What do you think?
Rate this book
Екстрийм - една рокаджийска история с автобус
“Екстрийм – една рокаджийска история с автобус” е първият роман на Иван Стоилов. Романът е роден от страстта на автора към рок-музиката, свободата на духа и дългите пътища.
„Екстрийм: Една рокаджийска история с автобус“ е писан по действителна случка. Касае се за организирано пътуване с автобус до Будапеща на 30 млади рокаджии, които искат да посетят концерт на Aerosmith и Extreme. Годината е 1994 с всички последици от това – раздрънкан автобус, който се разваля три пъти, строг граничен контрол по всички граници, безпаричие на пътуващите, които представляват сами по себе си галерия от образи. Авторът е един от пътуващите в автобуса и разказва не толкова за самия концерт, колкото за част от фенове и техните драми. А те са млади хора, объркани или вдъхновени от прехода към Демокрацията, с угаснали или искрящи мечти.
По време на пътуването се случват доста необичайни и шантави случки – един от пътуващите всъщност желае да пренесе нелегално стотици рок- тениски, които други услужливо навличат една върху друга; автобусът се разваля в унгарско село, където всички остават два дни, в които правят поразии, за да се снабдят с храна и вода; възникват конфликти и близост между главните герои. Авторът прави паралел на случилото се с лични спомени за други подобни необичайни ситуации.
Историята на част от най-колоритните герои /Марто-трафиканта; Батката – самотен мачо; Рени – изоставена от приятеля си, Илияна и др./ е представена в отделни глави.
Самият роман е конструиран като една магнитна касетка с две страни и отделни „парчета“. Жанрът на романа трудно може да бъде определен – нещо средно между приключенски роман и пътепис. Творбата определено е насочена към аудитория, посветена на рок-музиката, но стремежът на автора е да покаже общото в душата на главните герои, което е стремежът към
СВОБОДА.
„Екстрийм: Една рокаджийска история с автобус“ е писан по действителна случка. Касае се за организирано пътуване с автобус до Будапеща на 30 млади рокаджии, които искат да посетят концерт на Aerosmith и Extreme. Годината е 1994 с всички последици от това – раздрънкан автобус, който се разваля три пъти, строг граничен контрол по всички граници, безпаричие на пътуващите, които представляват сами по себе си галерия от образи. Авторът е един от пътуващите в автобуса и разказва не толкова за самия концерт, колкото за част от фенове и техните драми. А те са млади хора, объркани или вдъхновени от прехода към Демокрацията, с угаснали или искрящи мечти.
По време на пътуването се случват доста необичайни и шантави случки – един от пътуващите всъщност желае да пренесе нелегално стотици рок- тениски, които други услужливо навличат една върху друга; автобусът се разваля в унгарско село, където всички остават два дни, в които правят поразии, за да се снабдят с храна и вода; възникват конфликти и близост между главните герои. Авторът прави паралел на случилото се с лични спомени за други подобни необичайни ситуации.
Историята на част от най-колоритните герои /Марто-трафиканта; Батката – самотен мачо; Рени – изоставена от приятеля си, Илияна и др./ е представена в отделни глави.
Самият роман е конструиран като една магнитна касетка с две страни и отделни „парчета“. Жанрът на романа трудно може да бъде определен – нещо средно между приключенски роман и пътепис. Творбата определено е насочена към аудитория, посветена на рок-музиката, но стремежът на автора е да покаже общото в душата на главните герои, което е стремежът към
СВОБОДА.
Paperback
Published September 30, 2018
9 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
November 13, 2019
Романът е дебютен за Иван Стоилов и човек, когато захапе неговата касетка от думи, някак си си задава въпроса – „какво е правил този човек до сега та не сме чували повече неговия глас?“. Въпрос с основание, на който авторът дава отговор още в самото си начало – някои истории трябва да се случат когато узреем или сме готови да ги понесем. Затова и когато корпорация „Развитие“ в 10-тия си Литературен конкурс за непубликуван роман награди автора нямаше как последният да не възкликне по време на награждаването, че „сега вече няма да оставя писането“. И действително, четейки из страниците си казваме – не оставяй писането, защото иначе живот няма да видят толкова герои като Батката, Рени, Ирина, квартет Шанс, Марто, Лъчо, Илияна.
Кой е обаче Батката, защо ни е важен Лъчо, коя е тая Ирина, с която не са се изпратили като хората и защо за бога в книга, озаглавена на гигантите от Extreme имаме квартет – пък било той и наречен Шанс? Колоритите на героите сякаш са излезли от едно друго време. Същевременно същите носят цветността и полъха на сегашността, в която за пореден път сме на път. Рокаджийската история с автобус, която Стоилов рисува, е подредена като албум, записан на отдавна позабравена касетка. Пуснали сме си я, за да ни разкаже за едно пътуване, което е осъществено в началото на 90-те под надслов посещение на концерт на групите „Екстрийм“ и „Аеросмит“. Мелодията, която ни облива от касетката обаче, ни носи много повече от един пътепис. Романът показва вътрешните граници, през които всеки от героите преминава в хода на едно пътуване обобщено като екстремно. В един автобус са се събрали трафикант на тениски (Марто), балкански мачо (Батката), изоставена от приятеля си театралка (Рени), търсещ себе си младеж (Алекс), двойка влюбени (Елена и Христо), дизайнерка (Илиана) и куп други смели и несмели персонажи, допълващи многообразието на образи. По време на пътуването се случват случки, които могат да станат само от мискирането именно на посочените типажи. Марто – трафикантът уговаря всички да навлекат по няколко тениски, автобусът се разваля в унгарско село, където всички остават два дни, в които правят поразии, за да се снабдят с храна и вода; възникват конфликти и близост между главните герои. Всичко това е капсулирано от думите на Илиана
„Всичко, което е част от живота, е истинско. А всичко истинско е красиво“.
Да – авторът ни предлага това клише единствено, за да го обори впоследствие с думите, че „Те красивите неща в живота са все клишета, все сладнят и все са много, но не можем всичко да имаме“. И някак обобщава, че всички разказани случки, които радват със своята лекота и хумор, при паралелен втори пласт на дълбочиността, са именно онзи истински живот, който ни е писан и до който все драпаме да се доберем. Драпаме да се доберем до нещо, което вече ни е дадено. До нещо, което вече ни е подарено. Остава само да прогледнем отвъд клишето!
Кой е обаче Батката, защо ни е важен Лъчо, коя е тая Ирина, с която не са се изпратили като хората и защо за бога в книга, озаглавена на гигантите от Extreme имаме квартет – пък било той и наречен Шанс? Колоритите на героите сякаш са излезли от едно друго време. Същевременно същите носят цветността и полъха на сегашността, в която за пореден път сме на път. Рокаджийската история с автобус, която Стоилов рисува, е подредена като албум, записан на отдавна позабравена касетка. Пуснали сме си я, за да ни разкаже за едно пътуване, което е осъществено в началото на 90-те под надслов посещение на концерт на групите „Екстрийм“ и „Аеросмит“. Мелодията, която ни облива от касетката обаче, ни носи много повече от един пътепис. Романът показва вътрешните граници, през които всеки от героите преминава в хода на едно пътуване обобщено като екстремно. В един автобус са се събрали трафикант на тениски (Марто), балкански мачо (Батката), изоставена от приятеля си театралка (Рени), търсещ себе си младеж (Алекс), двойка влюбени (Елена и Христо), дизайнерка (Илиана) и куп други смели и несмели персонажи, допълващи многообразието на образи. По време на пътуването се случват случки, които могат да станат само от мискирането именно на посочените типажи. Марто – трафикантът уговаря всички да навлекат по няколко тениски, автобусът се разваля в унгарско село, където всички остават два дни, в които правят поразии, за да се снабдят с храна и вода; възникват конфликти и близост между главните герои. Всичко това е капсулирано от думите на Илиана
„Всичко, което е част от живота, е истинско. А всичко истинско е красиво“.
Да – авторът ни предлага това клише единствено, за да го обори впоследствие с думите, че „Те красивите неща в живота са все клишета, все сладнят и все са много, но не можем всичко да имаме“. И някак обобщава, че всички разказани случки, които радват със своята лекота и хумор, при паралелен втори пласт на дълбочиността, са именно онзи истински живот, който ни е писан и до който все драпаме да се доберем. Драпаме да се доберем до нещо, което вече ни е дадено. До нещо, което вече ни е подарено. Остава само да прогледнем отвъд клишето!
February 26, 2025
Чете се гладко и леко, забавна е. На поне 4-5 места ме разсмя с глас – което не мога да кажа за нито една от уж хумористичните книги от български автори, които четох напоследък.
Авторът разказва една истинска история от средата на 90-те – група нашенски фенове на рок/хеви метъл се натоварват на раздрънкан автобус Чавдар, за да отидат на концерта на групите Extreme и Aerosmith на стадион МТК в Будапеща (в онези години големите рок банди заобикаляха България отдалеч).
Иван Стоилов води разказа от първо лице, но в дълги отрязъци авторът сякаш се „отдръпва“, за да бъде просто съвестен хроникьор на пъстрата галерия от нашенци.
На доста места ми напомни на „До Чикаго и назад“ – не само защото е своеобразен пътепис, а и защото българинът слабо се е променил за последния век и кусур.
Образите са реалистични. Ярки, без да се стига до карикатурност. Нищо от битовизмите около тази рок-одисея не е спестено, но е поднесено фино, с добронамерена ирония (и самоирония!) и някак много честно.
Това е история не просто за посещение на концерт на любима група, а за младостта и стремежът към свобода; за търсенето на себе си. „Екстрийм“ е смешна книга, която същевременно навява горчиво-сладка носталгия по едни отминали времена. И по младостта.
Авторът разказва една истинска история от средата на 90-те – група нашенски фенове на рок/хеви метъл се натоварват на раздрънкан автобус Чавдар, за да отидат на концерта на групите Extreme и Aerosmith на стадион МТК в Будапеща (в онези години големите рок банди заобикаляха България отдалеч).
Иван Стоилов води разказа от първо лице, но в дълги отрязъци авторът сякаш се „отдръпва“, за да бъде просто съвестен хроникьор на пъстрата галерия от нашенци.
На доста места ми напомни на „До Чикаго и назад“ – не само защото е своеобразен пътепис, а и защото българинът слабо се е променил за последния век и кусур.
Образите са реалистични. Ярки, без да се стига до карикатурност. Нищо от битовизмите около тази рок-одисея не е спестено, но е поднесено фино, с добронамерена ирония (и самоирония!) и някак много честно.
Това е история не просто за посещение на концерт на любима група, а за младостта и стремежът към свобода; за търсенето на себе си. „Екстрийм“ е смешна книга, която същевременно навява горчиво-сладка носталгия по едни отминали времена. И по младостта.
August 18, 2019
"Екстрийм - една рокаджийска история с автобус" от Иван Стоилов е трагикомичен роман за организираното пътуване до Унгария на рокконцерт в началото на 90-те. Авторът е велик, и Удхаус не ме е разсмивал така, макар че повече се сещах за Алеко Константинов, като четях. Препоръчвам не само на рок фенове, книгата силно си заслужава!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews