What do you think?
Rate this book
Затъмнение
„Не се бой от злото, заключено в твоите мисли. То е нищожен прахоляк, слюнки на разбита вълна. Никое зло не може да покълне от човека. Той може единствено да се превърне в негов инструмент.”
156 pages
First published September 21, 2018
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
October 1, 2018
След пауза от десетина месеца любимата ми Колекция се завърна с ново свежо попълнение. Сборникът на Евгени Димов съдържа девет разказа с хорър ориентираност, от които вече бях чел един ("Дявола от Вайълет Роуз") в антологията "Зовът на Лъвкрафт" и две фентъзи истории.
December 19, 2018
Всеки път искрено се радвам, когато талантлив роден автор реши да се впусне в мрачните дебри на литературата на ужаса. За мой късмет „Колекция „Дракус” продължава да дава поле за изява точно на такива хора, а попадането в редовете и е гаранция за качество.
Още когато първите два-три разказа на Евгени Димов успяха да ме открият като читател в безкрайния електронен хаос на интернет и социалните мрежи, осъзнах, че съм попаднал на нещо респектиращо добро. После разказът му в антологията „Зовът на Лъвкрафт” само затвърди убеждението ми. А сега сборникът „Затъмнение” успя да разсеее и последните ми съмнения.
Книгата съдържа единадесет разказа, изпълнени с онази енергия на неспазващият правила и школовки писател, който има какво да разкаже и пулсът на самата история му е напълно достатъчен, за да зададе правилният ритъм на текста; с онова чувство, че историите са крещели истерично да бъдат приковани на хартия и авторът, с вниманието на лепидоптерист, се е подчинил, така че да извади на показ цялата им красота. Точно такива са – първични и въздействащи.
Тук няма да попаднете на гнус и карантии (не че не ги харесвам, когато ги има, просто стилът е друг). Силата на Евгени е в нагнетяване на атмосферата и внушения. Недоизказаното хваща за гърлото и стиска, а необяснимото наплита вътрешностите ви на възли.
Очаквам големи неща от Евгвени за в бъдеще.
Още когато първите два-три разказа на Евгени Димов успяха да ме открият като читател в безкрайния електронен хаос на интернет и социалните мрежи, осъзнах, че съм попаднал на нещо респектиращо добро. После разказът му в антологията „Зовът на Лъвкрафт” само затвърди убеждението ми. А сега сборникът „Затъмнение” успя да разсеее и последните ми съмнения.
Книгата съдържа единадесет разказа, изпълнени с онази енергия на неспазващият правила и школовки писател, който има какво да разкаже и пулсът на самата история му е напълно достатъчен, за да зададе правилният ритъм на текста; с онова чувство, че историите са крещели истерично да бъдат приковани на хартия и авторът, с вниманието на лепидоптерист, се е подчинил, така че да извади на показ цялата им красота. Точно такива са – първични и въздействащи.
Тук няма да попаднете на гнус и карантии (не че не ги харесвам, когато ги има, просто стилът е друг). Силата на Евгени е в нагнетяване на атмосферата и внушения. Недоизказаното хваща за гърлото и стиска, а необяснимото наплита вътрешностите ви на възли.
Очаквам големи неща от Евгвени за в бъдеще.
January 8, 2019
Великолепна книжка, която е още едно доказателство, че в колекция "Дракус" излязоха не малко книги на талантливи автори, които тепърва ще се доказват у нас. А относно "Затъмнение" бих споделил съвсем кратко, че книжката е трепач и се чете на един дъх. Всички разкази са разкошно написани, подредени идеално в сборника. Най-много по моят вкус бяха "Затъмнение", "Кладенецът" и "Дявола от Вайълет Роуз".
July 4, 2024
Мина прекалено много време от последната ми среща с колекция "Дракус"! Чел съм неща на Евгени Димов в тематични сборници и определено съм почитател. А сега, по малко за разказите:
ЖАЖДА: Стандартна мистерия с елементи на хорърм в която мъж купува западнала селска къща с голямо дърво в двора. Да - дървото е зло и сюжета се върти около него. Нищо оригинално, но добре написан.
ЗАВИНАГИ: Две деца и старец, който според легендата е убил съпругата си преди много години, Завръзката ми хареса доста, нослед това разказът взе, че свърши!
ЗАТЪМНЕНИЕ: Доста интересен сюжет, но за съжаление финалът е "още от същото". Много бих се радвал на продължение, което да отговори на многото въпроси за главния персонаж.
МЪСТТА НА МОРЕТО: Е, тук си дойдохме на думата! Силно добър разказ за загубил всичко човек, готов да умре, за да отмъсти. Това е само бегло споменаване на, да речем, архетипа на сюжета и нищо повече
КЛАДЕНЕЦЪТ: Прокълнат кладенец, дядо, внуче и една стара семейна тайна. Бива, но не повече.
НАДЪЛБОКО: Съвсем нелош разказ с оригинална фабула! Намерих развръзката за неудовлетворяваща.
ДЯВОЛА ОТ "ВАЙЪЛЕТ РОУЗ": Доволно хареса това хем близко, хем далечно от "Франкенщайн" произведение! Единственият ми дерт е, че всичко това е представено под формата на преразказ, което почти винаги, какво и в този случай, отнем от напрежението.
НАД ГОРИТЕ ПЕСЕН СЕ ВИЕ: Втори първокласен разказ в сборника! Едно забутано селце, където тъканта на познатата ни реалност се е прокъсала и отвъд прозира нещо поне полу-божествено и напълно зло.
АДА: Разказът е обещаващо начало на нещо добро и отчаяно се нуждае от продължение! Двама братя – тийнейджъри заминават на лагер по народно танци, но ще пристигнат на коренно различно и не толкова безопасно място. Не се качвайте на карети в Трявна! Разказът свършва сякаш преди най-интересната част от сюжета и се почувствах сериозно разочарован.
ПАЯЖИНАТА: Кратичък разказ за отмъщението на паяците, което се изсипва върху ловец в горска хижа. Бива.
ЛЕГЕНДА ЗА РЕБОРИЛ СЛЪНЧЕВИЯ ЩИТ: Класическо фентъзи за рицари и дракони, но с много приятна оригиналност в светостроенето. Ще се освободи ли човечеството от драконовото иго?
Хареса ми разноликостта на разказите, които макар и в общия случай да са хорърофентъзийни, не натежават с подобни сюжети. В някои случаи прекалено ранния финал, в други – неособено оригиналния сюжет не ми се понравиха, но със сигурност „Мъстта на морето“ ми е личния фаворит, следван наблизо от „Над горите песен се вие“ и „Легенда за Реборил Слънчевия щит“. И трите са първокласни, а и останалите съвсем не са лоши.
Доволен 4,18*!
ЖАЖДА: Стандартна мистерия с елементи на хорърм в която мъж купува западнала селска къща с голямо дърво в двора. Да - дървото е зло и сюжета се върти около него. Нищо оригинално, но добре написан.
ЗАВИНАГИ: Две деца и старец, който според легендата е убил съпругата си преди много години, Завръзката ми хареса доста, нослед това разказът взе, че свърши!
ЗАТЪМНЕНИЕ: Доста интересен сюжет, но за съжаление финалът е "още от същото". Много бих се радвал на продължение, което да отговори на многото въпроси за главния персонаж.
МЪСТТА НА МОРЕТО: Е, тук си дойдохме на думата! Силно добър разказ за загубил всичко човек, готов да умре, за да отмъсти. Това е само бегло споменаване на, да речем, архетипа на сюжета и нищо повече
КЛАДЕНЕЦЪТ: Прокълнат кладенец, дядо, внуче и една стара семейна тайна. Бива, но не повече.
НАДЪЛБОКО: Съвсем нелош разказ с оригинална фабула! Намерих развръзката за неудовлетворяваща.
ДЯВОЛА ОТ "ВАЙЪЛЕТ РОУЗ": Доволно хареса това хем близко, хем далечно от "Франкенщайн" произведение! Единственият ми дерт е, че всичко това е представено под формата на преразказ, което почти винаги, какво и в този случай, отнем от напрежението.
НАД ГОРИТЕ ПЕСЕН СЕ ВИЕ: Втори първокласен разказ в сборника! Едно забутано селце, където тъканта на познатата ни реалност се е прокъсала и отвъд прозира нещо поне полу-божествено и напълно зло.
АДА: Разказът е обещаващо начало на нещо добро и отчаяно се нуждае от продължение! Двама братя – тийнейджъри заминават на лагер по народно танци, но ще пристигнат на коренно различно и не толкова безопасно място. Не се качвайте на карети в Трявна! Разказът свършва сякаш преди най-интересната част от сюжета и се почувствах сериозно разочарован.
ПАЯЖИНАТА: Кратичък разказ за отмъщението на паяците, което се изсипва върху ловец в горска хижа. Бива.
ЛЕГЕНДА ЗА РЕБОРИЛ СЛЪНЧЕВИЯ ЩИТ: Класическо фентъзи за рицари и дракони, но с много приятна оригиналност в светостроенето. Ще се освободи ли човечеството от драконовото иго?
Хареса ми разноликостта на разказите, които макар и в общия случай да са хорърофентъзийни, не натежават с подобни сюжети. В някои случаи прекалено ранния финал, в други – неособено оригиналния сюжет не ми се понравиха, но със сигурност „Мъстта на морето“ ми е личния фаворит, следван наблизо от „Над горите песен се вие“ и „Легенда за Реборил Слънчевия щит“. И трите са първокласни, а и останалите съвсем не са лоши.
Доволен 4,18*!
May 3, 2019
Поредното отроче на колекция Дракус представя на вашето внимание малка колекция от пословично добрата подборка разкази на новото откритие Евгени Димов. Какво можете да очаквате, освен разбира се интересни истории, добре пипнати, различни такива? Почеркът на Евгени не е свързан с много кървища, но страх има, ужас също, ама някак по-прибрано и стегнато от обичайните слашър сюжети, които регулярният читател свързва с понятието хорър. Има върнати от оня свят тъмни сенки на необясними същества, вероятно единствените способни да направят стъпка назад след като някой се е погрижил да си заминат от нашия клет свят. Срещат се и дракони и войни, впити един в друг със силата на връзка, по-силна дори от сътворението; черни кладенци, приютили най-тежката магия на всички времена, изтъкана от искрената омраза на отхвърлената жена, а също и морски чудовища, по-страшни и от най-големия бял кит, както и следващи ги ловци, изгубили повече отколкото могат да понесат без да потърсят разплата.
Демони се спускат от небесата или изпълзяват от преизподнята, за да опитат грижливо подготвения им дан, с надежда, че няма да се стига до обичайния апокалипсис; великани с много ясно Ктхулу родословие дебнат на метър от нас, уж унесени в дрямка, но никога не пропускащи някоя и друга сочна душа и прилежащата ѝ плът за среднощна закуска, а вампири си седят удобно в джобче на време-пространството, примамвайки обилната си храна само с усмивка, пълна със зъби и обещания… Майките на всички паяци ще бъдат отмъстени, мъртви дриади ще поканят без право на отказ да им бъде задоволен новопридобития вкус, един поглед от бъдещия палач стига да схванеш какво те чака в най-кратко бъдеще, дето няма как да е малко кърваво, докато непознати ще прочистват обществото от средностатистически обекти, подвластни на зовът на бездната.
Колекция запомнящи се ситуации с надвиснал над живота бързо спускащ се мрак, от който добър изход може и да се надяваме да има, но там, където не виждаме края, малко твърде оптимистично ще дойде да си го представим, че е хубав. Добро начало, обещаващо много в бъдеще. Още едно гарантирано попадение.
Демони се спускат от небесата или изпълзяват от преизподнята, за да опитат грижливо подготвения им дан, с надежда, че няма да се стига до обичайния апокалипсис; великани с много ясно Ктхулу родословие дебнат на метър от нас, уж унесени в дрямка, но никога не пропускащи някоя и друга сочна душа и прилежащата ѝ плът за среднощна закуска, а вампири си седят удобно в джобче на време-пространството, примамвайки обилната си храна само с усмивка, пълна със зъби и обещания… Майките на всички паяци ще бъдат отмъстени, мъртви дриади ще поканят без право на отказ да им бъде задоволен новопридобития вкус, един поглед от бъдещия палач стига да схванеш какво те чака в най-кратко бъдеще, дето няма как да е малко кърваво, докато непознати ще прочистват обществото от средностатистически обекти, подвластни на зовът на бездната.
Колекция запомнящи се ситуации с надвиснал над живота бързо спускащ се мрак, от който добър изход може и да се надяваме да има, но там, където не виждаме края, малко твърде оптимистично ще дойде да си го представим, че е хубав. Добро начало, обещаващо много в бъдеще. Още едно гарантирано попадение.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews