Първият контакт

by Иван Величков (предговор), Юрий Илков (предговор), Явор Цанев

Сборник с подбрани разкази от едноименния конкурс, организиран от Младежкия дом в Пазарджик и клуб „Аркадий и Борис Стругацки“.

220 pages, малък формат, меки корици

First published September 1, 2018

Reviews

[Kalin · Rating 2 out of 5]

Две трети от разказите в антологията са ми в категорията „окей, но няма да запомня“, оттам и двете звездички. Надолу отбелязвам по-запомнящите се (или някои по-съществени препоръки):

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Елена Павлова · Rating 4 out of 5]

Приятно съм изненадана, разказите са от прилични нагоре и си пасват добре в настоящата си подредба. Така и не срещнах нищо особено запомнящо се, макар че имаше поне десетина интересни идеи, включително, разбира се, "Пейнкилърите", който е и победител в конкурса.
Ми но лайк :P илюстрациите, въпреки че може да е в резултат от грозния печат, съсипал и комикса.
Като оценка се колебая между три и четири звезди - сборникът е приятен, но наистина постен; липсват ми поне два-три наистина зашеметяващо силни разказа в него - но предвид, че е подборка от материалите, изпратени за конкурс, ще закръгля нагоре. Впечатляващо е, че е имало толкова много ДОБРИ разкази, че да напълнят цял сборник.

[Симеон Трифонов]

Не съм очарован.
Чара на конкурсните подборки винаги съм намирал в изпадането на едно-две имена, които да изглеждат, като че изобщо не им е мястото в книгата. Да си ги харесам и да чакам следващите им изяви - да затвърдят, или да ме разочароват. Тука тръсках, ама не изпадна.
Отделно темата звучи толкова всеобхватно, че е престъпление, дето почти всички са заорали в срещата на някоя от нас с някой, долетял отгоре.
Все едно.
Последният разказ в селекцията може би ми е фаворит, а разказите на няколкото доказани имена в жанра са обещание, че ще има на какво да се опрете.

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

"Пейнкилърите" - разказът, победител в конкурса на Клуб "Стругацки", вече сме го чели - майсторско изпълнение, и нищо чудно, щом замесеното лице е Явор Цанев. По отношение на останалите разкази: Имаше една-две колосални глупотевини, спрямо които моята простотия "Анихилиращата канелка" звучи направо като размазваща твърда фантастика. Имаше обаче и разкази, които искрено ме забавляваха, докато ги четях ("Инфилтраторът" - Александър Цонков - Lostov, "Презареждане" / Петър Петков, "Голямото посрещане" / Стефан Георгиев, "Сахарски прайд / Елена Павлова", "Полет 370, обади се!" / Калоян Захариев) или ме треснаха с изненада на самия край ("Място за разходка" / Даниела Богоева-Гюргакова и "Нашественици" / Александър Карагеоргиев).

Като цяло общото впечатление е съвсем прилично, няма как всичко в една остросюжетна антология да ми допадне. А появата на бял свят на нова българска такава си е събитие!

Пи Ес - никак не харесах илюстрациите...