия, преди много, много години, които още се срещат, търсят, обичат се и са готови да се подкрепят и да си помагат.
Един минус на книгата спрямо филма лично за мен е, че гимназията в книгата е немска, а във филма - английска. Лично за мен, внушението от двете е различно. Не мога да обясня защо. Просто "бунтарското" внушение е някак по-силно във филма именно заради факта, че там гимназията е английска.Но това може да са си и мои лични пристрастия, не ангажирам никого с тях.
В заключение: Доволна съм от тази нова среща с "Вчера". Новото издание е чудесно и "срещата" с него ми остави приятно усещане. Препоръчвам го на тези, които искат поане малко да разберат какъв беше животът "тогава". Някога. Вчера.
Едновременно искам и не искам да пиша за тази книга.
Нека първо кажа, че това не е моята първа "среща" с нея. Втора е. Първата беше преди толкова много години, че дори вече не помня колко са. И това е само за книгата. А филма гледах за пръв път преди двайсет и две години, два дни преди да завърша английската езикова гимназия. Това - за пръв път. Оттогава съм го гледала още поне осем пъти... и след първия път винаги спирам да гледам на едно и също място, защото нямам сили да го изживея отново.
Първата ми "среща" с книгата беше не просто вълнуваща. Беше плашеща, чаках я почти с ужас, защото бях убедена, че щом филмът ми е въздействал толкова, няма начин същото да не стане и с книгата. Права бях - бях защото, четейки познатите от филма реплики, чувах гласовете на онези, които ги произнасяха във филма.
Ето заради всичко това реших, че искам това ново издание на "Вчера". Пазя старото, разбира се. Но то е на един друг книжен рафт, в едни други години, пази един друг дом. И не дойде с мен преди години, когато се преместих. Мястото му е там. Тук беше мястото на новото издание.
Та, значи - защо ме беше страх да разтворя това ново издание? Защото някак си мислех, че след всичките тези години магията ще се е стопила, въздействието ще си е отишло, очакванията - също, и "Вчера" ще е просто книга, която разказва за едни минали събития.
Но не стана така.
Първото, което установих, е че помня всичко. На места - дума по дума. Второто - че сега книгата е още по-въздействаща, може би заради включените в нея снимки от филма. Третото - че сега ме впечатляват и доста неща, на които преди не обръщах /толкова голямо/ внимание. А именно - как именно тези, които /уж/ говорят за честност и откритост, всъщност имат предвид издайничество, доносничество, предателство.
Разбира се, има разлики между книгата и филма. И на места те са в полза на филма. В книгата /и при първото й прочитане, и сега/ ми липсваше култовата реплика "Само от качествен приятел става качествен предател", липсваше ми клетвата, липсваше ми малко убедителност и сила на действието. Но въпреки това книгата Е въздействаща. И запомняща се.
Да кажа и няколко думи за оформлението. Макар от чисто физическа гледна точка да прави книгата не много удобна за държане и разлистване, това оформление ми харесва, защото снимките от филма я превръщат в книга-албум. Албум на едно отминало време, в което въпреки всичките му лоши неща, въпреки недостатъците, въпреки ограниченията, които вероятно днешните връстници на Иван, Дана, Марина и Ростислав трудно могат да си представят, все пак в гимназии с пансион като тази е имало чувство за приятелство, другарство, сплотеност - и знам това не само от книгата и филма, а защото познавам хора, завършили точно такава гимназия, преди много, много години, които още се срещат, търсят, обичат се и са готови да се подкрепят и да си помагат.
Един минус на книгата спрямо филма лично за мен е, че гимназията в книгата е немска, а във филма - английска. Лично за мен, внушението от двете е различно. Не мога да обясня защо. Просто "бунтарското" внушение е някак по-силно във филма именно заради факта, че там гимназията е английска.Но това може да са си и мои лични пристрастия, не ангажирам никого с тях.
В заключение: Доволна съм от тази нова среща с "Вчера". Новото издание е чудесно и "срещата" с него ми остави приятно усещане. Препоръчвам го на тези, които искат поане малко да разберат какъв беше животът "тогава". Някога. Вчера.
Displaying 1 - 29 of 29 reviews