Това издание си поставя за цел да представи в няколко тома произведенията за възрастни на писателя Борис Априлов (1921-1995)
Съдържание Морето и аз – разговор с неодушевен предмет, 1957 Отбраната на Спарта, 1982 (разкази и новели) Четири повести, 1984 Цикладските острови, 1976 (пътеписен роман) Сказание за баща, послеслов 2011 Автобиография, 1991
Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург, автор на творби за деца и юноши, сценарист, автор на текстове на забавна музика. Семейството му произхожда от Лозенград, Одринска Тракия, преселило се в Малко Търново след турските гонения. Завършва гимназия в Бургас (1935), после е редактор във в. „Стършел” (1947 -1959), драматург в дирекцията на българските циркове (1959 - 1963), драматург в Драматичния театър на Сливен (1977 - 1980). През 1991 г. се изселва със съпругата си в Израел, където умира. Георги Мишев си спомня: „С голяма мъка замина, никак не му се отиваше и постоянно ми пишеше за България. Последното писмо беше от дъщеря му. В последните си дни загубил говор и часове преди да умре се добрал до машината и буква по буква начукал- България, Бургас, морето…” Автор на детските книги „Приключенията на Лиско” (1957), „Топка в морето” (приказки, 1965), „Кончето Пончо” (1967), „Папагалчето и пеперудката” (приказка, 1968), „Приключенията на Лиско по море”, (роман за деца, 1968),„Лиско при квадратните същества” (1975), „Шестте пингвинчета” (1978), „Десет приключения на Лиско” (1987). Книги за възрастни: „Тревоги”, „Върхът на нахалството”, „Нокаут”, „Морето е за всички”, „Пиратска романтика”, „Докосване”, „Кифлата на началника”, „Есенни дюни”,„История с лебед”. Оставя недовършения роман „Траверстаун”. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на редица награди за куклените си пиеси, на наградата „Петко Славейков” (1993).
Четенето на Борис Априлов винаги ме е „отнасяло“ нанякъде – дали към морето, дали към закътани места и мисли, но винаги с усещането за пътешествие. Вече натрупах доста впечатления от творбите му за възрастни и чистосърдечно мога да кажа, че съм изпълнен с повече смисъл и позитиви. Не мога да опиша много от насъбраното в главата ми, но пък успях да представя някои неща за първи и втори том от избраните му произведения. Ясно е, че Априлов е „бягал“ от условностите на онова време, когато и обстоятелствата са били различни. Това определено зависи от избраните теми, а всичко изглежда чисто и привлекателно, както подобава на един голям писател. В том 3 вселената на Априлов се разширява. „Чудак, пропит от лунна светлина“ („Джина“, 2014) също съдържа традиционните му морски истории, но и четири повести, които стъпват на съвсем друга основа. За три от тях се говори трудно. Не съм сигурен дали съм вникнал напълно в идеите на автора, но самите произведения са крайно любопитни. Както подсказва общото заглавие, тук има чудаци с интересен профил. Често колоритът властва над традиционното разказване, което действа доста обсебващо. Да повторя ли, че четенето на Априлов е истинско удоволствие? (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)