Анна Заркова е българска журналистка, носителка на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 2000). Тя е дългогодишен репортер, редактор и отговорен редактор във в. "Труд". Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Авторка е на книгите "Големите убийства" ("Куршуми по време на преход" и "Смърт по царско време"), "Изгаряне" и "От Вапцаров до Живков и останалите".
Анна Заркова: " Българската мафия, както я видях", издателска къща Авлига, София, 2018
Това безспорно е "Труд-ът" на Ани Заркова, така както нарича синът и колекция от нейни статии и безспорно един от символите на безсилието на почти вече несъществуващата разследваща журналистика в България.
Книгата обхваща голяма и по обем и по съдържание и по значение част от нейните статии, публикувани във вестник "Труд" от началото на 90-те до почти наши дни.
Ани Заркова, която се превърна в колективен образ на българската журналистика след атаката със сярна киселина срещу нея, документира с изключителна акуратност създаването и траещия до днес възход на мафиозните структури в България.
Няма как човек да не навлезе в мръсното ежедневие на политическия икономически живот на страната четейки тази книга. С абсолютна достоверност Ани Заркова разкрива шокиращи детайли за участието на днешния политически елит в ненаказаното разграбване на държавата ни.
Книгата и е наистина хроника на българската мафия и за мен е загадка, как тази публикация остава почти незабелязана. Ясно, че читателите са уморени от вечните игри и метаморфози на групировките и журналистическите статии за тях, но фактът, че критичния, останал почти единствен глас на Ани Заркова се игнорира толкова публично е най-реалистичната картина на печалното състояние на гражданското ни общество.
Това е лицето на новата, модерна цензура. Поради масовата апатия, никой не обръща внимание на това, което пишат жирналистите, дори най-известните от тях.
Спирам дотук, защото това не е тема за тази група.
Смятам, че книгата трябва да се чете. В нея няма някакви сензационни открития всички знаем принципите на действие на мафията. За много читатели сигурно ще се сторят и мудни и объркващи подробните обяснения и детайли за отделните групировки. Повтарящият се отново и отново, но не само в книгата, а и в българската действителност рефрен за абсолютната безнаказаност- като в дяволски затворен кръг се въртят пред нас: арест, появяване в съд и освобождаване на заподозрени поради липса на доказателства. И отново и отново.... Силата на Ани Заркова е в краткия вестникарски текст, в книгата, поради многото необходими обяснения фокусът леко се губи.
Шокиращо е чувството за абсолютното отсъствие на правовата държава и безсилие, което остава тази книга у читателя.
Респект пред тази смела жена, която не се предава предава и не се уморява да се опитва да събуди едно задрямало граждански общество.
Най-голямото предимство на тази книга е, че представлява своеобразна хронология на престъпната страна на Прехода в България от тоталитаризъм към демокрация. Информацията, която един известен журналист е събирал, анализирал и осмислял в продължение на 30 години е нещо, което наистина си заслужава! Анна Заркова е много добър разказвач, но и много добър журналист. Комбинацията от двете е истински брилянтен трилър. Разликата с класическите трилъри е, че тук всичко е...истина.