What do you think?
Rate this book
Ти си нощта
Докато Рай прекарва месец август сам в Барселона, защото родителите му са предприели дълго пътуване, една злополука го среща с Лусия - осемнайсетгодишно момиче, направило опит за самоубийство. Силно привлечен от нея, Рай се озовава в "Катакомбите на любовта" - таен клуб, посещаван от онези, които са решили да въстанат срещу дневната светлина и живеят единствено нощем.
Начело на странната група от хора, посветили се на мрака, е Евън, млад нихилист, основател на "Института на нощта" - регистър, в който участниците споделят промените, настъпващи в организма с натрупването на денонощия без слънчева светлина.
Една седмица е минималното време, за да бъде посветен някой, а след две седмици се дава изключителната възможност за достъп до кладенец под "Катакомбите", наречен Клетката на мрака. Там, сред непрогледната тъмнина, живее някой, решил да изпълни крайния тест. А срещата с него е изпитание, след което никой не се връща същият.Погълнат от любопитство и решен да разбере какво е тайнственото същество, живеещо в Кладенеца, Рай се втурва в опасно приключение, което е напът да го промени завинаги.
Начело на странната група от хора, посветили се на мрака, е Евън, млад нихилист, основател на "Института на нощта" - регистър, в който участниците споделят промените, настъпващи в организма с натрупването на денонощия без слънчева светлина.
Една седмица е минималното време, за да бъде посветен някой, а след две седмици се дава изключителната възможност за достъп до кладенец под "Катакомбите", наречен Клетката на мрака. Там, сред непрогледната тъмнина, живее някой, решил да изпълни крайния тест. А срещата с него е изпитание, след което никой не се връща същият.Погълнат от любопитство и решен да разбере какво е тайнственото същество, живеещо в Кладенеца, Рай се втурва в опасно приключение, което е напът да го промени завинаги.
232 pages, Paperback
Published October 1, 2018
5 people are currently reading
182 people want to read
About the author
Francesc Miralles
219 books623 followersSon of a dressmaker and an erudite office worker, he was born in Barcelona on the 27th August 1968. After spending eight years in a religious school in la Ribera –just beside the Palau de la Música¡–, he attended high school at the extinguished academy ALMI and IES MONTSERRAT.
Despite his bad grades, he was accepted into the UAB’s faculty of Journalism, which he quited after four months. That the same year, he started to work as a waiter at LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, a bar in the Gothic Quarter where he learned to play the piano.
In the following year, returning to the Universidad Autónoma de Barcelona, he started studying English Literature, which he combined with precarious language teacher jobs. After five years of being a sloth, he stalled at the third year of his studies and quited them again.
Having been attacked by travel fever since the age of seventeen, he decided to leave everything behind to travel the world. A bunch of chance encounters led him to live in Croatia and Slovenia during the armed conflicts.
Upon returning to Barcelona, he resumed his academic life as a student of German Literature at the Universidad de Barcelona. Once he completed his studies, he attended a master for publishers. His entrance in the editorial world had started a year earlier, as translator of German and English spirituality and alternative therapy books.
Before finishing his postgraduate studies, he got hired as editor for a publishing house specializing in self-help books. There, he directed several collections, and he also wrote many different types of work under a pseudonym.
After leaving the publishing house, he promised to himself never to work again for a company. He decided to try his luck with a first youth novel. Since then, he basically dedicates himself to writing, and works as literary adviser for different publishing houses and an agency.
LOVE IN LOWERCASE (AMOR EN MINUSCULA), already translated into twenty languages, is getting published in 2016 by Penguin USA. This book also has its second part, eight years later, in the WABI-SABI novel, about the beauty of imperfection, which will be published in UK this may.
Nowadays he combines literature and journalism, and on a monthly basis publishes articles in EL PAÍS SEMANAL, and in the magazines CUERPOMENTE and MENTESANA. Beyond this, he also works for the radio and offers literary Sherpa services and art therapies.
*****************************************************
Hijo de una modista y de un administrativo ilustrado, nació en Barcelona el 27 de agosto de 1968. Tras pasar ocho años en una escuela de curas de la Ribera —al lado del Palau de la Música—, cursó bachillerato entre la desaparecida academia ALMI y el IES MONTSERRAT.
Pese a su mal expediente consiguió ingresar en la facultad de Periodismo de la UAB, carrera que abandonó al cabo de cuatro meses. Aquel mismo año entró a trabajar de camarero en LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, una taberna de la calle Montsió donde aprendió a tocar el piano.
Nuevamente en la Autónoma, el año siguiente inició la carrera de Filología Inglesa, que combinaría con empleos precarios de profesor de idiomas. Tras cinco años de desidia, se estancó en tercer curso de carrera y volvió a abandonar los estudios.
Atacado desde los 17 años por la fiebre del viajero, decidió dejarlo todo para vagar por el mundo. Un cúmulo de casualidades le llevaron a vivir en Croacia y Eslovenia durante los conflictos bélicos, peripecia que relataría muchos años después en su libro CAFÈ BALCÀNIC.
De regreso a Barcelona, se reenganchó a la vida académica como estudiante de Filología Alemana en la Central. Completada la carrera, hizo un postgrado para editores. Su ingreso en el mundo editorial había empezado ya un año antes, como traductor de alemán e inglés de libros de espiritualidad y terapias alternativas.
Inmediatamente después fue contratado como editor por un sello de autoayuda. Allí dirigió diversa
Despite his bad grades, he was accepted into the UAB’s faculty of Journalism, which he quited after four months. That the same year, he started to work as a waiter at LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, a bar in the Gothic Quarter where he learned to play the piano.
In the following year, returning to the Universidad Autónoma de Barcelona, he started studying English Literature, which he combined with precarious language teacher jobs. After five years of being a sloth, he stalled at the third year of his studies and quited them again.
Having been attacked by travel fever since the age of seventeen, he decided to leave everything behind to travel the world. A bunch of chance encounters led him to live in Croatia and Slovenia during the armed conflicts.
Upon returning to Barcelona, he resumed his academic life as a student of German Literature at the Universidad de Barcelona. Once he completed his studies, he attended a master for publishers. His entrance in the editorial world had started a year earlier, as translator of German and English spirituality and alternative therapy books.
Before finishing his postgraduate studies, he got hired as editor for a publishing house specializing in self-help books. There, he directed several collections, and he also wrote many different types of work under a pseudonym.
After leaving the publishing house, he promised to himself never to work again for a company. He decided to try his luck with a first youth novel. Since then, he basically dedicates himself to writing, and works as literary adviser for different publishing houses and an agency.
LOVE IN LOWERCASE (AMOR EN MINUSCULA), already translated into twenty languages, is getting published in 2016 by Penguin USA. This book also has its second part, eight years later, in the WABI-SABI novel, about the beauty of imperfection, which will be published in UK this may.
Nowadays he combines literature and journalism, and on a monthly basis publishes articles in EL PAÍS SEMANAL, and in the magazines CUERPOMENTE and MENTESANA. Beyond this, he also works for the radio and offers literary Sherpa services and art therapies.
*****************************************************
Hijo de una modista y de un administrativo ilustrado, nació en Barcelona el 27 de agosto de 1968. Tras pasar ocho años en una escuela de curas de la Ribera —al lado del Palau de la Música—, cursó bachillerato entre la desaparecida academia ALMI y el IES MONTSERRAT.
Pese a su mal expediente consiguió ingresar en la facultad de Periodismo de la UAB, carrera que abandonó al cabo de cuatro meses. Aquel mismo año entró a trabajar de camarero en LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, una taberna de la calle Montsió donde aprendió a tocar el piano.
Nuevamente en la Autónoma, el año siguiente inició la carrera de Filología Inglesa, que combinaría con empleos precarios de profesor de idiomas. Tras cinco años de desidia, se estancó en tercer curso de carrera y volvió a abandonar los estudios.
Atacado desde los 17 años por la fiebre del viajero, decidió dejarlo todo para vagar por el mundo. Un cúmulo de casualidades le llevaron a vivir en Croacia y Eslovenia durante los conflictos bélicos, peripecia que relataría muchos años después en su libro CAFÈ BALCÀNIC.
De regreso a Barcelona, se reenganchó a la vida académica como estudiante de Filología Alemana en la Central. Completada la carrera, hizo un postgrado para editores. Su ingreso en el mundo editorial había empezado ya un año antes, como traductor de alemán e inglés de libros de espiritualidad y terapias alternativas.
Inmediatamente después fue contratado como editor por un sello de autoayuda. Allí dirigió diversa
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
June 20, 2017
Hay muchas cosas que he odiado de este libro, muchas que me han parecido simplemente 'okay' y otras que no han estado del todo mal.
Francesc es uno de mis autores nacionales favoritos, pero me temo que junto a Albert Espinosa, se están convirtiendo más en una lacra para mí como lector que como algo por lo que emocionarme al ver una nueva novela publicada en librerías. Quizá es porque he evolucionado, y hay ciertas situaciones tan increíblemente machistas que romantizan esas actitudes que me ponían malo. Por no mencionar que los personajes femeninos tienen nombre casi como regalo, porque no son más que accesorios para los masculinos. Denigrante.
Me gusta el estilo de Francesc, pero creo que en esta novela no ha atinado con muchas cosas. No voy a decir la mitad, pero quizá un 30% de la novela consiste en artículos periodísticos, letras de canciones (llegando a ocupar casi cuatro páginas algunas de ellas), extractos de libros y poemas. Lo peor es que no son extractos de libro en plan cuatro líneas. De hecho, hay extractos que son más largos que los capítulos en sí. Y eso, lo siento mucho, no aportaba absolutamente nada. En una novela que no llega a las 250 páginas, que 75 sean de contenido no original... En fin.
Por otro lado, como comento, el estilo de Miralles me gusta y creo que se digiere con facilidad. Son novelas que no buscan cambiarte la vida y en este caso concreto creo que el tema era muy interesante, y que podía dar mucho juego aunque luego se haya quedado a medias. El aura de misterio de la novela, así como la separación de capítulos y el uso de elipsis me ha gustado bastante, y era muy sencillo seguir la historia debido a lo directo de los diálogos y situaciones y descripciones.
Termino diciendo que no, ni de coña es la mejor novela de este autor. Como primer acercamiento tampoco es bueno, y las dos estrellas creo que se las doy casi como despedida por ese cariño que le he tenido durante años. Lo intentaré una vez más con alguna otra publicación, pero en perspectiva, esto es lo que ha hecho siempre y ahora, con el Josu de 2017, lo siento mucho pero tendré que decir adiós.
Francesc es uno de mis autores nacionales favoritos, pero me temo que junto a Albert Espinosa, se están convirtiendo más en una lacra para mí como lector que como algo por lo que emocionarme al ver una nueva novela publicada en librerías. Quizá es porque he evolucionado, y hay ciertas situaciones tan increíblemente machistas que romantizan esas actitudes que me ponían malo. Por no mencionar que los personajes femeninos tienen nombre casi como regalo, porque no son más que accesorios para los masculinos. Denigrante.
Me gusta el estilo de Francesc, pero creo que en esta novela no ha atinado con muchas cosas. No voy a decir la mitad, pero quizá un 30% de la novela consiste en artículos periodísticos, letras de canciones (llegando a ocupar casi cuatro páginas algunas de ellas), extractos de libros y poemas. Lo peor es que no son extractos de libro en plan cuatro líneas. De hecho, hay extractos que son más largos que los capítulos en sí. Y eso, lo siento mucho, no aportaba absolutamente nada. En una novela que no llega a las 250 páginas, que 75 sean de contenido no original... En fin.
Por otro lado, como comento, el estilo de Miralles me gusta y creo que se digiere con facilidad. Son novelas que no buscan cambiarte la vida y en este caso concreto creo que el tema era muy interesante, y que podía dar mucho juego aunque luego se haya quedado a medias. El aura de misterio de la novela, así como la separación de capítulos y el uso de elipsis me ha gustado bastante, y era muy sencillo seguir la historia debido a lo directo de los diálogos y situaciones y descripciones.
Termino diciendo que no, ni de coña es la mejor novela de este autor. Como primer acercamiento tampoco es bueno, y las dos estrellas creo que se las doy casi como despedida por ese cariño que le he tenido durante años. Lo intentaré una vez más con alguna otra publicación, pero en perspectiva, esto es lo que ha hecho siempre y ahora, con el Josu de 2017, lo siento mucho pero tendré que decir adiós.
May 4, 2019
„Ти си нощта“ за бегълците от светлината и спасените от мрака
Потопената в мрак корица на „Ти си нощта“ (изд. „AMG Publishing“) е удивителна. Това беше първото ми впечатление от книгата на Франсеск Миралес, която, за голямо мое съжаление, не успя да ми предложи много отвъд красивото си оформление.
Така или иначе държа да изтъкна колко творчески е подходила художничката Ромина Михайлова. Обикновено не съм фен на черните корици, защото изглеждат примамливо само на екран, а на живо са нашарени с отпечатъци от пръсти. Тази на „Ти си нощта“ обаче е още по-прелестна, когато я държиш в ръце и наистина можеш да оцениш концепцията ѝ, перфектно пасваща на сюжета.
Именно сюжетът е това, което очакваш окончателно да те грабне, след като една книга ти е привлякла вниманието. На хартия анотацията звучи доста примамливо – студентът Рай се оказва впримчен в тайните на никтофилска секта, която се крие от слънчевите лъчи на деня и живее нощем, в мрака. Действието се развива в Барселона и обещава една по-различна и обаятелна атмосфера на фона на тази, с която сме свикнали от американския YA. Е, не я получаваме. Сред неизпълнените обещания е и мистерията, опасността и чувството, че случващото се е значимо.
Навярно вече сте усетили какво ще бъде настроението на това ревю. Признавам, че между мен и този роман нямаше почти никаква химия. Усетих го още от самото начало, докато Рай късаше с приятелката си и всяка разменена помежду им скована реплика ме дразнеше. Не ми допаднаха нито героите, нито историята, нито стилът. Всъщност се изненадах да науча, че Франсеск Миралес е опитен автор с няколко книги зад гърба си, защото разказваческият му подход ми се стори суров и недоизпипан, особено в диалозите.
Персонажите ми бяха крайно несимпатични и не дават кой знае какви основания да се привържеш към тях. Въпреки че на теория всички са ексцентрици с любопитни мотиви да се присъединят към налудничава общност като „Катакомбите на любовта“, на практика никой от тях не остава в съзнанието като многопластово изграден образ.
Що се отнася до главния герой, в моите очи той е откровено антипатичен. Рай е въплъщение на незрелия (псевдо)измъчен (псевдо)интелектуалец, който се рее в пространството без цел и посока и с неоправдано чувство за превъзходство. Не че образът на младеж, който потъва в екзистенциална черна дупка след неприятна раздяла, е нереалистичен. Проблемът е, че той през цялото време сякаш се носи безхарактерно по течението на сюжета, вместо да е съзнателна и активна част от него с ясна или каквато и да било мотивация.
Що се отнася до развръзката, „Ти си нощта“ прави леко недодялан опит да те изненада с драматично разкритие тип: „Ха, това не го очакваше, а!“. Работата е там, че Миралес не успява да заслужи искреното удивление на читателя и удовлетворението, което един добре подгрят обрат носи със себе си. Вместо да си кажеш: „Евала!“, се мръщиш и мърмориш под нос: „Това пък откъде се взе?“, защото във въпросния обрат няма никаква логика. Дори когато се върнеш назад, за да проследиш сюжетната пътечка, довела до него, удряш на камък, понеже такава просто не е прокарана.
Романът успя да ме заинтригува единствено с препратките към реални истории на хора, влезли в съприкосновение с мрака – от случаите на страховити клоуни, вилнеещи нощем из САЩ и части от Европа, до чилийските миньори, затрупани под земята в продължение на 69 дни. Миралес е включил и доста информация за връзката между човешкото тяло и тъмнината, така че да образова читателя по темата за никтофилията. Друго предимство е, че книгата се чете наистина бързо – главите са кратки и динамични и макар в повечето от тях да не се случва кой знае какво, разтоварващото четене си е разтоварващо четене.
Разочарована съм, че качеството на „Ти си нощта“ не достига нивото на страхотната корица и сполучливата концепция. Един разговор с Вал Стоева от Фондация „Детски книги“ обаче ме убеди, че тя има своята аудитория в лицето на тийнейджърите. Вал разполага с преки наблюдения как я възприемат участниците в мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно“ и благодарение на споделеното от нея видях, че историята и начина, по който е разказана, би могла да провокира учениците. Вълнението от фантазията как зарязваш всичко и излизаш отвъд рамките на скучното и общоприетото заради нещо ново, непознато и забранено е хубава отправна точка за тях.
Поради тази причина бих насочила към „Ти си нощта“ само начинаещите читатели, които тепърва се запалват по книгите и още не са влизали в досег с много други YA романи. Ако попадате в конкретната категория или пък имате тийнейджър у дома, когото искате да изкушите с нещо малко по-различно, вярвам, че ненатоварващият стил и шантавата идея ще успят да го увлекат. Лично аз обаче не бих могла да дам по-благосклонна оценка на Миралес, нито да препоръчам книгата му без сериозни резерви.
Линк към ревюто в "Аз чета": http://azcheta.com/ti-si-noshtta-fran...
Потопената в мрак корица на „Ти си нощта“ (изд. „AMG Publishing“) е удивителна. Това беше първото ми впечатление от книгата на Франсеск Миралес, която, за голямо мое съжаление, не успя да ми предложи много отвъд красивото си оформление.
Така или иначе държа да изтъкна колко творчески е подходила художничката Ромина Михайлова. Обикновено не съм фен на черните корици, защото изглеждат примамливо само на екран, а на живо са нашарени с отпечатъци от пръсти. Тази на „Ти си нощта“ обаче е още по-прелестна, когато я държиш в ръце и наистина можеш да оцениш концепцията ѝ, перфектно пасваща на сюжета.
Именно сюжетът е това, което очакваш окончателно да те грабне, след като една книга ти е привлякла вниманието. На хартия анотацията звучи доста примамливо – студентът Рай се оказва впримчен в тайните на никтофилска секта, която се крие от слънчевите лъчи на деня и живее нощем, в мрака. Действието се развива в Барселона и обещава една по-различна и обаятелна атмосфера на фона на тази, с която сме свикнали от американския YA. Е, не я получаваме. Сред неизпълнените обещания е и мистерията, опасността и чувството, че случващото се е значимо.
Навярно вече сте усетили какво ще бъде настроението на това ревю. Признавам, че между мен и този роман нямаше почти никаква химия. Усетих го още от самото начало, докато Рай късаше с приятелката си и всяка разменена помежду им скована реплика ме дразнеше. Не ми допаднаха нито героите, нито историята, нито стилът. Всъщност се изненадах да науча, че Франсеск Миралес е опитен автор с няколко книги зад гърба си, защото разказваческият му подход ми се стори суров и недоизпипан, особено в диалозите.
Персонажите ми бяха крайно несимпатични и не дават кой знае какви основания да се привържеш към тях. Въпреки че на теория всички са ексцентрици с любопитни мотиви да се присъединят към налудничава общност като „Катакомбите на любовта“, на практика никой от тях не остава в съзнанието като многопластово изграден образ.
Що се отнася до главния герой, в моите очи той е откровено антипатичен. Рай е въплъщение на незрелия (псевдо)измъчен (псевдо)интелектуалец, който се рее в пространството без цел и посока и с неоправдано чувство за превъзходство. Не че образът на младеж, който потъва в екзистенциална черна дупка след неприятна раздяла, е нереалистичен. Проблемът е, че той през цялото време сякаш се носи безхарактерно по течението на сюжета, вместо да е съзнателна и активна част от него с ясна или каквато и да било мотивация.
Що се отнася до развръзката, „Ти си нощта“ прави леко недодялан опит да те изненада с драматично разкритие тип: „Ха, това не го очакваше, а!“. Работата е там, че Миралес не успява да заслужи искреното удивление на читателя и удовлетворението, което един добре подгрят обрат носи със себе си. Вместо да си кажеш: „Евала!“, се мръщиш и мърмориш под нос: „Това пък откъде се взе?“, защото във въпросния обрат няма никаква логика. Дори когато се върнеш назад, за да проследиш сюжетната пътечка, довела до него, удряш на камък, понеже такава просто не е прокарана.
Романът успя да ме заинтригува единствено с препратките към реални истории на хора, влезли в съприкосновение с мрака – от случаите на страховити клоуни, вилнеещи нощем из САЩ и части от Европа, до чилийските миньори, затрупани под земята в продължение на 69 дни. Миралес е включил и доста информация за връзката между човешкото тяло и тъмнината, така че да образова читателя по темата за никтофилията. Друго предимство е, че книгата се чете наистина бързо – главите са кратки и динамични и макар в повечето от тях да не се случва кой знае какво, разтоварващото четене си е разтоварващо четене.
Разочарована съм, че качеството на „Ти си нощта“ не достига нивото на страхотната корица и сполучливата концепция. Един разговор с Вал Стоева от Фондация „Детски книги“ обаче ме убеди, че тя има своята аудитория в лицето на тийнейджърите. Вал разполага с преки наблюдения как я възприемат участниците в мрежата от читателски клубове „Бисерче вълшебно“ и благодарение на споделеното от нея видях, че историята и начина, по който е разказана, би могла да провокира учениците. Вълнението от фантазията как зарязваш всичко и излизаш отвъд рамките на скучното и общоприетото заради нещо ново, непознато и забранено е хубава отправна точка за тях.
Поради тази причина бих насочила към „Ти си нощта“ само начинаещите читатели, които тепърва се запалват по книгите и още не са влизали в досег с много други YA романи. Ако попадате в конкретната категория или пък имате тийнейджър у дома, когото искате да изкушите с нещо малко по-различно, вярвам, че ненатоварващият стил и шантавата идея ще успят да го увлекат. Лично аз обаче не бих могла да дам по-благосклонна оценка на Миралес, нито да препоръчам книгата му без сериозни резерви.
Линк към ревюто в "Аз чета": http://azcheta.com/ti-si-noshtta-fran...
September 4, 2017
Reseña completa: http://letraslibrosymas.blogspot.com....
"Tú eres la noche" recuerda un poco a Retrum, la bilogía juvenil del autor, pero toma su propio rumbo con Rai como cabeza de turco. Con ese aire sombrío, algo de misterio y autodescubrimiento estamos ante una novela entretenida, muy fácil de leer y pasar páginas sin darte ni cuenta, pero que no termina de "llenar".
Se lee en nada por los capítulos tan cortos, por una pluma ligera y amena, la letra bien hermosa que tiene y porque engancha bastante, eso no puedo negarlo. Además, tiene muchos artículos periodísticos y científicos, poemas, letras de canciones, extractos de libros o conversaciones por Whatsapp por lo vas leyendo y no te das ni cuenta de que te vas acercando al final. No obstante, esto último también juega en su contra porque se hace un poco fatigoso que en medio de la trama te pongan la letra de una canción -que se alarga hasta tres páginas- o un poema, por mucho que pegue con la temática de la novela yo lo que quiero es avanzar en lo que va a pasar con Rai, Lucía y el club no estar sabiendo en cada momento lo que lee el protagonista o escucha.
"Tú eres la noche" recuerda un poco a Retrum, la bilogía juvenil del autor, pero toma su propio rumbo con Rai como cabeza de turco. Con ese aire sombrío, algo de misterio y autodescubrimiento estamos ante una novela entretenida, muy fácil de leer y pasar páginas sin darte ni cuenta, pero que no termina de "llenar".
Se lee en nada por los capítulos tan cortos, por una pluma ligera y amena, la letra bien hermosa que tiene y porque engancha bastante, eso no puedo negarlo. Además, tiene muchos artículos periodísticos y científicos, poemas, letras de canciones, extractos de libros o conversaciones por Whatsapp por lo vas leyendo y no te das ni cuenta de que te vas acercando al final. No obstante, esto último también juega en su contra porque se hace un poco fatigoso que en medio de la trama te pongan la letra de una canción -que se alarga hasta tres páginas- o un poema, por mucho que pegue con la temática de la novela yo lo que quiero es avanzar en lo que va a pasar con Rai, Lucía y el club no estar sabiendo en cada momento lo que lee el protagonista o escucha.
January 28, 2019
„Този Рай води в ада” се пееше в една песен, чийто текст неволно изплува в паметта ми, докато четях „Ти си нощта” на испанския писател Франсеск Миралес (изд. „AMG Publishing”). Честичко посягам към Young Adult заглавия. Повечето от тях винаги са били в превод от английски, но днешната книга ми даде възможност за разнообразие. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
May 20, 2024
Книгата е чудесна, темите, които засяга са интересни и има оригинален сюжет. Финала не ми допадна особено и действията ми се развиха твърде бързо, но като цяло нямам сериозна критика към книгата. С няколко думи: изгубено момче, което открива светлината в мрака на нощта.
August 31, 2019
Допадна ми, не е никак лоша.
Не долових никаква готика, нито ми се стори кой знае колко вълнуваща, но книгата е лека, ненатоварваща, с кратки глави и приятна за четене.
Не долових никаква готика, нито ми се стори кой знае колко вълнуваща, но книгата е лека, ненатоварваща, с кратки глави и приятна за четене.
March 7, 2019
Este libro me ha hecho recordar lo mucho que disfruté Retrum y el motivo por el que empecé a seguir a Francesc Miralles. Tiene un estilo narrativo que se digiere muy bien y te mete de lleno en la historia. Además, los capítulos cortos favorecen la lectura y hacen que no puedas parar.
En general me ha parecido una historia muy curiosa sobre la noche, la oscuridad y los efectos de la falta de luz solar en seres humanos. Puede que los personajes sean un poco planos (el protagonista de este libro y el de Retrum son, a mi parecer, idénticos) e inmaduros (lo de Astrid es una toxicidad tremenda y malsana), pero el libro está muy bien y creo que merece la pena leerlo, sobretodo si te atrae la noche y sientes curiosidad por la vida noctámbula.
En general me ha parecido una historia muy curiosa sobre la noche, la oscuridad y los efectos de la falta de luz solar en seres humanos. Puede que los personajes sean un poco planos (el protagonista de este libro y el de Retrum son, a mi parecer, idénticos) e inmaduros (lo de Astrid es una toxicidad tremenda y malsana), pero el libro está muy bien y creo que merece la pena leerlo, sobretodo si te atrae la noche y sientes curiosidad por la vida noctámbula.
November 21, 2024
Recorde molt a Retrum, del mateix autor, per la temàtica fosca i les desgràcies dels seus personatges, però no està a l'altura. Moltes incògnites i temes apareixen, però no impliquen res en la història, tot i ser molt interessant i enganxar, es desaprofite moltíssim.
June 27, 2017
¡Como extrañaba que Francesc volviese a este tipo novelas, a ser él mismo escribiendo, escribir para él! He amado este libro como no habia amado ninguno desde que leí Retrum, y es que aprendes tantísimo con todos los datos que te proporciona... ciencia, investigaciones, música, cine... Definitivamente el Francesc del que me enamoraron sus novelas a vuelto y estoy en una nube ¡sigue así amigo!
November 17, 2019
"Ти си нощта": За нуждата да си част от мрака
Несъмнено първото, което може да ви привлече да се докоснете до „Ти си нощта“ е черната, нестандартна корица. Не се запознах с книгата в книжарниците, спечелих я на случаен принцип в един конкурс, но отложих прочита й. Нещо в тъмната корица обаче ме накара да я подхвана тези дни с усещането, че ще отговори на настроенията и очакванията ми. Главният герой – Рай, преминава през любовна раздяла, за фон се споменава лошата връзка на родителите му, които все пак продължават да живеят заедно. Попадането му в култа на нектофили и развитието на действието главно през нощните часове на денонощието, са добро задействане на очаквана дълбока, мрачна, тягостно привличаща обстановка. Но...дотук.
По принцип никога не оставям първите страници да ме обезкуражат да прочета една книга. Често ми се е случвало началото да не ме грабне, но след това да си прекараме страхотно време заедно. А и ако следите блога ми, знаете, че обичам да довършвам книгите си, каквато и мъка да ми докарват. С „Ти си нощта“ беше точно такава ситуация. Въвеждащата сцена с Рай и Астрид ми се стори плоска, немотивирана и скучна. Сякаш на автора му е била нужна каквато и да е сцена, за да започне да пише и не си е направил труда да обмисли обвързването й с цялостния ход на книгата. Всъщност... почакайте до края и съвсем няма да останете изненадани.
Продължавайки напред, минусите на романа заслепяват много повече от плюсовете. Плюс са кратките глави, които спомагат за бързото четене, но за него имат заслуга и клишираните ситуации, повърхностното разказване с фрази, извадени сякаш от интернет. Да не говорим за безумните сравнения, които веднага бият на очи. Повърхностно са изградени и героите, които с нищо не впечатляват, уж успяват да те въвлекат в някаква мистерия, но тя остава да виси, а в същото време героят влиза в друга ситуация и ти се питаш защо е нужно това. Разбира се, тези герои са млади и зелени, наивни в чувствата си, крайни в опитите си да се откъснат от действителността, защото преживяват по-драматично дадени събития (като раздялата с любим човек). Само че авторът не успява ефирно да разкрие потенциала на тези герои, куца му психологизирането, което придава пълнота на образите. Така героите стават скучни, сиви, служат само за движението на сюжета напред – без ясна цел.
Скачането на героите от една ситуация в друга говори за това, че дори те самите не успяват да задържат вниманието си, а това влияе и на читателя, който е свикнал да развързва бавно нишката на мистерията. Читателят днес е ангажиран с това разказът да му позволи (съ)участие, а при роман като „Ти си нощта“ това му е отказано. Една от причината е разсеяното авторово поле на действие. Друга причина, която лично на мен ми повлия, е загубата на дълбочината на езика. Вече нарекох много неща тук повърхностни, но осъзнавам, че тази книга няма и претенцията да бъде „дълбока“, а заглавието й подвежда, успя да подведе и мен. Изобщо усещането ми за този роман е за претрупване с мними събития, от които обаче нищо важно не следва. Предполагам, че това се случва в пресиления опит на автора да утежни обстановката, която едно заглавие като „Ти си нощта“ трябва да носи със себе си – тъмнина, динамика, драматичност (превърната в псевдодраматичност – или просто драма, в най-негативния възможен смисъл).
Любовната връзка между Рай и Лусия по-нататък (да, имената им са свързани пряко или косвено със светлината, а това пък колко очевиден ход е, а?) също остава немотивирана, непълна, плоска (колко пъти използвах определението „плосък“?!). Не знам как да си обясня и финала. Очаквах го, защото нямаше как в двадесет страници да прочета нещо от което да си кажа „Уау, браво, добре го е измислил!“ Невъзможно е в толкова малко страници да разкриеш мистерия, изграждайки нов, плътен герой, затова познато лице ще „видите“ в края и...рязко всичко ще приключи с един клиширан залез. „Ти си нощта“ все пак не е цялостно разочарование, тя задава някаква програма, по която може да се мисли за причините поради които човекът иска да бъде част, да се слее дори, с мрака, а съответно и да излезе от него. Смятам, че това й придава някаква стойност и най-много би заинтригувало читателите й!
Това и още ревюта - в блога ми SelfishBookworm
Несъмнено първото, което може да ви привлече да се докоснете до „Ти си нощта“ е черната, нестандартна корица. Не се запознах с книгата в книжарниците, спечелих я на случаен принцип в един конкурс, но отложих прочита й. Нещо в тъмната корица обаче ме накара да я подхвана тези дни с усещането, че ще отговори на настроенията и очакванията ми. Главният герой – Рай, преминава през любовна раздяла, за фон се споменава лошата връзка на родителите му, които все пак продължават да живеят заедно. Попадането му в култа на нектофили и развитието на действието главно през нощните часове на денонощието, са добро задействане на очаквана дълбока, мрачна, тягостно привличаща обстановка. Но...дотук.
По принцип никога не оставям първите страници да ме обезкуражат да прочета една книга. Често ми се е случвало началото да не ме грабне, но след това да си прекараме страхотно време заедно. А и ако следите блога ми, знаете, че обичам да довършвам книгите си, каквато и мъка да ми докарват. С „Ти си нощта“ беше точно такава ситуация. Въвеждащата сцена с Рай и Астрид ми се стори плоска, немотивирана и скучна. Сякаш на автора му е била нужна каквато и да е сцена, за да започне да пише и не си е направил труда да обмисли обвързването й с цялостния ход на книгата. Всъщност... почакайте до края и съвсем няма да останете изненадани.
Продължавайки напред, минусите на романа заслепяват много повече от плюсовете. Плюс са кратките глави, които спомагат за бързото четене, но за него имат заслуга и клишираните ситуации, повърхностното разказване с фрази, извадени сякаш от интернет. Да не говорим за безумните сравнения, които веднага бият на очи. Повърхностно са изградени и героите, които с нищо не впечатляват, уж успяват да те въвлекат в някаква мистерия, но тя остава да виси, а в същото време героят влиза в друга ситуация и ти се питаш защо е нужно това. Разбира се, тези герои са млади и зелени, наивни в чувствата си, крайни в опитите си да се откъснат от действителността, защото преживяват по-драматично дадени събития (като раздялата с любим човек). Само че авторът не успява ефирно да разкрие потенциала на тези герои, куца му психологизирането, което придава пълнота на образите. Така героите стават скучни, сиви, служат само за движението на сюжета напред – без ясна цел.
Скачането на героите от една ситуация в друга говори за това, че дори те самите не успяват да задържат вниманието си, а това влияе и на читателя, който е свикнал да развързва бавно нишката на мистерията. Читателят днес е ангажиран с това разказът да му позволи (съ)участие, а при роман като „Ти си нощта“ това му е отказано. Една от причината е разсеяното авторово поле на действие. Друга причина, която лично на мен ми повлия, е загубата на дълбочината на езика. Вече нарекох много неща тук повърхностни, но осъзнавам, че тази книга няма и претенцията да бъде „дълбока“, а заглавието й подвежда, успя да подведе и мен. Изобщо усещането ми за този роман е за претрупване с мними събития, от които обаче нищо важно не следва. Предполагам, че това се случва в пресиления опит на автора да утежни обстановката, която едно заглавие като „Ти си нощта“ трябва да носи със себе си – тъмнина, динамика, драматичност (превърната в псевдодраматичност – или просто драма, в най-негативния възможен смисъл).
Любовната връзка между Рай и Лусия по-нататък (да, имената им са свързани пряко или косвено със светлината, а това пък колко очевиден ход е, а?) също остава немотивирана, непълна, плоска (колко пъти използвах определението „плосък“?!). Не знам как да си обясня и финала. Очаквах го, защото нямаше как в двадесет страници да прочета нещо от което да си кажа „Уау, браво, добре го е измислил!“ Невъзможно е в толкова малко страници да разкриеш мистерия, изграждайки нов, плътен герой, затова познато лице ще „видите“ в края и...рязко всичко ще приключи с един клиширан залез. „Ти си нощта“ все пак не е цялостно разочарование, тя задава някаква програма, по която може да се мисли за причините поради които човекът иска да бъде част, да се слее дори, с мрака, а съответно и да излезе от него. Смятам, че това й придава някаква стойност и най-много би заинтригувало читателите й!
Това и още ревюта - в блога ми SelfishBookworm
July 29, 2021
Втората книга, на която давам 1 звезда...
Буквално исках да я прочета на един път, за да не трябва да чета отново от нея
Беше много скучна, героите бяха зле, да не говорим за plot-twistа накрая на книгата (мислих, че може да е това , но си казах, че ще е твърде тъпо да е то)
Както едно друго ревю беше казало : "Слабо"
Не искам да си губя времето да пиша за това
Не бих препоръчала книгата на никого при никакви обстоятелства
Буквално исках да я прочета на един път, за да не трябва да чета отново от нея
Беше много скучна, героите бяха зле, да не говорим за plot-twistа накрая на книгата (мислих, че може да е това , но си казах, че ще е твърде тъпо да е то)
Както едно друго ревю беше казало : "Слабо"
Не искам да си губя времето да пиша за това
Не бих препоръчала книгата на никого при никакви обстоятелства
October 20, 2019
Es Una Historia qué mezcla Bo's generous, el romantico y la fantasia, es Una mezcla para mi perfecta. Pero, hay alto del libro qué no me a gustado NADA, es qué, Rai (el protagonists), como qué siempre Tiene Una chica, y Ella's, no son importantes. No no me a gustado.
Pero kook, como siempre digo, es Una opinion mas NADA mas.
Pero kook, como siempre digo, es Una opinion mas NADA mas.
April 19, 2021
Изключително подтискаща, мрачна, депресираща и абсурдна история. Самоубийца и науравновесен младеж - страхотни герои, няма що (за другите да не споменавам). Всичко е тъмно, всичко е грозно, всичко е гротеско. Дори не знам как я дочетох до края.
November 3, 2024
Perhaps the book is slightly depressing. Actually quite a lot! The story revolves around Evan, a young nihilist founder of the Institute of Night.
I won't lie - I bought the book because it was at an ungodly low price (€1.5) and I'd say it's worth it.
I won't lie - I bought the book because it was at an ungodly low price (€1.5) and I'd say it's worth it.
July 13, 2017
Muy intrigante, nos muestra otra manera de vivir y el como cambiando tus hábitos, puedes cambiar de personalidad
April 8, 2022
Un libro con muchas lagunas, algún que otro comentario machista y bastante aburrido, no me ha gustado nada.
December 5, 2022
Лично за мен тази книга беше много скучна!
February 2, 2025
Lo leí con la esperanza de que fuera otra obra maestra como Retrum, y aunque la historia está genial y tiene un final muy sorprendente...no es lo mismo que Retrum
July 17, 2017
It’s weirdly written and it thinks it’s more important than it actually is. I didn’t feel excited, or like shit was going down at all, I never felt any of them were in any kind of danger, even if the author definitely seemed to. I thought the reactions were exaggerated, especially with Ethan - like do you seriously kill someone over that??? Really??? REALLY??? Sure, you can beat the shit out of him if you’re extreme, but KILLIN?? Ya, nah.
I didn’t care for the lyrics, poems or information the author put out, like, why would he think we’d find it interesting? I know art helps in healing etc, but that doesn’t mean YOUR art is gonna help ME. I got my own art, my own music for that, thank you very much.
I did find Rai to be real enough when it came to Lucía though - that he’s not this prince who never wants to lay with the princess, but that he’s a normal dude with hormones etc.
I did not see the plot twist of Sira being Astrid, and I did enjoy that very much tbh.
I did like Lucía I guess, although I find it a little ”out of place” when she remembered the cause for her self harm etc. Like, I get it that she has a life ”outside of the novel”, and that what happened to her is fucking horrible and that NO ONE should ever go through that, but when the author dragged that information out, it just seemed that the reason would be more in sync with the rest of the story, like maybe someone of the ”club” (omg I don’t even remember what they’re called these night kids XD - had done something to her etc, but no. So I found it to be a little, ”okay, so what?” info, and that sucked.
Although it was a weirdly written novel, I see my own writing in there, so the positive thing is I’m now inspired and inclined to write differently. Also, the good thing with novels like these is knowing you don’t have to be good to be published. Sorry.
I didn’t care for the lyrics, poems or information the author put out, like, why would he think we’d find it interesting? I know art helps in healing etc, but that doesn’t mean YOUR art is gonna help ME. I got my own art, my own music for that, thank you very much.
I did find Rai to be real enough when it came to Lucía though - that he’s not this prince who never wants to lay with the princess, but that he’s a normal dude with hormones etc.
I did not see the plot twist of Sira being Astrid, and I did enjoy that very much tbh.
I did like Lucía I guess, although I find it a little ”out of place” when she remembered the cause for her self harm etc. Like, I get it that she has a life ”outside of the novel”, and that what happened to her is fucking horrible and that NO ONE should ever go through that, but when the author dragged that information out, it just seemed that the reason would be more in sync with the rest of the story, like maybe someone of the ”club” (omg I don’t even remember what they’re called these night kids XD - had done something to her etc, but no. So I found it to be a little, ”okay, so what?” info, and that sucked.
Although it was a weirdly written novel, I see my own writing in there, so the positive thing is I’m now inspired and inclined to write differently. Also, the good thing with novels like these is knowing you don’t have to be good to be published. Sorry.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 4, 2018
Слабо.
September 11, 2022
Esta historia se me ha hecho sin sentido y aburrida. No se dan detalles de porque ciertos personajes toman las decisiones que van afectando a la historia, lo que hace que todo parezca aleatorio.
La manera en la que empieza todo no esta justificada y para mi le quita interés a la historia.
La manera en la que empieza todo no esta justificada y para mi le quita interés a la historia.
July 12, 2024
only a man can write this book bc not only were all the women in the book one dimensional with no plot and there to move the plot forward BUT they also wanted to fuck this whiny loser teenage boy that can’t see further than his dick
October 21, 2021
Интересна идея. Но героите са прекалено недоразвити и едноизмерни, което е непростимо дори и за книга в тийн жанра.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews