"Тъжна и завладяваща история. Хаотична на пръв поглед, но придобиваща все повече смисъл към края!" Кристиян Малинов, автор на фентъзи поредицата "Недосегаем"
"В историята на Никола Михаил Митев е вплел всички борби на порастващия човек, тепърва формирал се като личност. Преходът от детската наивност и мечтателност към реалността е съпътстван с много болка, препятствия и терзания. Можем ли да запазим себе си при сблъсъка с жестокостта? Можем ли да спасим приятелството, като намерим истината? Всеки подвиг коства една частица от нас самите и накрая се оказва, че „че никога няма да бъдем първи във вечното състезание, наречено Живот“. И макар в повечето случаи да губим битката със себе си, именно тя ни кара да живеем." Денис Олегов, поет, автор на "Колелото на историята", "Ледена жар" и "Римодрасканици"
"С тази си книга, Михаил дава заявка за едно бягство от комерсиализма в съвременната прозаическа действителност, представяйки едно по-различно повествование. Продължавайки по пътя, създаден от „Фрагменти“, авторът ни въвежда в света на Никола – не толкова позитивен, свят на загубеното някъде „между“ пътищата нагоре и надолу. От една страна имаме личната драма на героя, от друга имаме любовните му терзания, от трета имаме едно постоянно желание за търсене. И всичко това се реди парче по парче точно като пъзел, в което проличава и стилът на автора. Книгата е смела стъпка към утвърждаването на Михаил Митев като разграничил се от комерса писател."
"Между" е един хаотичен философски роман за живота, който автора ми пробута и ме накара да си купя. Нахално, знам. Оказа се добър. Няма да сгрешите, ако решите да прочетете историята на Никола. Все пак книгата е кратка и няма да ви отнеме много време. Кратка, но понякога дълбочината се оказва далеч по-важна от дължината. Възможно е това ревю да е платено и необективно от чиста PR гледна точка. Все пак автора ми е адаш.
Тази история е за крайността. Но противоположното на щастието не е тъгата. Светът има нужда от повече тъга, за да се осъзнае. Тъгата е ваксината на битието. Противоположното на щастието са безтегловността, безразличието и нищоправенето. Те най болят. И пиша тези слова, защото е открадната история. Понеже нямаме истински истории, които да се случват. Те са продължение на нещо преди-случило се и случващо се. Логични продължения на несбъдвания и бъдещи спомени. Затова и написах този роман - за неслучилото се, неказаното, неисканото, несбъднатото. Човек е толкова голям, колкото са му непожеланите мечти. След това и несбъднатите.
"Почитам болката си, защото никой не я чувства по начина, по който аз го правя."
Една книга за болката като най-близкото нещо до човека, за размиването на фантазия и реалност, за философията през призмата на един объркан юношески мозък. "Между" е хаос (и не винаги по добрия начин), книгата е разхвърляна и се нуждае от препрочитане, за да разбереш истинската ѝ стойност.
Бих казала, че Авторът е използвал тази книга за емоционален отдушних за всичко неслучило се в живота му. Тя е една своеобразна интроспекция за дълбоките нужди и стенания на душата му. (И има нужда от по-добра редакция, hit me up ;) )
Това е един роман за духовното и емоционално израстване. За реалния живот, който често е различен от този в нашите представи. Това е роман, който ме удряше безмилостно, докато четях напрегнато всяка една от неговите 103 страници. Силна книга – от началното си посвещение до своя епилог. Многопластова книга, в която основният сюжет е само фон, бялото платно, на което авторът рисува своята картина от идеи и размишления за човешките отношения. За чувствата. За истината. За болката, която причиняват. Докато четох се посмях на някои моменти, на други се трогнах, на трети се гневих. Открих нещо за себе си. И определено желанието ми за четене се събуди отново. А това е най-ценното качество, което характеризира хубавата книга – да те накара да поискаш още! С този роман Михаил Митев ясно ни показва, че за таланта няма възраст. Силно препоръчвам! Прочетете „Между“. И няма да съжалявате!
Колебаех се между 4 и 5 като оценка... Да, в началото ми се стори доста хаотична и нахвърляна, но с всеки изминал ред и всяка прочетена страница се питах: животът ни не е ли именно такъв - хаотичен, без време да подредиш емоциите и мислите между, които се разкъсваме всеки ден? Прекрасна и завладяваща книжка! :)
С личен чар и активна обществена дейност, Мишо достигна до много читатели, които си закупиха книгата му. Надявам се да я прочетат и да помислят върху нея – има за какво.