Да направиш крачка напред, да стигнеш по-високо.
В планината това не са просто думи. Зад всяка крачка, направена там, стои способността да овладееш и усъвършенстваш уменията си; да превръщаш ограниченията в нови възможности; да намериш съмишленици, с които да вървиш заедно нагоре.
Обичам планината - тайните, които пази, и начина, по който превръща ежедневните проблеми в нищожни тревоги. Но винаги съм се питала - защо някои посвещават живота си на високите върхове, рискувайки толкова много.
Това бе причината да прочета "Звезди и бури". Научих за книгата от прекрасното ревю на Петрана Петрова в сайта "Аз чета". Потърсете го! То пробуди интереса ми към Гастон Ребюфа, оставил ярка следа в историята на алпинизма през 50-те години на XX век.
Френският алпинист и планински водач е първият изкачил шестте големи северни стени в Алпите: Гранд Жорас - Реброто Уокър и Средното ребро, Пиц Бодиле, Пти Дрю, Матерхорн, Чима Гранде ди Лаваредо и Айгер.
В тази своя книга той описва поетично не само тези върхове, но и пътят към тях, свързан с дълги нощи под звездното небе и страховити бури.
Споделям няколко цитата, защото Ребюфа пише вълнуващо:
-В наши дни малко неща ни докосват до първичното. Не съществуват нощта, студът, вятърът и звездите. Всичко е обезличено. Къде е ритъмът на живота? Всичко се движи така устремено, всичко вдига толкова шум! Увлеченият в бързината човек не забелязва тревата по пътищата, цвета, уханието и, измененията, когато я милва ветрецът.
- Водачът обича трудностите, но ненавижда опасностите - тези две толкова различни понятия.
- Звездите, набодени по небесния свод мигат - алпинистът може да ги съзерцава, но преди всичко те живеят и му принадлежат донякъде. От тях зависи съдбата му.
- За да може да живее, младостта трябва да храни в душата си някаква тайна.
- Небето има красота на бална рокля.
- Ние не сме безумци, които дразнят смъртта, нито авантюристи. Не обичаме да се страхуваме, обичаме живота и занаята си.
- Животът - този разкош на битието.