What do you think?
Rate this book
4 основни текста
Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).
Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и – освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата – са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината.
„Преходността“ / „Траур и меланхолия“ / „Отричането“ / „Задръжка, симптом и страх“ оформят едни от най-плътните възли в мрежата от психоаналитични понятия и имат дълга история на интерпретации и влияние, а някои от тях – и силни, само привидно неочаквани отзвуци в теорията на културата и в логиката.
Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и – освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата – са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината.
„Преходността“ / „Траур и меланхолия“ / „Отричането“ / „Задръжка, симптом и страх“ оформят едни от най-плътните възли в мрежата от психоаналитични понятия и имат дълга история на интерпретации и влияние, а някои от тях – и силни, само привидно неочаквани отзвуци в теорията на културата и в логиката.
206 pages, Paperback
Published January 1, 2018
3 people are currently reading
26 people want to read
About the author
Sigmund Freud
4,366 books8,501 followersDr. Sigismund Freud (later changed to Sigmund) was a neurologist and the founder of psychoanalysis, who created an entirely new approach to the understanding of the human personality. He is regarded as one of the most influential—and controversial—minds of the 20th century.
In 1873, Freud began to study medicine at the University of Vienna. After graduating, he worked at the Vienna General Hospital. He collaborated with Josef Breuer in treating hysteria by the recall of painful experiences under hypnosis. In 1885, Freud went to Paris as a student of the neurologist Jean Charcot. On his return to Vienna the following year, Freud set up in private practice, specialising in nervous and brain disorders. The same year he married Martha Bernays, with whom he had six children.
Freud developed the theory that humans have an unconscious in which sexual and aggressive impulses are in perpetual conflict for supremacy with the defences against them. In 1897, he began an intensive analysis of himself. In 1900, his major work 'The Interpretation of Dreams' was published in which Freud analysed dreams in terms of unconscious desires and experiences.
In 1902, Freud was appointed Professor of Neuropathology at the University of Vienna, a post he held until 1938. Although the medical establishment disagreed with many of his theories, a group of pupils and followers began to gather around Freud. In 1910, the International Psychoanalytic Association was founded with Carl Jung, a close associate of Freud's, as the president. Jung later broke with Freud and developed his own theories.
After World War One, Freud spent less time in clinical observation and concentrated on the application of his theories to history, art, literature and anthropology. In 1923, he published 'The Ego and the Id', which suggested a new structural model of the mind, divided into the 'id, the 'ego' and the 'superego'.
In 1933, the Nazis publicly burnt a number of Freud's books. In 1938, shortly after the Nazis annexed Austria, Freud left Vienna for London with his wife and daughter Anna.
Freud had been diagnosed with cancer of the jaw in 1923, and underwent more than 30 operations. He died of cancer on 23 September 1939.
In 1873, Freud began to study medicine at the University of Vienna. After graduating, he worked at the Vienna General Hospital. He collaborated with Josef Breuer in treating hysteria by the recall of painful experiences under hypnosis. In 1885, Freud went to Paris as a student of the neurologist Jean Charcot. On his return to Vienna the following year, Freud set up in private practice, specialising in nervous and brain disorders. The same year he married Martha Bernays, with whom he had six children.
Freud developed the theory that humans have an unconscious in which sexual and aggressive impulses are in perpetual conflict for supremacy with the defences against them. In 1897, he began an intensive analysis of himself. In 1900, his major work 'The Interpretation of Dreams' was published in which Freud analysed dreams in terms of unconscious desires and experiences.
In 1902, Freud was appointed Professor of Neuropathology at the University of Vienna, a post he held until 1938. Although the medical establishment disagreed with many of his theories, a group of pupils and followers began to gather around Freud. In 1910, the International Psychoanalytic Association was founded with Carl Jung, a close associate of Freud's, as the president. Jung later broke with Freud and developed his own theories.
After World War One, Freud spent less time in clinical observation and concentrated on the application of his theories to history, art, literature and anthropology. In 1923, he published 'The Ego and the Id', which suggested a new structural model of the mind, divided into the 'id, the 'ego' and the 'superego'.
In 1933, the Nazis publicly burnt a number of Freud's books. In 1938, shortly after the Nazis annexed Austria, Freud left Vienna for London with his wife and daughter Anna.
Freud had been diagnosed with cancer of the jaw in 1923, and underwent more than 30 operations. He died of cancer on 23 September 1939.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 3, 2019
Възгледите на Фройд относно организацията на психиката са наречени "топографски модел на личностната организация". Съгласно този модел в психичния живот на човека могат да се разграничат три степени: съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Фройд използва тази "психична картина", разглеждана в единство, за да покаже степента на осъзнатост на такива психични явления като мисли и фантазии.
Сферата на съзнателното се състои от преживявания, които осъзнаваме в даден момент от време. Съзнанието обхваща много малък процент от информацията, съхранявана в човешкия мозък. Тъй като съзнаваните психични процеси са били познавани и изследвани преди Фройд, то неговите приноси се ориентират основно до системата на несъзнаваното (Бренър, 1993).
Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).
Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и освен че набелязват основни линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата са чудесен показател за непрекъснато променящо се мислене на бащата основател, който не се откзва да търси истината.
Нека човек сам види нивото до което е достигнал-ревю за такива умове...ще бледнее.
“Четири основни текста“ са смятани за едни от най-значимите в цялостното творчество на Фройд.
Сферата на съзнателното се състои от преживявания, които осъзнаваме в даден момент от време. Съзнанието обхваща много малък процент от информацията, съхранявана в човешкия мозък. Тъй като съзнаваните психични процеси са били познавани и изследвани преди Фройд, то неговите приноси се ориентират основно до системата на несъзнаваното (Бренър, 1993).
Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).
Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и освен че набелязват основни линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата са чудесен показател за непрекъснато променящо се мислене на бащата основател, който не се откзва да търси истината.
Нека човек сам види нивото до което е достигнал-ревю за такива умове...ще бледнее.
“Четири основни текста“ са смятани за едни от най-значимите в цялостното творчество на Фройд.
Displaying 1 of 1 review