„Животът няма втора половина“ може да се мисли като „продължение“ на „Една и съща нощ“ („Дъбът на Пенчо”, награда „Хеликон” и Национална литературна награда „Елиас Канети”) като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та).
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели. Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).
Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Автор е на 27 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Пет негови книги са номинирани за наградата „Хеликон”, а романът му “Аутопия: другият път към ада”, издание на „Жанет 45”, е номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината през 2004 година. Носител е и на голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003). Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.
Носител е на следните награди:
1999 — Награда на Съюза на българските писатели за документалистика 2003 — Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман 2012 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“
Както и в първата книга "Една и съща нощ" и тук образите са повече от живи, а писането - страховито и въздействащо. Фрагменти от картина на една разделена България, в която вилнеят комунисти, анархисти и агентите на Обществена безопасност. Това си е било истинска гражданска война, терор и мракобесие. А, и един светъл и пресветъл образ - Мильо (или Милю) Касабов - възрожденският българин от първата половина на двайсети век, скромен, добродетелен, благороден книжар, бащата на Гео.
Противно на повечето мнения по темата, „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“ за мен са една и съща книга – дневникът на писателя Христо Карастоянов с неговите лични размишления и визуализации за моменти от и около живота на Гео Милев. Структурата на двете книги е една и съща – разделени са на части, подобно на сценични действия, но същевременно се записват с точна дата от Карастоянов като негов личен литературнофилософски дневник. Този маниер на писане едновременно отблъсква и привлича, затова си мисля, че е търсен ефект, наподобяващ до известна степен фрагментарното писане и на самия Милев."Животът няма втора половина" е основно около "остарели изведнъж" хора - "Мильо Касабов остаря изведнъж" /9/, "Антон Страшимиров остарял отведнъж" /55/ "Мила Гео Милева усетила как изведнъж остарява" /83/, но и "Никола Гешев изобщо не мислел да остарява" /125/ - смяната на едно време с друго през "остаряването" на хората и на ценностите им. Ако първата част е фокусирана върху Шейтанов, но тук основният персонаж е Никола Гешев в противовес на Мильо Касабов. Четох книгата с голям интерес, наскоро бях посетила Стара Загора и къщата-музей "Гео Милев", затова усещането е някак особено приятно. И двете книги не са за един прочит - дават възможност да прелистваш, да се връщаш, да търсиш справки и да си представяш събитията, хората, промяната в мисленето, страха ... Тези книги просто "остават" по един или друг начин. Препоръчвам ги.