Навярно вечно

by Биньо Иванов

Genres: Poetry

74 pages, Hardcover

Published January 1, 1980

About the author

Биньо Стоянов Иванов е роден в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга, "До другата трева", излиза през 1973. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998), "Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано" (2004). Посмъртно е носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.

Reviews

[Nikolay Pavlov · Rating 5 out of 5]

Сам в къщи

Сам, като орех костелив оставен настрана,
в една от вчера вече закоравяла тишина.
Столовете на място и снимките на място,
и книгите, и котката, и масата на място,
и аз: до края на света ще си стоя така,
непипнат от жена и от дете с ръка.

Посипан с пепел, слушам тъмните щурци
и - иде нещо, движи се към моите очи;
поставено с въздишка, то плава по реката
покрай върби със малко вятър, плава по реката
то - сещането, че стоя разтворен, то - мисълта за мен,
и ще доплава още утре, най-късно в други ден.

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Камбана

Да се намери нещо -
да я спре;

да се протегне нещо -
да я блъсне...