22.03.2022:
Покрай настоящата близка геополитическа обстановка, все така важна остава позицията на Оруел, че да си привърженик на леви идеи и да си привърженик на Сталин не просто не е едно и също нещо - те са диаметрално противоположни! Такава позиция наистина може да си докара боя и отляво, и отдясно :)
Ревю
Отговор на въпроса защо Оруел ще се превърне първо в човек с леви убеждения (рядкост в мъгливия Албион), надградил ги и адаптирал ги до метаморфозата си в безжалостен противник на тоталитаризма, за своя изненада намерих в автобиографичния разказ “Какви бяхме луди!”. Оцелейте в английски интернат за момчета от преимуществено по-високите класи и каси, който е търговско предприятие с викторианска морализаторско-патетична дегизировка по Дикенс, бой с камшик и с бастун, полезно за духа недохранване, вменяване на вина, зубрене до приемала и пълна самота, и почти всеки аспект от ж��вота ще ви стане ясен…след 20 години. Ако достигнете пълнолетието си с ненакърнен разсъдък.
Силата на Оруел е в публицистиката. В разкостването на фалша, в сложните уроци на простите случки. Затова и най-много ми харесаха разказите в сборника (за мен точно те не са есета) със силен автобиографичен елемент. В “Приютът” и “Как мрат бедняците” уродливостта прелива съвсем естествено, тривиално, ежедневно и дори неосъзнато. В “Обесването” и “Да застреляш слон” Оруел разказва за Бирма, където е служил - империализмът в ежедневието и бита няма много общо с пламенните риторики на защитниците на човешките права, но е основа за появата им.
Не с всички твърдения на Оруел съм съгласна - той твърде изпрепусква покрай някои явления. В други пък го избива на мърморене. Особен към средата сборникът ми понатежа на клепачите.
Но за ползата от “нелитературните” книги (булевардни и приключенски четива) съм напълно съгласна (както и за вредата от преяждането с тях) - в есето “Добрите лоши книги”. В “Защо пиша” Оруел изрежда четири съвсем различни причини, водещи до написването и появата на литературни изригвания на супернови. Тези причини задвижват не само процеса на писане, за мен те очертават и четири различни категории читатели - егоизъм, естетика, история и политика. В шарени комбинации помежду им. В “Политиката и английския език” отново е наблегнато как езикът определя мисленето, а мисленето - езика, и ако паразитираме, ругаем и “скатаваме” със заучени клишета, изпразваме складовете на собствения си дух и мозък, и то безвъзвратно. Това, разбира се, се използва от политици и “инфлуенсъри” (ето паразитна дума, несъществувала при Оруел) като лост (или просто ги мързи).
Най-крупното есе (наистина есе!) е “Овладяването на литературата”. Искате литература? Различни теми, нисък и висок регистър на писане? Е, тоталитарните държави няма да го допуснат, а за всеки случай ще вземат и “превантивни” мерки. Радвайте се, ако не живеете в такива (или изцяло такава) държава. Силен антитоталитарен текст, повлиян, естествено, от Сталиновия СССР, но актуален и днес. Но пък и светлият капитализъм си има спирачките, подхранвайки невежество, конформизъм и псевдоинтелектуалност с пазарен елемент. Оруел не си пада любител или специалист по пазарите, но е напипал същината.
Типично английската рационалност към живите светци в текста за Ганди е в съгласие с моите лични пацифистки, но неизключващи намеса на АК-47, и невегетариански представи.
В заключение: интересен чешит е Оруел. На моменти го избива на скука, на моменти и на доста “бързи” възгледи, на моменти е гениален, хвърля мост между революцията и еволюцията, противник на несправедливостта и оковите, винаги хуманист и не се задоволява със зазубрени възгледи и фрази.
⭐️3,5 звезди⭐️
***
🤺▶️🤺Цитати:
🗝️Купешките фрази [клишетата] “ще построят вместо вас вашите изречения - до известна степен ще измислят и вашите мисли”
🗝️“Всяка такава [езикова] щампа анестезира част от мозъка.”
🗝️“Вероятно онези, които постигат святост или се стремят към нея, никога не са се изкушавали особено да бъдат човешки същества.”
🗝️“Светостта е качество, от което хората трябва да се въздържат.”
🗝️“Те бяха лоши абстрактно.”
🗝️“Детето възприема кодекса на поведение, който му спускат отгоре, дори когато го нарушава.”
🗝️“Това беше големият, неизменен урок на момчешките ми години: че живея в свят, в който ми е непосилно да бъда добър.”
🗝️“Продаденият ум е покварен ум”
🗝️“Прозата, каквато я познаваме, е рожба на рационализма…”
🗝️“Истински аполитичната литература не съществува”
🗝️“От гледна точка на тоталитаризма историята по-скоро трябва да се създава, отколкото да се изучава.”
🗝️“Организираната лъжа, практикувана от тоталитарните държави, не е само временен способ… Тя е заложена в характера на тоталитаризма и ще продължи съществуването си дори когато отпадне нуждата…”
🗝️“Враговете на свободомислието винаги се опитват да представят позицията си като апел за дисциплина в противовес на индивидуализма. Проблемът истина/неистина е изтикан колкото се може по-назад.”
🗝️“Всичко в нашата епоха се е наговорило да превърне писателя […] в дребен чиновник, който работи по спуснати му отгоре теми […]”
🗝️“…писателската вещина или емоционалната ангажираност са в състояние да направят книгата четивна […] повече от ерудицията или интелектуалната мощ.”
🗝️“Истината се възприема като лъжа, щом е изречена от врага ти.”
🗝️“Противно на разпространеното мнение, миналото не е било по-бурно от настоящето.”
🗝️“Цялото изкуство е пропаганда.”
🗝️“Моралистът непрестанно подрива революционера и обратно.”
🗝️“Прогресът не е илюзия; той настъпва, но е бавен и неизбежно разочарова.”