What do you think?
Rate this book
Дъщерите на даоиста
Книгата „Един миг в Пекин“, написана на английски език за една година в Париж (1938), е номинирана за Нобелова награда за литература и е наречена „Сън в алени покои на ХХ век“. Лин Ютан написва над 30 книги за китайския народ, култура и литература и превежда на английски значими произведения на класическата китайска литература.
Какво е романът, ако не кратка беседа, както подчертава китайското му наименование? Вслушай се в тази кратка беседа, читателю, когато нямаш предвид нещо по-добро.
Тя не е нито оправдание на съвременния китайски живот, нито изложение за него, както много от последните китайски романи са си поставили за цел да бъдат. Не е възхвала на стария начин на живот, нито защита на новия. Тя е само разказ за това как съвременните мъже и жени израстват и се подготвят да живеят едни с други, как любят и мразят, как се борят и прощават, как страдат и се радват, как се образуват навици на мислене и живот и как, най-после, всички се приспособяват към обстоятелствата в този земен свят, където хората се борят, а боговете управляват.
Какво е романът, ако не кратка беседа, както подчертава китайското му наименование? Вслушай се в тази кратка беседа, читателю, когато нямаш предвид нещо по-добро.
Тя не е нито оправдание на съвременния китайски живот, нито изложение за него, както много от последните китайски романи са си поставили за цел да бъдат. Не е възхвала на стария начин на живот, нито защита на новия. Тя е само разказ за това как съвременните мъже и жени израстват и се подготвят да живеят едни с други, как любят и мразят, как се борят и прощават, как страдат и се радват, как се образуват навици на мислене и живот и как, най-после, всички се приспособяват към обстоятелствата в този земен свят, където хората се борят, а боговете управляват.
384 pages, Paperback
Published October 8, 2018
6 people are currently reading
76 people want to read
About the author
Lin Yutang
261 books343 followersProlific writer of a wide variety of works in Chinese 林语堂 and English; in the 1930s he founded several Chinese magazines specializing in social satire and Western-style journalism.
Lin, the son of a Chinese Presbyterian minister, was educated for the ministry but renounced Christianity in his early 20s and became a professor of English. He traveled to the United States and Europe for advanced study; on his return to China, he taught, edited several English-language journals, and contributed essays to Chinese literary magazines.
In 1932 Lin established the Lunyu banyuekan (“Analects Fortnightly”), a type of Western-style satirical magazine totally new to China at that time. It was highly successful, and he soon introduced two more publications. In 1935 Lin published the first of his many English-language books, My Country and My People. It was widely translated and for years was regarded as a standard text on China. The following year he moved to New York City to meet the popular demand for his historical accounts and novels. In 1939 he published his renowned English novel Moment in Peking. The Wisdom of China and India appeared in 1942.
Although he returned to China briefly in 1943 and again in 1954, Lin both times became involved in disputes stemming from his stand in favour of literature as self-expression rather than as propaganda and social education. In addition to writing books on Chinese history and philosophy, he made highly acclaimed English translations of Chinese literary masterpieces, such as Famous Chinese Short Stories Retold (1952).
Lin, the son of a Chinese Presbyterian minister, was educated for the ministry but renounced Christianity in his early 20s and became a professor of English. He traveled to the United States and Europe for advanced study; on his return to China, he taught, edited several English-language journals, and contributed essays to Chinese literary magazines.
In 1932 Lin established the Lunyu banyuekan (“Analects Fortnightly”), a type of Western-style satirical magazine totally new to China at that time. It was highly successful, and he soon introduced two more publications. In 1935 Lin published the first of his many English-language books, My Country and My People. It was widely translated and for years was regarded as a standard text on China. The following year he moved to New York City to meet the popular demand for his historical accounts and novels. In 1939 he published his renowned English novel Moment in Peking. The Wisdom of China and India appeared in 1942.
Although he returned to China briefly in 1943 and again in 1954, Lin both times became involved in disputes stemming from his stand in favour of literature as self-expression rather than as propaganda and social education. In addition to writing books on Chinese history and philosophy, he made highly acclaimed English translations of Chinese literary masterpieces, such as Famous Chinese Short Stories Retold (1952).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
September 11, 2019
Признавам – знам много малко за Далечния изток, включително за Китай. Но едно предстоящо пътуване и острата скорпионска интуиция на една от най-близките ми приятелки, която винаги знае какво ми е нужно, ме отведоха до тази книга. Авторът Лин Ютан е написал книгата на английски и я е предназначил очевидно за не-китайска аудитория.
Въпреки че се разпростира на немалко страници, „Един миг в Пекин“ не изобилства откъм действие, нито пък има сложна фабула. Преобладават съзерцателните описания на бита и начина на живот на китайците от първото десетилетие на двадесети век. Тогава приключва и царуването на последната китайска императрица Цъси – спорна историческа фигура, която за някои е моторът зад модернизирането на Китай, а за други – причина за падането на последната китайска династия Цин.
Това са много транзитни времена за китайския народ, който векове е живял оплетен в сложни традиции и ритуали. Лин Ютан се спира подробно на тях и от описанията човек разбира напълно значението на израза „китайски вежливости“. И най-простите делнични активности са придружени от намеци, поклони, формули и заобиколни изрази, които от съвременна гледна точка изглеждат смешни и абсурдни, най-малкото защото усложняват всичко до безкрайност, но за тогавашния човек са били нормалния начин, по който протича живота му.
Книгата представя предимно историята на богатото, но традиционно семейство Яо и няколко други, второстепенни семейства, с които семейство Яо общува, сватосва се и ходи на гости. Фокусът е върху дъщерите на г-н Яо и техните преживявания в семейството, в тясното общество, в което се движат, образованието, любовта, и отношението им към зараждащата се модерност в Китай. Прави впечатление (и сигурно ще е интересно за западния читател дори и днес) невероятно строгата нравственост, която е съществувала в добрите китайски семейства, пълното и безпрекословно подчинение на авторитетите, индоктринирането от най-ранна възраст на чувство за силен срам от нормални човешки емоции като влюбването, например. Вътрешната изолация и мълчанието, съблюдаването на железни социални и обществени норми са били въздигнати в най-висша добродетел. Йерархия е съществувала дори в любящите семейства, където първородната дъщеря е била наричана „първата сестра“.
Обратната страна на този задушаващ морал е грижата за възрастните и овдовелите близки, както и взимането под покровителство на съвсем чужди хора, изпаднали в беда. Разпадането на традиционните връзки, наченки за което има в романа, е означавало и свобода за младите хора да избират живота и партньорите си, което идва и на съответната цена.
Книгата е написана както подобава на една семейна сага – топло и подробно, макар и да има известно прекаляване с битовите описания, които Лин Ютан е предал с етнографска прецизност. Както споменах в началото, той е писал за читатели, които си нямат понятие от китайските бит и култура, оттам и подробните описания на къщи, дворове, обзавеждане, облекло и чеиз.
Много приятно впечатление ми направиха разсъжденията на Лин Ютан за добродетелта (разбирана в широк смисъл), достойнството, семейната чест, както и емпатията, с която се отнася към съдбата на жената, която изоставя мечти и стремежи, образование и амбиции, за да се посвети на семейството и съпруга си. Това придава на романа известна свежест и го избавя от присъдата „вехта класика“. Авторът е бил достатъчно напредничав, за да разкаже за Китай хем със сантимент, хем и с облекчение, че някои от авторитарните обичаи започват да отмират (като чудовищното пристягане на женските стъпала).
Честно казано, не очаквах „Един миг в Пекин“ да ми е интересна. Подхванах я, само защото се чувствах длъжна да прочета „нещо“ за страната, в която отивам, извън екскурзиантските четива и препоръките в Trip Advisor. Та тя дори не е за съвременен Китай! Но романът е приятна изненада, която подгрява сполучиливо настроението за началото на есента, като семпъл пуловер, който носиш с любов, макар в началото да ти се е сторил твърде обикновен.
А Китай си остава все същата загадка като преди сто години, до която можем да се доближаваме внимателно и предпазливо чрез книги като „Един миг в Пекин“. Вярно, с отживял морал и нрави, но с все същото човешко желание за щастие, което е универсалният унификатор на всички хора навсякъде, и преди, и сега.
Въпреки че се разпростира на немалко страници, „Един миг в Пекин“ не изобилства откъм действие, нито пък има сложна фабула. Преобладават съзерцателните описания на бита и начина на живот на китайците от първото десетилетие на двадесети век. Тогава приключва и царуването на последната китайска императрица Цъси – спорна историческа фигура, която за някои е моторът зад модернизирането на Китай, а за други – причина за падането на последната китайска династия Цин.
Това са много транзитни времена за китайския народ, който векове е живял оплетен в сложни традиции и ритуали. Лин Ютан се спира подробно на тях и от описанията човек разбира напълно значението на израза „китайски вежливости“. И най-простите делнични активности са придружени от намеци, поклони, формули и заобиколни изрази, които от съвременна гледна точка изглеждат смешни и абсурдни, най-малкото защото усложняват всичко до безкрайност, но за тогавашния човек са били нормалния начин, по който протича живота му.
Книгата представя предимно историята на богатото, но традиционно семейство Яо и няколко други, второстепенни семейства, с които семейство Яо общува, сватосва се и ходи на гости. Фокусът е върху дъщерите на г-н Яо и техните преживявания в семейството, в тясното общество, в което се движат, образованието, любовта, и отношението им към зараждащата се модерност в Китай. Прави впечатление (и сигурно ще е интересно за западния читател дори и днес) невероятно строгата нравственост, която е съществувала в добрите китайски семейства, пълното и безпрекословно подчинение на авторитетите, индоктринирането от най-ранна възраст на чувство за силен срам от нормални човешки емоции като влюбването, например. Вътрешната изолация и мълчанието, съблюдаването на железни социални и обществени норми са били въздигнати в най-висша добродетел. Йерархия е съществувала дори в любящите семейства, където първородната дъщеря е била наричана „първата сестра“.
Обратната страна на този задушаващ морал е грижата за възрастните и овдовелите близки, както и взимането под покровителство на съвсем чужди хора, изпаднали в беда. Разпадането на традиционните връзки, наченки за което има в романа, е означавало и свобода за младите хора да избират живота и партньорите си, което идва и на съответната цена.
Книгата е написана както подобава на една семейна сага – топло и подробно, макар и да има известно прекаляване с битовите описания, които Лин Ютан е предал с етнографска прецизност. Както споменах в началото, той е писал за читатели, които си нямат понятие от китайските бит и култура, оттам и подробните описания на къщи, дворове, обзавеждане, облекло и чеиз.
Много приятно впечатление ми направиха разсъжденията на Лин Ютан за добродетелта (разбирана в широк смисъл), достойнството, семейната чест, както и емпатията, с която се отнася към съдбата на жената, която изоставя мечти и стремежи, образование и амбиции, за да се посвети на семейството и съпруга си. Това придава на романа известна свежест и го избавя от присъдата „вехта класика“. Авторът е бил достатъчно напредничав, за да разкаже за Китай хем със сантимент, хем и с облекчение, че някои от авторитарните обичаи започват да отмират (като чудовищното пристягане на женските стъпала).
Честно казано, не очаквах „Един миг в Пекин“ да ми е интересна. Подхванах я, само защото се чувствах длъжна да прочета „нещо“ за страната, в която отивам, извън екскурзиантските четива и препоръките в Trip Advisor. Та тя дори не е за съвременен Китай! Но романът е приятна изненада, която подгрява сполучиливо настроението за началото на есента, като семпъл пуловер, който носиш с любов, макар в началото да ти се е сторил твърде обикновен.
А Китай си остава все същата загадка като преди сто години, до която можем да се доближаваме внимателно и предпазливо чрез книги като „Един миг в Пекин“. Вярно, с отживял морал и нрави, но с все същото човешко желание за щастие, което е универсалният унификатор на всички хора навсякъде, и преди, и сега.
Read
October 4, 2018Имам сантимент към тази книга. Но и без него тя е все така хубава.
July 4, 2016
This is a very book which touched people heart. The author hope the world to know more about China and using English writting the book that's so cool. A sorty want to touch the reader it must touched the writter first. And the charactors are becoming ture and writting themselves story.
This is a book like it, the main roles of the book are talking about ladies. I think he should be influenced by Mr. Cao Xueqin who wrote one of the famous Chinese traditional books named The Stone Story. This book just like a fashion Stone story talking about the mercy of the author to ladies and the fate of the life . There is no bad guy in the world, it is just what we define to them and what in our mind.
This is a book like it, the main roles of the book are talking about ladies. I think he should be influenced by Mr. Cao Xueqin who wrote one of the famous Chinese traditional books named The Stone Story. This book just like a fashion Stone story talking about the mercy of the author to ladies and the fate of the life . There is no bad guy in the world, it is just what we define to them and what in our mind.
January 12, 2019
Пекин е градът, в който е сърцето ми. Тази книга ми позволи да се докосна и до една друга част от него - периода от 1900г. Харесаха ми подробните описания, защото лесно можеш да си представиш картината и просто да се пренесеш. Въпреки, че книгата ми хареса като съдържание, не бих и дала 5*
June 4, 2011
This is a Chinese translation from the English original, I believe translated by the daughter of Yutang Lin.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews