Rate this book

Мария на сутринта

Name: Мария на сутринта (Съвременни любовни романи #2)
Rating: 4.79 (10 reviews)
ISBN: 9786191543083

Васил Даскалов

Rate this book

Още като младеж, през 90-те, Евгени не може спокойно да изживее връзката си с любимата Мария. Потискан от авторитарната майка, той отглежда в себе си мъжката нерешителност.

Същевременно този мъж се показва достатъчно своенравен да търси други задкулисни пътища, за да вземе реванш спрямо матриархата. Като студент бърза да се обвърже, да направи дете… Така постига нещо сам, преобръща правилата на майката. Бракът му върви, докато един ден той не сеща сериозна празнота. Буди се нощем, за да разбере, че не е изживял най-същественото, онова от юношеското време. Че изобщо не е живял. Тъкмо тази негова липса, неизживяното, го карат да се страхува от средната възраст, да се сравнява често с вече поизрасналия си син, да заявява в мислите си, че той, поколението на прехода, е извървял трудния път, за да достави благата пред младото поколение наготово.

Появата на Мария го кара да си даде сметка, че животът му е спрял, сърцето му никога не е туптяло, както на седемнадесет. Макар и взел реванш спрямо майка си, той всъщност само е сменил едните ограничения с други.

И понеже Евгени не успява да се отърси от своята нерешителност, той остава избора в ръцете на Мария. Един от най-силните моменти в книгата е тъкмо нейният избор. Тя, момичето, набедено за лека жена, което се завръща след двадесет години, вече не така чиста, по-разкрепостена от всякога, изпълнила проклятието на майка му да бъде нещастна в срамното си великолепие, тя, Мария трябва да реши на сутринта дали да сложи край на брака му.

Един роман под мотото на френския шансон – ,,Ще отидем там, където и когато пожелаеш, ще се обичаме и още, дори когато любовта умре“.

,,Пуши на прозореца, оглежда се. Носи мислите си от високо. Бърза да пусне подсвиркващата песен на Жо Дасен. Хваща някой думи, разпознава се в героя. Времето му се струва твърде дълго, някой, който го познава добре… Изгубил се е… И тя ще му направи едно хубаво кафе. Тази вълна, която никога няма да достигне дюната. Той се беше сдържал, не беше събирал куража да я има, да се изложи на липсите, на трудните и неприятни ранявания, за да я има. Беше стоял на едно място. Като вълната. Която никога не достига дюната. Защо нейните шансони носеха такъв драматизъм?“

172 pages, Paperback

First published October 10, 2018

1 person is currently reading

16 people want to read

About the author

Васил Даскалов

5 books32 followers

Роден съм в Стара Загора, завърших езиковата гимназия "Ромен Ролан" с френски език, а след това и филология в Софийския университет.

През 2017г имах възможността да разработя мой стар разказ, който се превърна в романа "Момчета на стоп", книга за израстването на юношата посредством неволните криминални приключения по пътя към морето.

През 2017г издателство "Фондация Буквите" ме мотивира да работя активно върху късата проза. Така се родиха серия разкази, включени в Алманах Проза 2017 и 2018г към издателството, едни докосващи, човешки истории за болката, надеждата и състраданието. Най-успешният разказ от този период остава "Рисунки за обед", по действителния случай за възрастната продавачка на рисунки. Той събуди адмирации и съчувствие в социалните мрежи. Така в края на 2020г логично излезе сборник с тридесетте най-силни разкази, писани през последните години, "Рисунки - Разкази, които докосват".

Пролетта на 2018г ме класира в конкурса "Съвременен любовен роман" към издателството, с "Мария на сутринта", роман със старозагорски сюжет за търсенето на голямата любов, за разминаването в брака и разликите между младежта през 90те и тази в наши дни. Обездушените герои са в търсене на малко човечност в морето от любовен егоизъм.

През април 2019г излезе романът ми Лагер на смъртта, том 1 Предизвестие за Ловеч, който адаптира лагерни мемоари, исторически факти и разсекретена информация от досиетата.

Втората част на дилогията излиза през ноември 2020г, за да опише насилието в лагера, причините за закриването му и търсенето на правдата.

What do you think?