"Тази книга за теб е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица".
А петте приказки от вълшебника на българското слово Валери Петров са: "Бяла приказка", "Копче за сън", "Меко казано", "В лунната стая" и "Пук!". Те са илюстрирани художника Иван Димов.
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица.
И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака!
А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница."
Съдържание:
Бяла приказка Копче за сън Меко казано В лунната стая Пук
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991). Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Чудесна книжка, събрала пет произведения на Валери Петров за деца, отдавна превърнали се в класика - Бяла приказка, Копче за сън, Меко казано, В лунната стая и Пук!. Истории, написани с много любов и носещи в себе си важни послания - за цената на истинското приятелство, за силата на въображението, която може да пребори самотата, за прошката, идваща след признатата вина и т.н., и т.н. Прозата постоянно преминава в поезия, а там вече се разгръща истинският талант на автора - веселите "песнички" преливат от свежи каламбури, Валери Петров майсторски жонглира с думите по начин, който много ми се вслажда. Със сигурност ще препрочета още заглавия от летния списък на синковеца, хаха!
Благодарна съм на тази книга, защото ме извади от много мрачно настроение и обърна една поредица от три много разочароващи четива, през които преминах основно на инат. Духът на петте приказки е спокоен, малко носталгичен и жизнерадостен, макар на моменти да навяват тъгата на възрастния, който наднича в детския свят.
Ако ще я купувате за дете, може да очаквате въпроси за странните реакции на възрастните вътре. Струва ми се, че е по-подходяща за ученик с известен опит в четенето или за четене на глас от възрастен. И със сигурност за четене от възрастен за самия него, както направих аз. На заден план Валери Петров определено е вкарал доста неща, които ще убягнат на децата.
Сладко, топло и мило. И някъде навътре, дълбоко под това, се усеща мъка и самота. Подобно на други от най-прекрасните неща на Валери Петров. Обичам го. Обичам тези приказки. Хубаво е да се четат от деца. Хубаво е да се четат и от големи хора.
i remember i wasn’t impressed, and a teacher forced me to write things about it in my “читателски дневник” and i couldn’t for the life of me come up with something to write in the “favourite part” section
Една от най-великолепните книжки с приказки въобще. Боже, спомних си как ходех на постановките в кукления театър. И на Пък и на Копче за сън... Честно, божествена книжка!