Цар Борис III: Биографични бележки

by Ненчо Илиев

Книгата съдържа моменти, които са ценен исторически извор и биха помогнали на съвременния читател да изгради представа за ранния живот, управлението и последните дни на царя. Такива са например подробните страници за образованието на Борис още като ученик и престолонаследник, службата му през Първата световна война, пространно предадените речи, които авторът прецизно е сверявал, както и описанията на някои срещи на държавния глава с видни представители на българската и европейската общественост.

Автор на „Цар Борис III – биографични бележки“ е забравеният днес талантлив писател и журналист Ненчо Илиев – Сириус, въдворен и загинал в лагер през 1944 г., малко след Деветосептемврийския преврат. Неговата книга е колкото биография, толкова и мемоарно свидетелство – авторът проследява всички важни събития в живота на царя, опитвайки се да му изгради портрет, който да остане в паметта на поколенията.

211 pages, Paperback

Published January 1, 2018

Reviews

[Ivo Siromahov]

Не е лошо понякога да си припомняме, че България е имала и добри дни.
Книгата „Цар Борис III – биографични бележки“ разказва малко известни детайли от живота на Негово Величество в тази толкова драматична епоха на войни, преврати и политически турбуленции.
С изключителна мъдрост и далновидност и с много любов към българския народ Царят успява да преведе държавата през трудностите, да не изпрати нито един войник на източния фронт, да спаси евреите от лагерите на смъртта и макар за кратко да постигне националния идеал – България обединена в своите етнически граници.
Книгата е урок по политика, по доблест и почтеност.
Авторът Ненчо Илиев е изтъкнат журналист, който след деветосептемврийския преврат е въдворен в лагер и убит без съд и присъда.
„Цар Борис III – биографични бележки“ е книга, която събужда носталгична болка по онази достойна България, която завинаги сме изгубили.

[Yanko Velkov]

Факт е, че книгата е писана с пропагандна цел, както е и факт, че по онова време помпозността на речта като че ли е била задължителна. Царят е представен като безпогрешен свръх-човек, невероятно добър във всичко - той спасява малки деца, като скача от колата си в движение и улавя поводите на полуделите им (точно когато той минава от там) коне, той се бие в първите редове на войската, но оцелява въпреки падащите бомби и куршуми; той намира "време да мисли за всички и за всичко"; той е: справедлив, добър, интелигентен, безгрешен, дипломатичен, скромен, мъдър, отзивчив, любознателен, щедър, далновиден, изобретателен, себеотдаден, любим, упорит, предан, търпелив, той е "страстен механик", "отличен естествник" (последните две са извадени от едно и също изречение!), "първостепенен моряк", "отличен кормчия", "отличен ентимолог натуралист", "забележително религиозен", и т.н. Държа да отбележа, че не съм се ровил за намирането на споменатите определения - отгръщах книгата на произволни страници - тя просто прелива от тях.
Всички факти за живота му са засегнати само повърхностно, и са използвани само като претекст да се изсипят още и още страници с безкрайни хвалебствия, което убива удоболствието от четенето, и лично за мен беше откровенно дразнещо.
Пиша това преди да съм дочел книгата - остават ми 10 страници (между 60-та и 70-та, тъй като подбирах главите хаотично). Хващам я сега и ето: "Цар Борис не строеше крепости, за да се пази, защото с похвалните си дела той отдавна си бе построил неразрушима крепост в сърцето на народа". На следващата страница: "Нашият цар навсякъде блестял с такт, мъдрост и интелигентност". И спирам тук - мисля че стана ясно какво имам предвид.

[4tonmantis]

Съдържа предимно хвалебствия по адрес Борис III. Има интересни детайли, но не можах да я прочета докрай.

[Ekaterina Popova]

Книгата по прекрасен начин разкрива както личността на забележителния български владетел, така и спецификите на живота в следосвобожденска, царска България; оставя у читателя трайно впечатление и съжаление, че не свидетел на "онези дни".

[Radko Krastanov]

Отдалечаването от историческия момент на писане и политическия контекст пречи на обективното оценяване на книгата. Действително хвалебствията от страниците на "Биографичните бележки" преливат и това дразни окото на съвременния читател. Но това е книга, писана в разгара на Втората световна война, в труден за България вътрешнополитически момент и в още по-сложна глобална обстановка.

Портретирането на цар Борис III като свръхчовек е опит пост мортем да бъде изграден аватар на мъдрия владетел и водач на българския народ, който да остане запечатан в съзнанието на българите до фактическото възцаряване на престолонаследника Симеон II. Последното така и не се случва с отмяната на монархията през 1946 г., когато наследникът на българския трон е само на 9 години и бива прокуден в изгнание.

Малко по-рано и авторът на книгата - журналистът Ненчо Илиев, е разстрелян без съд и присъда от прясно инсталирания комунистически режим. След десетилетия на забрани и забрава, неговият труд е преиздаден и споменът за величествената Царска България е съживен покрай биографията на цар Борис III.

Имайки предвид горното, моята препоръка е книгата да се чете със снизхождение по отношение на хиперболичния култов образ на владетеля. Просто такъв е трябвало да бъде към онзи момент.

[Антон Василев]

Много подробна книга описваща цялото битие на най-способният ни владетел в Новата история. Ако си представим, че има списък с книги, който трябва да се прочете от всеки политик, преди да му е допуснато да влезе в Народното събрание, тази книга ще е една от най-горните в този списък!

[Nikolai Nikolov]

Причната за ниската оценка е абсолютно сходна с по-предните коментари.

Със заглавието "Биографични бележки" аз очаквах да науча повече за историческите дела и решения на Борис, начина му на мислене и хронологично подредена линия на управлението му. За съжаление обаче книгата не беше нищо подобно, а именно - една хвалебствена тирада на всяко второ изречение - црят това, царят онова, възвишената природа на царят и тем подобни изречения, които дори и да са верни (а аз подозирам, че голяма част от тях са пропагандни) не би било редно да бъдат изразявани така директно всеки втори или трети ред, през цялата книга. Този разказ е толкова пълен с хвалебствени препратки към Борис, че на моменти се чудих кое е истина, и кое е чист мит. На моменти авторът дори се самокомрпоментираше чрез изричане на неща, които по-късно в книгата не съвпадаха с казаното по-рано.

Ако някои иска да научи нещо повече за Борис и за управлението му, това определено НЕ Е книгата, която дава информация в тази насока. Определено НЕ я препоръчвам като достоверен източник за исторически знания.

[Nadia]

Думите мъдър, щедър, начетен и т.н. са във всяко второ изречение по адрес на Борис III. Разбирам времето, по което е писана книгата, разбирам и нуждата от такава книга, но ми е трудно да оценя историческите и художествените й стойности. Определено не научих нищо ново за Борис III.

[Slavi Tichev]

Единствената причина, поради която е с 4 звезди е прекалената хвалебственост, която струи от автора. Но с оглед на времето и епохата, в която е писана е напълно разбираемо. Все пак интересно историческо четиво.

[Биляна Тенева]

Книгата е биографична, но е написана с толкова много хвалебствия, че неприятна за четене.

[Gergana Tekelieva]

Книгата наистина е прекалено хвалебствена, заради периода в който е написана, но въпреки това ми хареса. Показва повече личността на Царя и почти не засяга политика.

[Nikola Georgiev]

Хем интересна на моменти, хем скучна в други.
Разбираемо защо е написана така.

[Alexander Lazarov]

Бързо и леко четиво, което по-скоро е разказ за царя и подбрани епизоди от неговия живот, погледнати отстрани като свидетелства.

[Anna Vergieva]

Много изчерпателна биография на Цар Борис III.Интересно историческо четиво,което ме развълнува и обогати.