Факт е, че книгата е писана с пропагандна цел, както е и факт, че по онова време помпозността на речта като че ли е била задължителна. Царят е представен като безпогрешен свръх-човек, невероятно добър във всичко - той спасява малки деца, като скача от колата си в движение и улавя поводите на полуделите им (точно когато той минава от там) коне, той се бие в първите редове на войската, но оцелява въпреки падащите бомби и куршуми; той намира "време да мисли за всички и за всичко"; той е: справедлив, добър, интелигентен, безгрешен, дипломатичен, скромен, мъдър, отзивчив, любознателен, щедър, далновиден, изобретателен, себеотдаден, любим, упорит, предан, търпелив, той е "страстен механик", "отличен естествник" (последните две са извадени от едно и също изречение!), "първостепенен моряк", "отличен кормчия", "отличен ентимолог натуралист", "забележително религиозен", и т.н. Държа да отбележа, че не съм се ровил за намирането на споменатите определения - отгръщах книгата на произволни страници - тя просто прелива от тях.
Всички факти за живота му са засегнати само повърхностно, и са използвани само като претекст да се изсипят още и още страници с безкрайни хвалебствия, което убива удоболствието от четенето, и лично за мен беше откровенно дразнещо.
Пиша това преди да съм дочел книгата - остават ми 10 страници (между 60-та и 70-та, тъй като подбирах главите хаотично). Хващам я сега и ето: "Цар Борис не строеше крепости, за да се пази, защото с похвалните си дела той отдавна си бе построил неразрушима крепост в сърцето на народа". На следващата страница: "Нашият цар навсякъде блестял с такт, мъдрост и интелигентност". И спирам тук - мисля че стана ясно какво имам предвид.