What do you think?
Rate this book
Повратна точка
"Повратна точка" е книга на прочутия чешки и американски режисьор, една от най-артистичните личности в американското кино - Милош Форман. Форман разказва сам за себе си, за работата си в киното, донесла му световна слава както с шедьоврите на Новата чешка вълна от 60-те години - "Черен Петър", "Любовта на русокосата", така също и с филмите, направени в Америка и отличени с наградите "Оскар" - "Полет над кукувиче гнездо", "Амадеус", "Коса" и др. Особено вълнуващи са страниците, в които той описва дългия и мъчителен процес на формирането на творческата индивидуалност, на значителната личност, отначало в тоталитарната държава, а по-късно в прагматичния, огромен и всяващ страхопочитание с финансовите и социалните си мащаби Холивуд.
398 pages, Paperback
First published April 1, 1993
8 people are currently reading
215 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
April 14, 2018
Милош е оптимално откровен, като се има предвид предполагаемата му несподеляща натура на „силен мъж”. Разказал е (в много добре подредени и озаглавени части) за семейството, любовите, двете си родини, за филмите си един по един.
Постоянно се опитвам да си спомня и мисля, че киното е първата ми любов, но когато едно изкуство се преплита с друго любимо, ентусиазмът ми нараства още повече (в началото Форман е учил за сценарист, по-късно се вижда и ролята на музиката и танца във филмите му).
“Най-младият от професорите ми в академията, Милан Кундера, бе само няколко години по-възрастен от нас, но вече почваше да си създава име като поет. Той беше красив, духовит, отявлен женкар и докарваше дамската част от студенстстото направо до лудост. В академията преподаваше литература и четеше блестящи, иронични лекции върху любимите си френски писатели.
Един ден той ни накара да прочетем епистоларен роман, написан от човек, който бе служил като генерал на Наполеон в една от италианските му кампании. Наричаше се "Опасни връзки" и по това време, когато и без това мислех само за секс, откровеното разискване на различните сексуални интриги, приключения и игри на надмощие в книгата ми направиха огромно впечатление, толкова огромно, че някакви си трийсет години по-късно щях да заснема филм по нея.”
Детството му – като роман (ако приемем, че романите понякога са малко по-драматични от реалността). Напоследък доста прекаляваме и преиграваме с израза „депресия”, но като си помисля за всичко с родителите на Форман, за него може... Добре, че поне от комунизма е избягал. Затова, и заради формиралия се у него стремеж „винаги печеля”, моето заглавие на книгата е „Устремен към Америка”. Отнясяйки със себе си и това, заради което обичам доста чешки писатели.
„Смачкани между хитлеровците и сталиновците в Централна Европа, чехите трябваше доста да се смеят, за да запазят здравия си разум, затова чешкото чувство за хумор е иронично, от вида „нищо не е свято”, едно себесъхраняващо чувство за хумор.”
За останалото говорят филмите на Милош Форман (бих чела, ако беше писал и след 1993 г.)
"От всички мои филми "Любовта на русокосата" е единственият, в който животът вдъхновяваше изкуството, а то от своя страна вдъхновяваше живота, макар че минаха години, преди процесът да се развие напълно и цикълът да се затвори."
"Ние измисляме институциите, за да направим света по-справедлив, по-рационален. Животът в обществото не би бил възможен без домове за сираци, училища, съдилища, правителствени учреждения, психиатрични болници и въпреки това, щом веднъж се появат на бял свят, те започват да ни контролират, да ни организират, да регламентират и ръководят нашия живот, вместо самите нас. Те насърчават зависимостта, за да се запазят вечно, а силните индивидуалности заплашват тяхното всесилие." („Полет над кукувиче гнездо”)
„Трийт, Бевърли, Джон и Черил и всички останали актьори, толкова млади, когато работехме заедно в „Коса”, сега наближават средна възраст. Сега са на толкова, на колкото бях аз в края на шейсетте и събирах образите, впечатленията, прозренията, които после вложих във филма, и не след дълго ще са толкова стари, колкото бях, докато снимахме заедно, но когато гледам филма и ги виждам как танцуват, пеят и излъчват лъчезарна радост, знам, че ще останат млади завинаги.”
„През пролетта на 1985 г. „Амадеус” бе номиниран за „Оскар” в единайсет категории, а Том Хълси и Ф. Мъри Ейбрахъм се състезаваха и двамата в категорията за „Най-добър актьор”. Филмът спечели осем оскара, но за мен най-голямата награда идваше в края на всяка прожекция, на която съм присъствал. В кинозалите по целия свят публиката оставаше като залепена на местата си през целите шест минути на финалните надписи и слушаше божествената музика на Моцарт.”
Постоянно се опитвам да си спомня и мисля, че киното е първата ми любов, но когато едно изкуство се преплита с друго любимо, ентусиазмът ми нараства още повече (в началото Форман е учил за сценарист, по-късно се вижда и ролята на музиката и танца във филмите му).
“Най-младият от професорите ми в академията, Милан Кундера, бе само няколко години по-възрастен от нас, но вече почваше да си създава име като поет. Той беше красив, духовит, отявлен женкар и докарваше дамската част от студенстстото направо до лудост. В академията преподаваше литература и четеше блестящи, иронични лекции върху любимите си френски писатели.
Един ден той ни накара да прочетем епистоларен роман, написан от човек, който бе служил като генерал на Наполеон в една от италианските му кампании. Наричаше се "Опасни връзки" и по това време, когато и без това мислех само за секс, откровеното разискване на различните сексуални интриги, приключения и игри на надмощие в книгата ми направиха огромно впечатление, толкова огромно, че някакви си трийсет години по-късно щях да заснема филм по нея.”
Детството му – като роман (ако приемем, че романите понякога са малко по-драматични от реалността). Напоследък доста прекаляваме и преиграваме с израза „депресия”, но като си помисля за всичко с родителите на Форман, за него може... Добре, че поне от комунизма е избягал. Затова, и заради формиралия се у него стремеж „винаги печеля”, моето заглавие на книгата е „Устремен към Америка”. Отнясяйки със себе си и това, заради което обичам доста чешки писатели.
„Смачкани между хитлеровците и сталиновците в Централна Европа, чехите трябваше доста да се смеят, за да запазят здравия си разум, затова чешкото чувство за хумор е иронично, от вида „нищо не е свято”, едно себесъхраняващо чувство за хумор.”
За останалото говорят филмите на Милош Форман (бих чела, ако беше писал и след 1993 г.)
"От всички мои филми "Любовта на русокосата" е единственият, в който животът вдъхновяваше изкуството, а то от своя страна вдъхновяваше живота, макар че минаха години, преди процесът да се развие напълно и цикълът да се затвори."
"Ние измисляме институциите, за да направим света по-справедлив, по-рационален. Животът в обществото не би бил възможен без домове за сираци, училища, съдилища, правителствени учреждения, психиатрични болници и въпреки това, щом веднъж се появат на бял свят, те започват да ни контролират, да ни организират, да регламентират и ръководят нашия живот, вместо самите нас. Те насърчават зависимостта, за да се запазят вечно, а силните индивидуалности заплашват тяхното всесилие." („Полет над кукувиче гнездо”)
„Трийт, Бевърли, Джон и Черил и всички останали актьори, толкова млади, когато работехме заедно в „Коса”, сега наближават средна възраст. Сега са на толкова, на колкото бях аз в края на шейсетте и събирах образите, впечатленията, прозренията, които после вложих във филма, и не след дълго ще са толкова стари, колкото бях, докато снимахме заедно, но когато гледам филма и ги виждам как танцуват, пеят и излъчват лъчезарна радост, знам, че ще останат млади завинаги.”
„През пролетта на 1985 г. „Амадеус” бе номиниран за „Оскар” в единайсет категории, а Том Хълси и Ф. Мъри Ейбрахъм се състезаваха и двамата в категорията за „Най-добър актьор”. Филмът спечели осем оскара, но за мен най-голямата награда идваше в края на всяка прожекция, на която съм присъствал. В кинозалите по целия свят публиката оставаше като залепена на местата си през целите шест минути на финалните надписи и слушаше божествената музика на Моцарт.”
February 14, 2023
Изключително добра книга .
Спомням си когато гледах за първи път "Полет над кукувиче гнездо " в кварталното кино по времето на соца , после "Коса " името на Милош Форман остана в паметта ми както и видяното на екрана и досега твърдя че това са едни от най-хубавите филми които съм гледал .
Често сме чували да казваме , че някой човек е имал успех защото е живял в подходящи условия и среда , Форман е стигнал до успеха въпреки тежкото детство, цензурата , а влизането на червените танкове във Прага го прави емигрант , книгата е на моменти тъжна и тежка , смешна какъвто е живота на всеки човек като цяло .
Спомням си когато гледах за първи път "Полет над кукувиче гнездо " в кварталното кино по времето на соца , после "Коса " името на Милош Форман остана в паметта ми както и видяното на екрана и досега твърдя че това са едни от най-хубавите филми които съм гледал .
Често сме чували да казваме , че някой човек е имал успех защото е живял в подходящи условия и среда , Форман е стигнал до успеха въпреки тежкото детство, цензурата , а влизането на червените танкове във Прага го прави емигрант , книгата е на моменти тъжна и тежка , смешна какъвто е живота на всеки човек като цяло .
April 1, 2020
biblia.
October 31, 2019
V českém vydání "Co já vím?". Dá se to číst různě. Třeba jako obraz dějin Československa od okupace, válku, až po 1968, stupidní osmdesátky a geniální Sametovou. Nahlédnutí do tajů "Velkého filmu". Nebo jako příklad, co všechno se dá prožít v jednom životě. Forman je skvělý vypravěč, a byť sem tam tušíme nějaký ten režiserský zásah a nasvícení pro větší efekt, celkově je to uvěřitelný, svižný a čte se to samo.
Přiznám se, že by mne zajímalo, jak příběh (např. část o osahavání mladé baletky) bude vnímat čtenář z druhého břehu Atlantiku, a vůbec, co by k němu mohli a chtěli dodat Formanovi blízcí. Ale to už si budu muset přečíst v jiné knížce.
Přiznám se, že by mne zajímalo, jak příběh (např. část o osahavání mladé baletky) bude vnímat čtenář z druhého břehu Atlantiku, a vůbec, co by k němu mohli a chtěli dodat Formanovi blízcí. Ale to už si budu muset přečíst v jiné knížce.
January 16, 2017
Miloš Forman je nejen skvělý režisér, ale i skvělý vypravěč. Střípky a historky z jeho bohatého života (netušila jsem, že oba jeho rodiče zemřeli v koncentračním táboru a že se stěhoval s jedním kufrem od jednoho příbuzného ke druhému, že mezi jeho spolužáky na škole v Poděbradech patřil i Václav Havel apod.), popsané s humorem s temným podtónem jsem četla s nadšením a nezbývá mi než doufat, že o něm jednou někdo natočí biografii. Materiálu by zde bylo i na dva filmy.
December 27, 2020
Formana mám rád, Forman ma baví, Forman ma teší.
Kniha nepodlieza latku a zodpovedá jeho formátu.
Kniha nepodlieza latku a zodpovedá jeho formátu.
March 9, 2012
Wow! Turnaround really puts some perspective on Milos Forman's life. Often we put director's on a pedestal and look at them as sort of little gods. However, this book "humanized" Forman. He shared some of his most difficult times...losing his parents, his film being banned, his failure in the US and living on chile con carne and a dollar a day in New York City's Chelsea Hotel. Furthermore, readers could also smile at some of his most awkward moments...(let's face it, we've all been there) his first love and sought after romances. This book really showed me that yes, you can succeed and do what you truly love, but it does take sacrifice, determination, and vision.
April 23, 2018
Neotřelým způsobem vedený rozhovor o životě, filmech, lidech, o světě a Hollywoodu z pohledu nejslavnějšího českého režiséra, držitele mnoha ocenění včetně Oscarů. Tuhle knihu jsem si chtěl přečíst již dřív, ale dobře jsem udělal, že jsem si svou laxností počkal na rozšířené vydání. Miloši, jsi jednička i když už tu nejsi.
April 5, 2018
Forman's memoir is by no means an autobiography - it is episodic, and hung mostly around particular anecdotes and films, and much of his love/family life is not much discussed, particularly after he emigrates to the US. Still, you get a good sense of what motivates Forman as a writer and a director, and what he is interested in as a human being. The first part of Forman's memoir, about growing up in Czechoslovakia in the 30s and 40s, losing his parents to the Nazis, and then trying to make it in the movie business in the 50s, and finally succeeding in the 60s, is the better half of this book - perhaps it is distance both in time and place, perhaps it was simply the absurd circumstances, but the anecdotes are warmer and funnier. If you are interested in filmmaking and, in particular, Forman's films, his writing on his time in America is still interesting and funny, but it doesn't have quite the depth of detail and characters that his early life does. But perhaps that is true of all our youths.
July 28, 2023
Много интересна, че и поучителна, книга за жизнения и творчески път на великия режисьор Милош Форман.
От ранните години в завладяната от фашистите Чехословакия до младежките му години вече по времето на комунизма, та до зрялата му творческа възраст като режисьор в САЩ - страната, която става негов втори дом.
Книгата съдържа много интересни наблюдения за комунистическите порядки; също така много добре е описан творческият процес около създаването на филмовите шедьоври "Полет над кукувиче гнездо", "Коса", Амадеус".
Силно препоръчвам за четене!
От ранните години в завладяната от фашистите Чехословакия до младежките му години вече по времето на комунизма, та до зрялата му творческа възраст като режисьор в САЩ - страната, която става негов втори дом.
Книгата съдържа много интересни наблюдения за комунистическите порядки; също така много добре е описан творческият процес около създаването на филмовите шедьоври "Полет над кукувиче гнездо", "Коса", Амадеус".
Силно препоръчвам за четене!
February 6, 2017
Funny, touching, even insightful, though not necessarily aiming to capture the interests of cinephiles only. The first part of the book is much more interesting than the 2nd, where it feels like some events are given less attention than they possibly deserve - such as his reaction in finding out about Frears' Dangerous Liaisons...
June 3, 2018
Хорошая история о том, что не обязательно быть героем (а местами даже можно быть откровенно трусоватым и признавать это) и все равно делать замечательные — да что там, великие — вещи.
(А ещё о том, что Чехословакия была настолько мала, что Форман учился в одной гимназии с Гавелом, а в киношколе слушал лекции Кундеры)
(А ещё о том, что Чехословакия была настолько мала, что Форман учился в одной гимназии с Гавелом, а в киношколе слушал лекции Кундеры)
March 31, 2021
Já už vím!
Osobné, pokorné, české, milé a najmä Forman hovorí o živote, ktorý je sám o sebe úžasným filmom.
Krásna bilancia podaná nenásilným štýlom.
P.S: Ďakujem Alicke, ktorá mi knihu kúpila v Praze, že jo. Coming soon!
Osobné, pokorné, české, milé a najmä Forman hovorí o živote, ktorý je sám o sebe úžasným filmom.
Krásna bilancia podaná nenásilným štýlom.
P.S: Ďakujem Alicke, ktorá mi knihu kúpila v Praze, že jo. Coming soon!
November 4, 2018
Miloš Forman měl fascinující život a autor ho uměl skvěle převyprávět.
December 9, 2019
Made me to see again some of his movies :-)
June 30, 2020
Short chapters depicting cultural life in Communist Czechoslovakia by a film director. Really captures the grimness of communism.
January 11, 2023
Wonderful, honest, funny and touching.
October 22, 2023
Už dvakrát!!!!
January 4, 2024
Една от най-интересните биографии, които съм чела! Невероятни случки около създаването на филмите и такива препятствия в живота... Трудни времена, в които трудно се успява.
March 31, 2019
Výborný a nádavkem skvěle namluvený memoár. Dozvěděl jsem se spoustu věcí ze zákulisí tvorby filmů i třeba o tom jak žila a uvažovala elita mezi našimi emigranty. Mimojiné jak vlastně mohl tvořit, když dlouhá léta neznal dokonale jazyk ani kulturu spojených států. Kniha je podobně jako u Havla od Žantovského plná odkazů na všemožná milostná dobrodružství autobiografovaného, evidentně jich zrovna málo nebylo. Zajímavé mi přišly i kapitoly ke konci, které se hodně zabývají stářím. Forman je těžko opakovatelnou velkou postavou naší kultury a tato kniha je nepochybně jednou z velmi dobrých cest jak se o něm dozvědět víc.
September 23, 2024
Milos Forman directed one of my favorite films of all time, Amadeus. This book is much more of a memoir than something like Making Movies by Lumet. It has a lot of fascinating anecdotes and stories while also painting a solemn picture of Czechoslovakia and its political unrest as he grew up.
It’s a great read, although I think a lot of the stories could have been shifted around or trimmed to help the unfortunate pacing of a pretty great novel.
It’s a great read, although I think a lot of the stories could have been shifted around or trimmed to help the unfortunate pacing of a pretty great novel.
December 3, 2014
A fantastic s(elf-)reflection on the life of a man whose life turns out to have been even more interesting than his movies. Emotional yet simply put, written with a sense of humor (or self-irony) yet profound, and full of advice for artists. A total pleasure to read, and that from a person who approached it with suspicion.
June 16, 2008
This memoir is full of highly-polished anecdotes, but only occasional insights into what makes him such an accomplished director. You have my permision to skip the book if you promise to see one of his Czech films (especially Loves of a Blonde) which are now on DVD.
December 18, 2007
Even though he's lived in the US for many years and produced some of the most "American" films I know of, he's still very Czech. So's his niece!?!
December 10, 2016
Zajimave vypraveni o ceskem filmovem reziserovi. Vytvorit film neni tak lehke, jak by se mohlo zdat...
Displaying 1 - 25 of 25 reviews