Ангел Филчев: 1968 - Смазването на Пражката пролет
Наистина внушителен интензивен поток от информация за една тема, която за мен е била винаги много интригуваща. Информацията е поднесена в лек и увлекателен стил и затова мното страници на това наистина големичко издание се изнизват неусетно. Признавам, че научих много нови факти и подробности, особено за българското участие в тези злокобни дни.
Затова ми е някакси трудно да започна с критиката, но от друга страна се надявам тя да се приеме като конструктивна, за да могат да се избягват такива грешки за в бъдеще.
Прекланям се пред огромния труд на автора, сигурна съм, че е прекарал голяма част от съзнателния си творчески живот пишейки тази книга. Безспорно Филчев има изявен талант да документира мащабни събития, което никак не е лесно.
Въпросът ми обаче е, защо е оставен автора сам в тази огромна смесица от исторически факти и спомени, собствени и на други очевидци? Къде е редакторът на книгата, който вместо да предаде на тази изключително ценна сурова информация форма, сам се е загубил дотолкова, че не му прави впечатление факта, че цели страници са повторени по няколко пъти? Няма структура, нито хронологическа, нито от различна гледна точка, както твърди съдържанието.
Да не говорим за факта, че липсва всякаква библиография, която обрича книгата на провал за всеки по-образован читател. Източниците са повече от мъгляви въпреки, че нямам съмнения в тяхната достоверност.
Усеща се, че съм много ядосана, нали? Просто наистина пропуснат огромен шанс. Язък за огромния труд на автора. С професионална редакторска намеса тази книга наистина можеше да се превърне в безценен паметник и спомен за тези толкова важни и премълчавани исторически събития. Пражката пролет заслужава наистина много повече и е наистина жалко, че към такъв ценен материал издателството се е отнесло с толкова малко интерес и професионализъм!
С изключение на корицата - но там заслугата си е на Дамян Дамянов.