What do you think?
Rate this book
Противоотрова
Сборникът с фантастични разкази „Противоотрова” предлага антидот не само срещу скуката. Изкушените от научната фантастика познават добре нейния таен език, но тези истории са създадени от нашата реалност, която, макар и не единствена, е много по-дълбока и по-висока от видимото за очите. И всички пътища, разбира се, водят към нас.
Реймънд Чандлър, Айзък Азимов и Уолтър Скот хвърлят светлите си сенки върху много от героите в тази книга и това не е никак странно, защото всички те съжителстват в онова пространство, от което „писателите понякога получават съобщения”, както казва Александър Макелов в предговора.
Първият разказ, „Не казвай сбогом, моя красавице”, ще ви подведе, че сте в познати води, но после ще ви покаже портала към пространството и времето, в което се развиват всички истории в тази книга. Пожелаваме ви приятно пътуване и безопасно завръщане – в себе си.
Сборникът съдържа разказите:
„Не казвай сбогом, моя красавице“
„Робин Милостивия“
„Арденският призрак“
„Лице на прозореца“
„Смъртта е нещо относително“
„Коджиро“
„Малките детайли“
„Противоотрова“
Реймънд Чандлър, Айзък Азимов и Уолтър Скот хвърлят светлите си сенки върху много от героите в тази книга и това не е никак странно, защото всички те съжителстват в онова пространство, от което „писателите понякога получават съобщения”, както казва Александър Макелов в предговора.
Първият разказ, „Не казвай сбогом, моя красавице”, ще ви подведе, че сте в познати води, но после ще ви покаже портала към пространството и времето, в което се развиват всички истории в тази книга. Пожелаваме ви приятно пътуване и безопасно завръщане – в себе си.
Сборникът съдържа разказите:
„Не казвай сбогом, моя красавице“
„Робин Милостивия“
„Арденският призрак“
„Лице на прозореца“
„Смъртта е нещо относително“
„Коджиро“
„Малките детайли“
„Противоотрова“
172 pages, ebook
Published August 1, 2018
29 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
November 3, 2024
Георги Даракчиев е успял да улови духа на оная много харесвана от мен приключенска фантастика, каквато я пишеше Светослав Славчев (намерете и прочетете сборниците Следа към Вега-Орион и Шпага с рубини). И, да, съгласен съм с Александър Макелов, който в предговора си казва следното за автора: Бъдете сигурни, че той никога няма да ни трови с недобро писане.
October 5, 2020
Обичам да откривам нови автори - такива, които дебютират. Затова и отидох с голямо желание на представянето на "Противоотрова" в офиса на Артлайн Студиос.
Оценката ми е ясна: 5 от 5. Георги определено се е постарал с изграждането на сюжетите, героите и движещите ги мотиви, за да превърне дебютния си сборник с разкази в едно литературно джазменско произведение на изкуството. Сипете си едно малко уиски с лед, запалете пура и разгърнете корица.
А преди това можете да прочетете цялото ми ревю тук: http://val-popov.com/2020/10/05/georg...
Оценката ми е ясна: 5 от 5. Георги определено се е постарал с изграждането на сюжетите, героите и движещите ги мотиви, за да превърне дебютния си сборник с разкази в едно литературно джазменско произведение на изкуството. Сипете си едно малко уиски с лед, запалете пура и разгърнете корица.
А преди това можете да прочетете цялото ми ревю тук: http://val-popov.com/2020/10/05/georg...
January 15, 2021
Пространният предговор от Александър Макелов, както и резюмето на гърба на книгата обещават сборник научно-фантастични разкази, а едва два от осемте бих причислил към този обичан жанр. Корицата ми допадна, с изключение на осемдесетарските зелени линии, към които преминава илюстрацията.
Не казвай сбогом, моя красавице - посветен на Чандлър и вероятно силно повлиян от него. Имаме частен детектив, нает от богат клиент в един алтернативен на нашия свят. Хареса ми, макар че първичният му криминален жанр не ми е особено присърце. Имах проблем с необясненото наличие на мобилни телефони и компютри, но пък детективът трябваше да търси по хартиени карти и телефонни указатели. 4
Робин Милостивия - Оригинален сюжет, започващ в средновековието и завършващ в наше време. Не ми хареса неясният финал и в някаква степен - дори незагатнатият произход на братята. Иначе - страхотен! 4,5
Арденският призрак - военна мистерия. Авторът е запознат достатъчно с военните конфликти, които е описал, за да ги опише реалистично. 4
Лице на прозореца - отново развиваща се във ВСВ история, четена вече в Дракус пролет-лято от 2020-а. Хареса ми с изключение на финала, който отне от заряда на сюжета. 3,5
Смъртта е нещо относително - хорър за заслуженото възмездие. Кратък и класен! 5
Коджиро - за самураите и аварията във Фукушима! Як магически реализъм, само не ми стана ясно как японците не разбраха, че реакторът ще избухне преди да пратят консултанта да ровичка до него. Но - много добър разказ! 5
Малките детайли - класен разказ за надреварата на световните сили в пътуването във времето. Трета страна като Китай щеше да е хубаво да беше включена, за реализъм и разгърване на сюжета. 4,5
Противоотрова - детективски трилър, ситуиран в далечно бъдеще и планета, обитавана от хора и киборги. Единственото, което сякаш липсва на този разказ е кулминация. Надявам се на други разкази в същата интересна вселена! 4
Доста доволен и разнообразен сборник от един, очевидно грамотен и талантлив автор. Бих искал да прочета повече твърдата фантастика, с която е хвален в предговора :).
4,31* - висококачествен сборник!
Не казвай сбогом, моя красавице - посветен на Чандлър и вероятно силно повлиян от него. Имаме частен детектив, нает от богат клиент в един алтернативен на нашия свят. Хареса ми, макар че първичният му криминален жанр не ми е особено присърце. Имах проблем с необясненото наличие на мобилни телефони и компютри, но пък детективът трябваше да търси по хартиени карти и телефонни указатели. 4
Робин Милостивия - Оригинален сюжет, започващ в средновековието и завършващ в наше време. Не ми хареса неясният финал и в някаква степен - дори незагатнатият произход на братята. Иначе - страхотен! 4,5
Арденският призрак - военна мистерия. Авторът е запознат достатъчно с военните конфликти, които е описал, за да ги опише реалистично. 4
Лице на прозореца - отново развиваща се във ВСВ история, четена вече в Дракус пролет-лято от 2020-а. Хареса ми с изключение на финала, който отне от заряда на сюжета. 3,5
Смъртта е нещо относително - хорър за заслуженото възмездие. Кратък и класен! 5
Коджиро - за самураите и аварията във Фукушима! Як магически реализъм, само не ми стана ясно как японците не разбраха, че реакторът ще избухне преди да пратят консултанта да ровичка до него. Но - много добър разказ! 5
Малките детайли - класен разказ за надреварата на световните сили в пътуването във времето. Трета страна като Китай щеше да е хубаво да беше включена, за реализъм и разгърване на сюжета. 4,5
Противоотрова - детективски трилър, ситуиран в далечно бъдеще и планета, обитавана от хора и киборги. Единственото, което сякаш липсва на този разказ е кулминация. Надявам се на други разкази в същата интересна вселена! 4
Доста доволен и разнообразен сборник от един, очевидно грамотен и талантлив автор. Бих искал да прочета повече твърдата фантастика, с която е хвален в предговора :).
4,31* - висококачествен сборник!
July 16, 2023
4.5/5*
Сборниците с разкази присъстват рядко в списъка ми за четене, парадоксално предвид, че станах редактор на списание за кратки разкази. :D
Сборникът "Противоотрова" беше месечното четиво за юни в една от любимите ми книжни групи и така стигна до мен, също познавам автора. А когато познавам автора винаги подхождам с настръхване, притеснена дали ще ми хареса (уви, много често попадама на български книги, които са много лошо написани) и разкъсвана между желанието си да бъда откровена в мнението си и да не звуча като някакъв откачен Бг автор, който хейти колегите си.
За щастие, още с първите редове на първия разказ в сборника, си отдъхнах. Още там си пролича чудесния стил на Георги Даракчиев и че тази книга е минала през подобаващ екип.
Историите са разнообразни – кримки, военни истории, заигравки с пътуване във времето, катаклизми... Фантастичния елемент във всеки разказ присъства толкова естествено. Цялостното усещане е като за една приятелска сбирка на по питие и разказване на истории. Без излишен патос, уж простички, но толкова човешки истории и когато стигнеш до последната страница осъзнаваш, че си затаила дъх и се усмихваш доволно.
Обожавам разказите "Коджиро" и "Противоотрова". Направо са ми 10/5*. А финала на "Малките детайли" просто ме отвя с интересния си обрат и концепция.
Сборниците с разкази присъстват рядко в списъка ми за четене, парадоксално предвид, че станах редактор на списание за кратки разкази. :D
Сборникът "Противоотрова" беше месечното четиво за юни в една от любимите ми книжни групи и така стигна до мен, също познавам автора. А когато познавам автора винаги подхождам с настръхване, притеснена дали ще ми хареса (уви, много често попадама на български книги, които са много лошо написани) и разкъсвана между желанието си да бъда откровена в мнението си и да не звуча като някакъв откачен Бг автор, който хейти колегите си.
За щастие, още с първите редове на първия разказ в сборника, си отдъхнах. Още там си пролича чудесния стил на Георги Даракчиев и че тази книга е минала през подобаващ екип.
Историите са разнообразни – кримки, военни истории, заигравки с пътуване във времето, катаклизми... Фантастичния елемент във всеки разказ присъства толкова естествено. Цялостното усещане е като за една приятелска сбирка на по питие и разказване на истории. Без излишен патос, уж простички, но толкова човешки истории и когато стигнеш до последната страница осъзнаваш, че си затаила дъх и се усмихваш доволно.
Обожавам разказите "Коджиро" и "Противоотрова". Направо са ми 10/5*. А финала на "Малките детайли" просто ме отвя с интересния си обрат и концепция.
June 19, 2023
В последните двайсетина години съм прочела точно нула книги на един дъх. До днес. Започнах "Противоотрова" с леко притеснение, защото познавам виртуално автора от една съвместна група, в която членуваме и двамата, а съм обещала на себе си, че ще казвам истината и само истината в ревютата, които качвам. Без незаслужени ласкателства и със стопроцентова искреност. До момента не съм писала рецензия за никой, който "познавам", макар и виртуално. Притеснението ми се оказа напразно. Благодаря Георги Даракчиев , че не ни подведе, нас читателите!
"Противоотрова" е сборник от сай-фай разкази, обединяващ мистерия, сай-фай и криминале в едно. Мотиви от Реймънд Чандлър с Айзък Азимов. Легенди с реални военни събития. Средновековни разбойници със самураи и киборги. Всички разкази могат да се четат като отделни произведения, но имат общ лайтмотив.
Грабнах я и не можах да я оставя, след като я откопчих от другия "четец" (котарака 🤣) в семейството.
Още веднъж - огромно благодаря за часовете на споделени приключения, които прекарах днес с книгата ти!
"Противоотрова" е сборник от сай-фай разкази, обединяващ мистерия, сай-фай и криминале в едно. Мотиви от Реймънд Чандлър с Айзък Азимов. Легенди с реални военни събития. Средновековни разбойници със самураи и киборги. Всички разкази могат да се четат като отделни произведения, но имат общ лайтмотив.
Грабнах я и не можах да я оставя, след като я откопчих от другия "четец" (котарака 🤣) в семейството.
Още веднъж - огромно благодаря за часовете на споделени приключения, които прекарах днес с книгата ти!
October 8, 2020
"Противоотрова" е дебютният сборник на Георги Даракчиев - разкази в областта на фантастиката с криминална нишка и препратки към големите имена в жанра, които познавачите могат да оценят, но новаците във фантастиката няма да се почувстват като зайци в клас за напреднали.
Всеки разказ е със своя атмосфера. Първият - "Не казвай сбогом, моя красавице" - е препратка към Реймънд Чандлър и както казах, с криминална нишка - в случая криминален сюжет с нишка фантастика. Лично на мен любимият ми е вторият - "Робин Милостивия". Не претендирам за обективност - от малка обичам всякакви истории за Робин Худ, а тук има класически разказ тип легенда, малко разследване на историческа загадка тип Дан Браун, преплитане на времеви линии и - изненада! - фантастична нишка.
Най-романтичният разказ е "Арденският призрак". Военна романтика. Легенди, поверия, проучвания... И все пак е по свой начин много нежен.
"Коджиро" се занимава с експлозията във Фукушима. Ще кажа само, че това не е тема, която ме интересува в литературен план, и не бих чела нищо за нея сама по себе си, но се радвам, че прочетох разказа на Георги Даракчиев за един истински самурай от нашето време - герой, твърдо решен да предотврати една екологична катастрофа.
Това са само три разказа - трите, които ми допаднаха най-много. В книгата са осем и няма такъв, който да не ми е харесал. Ще следя бъдещите изяви на Георги Даракчиев. Пожелавам му много успехи!
Всеки разказ е със своя атмосфера. Първият - "Не казвай сбогом, моя красавице" - е препратка към Реймънд Чандлър и както казах, с криминална нишка - в случая криминален сюжет с нишка фантастика. Лично на мен любимият ми е вторият - "Робин Милостивия". Не претендирам за обективност - от малка обичам всякакви истории за Робин Худ, а тук има класически разказ тип легенда, малко разследване на историческа загадка тип Дан Браун, преплитане на времеви линии и - изненада! - фантастична нишка.
Най-романтичният разказ е "Арденският призрак". Военна романтика. Легенди, поверия, проучвания... И все пак е по свой начин много нежен.
"Коджиро" се занимава с експлозията във Фукушима. Ще кажа само, че това не е тема, която ме интересува в литературен план, и не бих чела нищо за нея сама по себе си, но се радвам, че прочетох разказа на Георги Даракчиев за един истински самурай от нашето време - герой, твърдо решен да предотврати една екологична катастрофа.
Това са само три разказа - трите, които ми допаднаха най-много. В книгата са осем и няма такъв, който да не ми е харесал. Ще следя бъдещите изяви на Георги Даракчиев. Пожелавам му много успехи!
October 20, 2020
Казвам го като писател на колега писател - браво! Пишете страхотно. Днес започнах книгата Ви. Много ми харесва стила, идеите, лексиката, всичко. Поздравления! Поддържайте високото ниво и не спирайте да пишете! 😊🍀❤️
October 16, 2020
Чудесни разкази!
September 27, 2022
Остроумна импровизация на един джазмен в литературата, в която се разчупват стотици отражения на десетки познати ни емблематични художествени вселени, но по един неподражаем, уникален начин.
Дали героят е частен детектив напомнящ Марлоу (Чандлър е икона за Георги Даракчиев), дали действието е по време на Втора световна война или при кризата с атомните електроцентрали във Фукошима; в миналото или в бъдещето, винаги е запазена кротката усмивка на разказвача, чието присъствие носи усещане за приятелство, домашен уют и човещина.
Винаги я има екзотиката, при това разнородна екзотика, всяка история ни прехвърля от едно място във времето и пространството в друго, и доста далечно. Запознава ни с напръв поглед класически образ или поне много близък до класически образ. Но действието се развива по различен от познатите ни сюжети начин, а и героя скоро се оказва, че не е толкова близък до тези, с които сме го припознали. При цялата екстремалност сюжета е реалистичен. Дори когато се появяват демони от японската митология или сме на далечна планета, действията следват логиката на нормалния живот, няма екшън хиперболи и финалът, който винаги изненадва, всъщност не го прави с резкия си обрат, а че е такъв какъвто е в живота, при най-нормални човешки отношения.
Докато четеш разказите, сякаш ги чуваш, разказва ти ги някой сладкодумец. На чашка в бар (може и на сцената да звучи суинг), край лагерен огън, в станция край полюсите, докато навън вее ледена буря.
Смесицата на култури в една жадна за знания, приключения и интелектуални впечатления душевност в комбинация с натурата на автора е създала един оригинален стил.
Дали героят е частен детектив напомнящ Марлоу (Чандлър е икона за Георги Даракчиев), дали действието е по време на Втора световна война или при кризата с атомните електроцентрали във Фукошима; в миналото или в бъдещето, винаги е запазена кротката усмивка на разказвача, чието присъствие носи усещане за приятелство, домашен уют и човещина.
Винаги я има екзотиката, при това разнородна екзотика, всяка история ни прехвърля от едно място във времето и пространството в друго, и доста далечно. Запознава ни с напръв поглед класически образ или поне много близък до класически образ. Но действието се развива по различен от познатите ни сюжети начин, а и героя скоро се оказва, че не е толкова близък до тези, с които сме го припознали. При цялата екстремалност сюжета е реалистичен. Дори когато се появяват демони от японската митология или сме на далечна планета, действията следват логиката на нормалния живот, няма екшън хиперболи и финалът, който винаги изненадва, всъщност не го прави с резкия си обрат, а че е такъв какъвто е в живота, при най-нормални човешки отношения.
Докато четеш разказите, сякаш ги чуваш, разказва ти ги някой сладкодумец. На чашка в бар (може и на сцената да звучи суинг), край лагерен огън, в станция край полюсите, докато навън вее ледена буря.
Смесицата на култури в една жадна за знания, приключения и интелектуални впечатления душевност в комбинация с натурата на автора е създала един оригинален стил.
December 2, 2022
Със смесени чувства съм.
От една страна този сборник с разкази ми хареса - макар да не съм най-големият фен на военната тематика или на научно фантастичните истории, пак ми беше интересно да се потопя в света, който Георги Даракчиев изгражда.
Ще бъда кратка, защото писах това ревю веднъж и някакси успях да изтрия всичко затова ще помоля да ме извините.
Разказите, които ми харесаха са “Смъртта е нещо относително”, “Коджиро” и “Малките детайли”. Изключително завладяващи разкази за човечеството, които си заслужават прочита.
Ще спомена някои неща, които не ми харесаха. Даракчиев пише изключително описателно, което предоставя читателя с много ясна представа за обстановката, в която се намира, но на моменти претоварва съзнанието и прави разказите дълги и мудни. Не бях най-големият почитател на някои от разказите именно заради тази мудност и липса на реално действие. Някои от разказите се припокриваха твърде много по мотиви и по послание като например първият и последният - “Не казвай сбогом, моя красавице” и “Противоотрова” съответно.
Нещо, което ми хареса обаче, е ненатрапчивата смяна от настояще, в бъдеще, в минало във самите разкази и между тях. Определено мога да кажа, че отделните произведения се свързваха чудесно едно с друго, за което поздравявам автора.
Мисля си, че тази книга просто не е за мен, но съм отворена към това да следя кариерата на този нов български писател. Препоръчвам ви да проверите сборника, било то само за онези три разказа, които така ме заплениха.
От една страна този сборник с разкази ми хареса - макар да не съм най-големият фен на военната тематика или на научно фантастичните истории, пак ми беше интересно да се потопя в света, който Георги Даракчиев изгражда.
Ще бъда кратка, защото писах това ревю веднъж и някакси успях да изтрия всичко затова ще помоля да ме извините.
Разказите, които ми харесаха са “Смъртта е нещо относително”, “Коджиро” и “Малките детайли”. Изключително завладяващи разкази за човечеството, които си заслужават прочита.
Ще спомена някои неща, които не ми харесаха. Даракчиев пише изключително описателно, което предоставя читателя с много ясна представа за обстановката, в която се намира, но на моменти претоварва съзнанието и прави разказите дълги и мудни. Не бях най-големият почитател на някои от разказите именно заради тази мудност и липса на реално действие. Някои от разказите се припокриваха твърде много по мотиви и по послание като например първият и последният - “Не казвай сбогом, моя красавице” и “Противоотрова” съответно.
Нещо, което ми хареса обаче, е ненатрапчивата смяна от настояще, в бъдеще, в минало във самите разкази и между тях. Определено мога да кажа, че отделните произведения се свързваха чудесно едно с друго, за което поздравявам автора.
Мисля си, че тази книга просто не е за мен, но съм отворена към това да следя кариерата на този нов български писател. Препоръчвам ви да проверите сборника, било то само за онези три разказа, които така ме заплениха.
May 30, 2025
Приятен стил на списане, не лоши идеи, но доста еднотипни разкази.
July 22, 2023
Отдавна се канех да напиша това ревю и чак сега дойде моментът.
Противоотрова е сборник със странно-фантастични-мистериозни-детективски разкази, които до един държат вниманието. Авторът твърди, че атмосферата е много важна в една творба, и в неговите на всяка подробност е обърнато специално внимание.
Моят мозък понякога работи по странни начини - асоциирах цялостната атмосфера като много подобна на любим мой sci-fi сериал (Tales from the Loop on Prime originals). Освен полъха на меланхолия също като в старите сай-фай класики, се долавя и духът на 80те години, време в което не съм живяла, но в което се пренесох за момент.
И музиката.
Музиката в разказите е 🔝🔝🔝
Няма да завърша с клишето, че се радвам да намеря толкова добър български автор, защото напоследък намирам наистина добри български автори. Георги Даракчиев е един от тях.
Противоотрова е сборник със странно-фантастични-мистериозни-детективски разкази, които до един държат вниманието. Авторът твърди, че атмосферата е много важна в една творба, и в неговите на всяка подробност е обърнато специално внимание.
Моят мозък понякога работи по странни начини - асоциирах цялостната атмосфера като много подобна на любим мой sci-fi сериал (Tales from the Loop on Prime originals). Освен полъха на меланхолия също като в старите сай-фай класики, се долавя и духът на 80те години, време в което не съм живяла, но в което се пренесох за момент.
И музиката.
Музиката в разказите е 🔝🔝🔝
Няма да завърша с клишето, че се радвам да намеря толкова добър български автор, защото напоследък намирам наистина добри български автори. Георги Даракчиев е един от тях.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews