Няма безгрешен родител! Но никой не бърка нарочно. Кои са верните и кои неверните представи за възпитанието? Как се променя отношението към децата през епохите? Защо е удължено детството днес? Възможно ли е поправянето на грешките на по-късен етап и защо? Как да ги коригираме? Заповядайте да споделим опит по родителство, защото в училище не се преподава това най-важно за живота и бъдещето ни изкуство!
Макар форматът и подредбата на темите да ми хареса, ми досади от притчи и благодарности към бог. Обяснения от типа как водата е щастлива, ако ѝ пееш; децата, родени със секцио, не стават борбени личности и не можеш да развиеш женската си енергия, ако ти е неприятно да си в цикъл (да не говорим и за главите за био хранене и важността да се гримираш) ме карат да поставям под съмнение сериозността на автора.
Подарък, който не довърших до край - книгата е разделена на глави по възраст, всяка от които представлява експресно покриване на темата на базово ниво. Общото ми впечатление е за пространна брошура на практиката на автора...
Насоки за възпитанието на децата по периоди. Намерих полезни неща за себе си - и като дете, и като родител. Слушах я на аудиокнига и понеже на места съветите са сходни или се повтарят, се чудех дали това е наистина главата, до която съм стигнала... Малко е объркващо.
Давам оценка 4, но е по-скоро 3,6. Книгата дава ценни насоки за възпитанието на децата в различните периоди на развитието им, както и за справянето с основни проблеми в съответните периоди. Разбива митове и остарели схващания, заложени в българската народопсихология. Намирам я обаче за недостатъчно подплатена с доказателства и причинно-следствени връзки. Липсва дълбочина и отговор на въпроса "защо". Улових и някои фактологически неточности, които не са в полето на психологията.
Трудно ми тръгна четенето, но реших да дам шанс. И много се радвам, че го направих. Имах нужда от гледните точки, представени в книгата. Толкова различни от моята, но много нужни да бъдат премислени. Родителството ни прави много крайни в границите, които поставяме и замъглява преценката ни понякога. Точно заради това е хубаво да се вслушваме и в другите, които ни мислят доброто, не само в себе си.
Има супер насоки към това как да си гледаш децата и как да гледаш и на себе си, естествено като за всяко подобно нещо не бих могла да съм съгласна на 100% с всичко. Много от нещата се прочитат силно индивидуално, затова е по-добре да се приеме като ориентири за личен анализ отколкото като мъдрости спускани отгоре.
Разбирам защо в този тип книги едно и също нещо се повтаря по 5 пъти, но това повторение мен лично много ме напряга и ми дава усещането за пълнеж, само и само да се запълни квотата от определен брой страници. Намерих някои полезни съвети в книгата, за това давам 3 звезди.
Обичам Мадлен Алгафари и начина, по който говори за света. Доста късно прочита тази книга, вече отгледах себе си като дете и отгледах своето 😅 та даже и мъжа отгледах. Препоръчвам за бъдещи родители 🙃 и не само
3,5 звезди Форматът на книгата ме изненада приятно. Почти всяка глава е въпрос / история и отговор. Хронологично подредена от бременността до късните години. Не дава точни отговори, като пример, какво да направя ако детето ми набие друго дете на детската площадка. Но дава цялостна картинка с евентуални причини и норми в поведението на децата на различна възраст. За кого е полезна книгата: хора с отворен мироглед към родителството.