Темата за Пътя на мъдреца стои в центъра на философските дискусии в Китай от V до II в. пр. н. е. Предмет на настоящото изследване е философското осмисляне на човека в учението на ранния даоизъм, според едно от най-значимите писмени свидетелства на китайската класика - "Джуандзъ" (IV-III в. пр. н. е.) Разглежданата концепция за свободната реализация на човешкото естество представлява система от възгледи, която оказва огромно влияние върху по-нататъшното оформяне на далекоизточната мисъл. Даоизмът маркира един от пластовете на запазилата се повече от две хилядолетия общокултурна традиция.