Първият контакт

by Иван Величков (предговор), Юрий Илков (предговор), Явор Цанев

Сборник с подбрани разкази от едноименния конкурс, организиран от Младежкия дом в Пазарджик и клуб „Аркадий и Борис Стругацки“.

220 pages, малък формат, меки корици

First published September 1, 2018

Reviews

[Kalin · Rating 2 out of 5]

Две трети от разказите в антологията са ми в категорията „окей, но няма да запомня“, оттам и двете звездички. Надолу отбелязвам по-запомнящите се (или някои по-съществени препоръки):

~ Започвам да чета антологията в напълно непроизволен ;) ред, с „Приземяване“ на Жермен Тодорова. И още на финала на тия 6 странички изпадам в когнитивен шок: след като почти през цялото време съм се разхождал из размислите на главния герой като в есе, изведнъж се случва... какво?! Или направо:



Мисля, че Емо (Trip) от Шадоуданс първи ме облъчи с понятието „фокуси в мрака“. Тук усещам, че авторката има някакъв смайващ обрат в главата си, но не мога да намеря достатъчно опорни точки, по които да го реконструирам в моята. Всяка хипотеза, която ми идва, се крепи върху паянтови основи... и рухва от само себе си, като се вгледам в нея за по-дългичко.

Е, може и да е от недоспиването или мозъкоизчегъркващия политологически превод, който бъхтам от сутринта. Пък и с авторката се знаем и мога да я питам какво е имала предвид. Обаче да му мислят непознатите ѝ читатели...

(И ако нещо измислят – да споделят, да? :)

~ Като изключим твърде експлозивния финал на „Кулата“, Надя Михайлова е сътворила доста свежи моменти. По капацитет да мрази всичко чуждо, пардон, неамериканско, пардон, без големите гърди, героят ѝ се доближава до оня хубавец от „Шибуми“.

~ „Полет 370, обади се“ от Калоян Захариев е предшественикът на Kado: The Right Answer: един от преждевременните опити на сестрите ни по разум да направят връзка с нов достатъчно разумен вид. ;) Освен това е отхапан през кръста – допреди кулминационния си момент се развива плавно и плътно, после авторът си спомня колко му е границата думи, и залепя някакъв финал, да има там. Ако се разпише, без да си поставя граници, сигурно ще стане хубав.

(Чувам и че е вдъхновен от истинско изчезване на самолет. Калоян, освен че страхотно си е изчистил стила в последно време, все повече ме впечатлява и с желание да проучва-включва специфичен фонов материал. Доближава се до западните си колеги професионалисти по това.)

~ „Отклонение“ на Ценка Бакърджиева го харесах още в алманаха „ФантАstika 2017“. Хем е закачков, хем не разчита на вездесъщата груба сила. Да вземем да пораснем всички, вика. ;)

~ Най-гениалното прозрение от „Тайната на вечния живот“ на Кирил Влахов:

Вечният живот не струва пукната пара, ако не го споделиш с някого, а проблемът е, че колкото повече години си с този човек, толкова повече намразваш живота...

~ След всички идиотски версии на контакта, в които я се опитваме да се преметнем взаимно, я изобщо не вдяваме отсрещния вид, „Целувка на богиня“ от Яница Христова ни дава и една мила. Където не само че се разбирамe без проблем, ами и ни е грижа за другия от самото начало.

Естествено, мога много да мрънкам за (не)развитието на персонажите и (без)ползата от общите приказки в наставленията на Мау... ама не искам. Искам чувството. Искам вярата.

Ммммм... Вярата искам.

~ Най-свежият, ъъъ, полъх от „Презареждане“ на Петър Петков:

Страхът стисна Данчо за стомаха толкова рязко, че тръгна от него шумна въздишка, която не дойде нито от устата му, нито пък от носа.

~ „Място за разходка“ на Даниела Богоева-Гюргакова ме впечатли с предварителното си проучване и ме разсмя с финала си.

~ „Стъклен свят“ на Анна Гюрова грабва двойния приз за най-тенденциозно светло бъдеще и най-оригинална идея. Липсва му обаче доразвитие на сюжета.

~ А „Космос изяде домашното ми“ на Мартин Колев сякаш ме забавлява най-много, с почти детската си фантасмагоричност. Като книгите за Алиса. :)

[Елена Павлова · Rating 4 out of 5]

Приятно съм изненадана, разказите са от прилични нагоре и си пасват добре в настоящата си подредба. Така и не срещнах нищо особено запомнящо се, макар че имаше поне десетина интересни идеи, включително, разбира се, "Пейнкилърите", който е и победител в конкурса.
Ми но лайк :P илюстрациите, въпреки че може да е в резултат от грозния печат, съсипал и комикса.
Като оценка се колебая между три и четири звезди - сборникът е приятен, но наистина постен; липсват ми поне два-три наистина зашеметяващо силни разказа в него - но предвид, че е подборка от материалите, изпратени за конкурс, ще закръгля нагоре. Впечатляващо е, че е имало толкова много ДОБРИ разкази, че да напълнят цял сборник.

[Симеон Трифонов]

Не съм очарован.
Чара на конкурсните подборки винаги съм намирал в изпадането на едно-две имена, които да изглеждат, като че изобщо не им е мястото в книгата. Да си ги харесам и да чакам следващите им изяви - да затвърдят, или да ме разочароват. Тука тръсках, ама не изпадна.
Отделно темата звучи толкова всеобхватно, че е престъпление, дето почти всички са заорали в срещата на някоя от нас с някой, долетял отгоре.
Все едно.
Последният разказ в селекцията може би ми е фаворит, а разказите на няколкото доказани имена в жанра са обещание, че ще има на какво да се опрете.

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

"Пейнкилърите" - разказът, победител в конкурса на Клуб "Стругацки", вече сме го чели - майсторско изпълнение, и нищо чудно, щом замесеното лице е Явор Цанев. По отношение на останалите разкази: Имаше една-две колосални глупотевини, спрямо които моята простотия "Анихилиращата канелка" звучи направо като размазваща твърда фантастика. Имаше обаче и разкази, които искрено ме забавляваха, докато ги четях ("Инфилтраторът" - Александър Цонков - Lostov, "Презареждане" / Петър Петков, "Голямото посрещане" / Стефан Георгиев, "Сахарски прайд / Елена Павлова", "Полет 370, обади се!" / Калоян Захариев) или ме треснаха с изненада на самия край ("Място за разходка" / Даниела Богоева-Гюргакова и "Нашественици" / Александър Карагеоргиев).

Като цяло общото впечатление е съвсем прилично, няма как всичко в една остросюжетна антология да ми допадне. А появата на бял свят на нова българска такава си е събитие!

Пи Ес - никак не харесах илюстрациите...