What do you think?
Rate this book
Изтръгнато от живота – моя и вашия
На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: „Изтръгнато от живота – моя и вашия“. Сборник с ПРИТЧИ, ЕСЕТА, размисли ПО ПЪТЯ – познато и непознато. Съдби човешки („Чаша“): „...Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея.Тук и драм радост с душата се плаща...“
Съдби от камък („Мостът на Жепа“, „Върху камънака на Почител“): „Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не цяло, за земята се държи. Нито лека, нито удобна поза. Също както не е могла да бъде весела историята на това странно укрепено селище, чийто единствен смисъл е бил да бъде крепост, а селище – само между другото и ако потрябва. … Малко философия („Виното“): Единствената му храна е заседналият от детството в гърлото горчив и твърд, недояден докрай залък, който само от виното може за миг да омекне и да изчезне. Има ли някой, който да не е намерил тогава утеха и подкрепа във виното? Кой може да каже, че не му дължи нищо?...“
Лека ирония или смях от все сърце („Джерзелез на път“): „Дърпа се, надига се, разперва ръце и тръгва към Земка, която стои до люлката между циганките и лиже червени арнаутски захарни петлета. Разпасал се е, потурите му се смъкват и набират, а и без това късите му нозе изглеждат по-къси и по-дебели; от пасва се вишневият му пояс и се влече след него, залят с ракия и посипан с пепел. Едва се държи на краката си, криволичи и върви ту наляво, ту надясно. Роптание или присмех, но водещи към проникновение. Изтръгнати от живота съдби и преживелици, художествена философия за света и за себе си.“
Обзървър
Съдби от камък („Мостът на Жепа“, „Върху камънака на Почител“): „Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не цяло, за земята се държи. Нито лека, нито удобна поза. Също както не е могла да бъде весела историята на това странно укрепено селище, чийто единствен смисъл е бил да бъде крепост, а селище – само между другото и ако потрябва. … Малко философия („Виното“): Единствената му храна е заседналият от детството в гърлото горчив и твърд, недояден докрай залък, който само от виното може за миг да омекне и да изчезне. Има ли някой, който да не е намерил тогава утеха и подкрепа във виното? Кой може да каже, че не му дължи нищо?...“
Лека ирония или смях от все сърце („Джерзелез на път“): „Дърпа се, надига се, разперва ръце и тръгва към Земка, която стои до люлката между циганките и лиже червени арнаутски захарни петлета. Разпасал се е, потурите му се смъкват и набират, а и без това късите му нозе изглеждат по-къси и по-дебели; от пасва се вишневият му пояс и се влече след него, залят с ракия и посипан с пепел. Едва се държи на краката си, криволичи и върви ту наляво, ту надясно. Роптание или присмех, но водещи към проникновение. Изтръгнати от живота съдби и преживелици, художествена философия за света и за себе си.“
Обзървър
200 pages, Paperback
First published October 26, 2018
18 people want to read
About the author
Ivo Andrić
261 books1,252 followersIvo Andrić (Serbian Cyrillic: Иво Андрић; born Ivan Andrić) was a Yugoslav novelist, poet and short story writer who won the Nobel Prize in Literature in 1961. His writings dealt mainly with life in his native Bosnia under Ottoman rule.
Born in Travnik in Austria-Hungary, modern-day Bosnia and Herzegovina, Andrić attended high school in Sarajevo, where he became an active member of several South Slav national youth organizations. Following the assassination of Archduke of Austria Franz Ferdinand in June 1914, Andrić was arrested and imprisoned by the Austro-Hungarian police, who suspected his involvement in the plot. As the authorities were unable to build a strong case against him, he spent much of the war under house arrest, only being released following a general amnesty for such cases in July 1917. After the war, he studied South Slavic history and literature at universities in Zagreb and Graz, eventually attaining his PhD. in Graz in 1924. He worked in the diplomatic service of the Kingdom of Yugoslavia from 1920 to 1923 and again from 1924 to 1941. In 1939, he became Yugoslavia's ambassador to Germany, but his tenure ended in April 1941 with the German-led invasion of his country. Shortly after the invasion, Andrić returned to German-occupied Belgrade. He lived quietly in a friend's apartment for the duration of World War II, in conditions likened by some biographers to house arrest, and wrote some of his most important works, including Na Drini ćuprija (The Bridge on the Drina).
Following the war, Andrić was named to a number of ceremonial posts in Yugoslavia, which had since come under communist rule. In 1961, the Nobel Committee awarded him the Nobel Prize in Literature, selecting him over writers such as J.R.R. Tolkien, Robert Frost, John Steinbeck and E.M. Forster. The Committee cited "the epic force with which he ... traced themes and depicted human destinies drawn from his country's history". Afterwards, Andrić's works found an international audience and were translated into a number of languages. In subsequent years, he received a number of awards in his native country. Andrić's health declined substantially in late 1974 and he died in Belgrade the following March.
In the years following Andrić's death, the Belgrade apartment where he spent much of World War II was converted into a museum and a nearby street corner was named in his honour. A number of other cities in the former Yugoslavia also have streets bearing his name. In 2012, filmmaker Emir Kusturica began construction of an ethno-town in eastern Bosnia that is named after Andrić. As Yugoslavia's only Nobel Prize-winning writer, Andrić was well known and respected in his native country during his lifetime. In Bosnia and Herzegovina, beginning in the 1950s and continuing past the breakup of Yugoslavia, his works have been disparaged by Bosniak literary critics for their supposed anti-Muslim bias. In Croatia, his works had occasionally been blacklisted following Yugoslavia's dissolution in the 1990s, but were rehabilitated by the literary community. He is highly regarded in Serbia for his contributions to Serbian literature.
Born in Travnik in Austria-Hungary, modern-day Bosnia and Herzegovina, Andrić attended high school in Sarajevo, where he became an active member of several South Slav national youth organizations. Following the assassination of Archduke of Austria Franz Ferdinand in June 1914, Andrić was arrested and imprisoned by the Austro-Hungarian police, who suspected his involvement in the plot. As the authorities were unable to build a strong case against him, he spent much of the war under house arrest, only being released following a general amnesty for such cases in July 1917. After the war, he studied South Slavic history and literature at universities in Zagreb and Graz, eventually attaining his PhD. in Graz in 1924. He worked in the diplomatic service of the Kingdom of Yugoslavia from 1920 to 1923 and again from 1924 to 1941. In 1939, he became Yugoslavia's ambassador to Germany, but his tenure ended in April 1941 with the German-led invasion of his country. Shortly after the invasion, Andrić returned to German-occupied Belgrade. He lived quietly in a friend's apartment for the duration of World War II, in conditions likened by some biographers to house arrest, and wrote some of his most important works, including Na Drini ćuprija (The Bridge on the Drina).
Following the war, Andrić was named to a number of ceremonial posts in Yugoslavia, which had since come under communist rule. In 1961, the Nobel Committee awarded him the Nobel Prize in Literature, selecting him over writers such as J.R.R. Tolkien, Robert Frost, John Steinbeck and E.M. Forster. The Committee cited "the epic force with which he ... traced themes and depicted human destinies drawn from his country's history". Afterwards, Andrić's works found an international audience and were translated into a number of languages. In subsequent years, he received a number of awards in his native country. Andrić's health declined substantially in late 1974 and he died in Belgrade the following March.
In the years following Andrić's death, the Belgrade apartment where he spent much of World War II was converted into a museum and a nearby street corner was named in his honour. A number of other cities in the former Yugoslavia also have streets bearing his name. In 2012, filmmaker Emir Kusturica began construction of an ethno-town in eastern Bosnia that is named after Andrić. As Yugoslavia's only Nobel Prize-winning writer, Andrić was well known and respected in his native country during his lifetime. In Bosnia and Herzegovina, beginning in the 1950s and continuing past the breakup of Yugoslavia, his works have been disparaged by Bosniak literary critics for their supposed anti-Muslim bias. In Croatia, his works had occasionally been blacklisted following Yugoslavia's dissolution in the 1990s, but were rehabilitated by the literary community. He is highly regarded in Serbia for his contributions to Serbian literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
February 19, 2020
Хареса ми дори повече от “Мостът на Дрина”. Много разнообразни подходи на писане. Идеи, които ми допадат. С две думи - просто страхотен Иво Андрич!
January 6, 2019
Явно "Мостът на Дрина" много е завишил очакванията ми към творчеството на Андрич.
November 28, 2018
Когато четем добри автори, пред нас стават чудеса. Често, когато видим как в началото на някое изречение се прокрадва мисъл, пред която възхитени и уплашени се заковаваме , в недоумение се питаме: Възможно ли е? Ще се случи ли наистина това, което предусещаме? Дали това не е онази, същата мисъл, която и ние неведнъж сме предусетили при допира на нашето съзнание със заобикалящия ни свят, онази скрита част от вътрешната ни реалност? Нима съществува още някой, който е видял и почувствал това? И когато, прочели докрай, видим, че наистина е така, оставаме замислени, благодарни и щастливи, защото ни е споходил най-големият дар, който четенето може да предложи - почувствали сме, че не сме сами, никога, и в най- трудните, и в най-щастливите мигове, в най-горчивите си недоумици и в най-смелите си заключения, че сме свързани с другите хора чрез многолики и тайни връзки, които дори не подозираме, но които "нашият" писател ни открива.
Това носи спасение.
Това носи спасение.
January 29, 2023
Книгата ми допадна и я прочетох на един дъх. Представлява сбор от разкази, есета, пътеписи, крилати фрази. Най-много ми допадна разказът "Живият труп", за Хафиз Челеби, който в крайна сметка плаща прескъпо за безмерната си жестокост. В този разказ ми харесаха няколко съждения, като едно от тях ме озадачи?! Хареса ми следното - " ако не искаш да имаш грижи, пази ключовете от дома на пояса си; ако искаш щети, дай ги на верния си слуга; а искаш ли своята разруха - на жена ги дай. " В същия разказ ме озадачи следното съждение - " Да каза, такъв е турчинът. На парчета да го режеш, всяка частица от него ще оживее за себе си. И с последния грам месо ще се движи и пълзи в онази посока, в която, жив и здрав да беше, щеше да върви. А кръстеният човек е като стъклото - чукнеш го на едно място, а той се разпръсне на парчета и нито лек, нито поправка има. " Тези разсъждения ме учудиха?! В крайна сметка жестокия Хафиз е предаден и обезобразен от любимата жена. Иначе, не всички разкази са интересни, но са написани увлекателно. Научих много за великия художник Гоя. Много подходящо заглавие - " Изтръгнато от живота - моя и вашия. " Препоръчвам книгата!
Displaying 1 - 4 of 4 reviews