Jump to ratings and reviews
Rate this book

Животът няма втора половина [Другият дневник]

Rate this book
„Животът няма втора половина“ може да се мисли като „продължение“ на „Една и съща нощ“ („Дъбът на Пенчо”, награда „Хеликон” и Национална литературна награда „Елиас Канети”) като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та).

304 pages, Paperback

Published September 1, 2018

Loading...
Loading...

About the author

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели.
Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).

Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Автор е на 27 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Пет негови книги са номинирани за наградата „Хеликон”, а романът му “Аутопия: другият път към ада”, издание на „Жанет 45”, е номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината през 2004 година. Носител е и на голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003). Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.

Носител е на следните награди:

1999 — Награда на Съюза на българските писатели за документалистика
2003 — Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
2012 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
11 (36%)
4 stars
14 (46%)
3 stars
3 (10%)
2 stars
2 (6%)
1 star
0 (0%)
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
Profile Image for Margarita Garova.
483 reviews278 followers
January 29, 2020
Както и в първата книга "Една и съща нощ" и тук образите са повече от живи, а писането - страховито и въздействащо. Фрагменти от картина на една разделена България, в която вилнеят комунисти, анархисти и агентите на Обществена безопасност. Това си е било истинска гражданска война, терор и мракобесие. А, и един светъл и пресветъл образ - Мильо (или Милю) Касабов - възрожденският българин от първата половина на двайсети век, скромен, добродетелен, благороден книжар, бащата на Гео.
Profile Image for Amellie.
262 reviews30 followers
December 31, 2020
Противно на повечето мнения по темата, „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“ за мен са една и съща книга – дневникът на писателя Христо Карастоянов с неговите лични размишления и визуализации за моменти от и около живота на Гео Милев. Структурата на двете книги е една и съща – разделени са на части, подобно на сценични действия, но същевременно се записват с точна дата от Карастоянов като негов личен литературнофилософски дневник. Този маниер на писане едновременно отблъсква и привлича, затова си мисля, че е търсен ефект, наподобяващ до известна степен фрагментарното писане и на самия Милев."Животът няма втора половина" е основно около "остарели изведнъж" хора - "Мильо Касабов остаря изведнъж" /9/, "Антон Страшимиров остарял отведнъж" /55/ "Мила Гео Милева усетила как изведнъж остарява" /83/, но и "Никола Гешев изобщо не мислел да остарява" /125/ - смяната на едно време с друго през "остаряването" на хората и на ценностите им. Ако първата част е фокусирана върху Шейтанов, но тук основният персонаж е Никола Гешев в противовес на Мильо Касабов. Четох книгата с голям интерес, наскоро бях посетила Стара Загора и къщата-музей "Гео Милев", затова усещането е някак особено приятно. И двете книги не са за един прочит - дават възможност да прелистваш, да се връщаш, да търсиш справки и да си представяш събитията, хората, промяната в мисленето, страха ... Тези книги просто "остават" по един или друг начин. Препоръчвам ги.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews