What do you think?
Rate this book
Детайли
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата.
Прочетете „Детайли“, те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред…"
Симеон Аспарухов, редактор
"След „Думите МИ” – поетичният дебют на Ива Спиридонова, на бял свят се появи и нейната втора поетична стихосбирка, която затвърди още повече усещането ми за поезия. И в „Детайли” основната тема е любовта, с нейните бездни и небеса, тази вечна тема, тази стръмнина, изкачвана от всички поети на света, тя е може би входният билет за литературата, неизчерпаема като самия живот. В това ни убеждава по един категоричен начин младата авторка.
Днес, когато навсякъде развява знамена псевдокултурата, когато чалгата навлезе и в литературата, когато от любовта са свалени всички ореоли и сякаш никой вече не вярва в нейната святост, когато ни я представят във вид на пошла порнография, един мощен поетичен глас се извисява в нейна защита. Тези кратки като мълнии стихове носят цялата енергия на едно сърце, на една обич – изпепеляваща и пречистваща едновременно.
Разбира се, би било погрешно да определим „Детайли” само като интимна лирика. Тук има и много философия, много творчески открития:
По стълбата
към истината
всяко стъпало
е стръмна лъжа.
Налице е и един оригинален поглед към самото творчество:
Високи са думите
за страха от летене.
Само те могат
да бъдат небе.
Или:
Кажи на думите
да замълчат
навреме.
Лъжите
не понасят
тишина.
Вижте в следващите стихове колко много превъплъщения може да има болката:
Най-страшната
прегръдка
е безръка.
Ръцете са
на някой друг.
Или:
Сълзата
е най-дълбокото дъно,
в което намираме
истина.
Плачем ли
споделено?
В стиховете пулсира и динамиката на нашето време, което лети скорострелно и отнася дните ни като луда река. Наистина е талант в този времевъртеж да чуеш гласа на сърцето си:
Пуша бързо,
така и живея.
Само с теб искам
да спра времето.
Повторенията на една и съща дума в отделните цикли, според мен, не са смущаващи. Въпреки съвета на великия Висарион Белински: като сложиш педята си върху творбата – никъде да не се повтаря дума. В случая, обаче, това е акцентът, чиято роля е да подсили, да затвърди внушението – един успешен експеримент.
Лапидарно, минималистично, хайку, както искате наречете това творчество. По-важното е, че то е чиста проба поезия. Преживяна. Вдъхновена. Висока, защото лети с крилете на копнежа и казва на света: Обичта съществува! Тя е дар от Бога, тя не е само в книгите, в изкуството, тя е в самия живот. Озарява го открай – докрай и така го прави по-поносим, дава светлина на надеждата, на мечтата, без които не бихме могли да продължим напред.
Несъмнено „Детайли” е една стойностна книга. Тя е своеобразна творческа защита, утвърждаване на едно талантливо перо, което и занапред ще ни радва с ярките си открития."
Михаил Калдъръмов, рецензент
"Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално концентрирана в емоционалната лапидарност и дълбина на своето писане - като дъно на угаснал от страст вулкан, който е затворил завинаги слънцето. Поезия, в която очите са сълзи, ръцете - паднали ангели, сърцето - мастило, животът - смърт, смъртта - вечност и мълчанието - лъжа: аз съм, когато съм теб."
Васил Прасков
"Текстове - стазиси на душата. Парадокси, които водят до прозрения. Медитативен, лаконичен и ясен поетичен език. Поезия, породена от проблясъци и пораждаща проблясъци на смисли. Които, обаче, не са от светлина на лампа, а от светкавиците на душевни катаклизми. Ива Спиридонова е развила своя поетичен език до заклинание. Книга, която трябва да се чете бавно, текст по текст и да се наслаждаваме на отговорите на собствената си душа."
Красимир Великов - Варадиев
Прочетете „Детайли“, те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред…"
Симеон Аспарухов, редактор
"След „Думите МИ” – поетичният дебют на Ива Спиридонова, на бял свят се появи и нейната втора поетична стихосбирка, която затвърди още повече усещането ми за поезия. И в „Детайли” основната тема е любовта, с нейните бездни и небеса, тази вечна тема, тази стръмнина, изкачвана от всички поети на света, тя е може би входният билет за литературата, неизчерпаема като самия живот. В това ни убеждава по един категоричен начин младата авторка.
Днес, когато навсякъде развява знамена псевдокултурата, когато чалгата навлезе и в литературата, когато от любовта са свалени всички ореоли и сякаш никой вече не вярва в нейната святост, когато ни я представят във вид на пошла порнография, един мощен поетичен глас се извисява в нейна защита. Тези кратки като мълнии стихове носят цялата енергия на едно сърце, на една обич – изпепеляваща и пречистваща едновременно.
Разбира се, би било погрешно да определим „Детайли” само като интимна лирика. Тук има и много философия, много творчески открития:
По стълбата
към истината
всяко стъпало
е стръмна лъжа.
Налице е и един оригинален поглед към самото творчество:
Високи са думите
за страха от летене.
Само те могат
да бъдат небе.
Или:
Кажи на думите
да замълчат
навреме.
Лъжите
не понасят
тишина.
Вижте в следващите стихове колко много превъплъщения може да има болката:
Най-страшната
прегръдка
е безръка.
Ръцете са
на някой друг.
Или:
Сълзата
е най-дълбокото дъно,
в което намираме
истина.
Плачем ли
споделено?
В стиховете пулсира и динамиката на нашето време, което лети скорострелно и отнася дните ни като луда река. Наистина е талант в този времевъртеж да чуеш гласа на сърцето си:
Пуша бързо,
така и живея.
Само с теб искам
да спра времето.
Повторенията на една и съща дума в отделните цикли, според мен, не са смущаващи. Въпреки съвета на великия Висарион Белински: като сложиш педята си върху творбата – никъде да не се повтаря дума. В случая, обаче, това е акцентът, чиято роля е да подсили, да затвърди внушението – един успешен експеримент.
Лапидарно, минималистично, хайку, както искате наречете това творчество. По-важното е, че то е чиста проба поезия. Преживяна. Вдъхновена. Висока, защото лети с крилете на копнежа и казва на света: Обичта съществува! Тя е дар от Бога, тя не е само в книгите, в изкуството, тя е в самия живот. Озарява го открай – докрай и така го прави по-поносим, дава светлина на надеждата, на мечтата, без които не бихме могли да продължим напред.
Несъмнено „Детайли” е една стойностна книга. Тя е своеобразна творческа защита, утвърждаване на едно талантливо перо, което и занапред ще ни радва с ярките си открития."
Михаил Калдъръмов, рецензент
"Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално концентрирана в емоционалната лапидарност и дълбина на своето писане - като дъно на угаснал от страст вулкан, който е затворил завинаги слънцето. Поезия, в която очите са сълзи, ръцете - паднали ангели, сърцето - мастило, животът - смърт, смъртта - вечност и мълчанието - лъжа: аз съм, когато съм теб."
Васил Прасков
"Текстове - стазиси на душата. Парадокси, които водят до прозрения. Медитативен, лаконичен и ясен поетичен език. Поезия, породена от проблясъци и пораждаща проблясъци на смисли. Които, обаче, не са от светлина на лампа, а от светкавиците на душевни катаклизми. Ива Спиридонова е развила своя поетичен език до заклинание. Книга, която трябва да се чете бавно, текст по текст и да се наслаждаваме на отговорите на собствената си душа."
Красимир Великов - Варадиев
152 pages, Paperback
First published September 4, 2018
1 person is currently reading
7 people want to read
About the author
Ива Спиридонова
5 books17 followersИва Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”.
Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.
Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия".
„Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”.
Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" -www.facebook.com/DumiteMi/- там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Част от творчеството ѝ е преведено на арабски език.
В началото на 2018 г. Ива Спиридонова, заедно с творческата си „половинка”, Симеон Аспарухов, основават литературна агенция и издателство за съвременна българска литература, което носи името „Библиотека България” -https://www.biblioteka-bulgaria.bg/.
През септември 2018 година излиза втората ѝ книга с поезия, неин редактор е Симеон Аспарухов. Тя носи името "Детайли".
Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.
Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия".
„Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”.
Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" -www.facebook.com/DumiteMi/- там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Част от творчеството ѝ е преведено на арабски език.
В началото на 2018 г. Ива Спиридонова, заедно с творческата си „половинка”, Симеон Аспарухов, основават литературна агенция и издателство за съвременна българска литература, което носи името „Библиотека България” -https://www.biblioteka-bulgaria.bg/.
През септември 2018 година излиза втората ѝ книга с поезия, неин редактор е Симеон Аспарухов. Тя носи името "Детайли".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
September 3, 2018
"Всичко, заключено зад тези корици, остава между нас. Това ще бъде нашата тайна, за която ще си позволяваме да говорим само с най-близки и доверени човеци. Да, човеци. Неслучайно назовавам тях, защото само те могат да си позволят да се отдадат на преживяването, което донасят мислите из тези страници. Страници-странници.
Кога се срещаме и дали, ако това се случи, е едновременно? Дали домът представлява място или е осъществената среща с другия? Продължаваме ли да се търсим през целия си живот, заради онова усещане за пълнота, което ни дава погледа на влюбените очи? А какво е да се страхуваш от срещата? От същата, която очакваш през цялото време да ти се случи или по-скоро ти да случиш? Различно ли е усещането в съня, на дъното, на небето? Променят ли се сетивата ни в различните измерения и ако е така, кое е по-страшно? Да се срещнем тук или да се срещнем там?
Ива Спиридонова казва, че „сълзата е най-дълбокото дъно, в което намираме истина.“ И пита: „Плачем ли споделено?“ Ако стигнем „най-чистото себе си”, какво остава за онези, които искат да стигнат нас. Защо сме странници, когато всичко е кристална истина: затваряш очите си и имаш любов. Всякаква! Любов, която звучи в шепота на шепа пръсти. Любов в очите ни, онази в съня, същата и в дъжда.
Ива Спиридонова пита: „Жив ли си?“ Как да отговориш след толкова намирания, след такава истина, сред толкова страници с истина? Животът е странник, а ние сме онези, които го карат да ни се покаже. Да се разкаже с прегръдка, която да остави мокра следа. От сълзи. Колко е тъжно, когато е наистина истинско. И никога няма край, когато е тъжно. Винаги започваш отначало. Спираш. После отново търсиш как да се върнеш в началото. Там, където е сърцето, където всяко туптене е ново начало. Всяко сърце е песен, в която звучи единствено любовта. Какво разказват тези страници- странници? За кого разказват и защо? Съответстваме ли на думите, които искаме да чуем? Отсъстваме ли, когато някой казва, че ни обича? Питаме ли сърцето си „има ли смелост за стъпки“?
Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. В сутрин, обед или вечер, винаги устните чакат да бъдат целунати. Гърдите – да са прекръстени. Убива „последното останало ни разстояние“, заради липса на вяра.
Прочетете „Детайли“, те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред…Кога избираме и какво? Дишаме ли, защото ни харесва или защото така сме се научили? Страхуваме ли се от сянката си, защо небето ни плаши, а „пръстта целува следите ни“?
Трудно е да напишеш предговор за книгата на твой приятел, за човек, когото обичаш безусловно. Още по-трудно е да убедиш читателя, че в страниците-странници сме ние, защото не знаем какво да очакваме. А ако знаехме? Тогава какво? Тогава „трудно се съмва, когато откриеш, че изгрева у теб е само чуждо отражение“.
Пожелайте си няколко часа самота с тази книга. Когато излезете от нея, вие няма да бъдете същите. Ще сте оставили част от себе си завинаги между кориците. И това, което сте скрили там, ще е нашата тайна.
Здравей, страннико!
Тези страници са заради теб…"
Кога се срещаме и дали, ако това се случи, е едновременно? Дали домът представлява място или е осъществената среща с другия? Продължаваме ли да се търсим през целия си живот, заради онова усещане за пълнота, което ни дава погледа на влюбените очи? А какво е да се страхуваш от срещата? От същата, която очакваш през цялото време да ти се случи или по-скоро ти да случиш? Различно ли е усещането в съня, на дъното, на небето? Променят ли се сетивата ни в различните измерения и ако е така, кое е по-страшно? Да се срещнем тук или да се срещнем там?
Ива Спиридонова казва, че „сълзата е най-дълбокото дъно, в което намираме истина.“ И пита: „Плачем ли споделено?“ Ако стигнем „най-чистото себе си”, какво остава за онези, които искат да стигнат нас. Защо сме странници, когато всичко е кристална истина: затваряш очите си и имаш любов. Всякаква! Любов, която звучи в шепота на шепа пръсти. Любов в очите ни, онази в съня, същата и в дъжда.
Ива Спиридонова пита: „Жив ли си?“ Как да отговориш след толкова намирания, след такава истина, сред толкова страници с истина? Животът е странник, а ние сме онези, които го карат да ни се покаже. Да се разкаже с прегръдка, която да остави мокра следа. От сълзи. Колко е тъжно, когато е наистина истинско. И никога няма край, когато е тъжно. Винаги започваш отначало. Спираш. После отново търсиш как да се върнеш в началото. Там, където е сърцето, където всяко туптене е ново начало. Всяко сърце е песен, в която звучи единствено любовта. Какво разказват тези страници- странници? За кого разказват и защо? Съответстваме ли на думите, които искаме да чуем? Отсъстваме ли, когато някой казва, че ни обича? Питаме ли сърцето си „има ли смелост за стъпки“?
Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. В сутрин, обед или вечер, винаги устните чакат да бъдат целунати. Гърдите – да са прекръстени. Убива „последното останало ни разстояние“, заради липса на вяра.
Прочетете „Детайли“, те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред…Кога избираме и какво? Дишаме ли, защото ни харесва или защото така сме се научили? Страхуваме ли се от сянката си, защо небето ни плаши, а „пръстта целува следите ни“?
Трудно е да напишеш предговор за книгата на твой приятел, за човек, когото обичаш безусловно. Още по-трудно е да убедиш читателя, че в страниците-странници сме ние, защото не знаем какво да очакваме. А ако знаехме? Тогава какво? Тогава „трудно се съмва, когато откриеш, че изгрева у теб е само чуждо отражение“.
Пожелайте си няколко часа самота с тази книга. Когато излезете от нея, вие няма да бъдете същите. Ще сте оставили част от себе си завинаги между кориците. И това, което сте скрили там, ще е нашата тайна.
Здравей, страннико!
Тези страници са заради теб…"
September 30, 2018
Тази книга се чете жадно, на един дъх, и после ти се иска да я четеш отново и отново. Стихове, които те пренасят в теб самия, оставят те без дъх. Текстове за детайлите от живота, заради които си струва да продължаваш да се будиш. Препоръчвам на ценителите на поезията да си подарят времето да останат насаме с "Детайли" на Ива Спиридонова!
August 11, 2020
Уникална книга! Всички стихове са прекрасни и бих ги препрочела отново и отново. Разбира се, има някои, които са ми по-любими от другите, защото се припознавам в тях. Смятам, че всеки един читател ще открие своите любими части от книгата, просто защото ще му се стори, че са писани за него. Има стихове за всеки! Наистина страхотна книга. Харесва ми начина, по който са подредени, също как са отделени на няколко части от снимки, които съответстват на стиховете. Това е книга, която остава в съзнанието за дълго време и която ви докосва. Силно се надявам скоро да успея да открия нещо подобно.
January 31, 2019
Поезията на Ива учи. Как да се вливаме един в друг, да образуваме "ние" и същевременно да бъдем най-много себе си. Въздействаща и на мисълта, и чувствата. Детайлите създават шедьовър.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews