What do you think?
Rate this book
Сказанията на стрикса, Том 3
В Сказанията на Стрикса Том 3 ще откриете нови светове, измерения и вселени. Велики герои навлизат в кървави битки на живот и смърт, виртуалните реалности понякога са по-убедителни от действителността, а умът се сблъсква с провокиращи въпроси за нашето бъдеще. Дръзки, оригинални и независими, българските автори отново показват, че заслужават вниманието на читателя не по-малко и от най-известните си западни колеги.
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!
В трети том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:
» „Не ми пипай мъжа!“ от Даниел Иванов
» „Най-красивата покойница“ от Петър Атанасов
» „Истории от Радония: Бремето на Акамер“ от Димитър Запрянов
» „Виртуален свят“ от Донко Найденов
» „Отговорите, които чакат“ от Николай Теллалов
» „Ловец на змейове“ от Емилиян Вълев и Станимир Вълев
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!
В трети том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:
» „Не ми пипай мъжа!“ от Даниел Иванов
» „Най-красивата покойница“ от Петър Атанасов
» „Истории от Радония: Бремето на Акамер“ от Димитър Запрянов
» „Виртуален свят“ от Донко Найденов
» „Отговорите, които чакат“ от Николай Теллалов
» „Ловец на змейове“ от Емилиян Вълев и Станимир Вълев
208 pages, Paperback
First published September 15, 2018
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
October 29, 2018
„Сказанията на стрикса", том 3, на издателство "ИвиПет" е още един качествен сборник с разкази от български автори. Ето по няколко думи за всеки от тях:
„Не ми пипай мъжа” на Даниел Иванов – епичен разказ, с много екшън и обрати, на когото се насладих максимално. В далечното бъдеще ужасяващ вирус е убил повечето мъже на земята, а малкото останали живеят в изолиран град. А единствения начин жени да получат мъж е, да победят в смъртоносното състезание: „Не ми пипай мъжа”.
„Най-красивата покойница” на Петър Атанасов - тя се буди гола и без спомени, а над главата й се е надвесил противен старец, който й казва, че преди дни е бил убита и сега той я съживил. А мястото, в което се намира е тайна стая в кралския дворец. Какво ще се случи нататък и каква е причината тя да бъде съживена – ще разберете, като прочетете разказа. Много добра фентъзи- мистерия.
„Истории от Радония: Бремето на Акамер” на Димитър Запрянов – след като баща му е хванат да укрива данъци, храбрият войн Акамер и семейството му са низвергнати от всички. Останал без пари и земи, Акамер взема заем от лихваря Солис, за да покрие дълговете си. След време Солис му прави предложение да опрости заема, дори да му даде още пари, ако Акамер му изпълни една задача.
„Виртуален свят” на Донко Найденов – няколко ден след смъртта на Роджър Хайрис – един от основателите на „Виртуален свят”, приятелката му Майла получава странно съобщение по Фейсбук от… самия него.
„Отговорите, които чакат” на Николай Теллалов – епохален разказ, който се развива в далечното бъдеще. Старият изследовател Меламед привиква в дома си своя помощник Стеф, за да му разкрие нещо, което е видял в изображение на далечния космос, направено от ултрамодерен телескоп. След това Стеф предприема мисия, с която да разкрие много от тайните на нашата Вселена.
И за финал няма как да подмина чудесния комикс: „Ловец на змейове” на Емилиян Вълев и Станимир Вълев.
Приятно четене!
„Не ми пипай мъжа” на Даниел Иванов – епичен разказ, с много екшън и обрати, на когото се насладих максимално. В далечното бъдеще ужасяващ вирус е убил повечето мъже на земята, а малкото останали живеят в изолиран град. А единствения начин жени да получат мъж е, да победят в смъртоносното състезание: „Не ми пипай мъжа”.
„Най-красивата покойница” на Петър Атанасов - тя се буди гола и без спомени, а над главата й се е надвесил противен старец, който й казва, че преди дни е бил убита и сега той я съживил. А мястото, в което се намира е тайна стая в кралския дворец. Какво ще се случи нататък и каква е причината тя да бъде съживена – ще разберете, като прочетете разказа. Много добра фентъзи- мистерия.
„Истории от Радония: Бремето на Акамер” на Димитър Запрянов – след като баща му е хванат да укрива данъци, храбрият войн Акамер и семейството му са низвергнати от всички. Останал без пари и земи, Акамер взема заем от лихваря Солис, за да покрие дълговете си. След време Солис му прави предложение да опрости заема, дори да му даде още пари, ако Акамер му изпълни една задача.
„Виртуален свят” на Донко Найденов – няколко ден след смъртта на Роджър Хайрис – един от основателите на „Виртуален свят”, приятелката му Майла получава странно съобщение по Фейсбук от… самия него.
„Отговорите, които чакат” на Николай Теллалов – епохален разказ, който се развива в далечното бъдеще. Старият изследовател Меламед привиква в дома си своя помощник Стеф, за да му разкрие нещо, което е видял в изображение на далечния космос, направено от ултрамодерен телескоп. След това Стеф предприема мисия, с която да разкрие много от тайните на нашата Вселена.
И за финал няма как да подмина чудесния комикс: „Ловец на змейове” на Емилиян Вълев и Станимир Вълев.
Приятно четене!
September 26, 2018
„Сказанията на стрикса. Том 3” се появи на 15 септември, и аз го глътнах на екс! При това съвсем скоро след като успях да прочета втория сборник от похвалното начинание на изд. „ИвиПет” да ни радва на всеки три месеца със сборник от родна фантастика и фентъзи. А съвременните ни жанрови автори може и да не са свръхпопулярни имена от бестселър класациите и витрините на лъскавите книжарници, но това пък съвсем не значи, че нямат какво да ни предложат. Стига да бъдат забелязани, разбира се. За щастие, очите на стрикса са силни в мрака и талантът не убягва на зоркия му поглед. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 2, 2018
1. Даниел Иванов: Не ми пипай мъжа! - вероятно разказа, който харесах най-много в сборника. Идея, която не ми бе нова, но бе добре забравена: едни хубави, здрави каки, машини за убиване се трепят в реалити формат в близкото бъдеще, а наградата е... мъж. Много приятно бойно екшънче. Финалът ми дойде леко попретупан, но като цяло доста хубава история.
2. Петър Атанасов: Най-красивата покойница - също хубаво разказче, дарк фентъзи, според мен вдъхновено от героиня от World of Warcraft. И досега фаворит от Пепи си ми остава разказът за Еван Гуру, но и този е добър, както и Заветът на Крал Ризон. Не е лошо да се замисли вече за сборниче в близко бъдеще. Единствено не ми допадна прекалено широкият диапазон от избор на имена за героите, за който съм писал и преди, по други поводи, за други творби на други автори - не е гот някакси една част от героите ти да се казват Силвана, Гина, Стуна, Грозин, от друга Годард, Лутер и кралица Макрет.
3. Димитър Запрянов - Истории от Радония: Бремето на Акамер - я! Запрянчо, ти си можел да пишеш, бе! Ти да видиш. Доста добро разказче, което ми допадна, за разлика от самостоятелния обемист дебютен роман на автора "Кръстопът". Една история за битки и отмъщение, една история за обречения рейд на добър воин с нещастна душа - самотния и отчаян стремеж на мъничката пионка в свят на колоси и титани. Финал, който не ми допадна и не одобрих, ала съвсем напълно логичен.
4. Донко Найденов - Виртуален свят: другата ми история фаворит в сборника. За разлика от хоръра, където Дон плува с увереността и опита на акула, този път се е пробвал в по-непознатите води на фантастиката и киберпънка. Е, акулата си е акула, все пак. В крайна сметка се е получил и тук чудесен разказ.
5. Николай Теллалов - Отговорите, които чакат: за шок и ужас на многобройните фенове на автора, това бе единствената творба в сборника, която не ми хареса изобщо. Според мен лично този разказ страда от най-ужасяващото проклятие на жанровата литература, а вероятно и на литературата въобще. Скучен е. Скучни описания се редуват със скучни диалози, последвани от изброяване на скучни термини, "разнообразявани" чат-пат от скучни инфодъмпове. Откровено не бе за мен.
2. Петър Атанасов: Най-красивата покойница - също хубаво разказче, дарк фентъзи, според мен вдъхновено от героиня от World of Warcraft. И досега фаворит от Пепи си ми остава разказът за Еван Гуру, но и този е добър, както и Заветът на Крал Ризон. Не е лошо да се замисли вече за сборниче в близко бъдеще. Единствено не ми допадна прекалено широкият диапазон от избор на имена за героите, за който съм писал и преди, по други поводи, за други творби на други автори - не е гот някакси една част от героите ти да се казват Силвана, Гина, Стуна, Грозин, от друга Годард, Лутер и кралица Макрет.
3. Димитър Запрянов - Истории от Радония: Бремето на Акамер - я! Запрянчо, ти си можел да пишеш, бе! Ти да видиш. Доста добро разказче, което ми допадна, за разлика от самостоятелния обемист дебютен роман на автора "Кръстопът". Една история за битки и отмъщение, една история за обречения рейд на добър воин с нещастна душа - самотния и отчаян стремеж на мъничката пионка в свят на колоси и титани. Финал, който не ми допадна и не одобрих, ала съвсем напълно логичен.
4. Донко Найденов - Виртуален свят: другата ми история фаворит в сборника. За разлика от хоръра, където Дон плува с увереността и опита на акула, този път се е пробвал в по-непознатите води на фантастиката и киберпънка. Е, акулата си е акула, все пак. В крайна сметка се е получил и тук чудесен разказ.
5. Николай Теллалов - Отговорите, които чакат: за шок и ужас на многобройните фенове на автора, това бе единствената творба в сборника, която не ми хареса изобщо. Според мен лично този разказ страда от най-ужасяващото проклятие на жанровата литература, а вероятно и на литературата въобще. Скучен е. Скучни описания се редуват със скучни диалози, последвани от изброяване на скучни термини, "разнообразявани" чат-пат от скучни инфодъмпове. Откровено не бе за мен.
January 16, 2019
По няколко думи за всеки от разказите.
1. Не ми пипай мъжа! - Даниел Иванов
Идеята за общество, в което болест е редуцирала мъжката популация съвсем не е нова. Срещал съм я още в библиотека "Галактика" - Добре охранявани мъже. Дани е включил и свежа хрумка с риалити боеве, за каквито също обожавам да чета (Гладиаторите на Есмералда, Бягащият човек...). Уви, изборът му на т.нар арена ме разочарова. Някакво забутано селце и то баш за юбилейната Игра, кай честно... А можеше да са примерно специално конструирани за целта полоси, изоставени индустриални сгради, със съответните декори, хитроумни капани и пр., и пр. сещаш се, варианти бол... Описанията на битките бяха крайно тромави и нарушаващи едно от основните правила при писането - ПНК - Показвай, Не Казвай! Всяко действие, предприето от героините беше предварително обадено: тя сметна, че... тя прецени, че... трябва да направи еди какво си, и после почти дословно повторено: тя направи еди какво си, в нарушение на другото основно правило ЧНИ - Читателят Не е Идиот! Финалът пък дойде буквално от въздуха под формата на страховит, сместен в няколко абзаца инфодъмп (да видите, че и я съм са назобал с купешки фрази :) Все пак едно не може да се отрече - екшънът беше на макс.
2. Най-красивата покойница - Петър Атанасов
Прилично изпълнение, с меко казано шокиращ подбор на имената на героите, вече е споменато и в друго ревю това. Недостоверен ми се стори образът на майстера обаче - има сили и способности да върне жена от мъртвите, а след това се държи като хленчещо старче... исках да видя по-яростен конфликт/битка между него и креатурата му...
3. Истории от Радония: Бремето на Акамер - Димитър Запрянов
Тука омотвацията започна още от самото начало. Акамер е едновременно и капитан от армията с отнето звание и пенсия, отделно благородник - лорд, с някаква оставена му по височайшата милост на Краля земя... Екшънът беше на макс, но някак самоцелен и без особен смисъл, защото финалните решения на лорда-капитан определено обезсмислиха всичко случило се до там. Гигантските октоподи и белите китове, способни да налапат кораб, щъкащи в... море, също звучаха прекалено фантастично дори за фентъзи творба. Не мога да си представя такава екосистема, честно.
4. Виртуален свят - Донко Найденов
Прилично изпълнение, но и тук мярнах един-два наивни момента. Роджър Харис, нещо като Кибер-Бог оставя на гаджето си инструкции, написани на хартия в хралупата на дърво. Ок, мястото има сантимент за него, ма не можеше ли да е некъв дигитален носител - флаш памет, и пр., и пр.
5. Отговорите, които чакат - Николай Теллалов
Разказ, който макар и тегав за четене, по начина, по който част от твърдата фантастика е тегава за четене (така и не обикнах истински Кларк и Лем, не ме бийте, моля), стои едни гърди пред всички останали. Интересна идея за алтернативни светове, повествование, език, диалози - без забележка, но... твърда фантастика, братче...
6. Ловец на змейове - Емилиян Вълев, Станимир Вълев
Три страници комикс
Крайна оценка 3,5
1. Не ми пипай мъжа! - Даниел Иванов
Идеята за общество, в което болест е редуцирала мъжката популация съвсем не е нова. Срещал съм я още в библиотека "Галактика" - Добре охранявани мъже. Дани е включил и свежа хрумка с риалити боеве, за каквито също обожавам да чета (Гладиаторите на Есмералда, Бягащият човек...). Уви, изборът му на т.нар арена ме разочарова. Някакво забутано селце и то баш за юбилейната Игра, кай честно... А можеше да са примерно специално конструирани за целта полоси, изоставени индустриални сгради, със съответните декори, хитроумни капани и пр., и пр. сещаш се, варианти бол... Описанията на битките бяха крайно тромави и нарушаващи едно от основните правила при писането - ПНК - Показвай, Не Казвай! Всяко действие, предприето от героините беше предварително обадено: тя сметна, че... тя прецени, че... трябва да направи еди какво си, и после почти дословно повторено: тя направи еди какво си, в нарушение на другото основно правило ЧНИ - Читателят Не е Идиот! Финалът пък дойде буквално от въздуха под формата на страховит, сместен в няколко абзаца инфодъмп (да видите, че и я съм са назобал с купешки фрази :) Все пак едно не може да се отрече - екшънът беше на макс.
2. Най-красивата покойница - Петър Атанасов
Прилично изпълнение, с меко казано шокиращ подбор на имената на героите, вече е споменато и в друго ревю това. Недостоверен ми се стори образът на майстера обаче - има сили и способности да върне жена от мъртвите, а след това се държи като хленчещо старче... исках да видя по-яростен конфликт/битка между него и креатурата му...
3. Истории от Радония: Бремето на Акамер - Димитър Запрянов
Тука омотвацията започна още от самото начало. Акамер е едновременно и капитан от армията с отнето звание и пенсия, отделно благородник - лорд, с някаква оставена му по височайшата милост на Краля земя... Екшънът беше на макс, но някак самоцелен и без особен смисъл, защото финалните решения на лорда-капитан определено обезсмислиха всичко случило се до там. Гигантските октоподи и белите китове, способни да налапат кораб, щъкащи в... море, също звучаха прекалено фантастично дори за фентъзи творба. Не мога да си представя такава екосистема, честно.
4. Виртуален свят - Донко Найденов
Прилично изпълнение, но и тук мярнах един-два наивни момента. Роджър Харис, нещо като Кибер-Бог оставя на гаджето си инструкции, написани на хартия в хралупата на дърво. Ок, мястото има сантимент за него, ма не можеше ли да е некъв дигитален носител - флаш памет, и пр., и пр.
5. Отговорите, които чакат - Николай Теллалов
Разказ, който макар и тегав за четене, по начина, по който част от твърдата фантастика е тегава за четене (така и не обикнах истински Кларк и Лем, не ме бийте, моля), стои едни гърди пред всички останали. Интересна идея за алтернативни светове, повествование, език, диалози - без забележка, но... твърда фантастика, братче...
6. Ловец на змейове - Емилиян Вълев, Станимир Вълев
Три страници комикс
Крайна оценка 3,5
September 30, 2018
Дойде и новия брой (точно когато бе обещан) на Стрикса.
За разказите накратко:
1. Женския вариант на "Бягащият Мъж". Имаше няколко неточности и WTF ситуации. Като цяло не съм фен на сървайвъл шитаците (изключение правя само за Пиърс Браун).
2. Женски Франкенщайн - неква ресуректната селска мома търси кой я е изпратил в отвъдното. Тука съм на кантар - някои моменти ми харесаха, други съвсем не.
3. Вселената на Димитър Запрянов ми допадна, бих прочел и друго от нея. Моят фаворит в сборника.
4. Много добра заигравка със социалните мрежи/MMO RPG-тата от страна на Донко Найденов
5. По принцип харесвам някои от нещата на Теллалов, но този ми дойде много бавен и не особено зарибяващ като цяло.
Комикса беше кратък, арта нищо особено. Ако смятате да заигравате с комикс, то нека е поредица на някой автор с повече страници в поредни броеве, черно-бяла. Ще се получи много добре според мен.
Редакцията куцаше доста. Имаше и неточности и правописни грешки. Другото, на което искам да акцентирам е корицата. Всеки път една и съща. Не знам какви са ви възможностите, но това писва. По-скоро рисувайте корица по някой от разказите на съответния брой - ще изглежда свежо всеки път.
Въпреки всичко се радвам, че списанието продължава да излиза без забавяне на всеки три месеца, което показва ангажираност от страна на автори и издатели.
Този път 3,5/5 с малко бонус от мен за точността - 4 звездички.
За разказите накратко:
1. Женския вариант на "Бягащият Мъж". Имаше няколко неточности и WTF ситуации. Като цяло не съм фен на сървайвъл шитаците (изключение правя само за Пиърс Браун).
2. Женски Франкенщайн - неква ресуректната селска мома търси кой я е изпратил в отвъдното. Тука съм на кантар - някои моменти ми харесаха, други съвсем не.
3. Вселената на Димитър Запрянов ми допадна, бих прочел и друго от нея. Моят фаворит в сборника.
4. Много добра заигравка със социалните мрежи/MMO RPG-тата от страна на Донко Найденов
5. По принцип харесвам някои от нещата на Теллалов, но този ми дойде много бавен и не особено зарибяващ като цяло.
Комикса беше кратък, арта нищо особено. Ако смятате да заигравате с комикс, то нека е поредица на някой автор с повече страници в поредни броеве, черно-бяла. Ще се получи много добре според мен.
Редакцията куцаше доста. Имаше и неточности и правописни грешки. Другото, на което искам да акцентирам е корицата. Всеки път една и съща. Не знам какви са ви възможностите, но това писва. По-скоро рисувайте корица по някой от разказите на съответния брой - ще изглежда свежо всеки път.
Въпреки всичко се радвам, че списанието продължава да излиза без забавяне на всеки три месеца, което показва ангажираност от страна на автори и издатели.
Този път 3,5/5 с малко бонус от мен за точността - 4 звездички.
December 17, 2018
Не ми пипай мъжа! (Даниел Иванов):
Близкият до сърцето градски, отпочва сборника добре. За интересно разнообразие - жени се бият за мъж! 😀 Малко градивна критика: Арбалетът е забранен от правилата, но го има на стената? Олсбо се държи нелогично в края си - предава се пред ранен съперник. Колкото и да я е страх, инстинктът за самосъхранение би трябвало да е по-силен, май... 4,5
Най-красивата покойница (Петър Атанасов):
Ухааа! Преди време, четейки разказ на Петър написах, че ще го запомня и следя. Сега се сетих, че го помня от
"Мечове във времето" - мисията изпълнена! Много, много добър - плаче за продължение... 5
Истории от Радония: Бремето на Акамер (Димитър Запрянов):
Добре написано фентъзи за падение и отмъщение. Цели няколко интересни героя и добър финал! 5
Виртуален свят (Донко Найденов):
В началото има две изречения, в които три пъти е употребена думата "фирма"... Майла е малоумна, а нейният любим - дразнещ. Идеята да се замести фейсбук с виртуална реалност е ок, но описаната прилича по-скоро на игра. Няколко логически пукнатини. 3
Отговорите, които чакат (Николай Теллалов):
Класен фантастичен разказ! Много оригинален свят и интересна тематика. Изглежда като част от нещо по-обемно, някак хем е завършен, хем не съвсем. 4,5
Ловец на змейове (Е. и С. Вълеви):
Едва ли има нещо по-подходящо за черешка на хартиената торта от кратък комикс! Сюжетът е добър, но страда от съвсем малкия обем на произведението. Артът и диалозите са ок. 4
Тамън 4 и 1/3 - още малко само!!!
Близкият до сърцето градски, отпочва сборника добре. За интересно разнообразие - жени се бият за мъж! 😀 Малко градивна критика: Арбалетът е забранен от правилата, но го има на стената? Олсбо се държи нелогично в края си - предава се пред ранен съперник. Колкото и да я е страх, инстинктът за самосъхранение би трябвало да е по-силен, май... 4,5
Най-красивата покойница (Петър Атанасов):
Ухааа! Преди време, четейки разказ на Петър написах, че ще го запомня и следя. Сега се сетих, че го помня от
"Мечове във времето" - мисията изпълнена! Много, много добър - плаче за продължение... 5
Истории от Радония: Бремето на Акамер (Димитър Запрянов):
Добре написано фентъзи за падение и отмъщение. Цели няколко интересни героя и добър финал! 5
Виртуален свят (Донко Найденов):
В началото има две изречения, в които три пъти е употребена думата "фирма"... Майла е малоумна, а нейният любим - дразнещ. Идеята да се замести фейсбук с виртуална реалност е ок, но описаната прилича по-скоро на игра. Няколко логически пукнатини. 3
Отговорите, които чакат (Николай Теллалов):
Класен фантастичен разказ! Много оригинален свят и интересна тематика. Изглежда като част от нещо по-обемно, някак хем е завършен, хем не съвсем. 4,5
Ловец на змейове (Е. и С. Вълеви):
Едва ли има нещо по-подходящо за черешка на хартиената торта от кратък комикс! Сюжетът е добър, но страда от съвсем малкия обем на произведението. Артът и диалозите са ок. 4
Тамън 4 и 1/3 - още малко само!!!
October 18, 2018
Като цяло, „Сказанията на Стрикса, том 3“ си струва. Книжлето е малко над 200 страници, а цената му е даже умилителна за съвременния пазар с безобразно скъпи издания – едва 10 лева (може да се купи от онлайн-книжарница smartreading). С други думи, за малко пари ще получите достатъчно развлечение, както и удовлетворение, че сте проявили интерес към българското. Нито един от разказите не ме разочарова, макар че и нито един не ме впечатли с особена гениалност. Хареса ми, че шестте произведения са тотално различни. Може би няма да се радвате на всичко, но и със сигурност няма да останете без да сте се зарадвали на нищо – толкова разнообразни жанрове, теми, стилове, герои, истории, че няма как поне една да не ви допадне. Авторите са Даниел Иванов (известен с дебютния си роман „Блатна треска“), Петър Атанасов (аз), Димитър Запрянов (с дебютния роман „Кръстопът“), Донко Найденов (сборника „Хоризонтите на лудостта“), Николай Теллалов (поредицата „Да пробудиш драконче“), Емилиян и Станимир Вълеви (комикси).
Цялото ревю: https://scifi.bg/?p=61518
Купете книгата от: https://www.smartreading.bg/produkt/s...
Цялото ревю: https://scifi.bg/?p=61518
Купете книгата от: https://www.smartreading.bg/produkt/s...
October 3, 2018
Изключително ме радва, че инициативата на издателство ИвиПет за развитие на фентъзи и фантастика продължава с пълна сила и този път аз също съм малка част от това.
По няколко обективни думи за разказите:
- Не ми пипай мъжа от Даниел Иванов имаше доста неща, които нямаха смисъл. Мотивацията на героите и някои от действията им бяха просто нелогични.
- Най-красивата покойница от Петър Атанасов ми хареса изключително много. автора показва, че дори и най-невинната душа би се обърнала към тъмнината, когато всички я предадат. Ако хората постоянно ти повтарят, че си злодей в последствие ставаш такъв.
- Истории от Радония: Бремето на Акамер от моя милост ще оставя на вас да оцените.
- Виртуален свят от Донко Найденов беше интересен, но мисля, че е насочен към по-младото поколение. Тинейджърите ще му се изкефят, но за моя вкус беше прекалено подсладен.
- Отговорите, които чакат от Николай Теллалов ми беше труден за четене признавам. Не съм почитател на научната фантастика и ми вървеше много бавно с прекалено много технически обяснения, които ме загубиха напълно. Адмирации за знанията на автора и начина по който ги представя, феновете на Азимов ще намерят нещо за себе си в сборника.
Комикса е наистина кратък (само две страници) и за него няма какво да коментирам.
По няколко обективни думи за разказите:
- Не ми пипай мъжа от Даниел Иванов имаше доста неща, които нямаха смисъл. Мотивацията на героите и някои от действията им бяха просто нелогични.
- Най-красивата покойница от Петър Атанасов ми хареса изключително много. автора показва, че дори и най-невинната душа би се обърнала към тъмнината, когато всички я предадат. Ако хората постоянно ти повтарят, че си злодей в последствие ставаш такъв.
- Истории от Радония: Бремето на Акамер от моя милост ще оставя на вас да оцените.
- Виртуален свят от Донко Найденов беше интересен, но мисля, че е насочен към по-младото поколение. Тинейджърите ще му се изкефят, но за моя вкус беше прекалено подсладен.
- Отговорите, които чакат от Николай Теллалов ми беше труден за четене признавам. Не съм почитател на научната фантастика и ми вървеше много бавно с прекалено много технически обяснения, които ме загубиха напълно. Адмирации за знанията на автора и начина по който ги представя, феновете на Азимов ще намерят нещо за себе си в сборника.
Комикса е наистина кратък (само две страници) и за него няма какво да коментирам.
February 24, 2019
Може би от първите три тома на Сказанията на стрикса този ми хареса най-много и причината в това не е моят разказ вътре. Всичките пет истории са достатъчно разнообразни и това спомага да има за всекиго по нещо. Накрая сборникът завършва с комикс, който въпреки малкият си обем е любопитен и внася нещо различно в поредицата. Ето и по няколко думи за всяко произведение в книгата:
- "Не ми пипай мъжа!" - няма как да бъда наистина обективен за моя разказ, но единствено ще упомена, че страшно много се забавлявах докато го писах.
- "Най-красивата покойница" от Петър Атанасов - от всички разкази в трите сборника този ми най-хареса. Имаше мистерия, интрига, запомнящи се моменти и най-вече си личеше, че е работено по него. Просто нямаше слабо място.
- "Истории от Радония: Бремето на Акамер" от Димитър Запрянов - чел съм и други творби от автора, но тази най-много ми допадна. Историята е най-дълга като обем в сборника, но от това не губи, единствено спомага да бъде разгърната и да ни запознае с неволите, вътрешните борби и целите на лорд Акамер, който от герой във войната се е превърнал в низвергнат от обществото.
- "Виртуален свят" от Донко Найденов - разказ в стил Донко. Чете се лесно, читателят лесно се унася в историята и не осъзнава кога тя е приключила. Доста любопитна идея, която ми хареса и беше добре изпълнена. Имаше няколко ситуации в речта между героите, които не ми допаднаха, ала това са бели кахъри.
- "Отговорите, които чакат" от Николай Теллалов - разказ от автор, с чието творчество за първи път се срещам. Не беше лош, грамотно написан с много термини. Личи си, че автора има доста познания в областта, в която пише. Но самата история ми се стори скучна, мудно се развиваше. Като цяло не е мой тип разказ.
- "Ловец на змейове" от Емилиан Вълев и Станимир Вълев - кратък комикс, но за сметка на това готин. Илюстрациите са чук.
- "Не ми пипай мъжа!" - няма как да бъда наистина обективен за моя разказ, но единствено ще упомена, че страшно много се забавлявах докато го писах.
- "Най-красивата покойница" от Петър Атанасов - от всички разкази в трите сборника този ми най-хареса. Имаше мистерия, интрига, запомнящи се моменти и най-вече си личеше, че е работено по него. Просто нямаше слабо място.
- "Истории от Радония: Бремето на Акамер" от Димитър Запрянов - чел съм и други творби от автора, но тази най-много ми допадна. Историята е най-дълга като обем в сборника, но от това не губи, единствено спомага да бъде разгърната и да ни запознае с неволите, вътрешните борби и целите на лорд Акамер, който от герой във войната се е превърнал в низвергнат от обществото.
- "Виртуален свят" от Донко Найденов - разказ в стил Донко. Чете се лесно, читателят лесно се унася в историята и не осъзнава кога тя е приключила. Доста любопитна идея, която ми хареса и беше добре изпълнена. Имаше няколко ситуации в речта между героите, които не ми допаднаха, ала това са бели кахъри.
- "Отговорите, които чакат" от Николай Теллалов - разказ от автор, с чието творчество за първи път се срещам. Не беше лош, грамотно написан с много термини. Личи си, че автора има доста познания в областта, в която пише. Но самата история ми се стори скучна, мудно се развиваше. Като цяло не е мой тип разказ.
- "Ловец на змейове" от Емилиан Вълев и Станимир Вълев - кратък комикс, но за сметка на това готин. Илюстрациите са чук.
September 28, 2018
Два разказа много ми харесаха, за един съм на кантар, два не ми допаднаха. Комиксът е супер.
Цялото ревю на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...
Цялото ревю на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...
August 30, 2022
Имеше само една история, която си заслужаваше. За разлика от том 4 този е много слаб.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews