What do you think?
Rate this book
Горски цар
Мишел Турние е един от най-големите френски писатели, преведени в цял свят и приживе обявен за класик. Романът „Горски цар“ е носител на най-престижната френска литературна награда – „Гонкур“.
Книгата разказва за човек, който вербува деца за нацисткия режим
Книгата разказва за човек, който вербува деца за нацисткия режим
352 pages, Hardcover
First published September 1, 1970
1 person is currently reading
30 people want to read
About the author
Michel Tournier
188 books273 followersMichel Tournier was a French writer.
His works are highly considered and have won important awards such as the Grand Prix du roman de l'Académie française in 1967 for Vendredi ou les limbes du Pacifique. and the Prix Goncourt for Le Roi des aulnes in 1970. His works dwell on the fantastic, his inspirations including traditional German culture, Catholicism, and the philosophies of Gaston Bachelard. He lived in Choisel and was a member of the Académie Goncourt. His autobiography has been translated and published as The Wind Spirit (Beacon Press, 1988).
His works are highly considered and have won important awards such as the Grand Prix du roman de l'Académie française in 1967 for Vendredi ou les limbes du Pacifique. and the Prix Goncourt for Le Roi des aulnes in 1970. His works dwell on the fantastic, his inspirations including traditional German culture, Catholicism, and the philosophies of Gaston Bachelard. He lived in Choisel and was a member of the Académie Goncourt. His autobiography has been translated and published as The Wind Spirit (Beacon Press, 1988).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 23, 2026
"Горски цар" от Мишел Турние
издателство: Парадокс
превод: Изабела Георгиева
Последната книга, носителка на наградата „Гонкур“, която прочетох, и в която изобщо нямах представа в какво се забърквам, когато започнах. Още първата част ме порази със структурата си и буквално ми отвя главата. Това е книга, за която имам нужда да говоря дълго, защото темите в нея са безброй.
Романът проследява психологическия профил на едно дете и постепенно го разгръща до портрет на цяла война. Показва колко дълбоко свързани са нещата: освен че трябва да се вглеждаме в децата, които отглеждаме около себе си, трябва да се вглеждаме и в „децата“, които възпитава обществото като цяло. Ние всъщност посаждаме семената на бъдещия свят и определяме какъв ще бъде той. Травмите на едно дете се оказват травми на цялото общество, а личната психология постепенно прераства в историческа съдба.
И колкото и днес да се опитват да ни убедят, че индивидуалността няма значение, тази книга настоява за обратното. Тя показва как неизживяната детска травма, изолацията и изкривеното развитие могат да се превърнат в почва за насилие, а личните обсесии да намерят оправдание в идеологията. Психологическият профил на отделния човек се разширява до психология на цяла война.
Особено силно е вплитането на юнгианската идея за архетипите и колективното несъзнавано. Фигурата на Горския цар, свързана с Erlkönig на Гьоте, се превръща в митологичен образ, който постепенно „завладява“ героя. Тук злото не е просто морална категория, а проявление на потиснати импулси, на Сянката, която, когато не бъде осъзната, може да обсеби както индивида, така и обществото.
Романът показва и как тоталитарната психика се изгражда върху същите механизми: митологично мислене, култ към силата, колективна идентичност и подчинение. Личните комплекси и травми се сливат с идеологията, а индивидуалната патология се превръща в историческа реалност (а, колкото удобен момент в световната и българска действителност е да се наблюдава издигането на култ към личността било то политически, музикален, културен и т.н)
Турние ми влезе под кожата по много различни начини, които трудно могат да се обобщят накратко. Бих предупредила, че читатели без интерес към психологията на сексуалността и връзката ѝ с психологията на войната може да възприемат книгата като прекалено крайна или тежка, но ако тези теми ви вълнуват, това е роман за вас.
Вплитането на митология, психология и световна история е направено толкова брилянтно, че ми е трудно като читател, който чете за удоволствие, да предаде напълно силата на това преживяване.
издателство: Парадокс
превод: Изабела Георгиева
Последната книга, носителка на наградата „Гонкур“, която прочетох, и в която изобщо нямах представа в какво се забърквам, когато започнах. Още първата част ме порази със структурата си и буквално ми отвя главата. Това е книга, за която имам нужда да говоря дълго, защото темите в нея са безброй.
Романът проследява психологическия профил на едно дете и постепенно го разгръща до портрет на цяла война. Показва колко дълбоко свързани са нещата: освен че трябва да се вглеждаме в децата, които отглеждаме около себе си, трябва да се вглеждаме и в „децата“, които възпитава обществото като цяло. Ние всъщност посаждаме семената на бъдещия свят и определяме какъв ще бъде той. Травмите на едно дете се оказват травми на цялото общество, а личната психология постепенно прераства в историческа съдба.
И колкото и днес да се опитват да ни убедят, че индивидуалността няма значение, тази книга настоява за обратното. Тя показва как неизживяната детска травма, изолацията и изкривеното развитие могат да се превърнат в почва за насилие, а личните обсесии да намерят оправдание в идеологията. Психологическият профил на отделния човек се разширява до психология на цяла война.
Особено силно е вплитането на юнгианската идея за архетипите и колективното несъзнавано. Фигурата на Горския цар, свързана с Erlkönig на Гьоте, се превръща в митологичен образ, който постепенно „завладява“ героя. Тук злото не е просто морална категория, а проявление на потиснати импулси, на Сянката, която, когато не бъде осъзната, може да обсеби както индивида, така и обществото.
Романът показва и как тоталитарната психика се изгражда върху същите механизми: митологично мислене, култ към силата, колективна идентичност и подчинение. Личните комплекси и травми се сливат с идеологията, а индивидуалната патология се превръща в историческа реалност (а, колкото удобен момент в световната и българска действителност е да се наблюдава издигането на култ към личността било то политически, музикален, културен и т.н)
Турние ми влезе под кожата по много различни начини, които трудно могат да се обобщят накратко. Бих предупредила, че читатели без интерес към психологията на сексуалността и връзката ѝ с психологията на войната може да възприемат книгата като прекалено крайна или тежка, но ако тези теми ви вълнуват, това е роман за вас.
Вплитането на митология, психология и световна история е направено толкова брилянтно, че ми е трудно като читател, който чете за удоволствие, да предаде напълно силата на това преживяване.
Displaying 1 of 1 review