Див огън

by Анчо Калоянов

„Див огън“ е вторият роман от триптиха за Април 1876, за войните от 1912–1918 г. и за Девети 1944 г., преживени от българи с истинските им имена в село Ченге, в Провадийска околия и в Царство България.

Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите „земляци“), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ в Източния Балкан бе доведен „българският Христос“, а в „Див огън“ пак тук от събитията през 1923 г. е изведен „братоубиецът Каин“ (търсен бе и не бе намерен).

Черната вест от Ньой през 1919 г. в Ченге е изпреварена от смъртоносна епидемия по децата. И селото се възправя срещу нея, въоръжено с лечителската сила на изкуството на един зограф по принуда. И със завещания от дедите „див огън“, придобит от триене на дърво о дърво и наричан още „Божи огън“. Читателят държи в ръцете си шепа живи въглени от този огън и от онова време след Ньой, от което ни делят сто години.

264 pages, Paperback

First published January 1, 1997

About the author

Анчо Калоянов (творчески псевдоним на Анчо Йорданов Анчев) е роден на 25. 09. 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско; завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1964-68), работи като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско (1968-72); от 1972 г. е асистент по "Български фолклор" във ВТУ; от 1983 г. чете лекции, доцент от 1989 г. (хабилит. труд "Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор"), доктор на филологическите науки от 1999 г. (дисерт. труд "Българското шаманство"). Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор "Акад. М. Арнаудов", чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи; научен ръководител на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време. Участник в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на някои от международните славистични конгреси. Белетрист, член на СБП от 1981 г. Автор на книгите: "Последното жито на лятото" (разкази, 1970), "Селищна могила" (новели, 1976), "Димитър Злочести и Войводата Патрев" (ист. роман, 1978, 1987), "Седмият живот" (разкази и новели, 1981), "Престолнина" (есета, 1985), "Див огън" (ист. роман, 1997), "Девети" (2003) и две пиеси; по разказа "Страдивариус" от "Седмият живот" е заснет едноименен филм от режисьора Ст. Заверджиев. Публикувал е изследванията "Български митове" (1979), "Българското шаманство" (1995), "Старобългарското езичество" (2000; 2002) и "Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции (VIII-XII в.) (2003).

Reviews

[Любомир Петров · Rating 5 out of 5]

Една история, вдъхновена от българското село, войната и последвалите епидемии.
Когато българският човек търси изход, но не го намира, на прага на катастрофа - когато смъртта, която носи Голямата Боля, заема неподозирани размери, а войната е неин верен другар - тогава вярата в сънища, магии, ритуали и запалването на "див огън", продиктувани от българския фолклор, са може би последната надежда за връщане към живота.