What do you think?
Rate this book
Ръкавици за студената война
German
- GenresBulgaria
272 pages, Paperback
First published October 20, 2018
4 people are currently reading
20 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Read
March 4, 2019Румяна Захариева - "Ръкавици за Студената война", изд. "Хермес" 2018
Понякога една книга ме привлича не с друго, а със заглавието си. Такъв беше случаят с "Ръкавици за Студената война" от Румяна Захариева. Не знаех нищо за авторката /не че и сега знам кой знае какво/, обаче прочетох за книгата преди няколко месеца в съботната рубрика за нови книги на един вестник, заглавието ме впечатли, и си казах - това го искам. Дори самото резюме на корицата прочетох едва после.
Това е история за едно детство. Едно селско детство, ако трябва да сме точни. На едно любознателно момиче, което вижда и си обяснява нещата от света на "големите" по свой, детски начин и... плете ръкавици за Студената война. Без да знае какво представлява тя.
Ще ми се да кажа, че това е и книга за едно безгрижно детство. Нещо обаче ме спира да го кажа, защото всъщност героинята има своите "грижи" - да изпълнява пионерско поръчение, да бере лайка /цели 7 килограма, ужас!/, защото иначе няма да си получи учебниците; всеки ден да научава поне по една непозната дума; да се упражнява в краснопис. Който е бил дете по време на "соца", помни тези неща - събирахме кестени, царевична свила, стара хартия, билки... Затова много неща в книгата ми звучаха познато, докато четях. И понеже прекарвах на село всички ваканции до седми клас, за мен тази история имаше топъл прашен дъх на лято, полъх на истинска зима, мирис на селска есен.
Самата героиня - Мила - честно, казано, ми се струваше донякъде странна. Казах "будно, любознателно дете" и продължавам да го мисля, но някак ме смущаваше силното й желание "да умре за свободата" - и огромното й съжаление, че не може да го направи, защото вече живее в свободна страна.
Книгата е сравнително малка - едва 270 страници - но в течение на тези страници виждаме доста страни от живота на Мила - в началото тя е наистина дете, с детски разсъждения и своите детски обяснения за нещата, но в края вече е момиче, преминало през първите "ритуали на съзряването" - и изведнъж, едва изправена пред въпроса "Ти каква искаш да станеш?" - вече знае точно какво иска и е решена да го постигне.
Не мога да кажа, че тази книга е сред най-добрите, които прочетох тази година - може би не би влязла дори в "десетката", ако си правех класации - но въпреки това ми беше приятно да я прочета. Обичам да чета книги за детството, и съм сигурна, че всеки от нас е изпитвал нужда да го направи понякога.
Понякога една книга ме привлича не с друго, а със заглавието си. Такъв беше случаят с "Ръкавици за Студената война" от Румяна Захариева. Не знаех нищо за авторката /не че и сега знам кой знае какво/, обаче прочетох за книгата преди няколко месеца в съботната рубрика за нови книги на един вестник, заглавието ме впечатли, и си казах - това го искам. Дори самото резюме на корицата прочетох едва после.
Това е история за едно детство. Едно селско детство, ако трябва да сме точни. На едно любознателно момиче, което вижда и си обяснява нещата от света на "големите" по свой, детски начин и... плете ръкавици за Студената война. Без да знае какво представлява тя.
Ще ми се да кажа, че това е и книга за едно безгрижно детство. Нещо обаче ме спира да го кажа, защото всъщност героинята има своите "грижи" - да изпълнява пионерско поръчение, да бере лайка /цели 7 килограма, ужас!/, защото иначе няма да си получи учебниците; всеки ден да научава поне по една непозната дума; да се упражнява в краснопис. Който е бил дете по време на "соца", помни тези неща - събирахме кестени, царевична свила, стара хартия, билки... Затова много неща в книгата ми звучаха познато, докато четях. И понеже прекарвах на село всички ваканции до седми клас, за мен тази история имаше топъл прашен дъх на лято, полъх на истинска зима, мирис на селска есен.
Самата героиня - Мила - честно, казано, ми се струваше донякъде странна. Казах "будно, любознателно дете" и продължавам да го мисля, но някак ме смущаваше силното й желание "да умре за свободата" - и огромното й съжаление, че не може да го направи, защото вече живее в свободна страна.
Книгата е сравнително малка - едва 270 страници - но в течение на тези страници виждаме доста страни от живота на Мила - в началото тя е наистина дете, с детски разсъждения и своите детски обяснения за нещата, но в края вече е момиче, преминало през първите "ритуали на съзряването" - и изведнъж, едва изправена пред въпроса "Ти каква искаш да станеш?" - вече знае точно какво иска и е решена да го постигне.
Не мога да кажа, че тази книга е сред най-добрите, които прочетох тази година - може би не би влязла дори в "десетката", ако си правех класации - но въпреки това ми беше приятно да я прочета. Обичам да чета книги за детството, и съм сигурна, че всеки от нас е изпитвал нужда да го направи понякога.
August 24, 2021
Вярно носталгично, но също и много мудно, без някаква конкретна история с начало, завръзка, развръзка, край... Просто разпиляни спомени.
June 11, 2023
Une lecture plaisir comme on aimerait en rencontrer plus souvent ! Une biographique romancée de l’année des 12 ans de l’autrice, au début des années 1960, chez ses grands-parents maternels.
Sur les rives de la Mer Noire, à la frontière de la Turquie, la Bulgarie a été sous domination ottomane pendant des siècles, puis indépendante à la fin du 18ème siècle, avec son propre tsar qui s’alliera à l’Allemagne pour la 2ème Guerre mondiale. A l’époque concernée, la Bulgarie faisait partie du Bloc de l’Est soviétique.
La fillette vit chez sa grand-mère, Maminka et son grand-père, Diado, dans un petit village, ses parents n’ayant qu’un studio en ville, de toute façon elle n’aime pas la ville et la place manque chez eux.
La vie et le travail sont réglés pour le plan quinquennal à réaliser en quatre ans ! Chacun doit donner de lui-même, l’oisiveté, même estivale et enfantine, n’est pas de mise ! Pour recevoir leurs manuels scolaires, les élèves doivent cueillir 7 kilos de camomille pendant les vacances. Notre future héroïne (dans sa tête), rechigne, traine la savate et rêve tout éveillée !
Entre enfance et adolescence, la fillette se pose plein de questions, en pose beaucoup moins aux adultes qui d’ailleurs l’écarte lors de discussions "sérieuses” !
Qu’est-ce que la Guerre froide, dont la radio leur rebat les oreilles ? Doit-elle tricoter des gants ? Où est-elle ? Sera-t 'elle une héroïne qui mourra, après avoir été torturée, pour la patrie ? L’amour et le sexe sont des sujets d’importance et ses définitions de tout ce qu’elle appréhende dans l’été sont des monuments de drôlerie pour nous mais reflète ce qu’elle en a perçu.
Son imagination est sans limite et chaque situation ainsi créée est irrésistible de drôlerie et de tendresse ! J’ai ri bien souvent, un peu par souvenir de cet âge et beaucoup par la fin qui s’emballait chaque fois de façon folle !
Une écriture bucolique et solaire comme l’a si bien dit un précédent lecteur, les images et les odeurs sont bien présentes mais enrobées de douceur malgré les duretés de la vie en Bulgarie à cette époque !
J’ai réussi à lire en plusieurs jours pour profiter plus longtemps de cette parenthèse optimiste ! Un coup de cœur que je vous invite à lire !
#Septkilosdecamomille #NetGalleyFrance
Sur les rives de la Mer Noire, à la frontière de la Turquie, la Bulgarie a été sous domination ottomane pendant des siècles, puis indépendante à la fin du 18ème siècle, avec son propre tsar qui s’alliera à l’Allemagne pour la 2ème Guerre mondiale. A l’époque concernée, la Bulgarie faisait partie du Bloc de l’Est soviétique.
La fillette vit chez sa grand-mère, Maminka et son grand-père, Diado, dans un petit village, ses parents n’ayant qu’un studio en ville, de toute façon elle n’aime pas la ville et la place manque chez eux.
La vie et le travail sont réglés pour le plan quinquennal à réaliser en quatre ans ! Chacun doit donner de lui-même, l’oisiveté, même estivale et enfantine, n’est pas de mise ! Pour recevoir leurs manuels scolaires, les élèves doivent cueillir 7 kilos de camomille pendant les vacances. Notre future héroïne (dans sa tête), rechigne, traine la savate et rêve tout éveillée !
Entre enfance et adolescence, la fillette se pose plein de questions, en pose beaucoup moins aux adultes qui d’ailleurs l’écarte lors de discussions "sérieuses” !
Qu’est-ce que la Guerre froide, dont la radio leur rebat les oreilles ? Doit-elle tricoter des gants ? Où est-elle ? Sera-t 'elle une héroïne qui mourra, après avoir été torturée, pour la patrie ? L’amour et le sexe sont des sujets d’importance et ses définitions de tout ce qu’elle appréhende dans l’été sont des monuments de drôlerie pour nous mais reflète ce qu’elle en a perçu.
Son imagination est sans limite et chaque situation ainsi créée est irrésistible de drôlerie et de tendresse ! J’ai ri bien souvent, un peu par souvenir de cet âge et beaucoup par la fin qui s’emballait chaque fois de façon folle !
Une écriture bucolique et solaire comme l’a si bien dit un précédent lecteur, les images et les odeurs sont bien présentes mais enrobées de douceur malgré les duretés de la vie en Bulgarie à cette époque !
J’ai réussi à lire en plusieurs jours pour profiter plus longtemps de cette parenthèse optimiste ! Un coup de cœur que je vous invite à lire !
#Septkilosdecamomille #NetGalleyFrance
May 9, 2025
Je crois que c'est la première fois que je lis un livre se déroulant en Bulgarie. C'était un portrait très vivant du pays pendant la guerre froide.
La narration retranscrit également bien les questionnements et l'imagination débordante que l'on peut avoir au début de l'adolescence. Les réflexions de l'héroïne sont de plus parfois très amusantes.
La narration retranscrit également bien les questionnements et l'imagination débordante que l'on peut avoir au début de l'adolescence. Les réflexions de l'héroïne sont de plus parfois très amusantes.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews