What do you think?
Rate this book
Нарко-маневри-София-Бургас
Един спиращ дъха трилър, вдъхновен от реални събития, разказващ за житейските премеждия на група младежи от краен столичен квартал. Увлекателна история, пълна с неочаквани обрати и невероятни развръзки, разказана в пълни подробности, без да бъде спестен и най-малкият детайл!
Злоупотреби със забранени субстанции, криминални престъпления, любовни интриги, предателства, издевателства – всичко това, събрано в един том!
Книгата е дебют за автора Константин Рашков, известен в артистичните среди като Дон Коце – Рашпилата – фронтмен на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis.
Злоупотреби със забранени субстанции, криминални престъпления, любовни интриги, предателства, издевателства – всичко това, събрано в един том!
Книгата е дебют за автора Константин Рашков, известен в артистичните среди като Дон Коце – Рашпилата – фронтмен на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis.
174 pages, Paperback
Published August 20, 2018
28 people want to read
About the author
Константин Рашков
1 book1 followerКонстантин Рашков (Дон Коце) не е точно писател, въпреки че от години се занимава с творчество.
Фронтмен е на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis , текстописец на техните песни и водещ на онлайн телевизионния канал CoPro TV за интервюта, репортажи и ревюта за тежка музика.
Фронтмен е на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis , текстописец на техните песни и водещ на онлайн телевизионния канал CoPro TV за интервюта, репортажи и ревюта за тежка музика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
November 16, 2025
Банално и безинтересно, отсъстват и наченки на литературен стил. Няма никакъв смисъл да го дочитам.
+ въргаля се безплатно из нета, поне това е ок.
- безброй...
+ въргаля се безплатно из нета, поне това е ок.
- безброй...
November 16, 2025
Нарко-маневри-София-Бургас съдържа истерично смешните приключения на няколко софийски наркомани, попадащи в абсурдни ситуации и измъкващи се от тях сравнително невредими - доколкото, естествено, е възможно да си невредим след дългогодишна злоупотреба с всякакви видове тежки наркотици.
Книгата не е никакъв "спиращ дъха трилър", както твърди описанието й, очевидно писано или от съвършен малоумник, или от някой, който не я е чел.
Доколкото мога да преценя от впечатленията, които съм успял да добия от наркоманско-престъпните среди по време на работата си, Константин Рашков очевидно знае доста както за наркотиците и наркоманите, тяхното, така да се каже битие и съзнание, така и за реалностите на софийските и бургаски улици, а и за полицията и действията й срещу "организираната престъпност" в лицето на уличните отрепки. Което прави написаното не само много забавно, но и отрезвяващо истинско.
Езикът на автора е лек и непретенциозен, което подхожда на стила на книгата и само допринася за тя да се чете приятно и бързо. Определено ще следя за следващи негови книги. Нямам никаква идея защо оценката на книгата в този сайт е толкова ниска.
Книгата не е никакъв "спиращ дъха трилър", както твърди описанието й, очевидно писано или от съвършен малоумник, или от някой, който не я е чел.
Доколкото мога да преценя от впечатленията, които съм успял да добия от наркоманско-престъпните среди по време на работата си, Константин Рашков очевидно знае доста както за наркотиците и наркоманите, тяхното, така да се каже битие и съзнание, така и за реалностите на софийските и бургаски улици, а и за полицията и действията й срещу "организираната престъпност" в лицето на уличните отрепки. Което прави написаното не само много забавно, но и отрезвяващо истинско.
Езикът на автора е лек и непретенциозен, което подхожда на стила на книгата и само допринася за тя да се чете приятно и бързо. Определено ще следя за следващи негови книги. Нямам никаква идея защо оценката на книгата в този сайт е толкова ниска.
January 13, 2020
Само да знаете, че тази книга не е за всеки, но пък толкова се радвам, че съм от тия, които цвилеха като кон от смях, изгълтвайки неусетно първите 80 страници на първия ден. Вдъхновена от реални случки ,“Нарко-маневри София – Бургас” с подзаглавие “Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона” разкрива родната ни действителност в периода 2011-2018 г. от един един по-особен и интересен ъгъл – този на шепа младежи, които като всички млади хора искат да се забавляват по онзи хедонистичен начин, а именно да имат колкото се може повече с минимални усилия. И да друсат нон-стоп. Всичко и по всяко време.
Историята е вдъхновена от истински случки и героите са с променени имена и бих я окачествил като нещо подобно на роден вариант на „Страх и отвращение в Лас Вегас”, но без да е натоварена с дълбоката философска символика на култовото произведение, а е пропита с онзи младежки дух от улицата и в същото време поднасяща чрез скандален и веселяшки маниер едно простичко послание: че всичко на този свят се връща тъпкано… или поне ако си достатъчно глупав, че да се забъркаш в подобни абсурдни ситуации. Развоят на сюжета ми напомни малко на гангстерските филми на Скорсезе от 90-те – героите започват от нищото, преминават през разни перипетии, издигат се и после шумно и болезнено рухват.
Тази книга няма претенции за елитарност, за преплетени сюжетни линии, за сложни многопластови герои, но има душа и сърце, има живот, има истина, пресъздадена с литературни похвати, има чувство за хумор, има послание. И преди някой да се наежи от споменаването на думата „наркотици“ нека спомена, че още в самия предговор е описана обстановката в България по отношение на разпространението на дрога от края на миналия век до наши дни и завършва с (подчертавам и цитирам):
„Идеята е всеки да разчете описаното по свой собствен начин и да достигне до собствени изводи. Книгата няма за цел да проповядва или пропагандира каквито и да било морални или нравствени насоки и ценности, а да отрази една болезнена действителност чрез обективни и чисто литературни методи.“
Ако тръгнем да разчепкваме текста и да правим дисекция на изреченията определено ще бъдат открити немалко места, които могат да бъдат написани по-добре. Сигурен съм, че биха се намерили хора, които с удоволствие биха посочили повторения, клиширани изрази, описания, начин на представяне на действията и т.н. и т.н. Но е хубаво да се знае, че това е дебютна книга и че авторът Дон Коце (познат също и като Константин Рашков) не е точно писател, въпреки че от години се занимава с творчество. Това е човек изключително свързан с музиката и като фронтмен на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis , текстописец на техните песни и водещ на онлайн телевизионния канал CoPro TV за интервюта, репортажи и ревюта за тежка музика му прави чест не само, че е посегнал към перото и е приел предизвикателството да сътвори нещо по-обемно от текст на песен, а че е успял да създаде една толкова забавна книга, която се чете изключително леко и носи своите житейски изводи. Поздравления, Дон Коце!
Давам пет от пет звезди не защото това е някакъв литературен шедьовър, а защото книгата успя да ме завладее така както не успяха един куп чуждестранни и родни таланти.
Историята е вдъхновена от истински случки и героите са с променени имена и бих я окачествил като нещо подобно на роден вариант на „Страх и отвращение в Лас Вегас”, но без да е натоварена с дълбоката философска символика на култовото произведение, а е пропита с онзи младежки дух от улицата и в същото време поднасяща чрез скандален и веселяшки маниер едно простичко послание: че всичко на този свят се връща тъпкано… или поне ако си достатъчно глупав, че да се забъркаш в подобни абсурдни ситуации. Развоят на сюжета ми напомни малко на гангстерските филми на Скорсезе от 90-те – героите започват от нищото, преминават през разни перипетии, издигат се и после шумно и болезнено рухват.
Тази книга няма претенции за елитарност, за преплетени сюжетни линии, за сложни многопластови герои, но има душа и сърце, има живот, има истина, пресъздадена с литературни похвати, има чувство за хумор, има послание. И преди някой да се наежи от споменаването на думата „наркотици“ нека спомена, че още в самия предговор е описана обстановката в България по отношение на разпространението на дрога от края на миналия век до наши дни и завършва с (подчертавам и цитирам):
„Идеята е всеки да разчете описаното по свой собствен начин и да достигне до собствени изводи. Книгата няма за цел да проповядва или пропагандира каквито и да било морални или нравствени насоки и ценности, а да отрази една болезнена действителност чрез обективни и чисто литературни методи.“
Ако тръгнем да разчепкваме текста и да правим дисекция на изреченията определено ще бъдат открити немалко места, които могат да бъдат написани по-добре. Сигурен съм, че биха се намерили хора, които с удоволствие биха посочили повторения, клиширани изрази, описания, начин на представяне на действията и т.н. и т.н. Но е хубаво да се знае, че това е дебютна книга и че авторът Дон Коце (познат също и като Константин Рашков) не е точно писател, въпреки че от години се занимава с творчество. Това е човек изключително свързан с музиката и като фронтмен на култовата софийска дет метъл банда Coprostasis , текстописец на техните песни и водещ на онлайн телевизионния канал CoPro TV за интервюта, репортажи и ревюта за тежка музика му прави чест не само, че е посегнал към перото и е приел предизвикателството да сътвори нещо по-обемно от текст на песен, а че е успял да създаде една толкова забавна книга, която се чете изключително леко и носи своите житейски изводи. Поздравления, Дон Коце!
Давам пет от пет звезди не защото това е някакъв литературен шедьовър, а защото книгата успя да ме завладее така както не успяха един куп чуждестранни и родни таланти.
September 9, 2020
В интерес на истината добре написана книжка. Хареса ми иронията, с която авторът се отнася към своите герои. Но, не съм впечатлена. По точно, бях в началото, но ентусиазмът ми се загуби някъде след 5 глава.
За всички, които смятат, че сюжетът обрисува грозната действителност в родна България, ще кажа, че не всички млади хора, сме тръгнали по пътя на главните герои. Искам да прочета поне един български роман, който успешно да е избягал от мутренският живот с дъх на 90-те!
Давам 2 звезди заради финалът. Поне завърши подобаващо и не изневери на традицията със задължителния щастлив край. Без ирония - имайки предвид, че книгата е вдъхновена от реални събития, евала за развитието на главния герой.
За всички, които смятат, че сюжетът обрисува грозната действителност в родна България, ще кажа, че не всички млади хора, сме тръгнали по пътя на главните герои. Искам да прочета поне един български роман, който успешно да е избягал от мутренският живот с дъх на 90-те!
Давам 2 звезди заради финалът. Поне завърши подобаващо и не изневери на традицията със задължителния щастлив край. Без ирония - имайки предвид, че книгата е вдъхновена от реални събития, евала за развитието на главния герой.
October 11, 2020
Толкова повърхностна и куха "книга" не бях чела скоро! Та то това е по-тъпо и от на Венета Райкова писателските напъни. Освен че научих необятен брой синоними на основните наркотични вещества (което по никакъв начин няма да ми влезе в употреба и след 2-3 днинще бъде забравено), само си загубих и времето.
Авторът може и да е имал някаква "гениална" идея за сюжета, ама хич не го бива в писането. Нито стил, нито нищо. И ако не повтаряше "и така..." и колко Бог помага на хлавния герой, книгата нямаше да има и 100 страници.
БОЗА.
Авторът може и да е имал някаква "гениална" идея за сюжета, ама хич не го бива в писането. Нито стил, нито нищо. И ако не повтаряше "и така..." и колко Бог помага на хлавния герой, книгата нямаше да има и 100 страници.
БОЗА.
February 4, 2021
Уау, българска версия на трейнспотинг. Книгата е добра и се чете доста бързо.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews