Записки на жената призрак

by Яна Букова

Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d’Histoire Potentielle – разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

68 pages, Paperback

First published October 1, 2018

About the author

Яна Букова е родена през 1968 г. в София. Завършила е класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства.
Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги с съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.
Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Романът й “Пътуване по посока на сянката” излиза за първи път от издателство Стигмати през 2009 г., а през 2014 г. издателство Жанет 45 публикува второто му, преработено издание. През 2016 г. също от Жанет 45 излиза сборникът “4 приказки без връщане”.
Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански, гръцки и арабски, и включени в множество антологии (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA). 


Reviews

[И~N · Rating 4 out of 5]

Новият том с поезия от Яна Букова "Записки на жената призрак" изисква, не, крещи за подреждане, пронизващо гледа в читателя си, очаквайки неговото волево усилие, неговата намеса, за да си изгради вход към света на книгата. Докато се лутаме из лабиринтите на страниците и се връщаме, четем отзад напред, препрочитаме, изведнъж излизаме от стихосбирката като от подземие – с полепнали влага и мрак по кожата и с очи, свикнали да виждат в дълбокото на кладенеца.

Остатъкът тук .

[Kaloyana · Rating 4 out of 5]

Умна книга.

[Evgeniya · Rating 5 out of 5]

Твърде често се връщам към думи и (с)мисли от книгата, заслужава си да се върна и тук, за да направя четирите звезди пет. И като така или иначе става дума за звезди - Яна Букова е рокендрол звездата в тази стихосбирка, да!

[Y. N. · Rating 4 out of 5]

Всичко в Историята е ритъм.
Ритъмът е диалектът на масите.

Троцки към диджей

[Tzeck · Rating 5 out of 5]

Каламбурках се между моето собствено минало и настояще, докато четях книгата, като топка от тотото, която, блъскайки се яростно в плексигласовите стени на късмета, се колебае дали да поднесе джакпота или съвсем да обезвери някого. Това, че я четох в автобуса за Ловеч, удебели усещането и му придаде и физическо измерение. А това рядко се удава на поезията.

[Hristina · Rating 4 out of 5]

(Светлината е суха, чупи се лесно,
никаква гъвкавост.
На каквото и да се опреш, оставяш отпечатъци.
Ще кажат после тук си бил, това си правил.
Ще отречеш, ще отричаш постоянно.
Ще поискаш стол да седнеш.
Ще поискаш и чаша вода.
Ще кажеш: махнете светлината.
Махнете светлината от очите ми!)

Така е.

Мръсното на черното е бяло.

[Tomi · Rating 5 out of 5]

Какво повече от "Всичко в историята е ритъм. Ритъмът е диалектът на масите. -Троцки към диджеи"

[Aneta Vasileva · Rating 4 out of 5]

Така се наместват нещата:
времето - крайно,
бетонът - брутален.

[Мартин Касабов]

Не съм добър по математика.